Шизофренията на междудържавния подход

Бюджет ‘2011 на Европейския съюз се разпадна след неуспешните преговори между Европейският парламент и Съвета. Бюджетната процедура сега трябва да започне отново, като Комисията предложи нов проект за бюджет. Ябълката на раздора се оказа искането на Европейския парламент да участва в договарянето на следващата многогодишна бюджетна рамка (2014-2020).

Според някои дипломати, цитирани от EUobserver, Парламентът погрешно е предположил, че държавите членки ще се съгласят с бюджета от страх да не бъдат наречени „анти-европейски” в случай на пропадане на преговорите.

Е, очевидно не са се страхували. Три държави – Нидерландия, Швеция и Великобритания, са отказали изобщо да обсъждат исканията на Парламента. „Ще има бюджет въз основа на цифрите от 2010 г. Няма драма, светът няма да пропадне”, е казал един дипломат, цитиран от EUobserver.

Но разбира се. На кого му пука ако ЕС не функционира правилно поради липса на средства? И как смее Парламентът да иска роля в преговорите за многогодишната бюджетна рамка?

Правителствата на държавите членки изглежда страдат от някаква странна форма на шизофрения. Именно те одобриха равнопоставения статус на парламента в бюджетната процедура. Именно те активно се бориха през 2009 г. за влизането в сила на Договора от Лисабон. Именно те отбелязаха „голяма крачка напред” за Европа. Сега обаче са готови да блокират бюджета на ЕС, за да предотвратят участието на Европейския парламент в договарянето на многогодишния бюджет.

Това отношение на враждебност към наднационалните институции и Европейския съюз като цяло вече намери своя връх в неуважителното отнасяне към председателя на Комисията по време на заседанието на Европейския съвет във връзка с депортирането на ромски граждани от Франция. Сега то се показва още веднъж чрез безразличното отношение към бюджета на ЕС, като че ли той няма значение.

Бюджетът има значение, както ще се разбере през първите месеци на 2011 г. , когато ще се използва бюджета за 2010 г. Но съм много по-притеснен от липсата на чувство за собственост върху европейската идея в правителствата на държавите членки. Те изглежда нямат доверие в интеграционния дневен ред и свързаните с него наднационални институции. Това е добре отъпкана пътека към институционална парализа и неефективност.

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s