Йержи Бузек ли е истинският глас на външната политика на ЕС?

Блогърите Kosmopolit и Jon Worth вече писаха за (липсата на) реакция на Европейския съюз относно развиващите се в Египет събития. Заслужава си да се прочете техният анализ на относителната пасивност на институциите на ЕС.

Тук искам да посоча, че председателят на Европейския парламент, Йержи Бузек, беше много по-конкретен относно ситуацията в Египет. Той направи изявление в петък, 28 януари, в което казва:

„Целият свят вижда какво се случва в Египет тази вечер и ще държи властите отговорни за всяка неподходяща употреба на сила или невинни жертви. (…) Призовавам Египет, като партньорска държава на ЕС, напълно да спазва основните права и свободи на своите граждани.”

Това не е първият път, когато г-н Бузек отговаря бързо с недвусмислено изявление. Той също така коментира ситуацията в Беларус и призова Лукашенко да спре насилието. Върховният представител запази мълчание по отношение на Беларус за няколко дни.

Трябва да е ясно, че Върховният представител не може да действа преди да съгласува позициите на всички държави членки. Необходима е само една държава – например Италия, за да блокира приемането на обща позиция (чл. 31 ДЕС). Ето защо Аштън е ограничена в полето си за действие.

Изглежда, че в подобни ситуации изявленията на г-н Бузек са единственият легитимен глас, идващ от институциите на ЕС.

 

 

Стартира водещата инициатива на ЕС за ефективно използване на ресурсите

Европейската комисия стартира много важна водеща инициатива за ефективно използване на природните ресурси в рамките на стратегията Европа 2020. Комисията вярва, че подобряването на ефективността на използване на природните ресурси ще бъде ключа към осигуряване н икономически растеж и работни места за Европа. В допълнение то ще донесе съществени икономически възможности, ще подобри производителността, ще намали разходите и ще подобри конкурентоспособността.

Най-важните средносрочни политически цели са:

• План за енергийна ефективност до 2020 г., който да установи мерките за постигане на енергийни спестявания в размер на 20% от енергийното потребление във всички икономически сектори и който да бъде последван от съответното законодателство, което да гарантира постигането на заложените цели;

• Предложения за реформиране на Общата селскостопанска политика, политиката по рибарството, кохезионната политика, енергийната инфраструктура и транс-европейските транспортни мрежи в контекста на следващата бюджетна рамка на ЕС с цел съобразяване на тези области с изискванията на ресурсно ефективна, нисковъглеродна икономика;

• Нова стратегия на ЕС за биоразнообразието до 2020 г., която да спре загубата на биоразнообразие и да възстанови биоразнообразието и екологичните услуги в светлината на натиска върху екоситемите;

• Мерки за преодоляване на предизвикателствата на пазарите на храни и суровини, които включват оценка на критичните природни суровини и определят търговска политика за осигуряване на устойчиви доставки на суровини от световните пазари. Мерките ще насърчават добива, рециклирането, иновациите и заместването на суровини в ЕС.

• Стратегия за превръщане на Европейския съюз в „кръгова икономика“, основана на рециклиращо общество с цел намаляване производството на отпадъци използването на отпадъците като ресурс;

• Изпреварващи действия за адаптация към промените в климата с цел намаляване на заплахите за екосистемите и човешкото здраве, подкрепа за икономическото развитие и адаптиране на инфраструктурата за справяне с неизбежните промени в климата;

• Политика за управление на водите, която има за приоритет мерки за пестене на вода и увеличаване на ефективността на използване на водите, за да се осигури наличност на вода в достатъчни количества, с добро качество, която се използва устойчиво и се връща в околната среда с приемливо качество.

 

 

Intuitu Personæ: Кой да оглави ЕЦБ?

Напоследък се говори много за това кой да замени Жан-Клод Трише като председател на Европейската централна банка. Sylvester Eijffinger и Edin Mujagic от Tilburg University казват, че е необходим твърд президент на ЕЦБ, който не желае да се поддава на политически натиск. Jean Quatremer дава, както винаги, много детайлна картина на преговорите зад завесата относно избор на бъдещия председател на ЕЦБ.

Две неща са важни. Първо, трябва на всяка цена да се избегне поляризацията Север-Юг по този въпрос. Наистина, председателят на ЕЦБ се избира с квалифицирано мнозинство, но и малкото останало доверие в еврозоната ще бъде загубено ако държавите членки започнат битки за този пост. Второ, който и да бъде избран, трябва да може да гарантира силно лидерство. Определено не се нуждаем от председател на ЕЦБ, който разделя, вместо да обединява еврозоната.

Във време на голяма опасност няма място за експерименти. Надявам се, че държавите членки и по-конкретно Франция и Германия няма да свръх-политизират този избор. В противен случай последиците могат да се окажат непреодолими, а историята ще разпредели съответната вина.

 

 

Досадната необходимост от ревизия на учредителните договори

Духът на реформата отново броди из Европа. Говори се за политически съюз, премахване на институции на ЕС и дори напускане на Съюза. Мога само да симпатизирам на този дух на реформи и творческо разрушаване. Но едно нещо ме притеснява – липсата на разбиране на правната основа на ЕС.

