Обнародван е новият регламент по комитология

Регламент (ЕС) № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията е обнародван в Официален вестник. Регламентът отменя Решение 1999/468/ЕО (старото решение по комитология). Предвиждат се две процедури по комитология – процедура по консултиране и процедура по разглеждане. Процедурата по консултиране е същата като в старото решение по комитология. Процедурата по разглеждане замества старите процедури по управление и регулиране. Комитетът по разглеждане може да приеме или отхвърли мярката за изпълнение с квалифицирано мнозинство (важат правилата за гласуване на Съвета). В случай, че комитетът не вземе решение, в зависимост от предмета на мярката за изпълнение, Комисията може или да я приеме, или да я отнесе до апелативен комитет, където се извършва окончателно гласуване по мярката.

Всички институционални и правни аспекти относно приемането на делегирани актове и новия комитологичен режим са разгледани в доклада ми за конференцията на EUSA.

 

 

Политика под (фалшивия) академичен флаг

Всеки вече е чувал за скандала за плагиатство около докторската теза на германския министър на отбраната, Карл-Теодор цу Гутенберг. Междувременно се оказа, че синът на Муамар Кадафи, Сейф-ал-Ислам, има докторат от London School of Economics, който представлява в едната си част плагиатство от Уикипедиа.

Междувременно на изток руските бюрократи се опитват да скрият своето невежество чрез докторски степени и професури докато са на съответната длъжност. В България председателят на комисията за изземване на незаконно придобито имущество не е професор, както самият той твърдеше.

За какво става дума??? Откъде идва тази борба за академични титли? Тези случаи очевидно трябва да са свързани със статуса и престижа на титлите. Но това е още и сигнал за некомпетентност, която се опитва да се маскира. С други думи, това са симптомите на дълбока посредственост на политическия живот и хлабави академични стандарти.

 

 

Директивата относно забавяне на плащането по търговски сделки е обнародвана

Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки е обнародвана в Официален вестник. Като общо правило крайният срок за разплащане при договорни отношения между частни фирми е 30 дни, освен ако в договора изрично не са посочени други срокове. Стандартният срок за плащанията на публичните власти към бизнеса също е 30 календарни дни.

(Не)Значимостта на Механизма за сътрудничество и проверка

Новите доклади по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния са публикувани от Комисията. Механизмът се използва от Комисията, за да наблюдава напредъка в областта на реформата на съдебната власт, борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Но има ли някакво значение този механизъм?

Трудно е да се каже. Механизмът е инструмент, използван, за да се продължи процеса на поставяне на условия след датата на присъединяването на България и Румъния. За три години след тази дата ЕС можеше да наложи предпазни клаузи, включително в областта на правосъдието и вътрешните работи (чл. 36 от Договора за присъединяване). Този период обаче изтече. В тесния смисъл на думата механизмът вече не е инструмент за поставяне на условия. Ели Гатева е написала чудесна статия по въпроса, обяснявайки, че липсата на награди, свързани с членството, както и използването на безобидни заплахи за санкциониране на неизпълнението, създават много слаба структура от негативни стимули.

От друга страна българското и румънското правителства обръщат внимание на препоръките в докладите и поне се опитват да ги приложат. Една от причините за това може да бъде трудността за присъединяване към шенгенското пространство. Франция и Германия свързаха двата въпроса, макар че те не са правно зависими. Така че може да се твърди, че присъединяването към шенгенското пространство е нов инструмент за поставяне на условия, използван, за да предизвика реформи на съдебната власт в България и Румъния.

Възможно е и друго тълкуване – че „старите“ държави членки са загубили надежда за ефективни структурни реформи на съдебната власт в България и Румъния и се опитват да ограничат вредата, като отказват достъп до Шенген. Тази стратегия ще се провали. Пренебрегването на структурните дефицити на правоохранителните органи и съдебната власт в България и Румъния може да има сериозни последици за целия Европейски съюз. Не е възможно да се „изолират“ двете държави в някакъв вид триаж. Техните слабости въздействат негативно на сигурността на целия ЕС, както и на отделните държави членки.

Ето защо механизмът за сътрудничество и проверка е все още полезен – поне като инструмент за диагноза.

 

 

Защо ЕС се нуждае от истинска обща гранична политика

Новината, че Италия и Малта искат специални срещи на върха относно „епичната“ имиграция в резултат от събитията в Северна Африка, не ме изненадва. През 2009 г. писах до Групата за размисъл за бъдещето на Европа 2020-2030 с предложение за специална инициатива за обща гранична политика на ЕС, използвайки инструментите на Договора от Лисабон. Развих аргументите си в статия, която представих на конференция на UACES през 2010 г. и тя беше публикувана в списанието European Security.

Аргументите ми бяха, че:

1.Граничната политика на ЕС не е достатъчно ефективна поради нееднородното си прилагане в държавите членки, и

2.Бъдещите предизвикателства и заплахи могат да надмогнат сегашната институционална структура.

Разгледах някои от основните предизвикателства въз основа на разбирането за фундаменталните фактори, влияещи на сигурността – променящият се климат (Stern 2007) и световните демографски тенденции (Lee 2003). Посочих няколко предсоящи заплахи и заключих, че спешно е необходимо развиването на истинска обща гранична политика на ЕС, с цел разработването и прилагането на адекватни холистични решения за справяне с тези заплахи. Sergio Carrera от CEPS написа чудесно изследване относно възможното създаване на обща европейска гранична служба.

