Старата нова идея за политически съюз – недоразбрана?

Гръцката финансова криза вече заплашва цялата еврозона. Изглежда, че без значително преструктуриране на държавния дълг Гърция вероятно ще фалира и ще се наложи да напусне еврозоната. Това обаче би могло да доведе до съществени вреди и нежелани ефекти за цялата Европейска банкова и финансова система. Вторият вариант е голям бюджетен трансфер от държавите в ядрото на еврозоната. Тази втора възможност би довела до искането от държавите донори на съществени политически гаранции за бюджетна дисциплина в Гърция и другите възможни получатели на помощ (Португалия и Ирландия).

Изглежда, че кризата е върнала на масата идеята за европейски политически съюз. Председателят на ЕЦБ, Жан-Клод Трише, призовава за въвеждането на европейски финансов министър.

Идеята не е наистина нова. През 1950те проектът за Европейска политическа общност (ЕПО) цели да обедини политически държавите от Европейската икономическа общност(можете да прочетете повече в чудесната статия Berthold Rittberger). Основната институционална иновация на ЕПО е централната роля на двукамарния парламентарен орган в приемането на бюджета и законодателството. Проектът за ЕПО се проваля, но някои от идеите му по-късно са въведени чрез включването на Европейския парламент в законодателната и бюджетната процедура.

Връщайки се към идеите на г-н Трише виждаме нещо съвсем различно. В неговата идейна рамка Съветът действа по предложение на Комисията и във взаимодействие с ЕЦБ, като предприема директно мерки, засягащи икономиката на съответната държава членка, която не е изпълнила стабилизационната си програма. Не се предвижда роля за Европейския парламент. Очевидно г-н Трише смята, че самото съгласие по стабилизационната програма е достатъчна легитимация за пряка намеса в икономическата и бюджетната политика на държава членка от Съвета.

Това е доста съмнително. Трудно е да си представим как същите хора, които са се противопоставили с насилие на мерките за икономии, предприети от собствените им, демократично избрани правителства, ще приемат намесата на институция на Европейския съюз. Еднакво трудно е да си представим, че Европейският парламент ще одобри подобна институционална рамка. Определено мога да разбера разумните мотиви за предвиждането на такъв втори етап на принудително изпълнение на мерките за икономии, но се страхувам, че подобна процедура чувствително ще влоши демократичния дефицит на Европейския съюз.

Ако и когато правителствата на държавите членки решат, че е необходима по-задълбочена ревизия на учредителните договори, за да се установи по-тясна бюджетна координация, ще се наложи те да се консултират и с националните си парламенти, и с Европейския парламент. Подобни консултации са впрочем неизбежни, доколкото ДЕС изисква свикването на Конвент за приемането на проект за изменение на договорите (чл. 48, пара. 2-5 ДЕС).

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s