Демокрацията не е основният проблем на еврозоната

Напоследък има много дискусии относно възможния недемократичен характер на програмите за икономии и споразуменията за „спасяване“ на периферните държави членки на еврозоната. Това не е основният проблем на еврозоната. Не се решава проблемът с търговските дисбаланси и това ще направи безполезни всички усилия за спасяване на еврото.

Следя с голям интерес дискусията сред евроблогърите относно последиците на програмите за икономии за нивото на демокрацията в държавите от периферията на еврозоната (виж по-конкретно приносите на Leigh Phillips, Ron Patz, и John Worth). Те повдигат важни въпроси и си заслужава да се прочетат. Това, което пропускат обаче, е истинската причина за кризата в еврозоната и нейните последици за бъдещите усилия за спасяване на еврото.

Истинският проблем са търговските дисбаланси на държавите от еврозоната. Една група северни държави се радва на значителни търговски излишък, докато повечето южни държави имат влошаващ се търговски дефицит. Този процес на икономическо раздалечаване се е влошил с въвеждането на еврото (виж фигурата).

Баланс по текущата сметка на държави от еврозоната като % от БВП (източник: Political Economy 101)

Това доведе до всякакви негативни последици за южните икономики, включително прекомерен държавен дълг. Но досегашния подход за справяне с кризата в еврозоната е едностранчив. Опитваме се да поправим само едната страна от уравнението – прекомерното потребление в периферните държави членки. Не предприемаме никакви мерки да ограничим прекомерното спестяване в северните държави като Германия и Холандия. В допълнение не позволяваме на южните държави да девалвират техните валути с цел отново да станат конкурентоспособни.

Този подход няма да проработи. Третирането на прекомерното спестяване като „добродетел“ само ще влоши досегашните различия. Липсата на опция за девалвация за южните държави буквално ще ги изправи до стената.

От тази гледна точка методът за определяне на неуспешни мерки е от вторично значение.

Доброволното разсрочване на дълга няма да свърши работа, нито пък програмите за спестяване. Необходими са по-смели и по-балансирани действия ако наистина искаме да поправим вредата. Ако северните държави продължават да пренебрегват собствения си принос към кризата, еврозоната буквално ще се срине под собствената си тежест.

––––––––––––––––––––––––––––––––––

Технически анекс

Тъй като не съм икономист ми се стори, че ще бъде полезно да посоча някои от източниците за този пост:

Stop Blaming Trade Imbalances On Lazy Greeks, Industrious Germans And Other Stereotypes by Michael Pettis

External versus domestic debt in the euro crisis by Daniel Gros

Rebalancing the Global economy: A Primer for Policymaking – Stijn Claessens, Simon J Evenett, Bernard Hoekman (eds.)

The EMU needs a stability pact for intraregional current account imbalances by Sebastian Dullien and Daniela Schwarzer

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s