Вярно е, че някои държави членки имат своите виждания относно граничната политика. Но един стратегически преглед на граничната политика на ЕС е очевидно и спешно необходим. Този преглед може да доведе до създаването на обща гранична служба, както предлага Carrera. Но прегледът би следвало да доведе до цялостен план за действие отиващ далеч отвъд технологичните стандарти и помощта ad hoc.

Дори и да е само частично верен този анализ, няма време за губене.

 

 

В търсене на философския камък на координацията на икономическите политики

Франция и Германия предложиха нов път за координацията на икономическите политики в Европейския съюз. Предложението може да има амбициозен обхват, но е с минимални детайли – „изтеклият“ документ съдържа само една (1) страница. Как може да се тълкува това?

На първо място съм наистина изненадан от назидателното поведение на Меркел и Саркози на заседанието на Европейския съвет. Wall Street Journal цитира Yves Leterme, министър председател на Белгия:

„Имаше 18, 19 държави, които изразиха своето съжаление за начина, по който [предложението] беше представено, както и относно съдържанието. Беше наистина сюрреалистично заседание. „

Тази погрешна стъпка очевидно ще намали шанса за бърз успех на предложението. Встрани от тактиката обаче са ми много по-интересни възникващите правни пречки пред всеки компромис. Проблемът е, че твърде много разпоредби на правото на ЕС стоят на пътя на предложението в сегашната му форма.

Обхватът на предложените мерки е огромен: увеличаване на пенсионната възраст в еврозоната, премахване на индексацията на заплатите с инфлационния индекс, хармонизиране на ставките на корпоративните и други данъци, както и ограничаване на възможността на правителствата да вземат заеми. Въпреки всичко това, Франция и Германия вярват, че това може да се извърши без ревизия на учредителните договори, чрез подобна на Шенген правна рамка.

На първо място си заслужава да се изследва въпросът дали предложението може да бъде въведено като засилено сътрудничество (чл. 326 – чл. 334 ДФЕС). Подобно сътрудничество не трябва да засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване. То не може да представлява пречка, нито дискриминация спрямо търговията между държавите-членки, нито да предизвиква нарушения на конкуренцията между тях (чл. 326 ДФЕС). Тези правни ограничения трябва да се тълкуват внимателно, доколкото една програма за подобряване на конкурентоспособността на определени държави членки може да ги нарушава. Засиленото сътрудничество също така включва предложение на Комисията и одобрението на Европейския парламент. То се одобрява от Съвета с единодушие (чл. 329, пара. ДФЕС).

Друг вариант би била подобна на Шенген рамка, първоначално външна на ЕС. В този случай обаче смятам, че тя също би трябвало да отговаря на критериите за засилено сътрудничество – т.е. да не засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване, както и да не предизвиква нарушения на конкуренцията между държавите членки. Ще бъде трудно да се спазят тези критерии ако самата цел на тези мерки е да се подобри конкурентоспособността на участващите държави членки. В допълнение изглежда, че Франция и Германия разчитат на Европейската комисия и Европейския съвет за системен риск да извършват определени функции в тази нова рамка.Не мога да си представя как ще бъде извършено това без някой (например Великобритания) да повдигне въпроса за финансирането на подобни инициативи от бюджета на ЕС. Европейският парламент също би могъл да има определени възражения.

Най-вероятният (и най-бавен) вариант е ревизия на учредителните договори. Това е също така най-легитимният (и може би единственият законен) начин. Вярно е, че това би довело до пазарлъци и загуба на време. Но пък би допринесло за стабилността и правната сигурност на тази нова правна рамка.

Ясно е, че трябва да се вземат определени мерки. Но предлагането на мерки без да се мисли за техните правни аспекти не е добър знак за техния успех. В крайна сметка говорим за безпрецедентни нива на координация на икономическата политика. Опитът да се заобиколи изменението на учредителните договори може да не проработи именно поради мащаба на предложенията.

 

 

Две важни стратегии за устойчивото развитие на Европейския съюз

През последните дни Европейската комисия публикува две съобщения, които засягат важни аспекти на устойчивото икономическо развитие на ЕС.

Първото съобщение е относно възобновяемата енергия и напредъка към целите за 2020 г. Съобщението прави преглед на възнобновяемата енергетика в Европа, перспективите до 2020 г. и адресира предизвикателствата пред сектора. Комисията посочва, че инвестициите във възъобновяема енергия представляват 62% от общите инвестиции в генериращи мощности през 2009 г. Обобщените прогнози на държавите членки сочат, че възобновяемата енергетика ще расте до 2020 г. по-бързо, отколкото в миналото. Общо държавите членки очакват да удвоят потреблението на възобновяема енергия от 103 милиона тона нефтен еквивалент (мтне) до 217 мтне през 2020 г. Ако бъдат изпълнени всички прогнози, общият дял а възобновяемата енергия в ЕС ще надвиши целта от 20% през 2020 г. Комисията предполага, че досегашните капуиталови инвестиции за възобновяема енергия в размер на 35 млрд. евро годишно ще трябва да се удвоят до 70 млрд. евро годишно, за да се гарантира, че ЕС ще изпълни целите си.

Второто съобщение е относно пазарите на суровини и материали. Това съобщение беше забавено заради искането на Франция да се включат мерки за подобряване на прозрачността на финансовите и стоковите пазари. Документът прави преглед на развитието на физическите пазари на петрол, природен газ,електричество, земеделски стоки и суровини. Комисията подчертава увеличаващата се взаимозависимост между финансовите и стоковите пазари и посочва политически мерки за отделните физически пазари на стоки. Съобщението след това описва инициативата за критичните суровини и описва 14 такива критични суровини – тези, които са с голям риск за недостиг и които са особено важни за веригата на добавената стойност.