Европейският съюз не е клан на племе. Той е наднационална организация, основана на правото и включва сложна мрежа от правила, които правят цялото нещо възможно. Идеите за реформа са страхотни,но реформата изисква ревизия на учредителните договори чрез предвидените процедури.

Ето защо политическият съюз не може да се случи веднага. Тази реформа ще трябва да мине по дългия път – обикновена процедура за преразглеждане, защото предоставя нови правомощия на ЕС (чл. 48 ДЕС). Такъв е случаят и с премахването на Икономическия и социален комитет (защото се променя институционалната рамка на Съюза). Що се отнася до потенциалното напускане на ЕС от Великобритания, необходим е детайлен правен анализ, за да се изчислят всички разходи и възможни времеви рамки за подобен ход.

Каквото и да ни донесе духът на реформи, ще трябва да осъществим реформата правно. Не съществуват задни врати (виж и позицията на Otmar Issing срещу въвеждането на политически съюз през задната врата на паричния съюз).

 

 

Обществената консултация на Комисията за банковите фалити – твърде малко, твърде късно?

Европейската комисия е започнала обществена консултация относно техническите детайли на рамката за управление на кризи във финансовия сектор. Предложените мерки:

• Подготвителни и превантивни мерки като например изискване за въвеждане на планове за оздравяване и ликвидация, както и правомощия за съответните държавни органи да изискват промяна в структурата или бизнес организацията на банките, когато подобни промени са необходими, за да се извърши ликвидация;
• Правомощия за надзорните органи да предприемат действия преди проблемите да излязат извън релси (като например правомощие да искат промени в мениджънта на банките);
• Инструменти за ликвидация, които позволяват на надзорните органи да предприемат необходимите действия в случай, че не може да се избегне фалит на банката;
• Рамка за сътрудничество между националните органи.

Двата основни принципа, предложени от Комисията, са:

• Ефективно управление, което гарантира, че националните органи си сътрудничат и координират работата си доколкото е възможно с оглед минимизирането на негативните ефекти на трансгранични банкови фалити, и
• Справедливо разпределение на тежестите чрез финансови механизми, които избягват използването на средства на данъкоплатците.

Проблемът е, че вече имаме ситуация, която може да излезе извън контрол. Fortune цитира Scott Minerd, инвестиционен директор на Guggenheim Partners, който смята, че цялата европейска банкова система може да е на ръба на кризата (препоръчвам да прочетете цялата статия). Ако това е вярно, инициативата на Комисията няма да има време да се превърне в смислена политика на ЕС. Нещо повече, предложението не е достатъчно с оглед решаването на проблемите на банковия сектор на ЕС, който има сериозни експозиции към държавен дълг.

Scott Minerd казва, че сега Германия трябва да поеме лидерството за организиране на фискален (бюджетен) съюз и създаването на общи държавни облигации на ЕС. Той правилно посочва, че това означава истинска федерализация на Европейския съюз, доколкото фискалната политика ще се управлява, в известна степен, на ниво ЕС.

С други думи наближаващата банкова криза в Европейския съюз може да приключи с истинска федерализация – мечтата на основателите на ЕС. Но това звучи по-просто, отколкото е на практика. Много неща могат да се объркат, а пазарите не са настроени да изтърпят Хамлетовите дилеми на правителствата на държавите членки. Подходът на Германия и Франция да координират позициите си и да ги „продават” после като безусловни предложения не е устойчив. Правителствата от ЕС трябва многостранно да обсъждат различните опции, отчитайки различните позиции и нюанси. Нуждаем се от истински европейски консенсус по управлението на фискалната политика, а не празни декларации относно централното значение на Икономическия и паричен съюз.

 

 

Какво се случва в България, всъщност?

Записани разговори, публикувани от български вестник, твърдят, че министърът на вътрешните работи, Цветан Цветанов, покровителства контрабандни схеми. Пълните разпечатки от разговорите разкриват натиск от страна на Цветанов спрямо директора на Агенция „Митници”, Ваньо Танов, който се оплаква, че Цветанов и МВР натискат него и екипа му да не проверява нарушенията на определени големи фирми, и да се фокусира върху други. Единствената компания, спомената по име, е Лукойл България (дъщерна компания на руския конгломерат Лукойл). Твърди се, че изпълнителният директор на Лукойл България е близък приятел на премиера Бойко Борисов. Според публикуваната телеграма на посолството на САЩ относно организираната престъпност, българските операции на Лукойл се подозират в тесни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност.

Трябва да се направи следното уточнение: никой не е потвърдил автентичността на записите. Съдържанието не е еднозначно и подлежи на интерпретации.

Във всеки случай всичко това е притеснително. Досега директорът на Агенция „Митници” не е отрекъл съдържанието на разговорите.

В светлината на тези разкрития резервите на Франция и Германия относно присъединяването на България към шенгенското пространство изглеждат по-оправдани. Премиерът следва да предприеме решителни действия, за да разсее всякакви съмнения.