Днес лидерите на ЕС ще обсъдят много важно предложение на Франция и Германия. Въпросът е дали е необходимо изменение на учредителните договори относно контрола върху бюджетните политики и реакция при финансови кризи. Германия настоява, че една надеждна система за наблюдение и контрол на бюджетните политики се нуждае от надежден механизъм за санкциониране, за да предпази държавите членки от прекомерни бюджетни разходи. За да постигне това, Германия предлага включването на нови разпоредби в учредителните договори, а в замяна предлага изграждането на постоянен механизъм за реакция при финансови кризи. Оказва се обаче, че мнозина се противопоставят на това предложение.
Няколко медии (EUobserver, Euractiv, FT’s brusselsblog) съобщават, че редица държави членки се противопоставят на предложението. Вивиан Рединг е нарекла плана „безотговорен” и веднага беше смъмрена от френския държавен секретар по европейските въпроси, Пиер Лелуш. Но това е друга история.
Важният дебат тук не е доколко е постижимо изменение на учредителните договори в средносрочен план (вероятно ще се наложи референдум в Ирландия, а е възможно това да е необходимо още във Великобритания и Дания). Позициите на държавите членки се разминават относно нещо друго – концептуалния дебат относно координацията на управлението на икономическите политики.
Германия иска да наложи строга финансова дисциплина на останалите държави членки, включително възможността за суспендиране на правото на глас. Но мнозина твърдят, че подобни ограничения няма да решат проблемите. Джордж Сорос сравнява предложенията със 1930те, когато някои държави са отдавали прекомерно значение на балансирането на бюджетите по време на депресия. Други отиват по-далеч и отбелязват, че всъщност Гърция спасява Германия – под формата на годишен търговски дефицит от 5 млрд. евро, който стимулира работни места в Германия и ги унищожава в Гърция. Ето защо тези икономисти призовават за мерки за насърчаване на търсенето в държавите с търговски излишък – Германия, Нидерландия, Дания и др.
Axel Weber, председател на германската национална банка, не е съгласен. Според него предложението за увеличаване на заплатите, за да се стимулира вътрешното търсене и да се намали конкурентоспособността пренебрегва факта, че заплатите не са политически зависима променлива. Нещо повече, според него изследвания-симулации показват, че ефектите биха се реализирали основно в националната икономика чрез промени в заетостта.
Така че кой има право? Не съм сигурен и (за щастие) не съм икономист. Но няма да е лесно да се защити германската позиция ако не се обърне внимание на притесненията относно германските политики, които стимулират натрупването на търговски излишък.
Право на Европейския съюз 