Category Archives: Вътрешен пазар

Предложения за кохезионната политика 2014-2020

Комисията е публикувала своите законодателни предложения, които ще оформят кохезионната политика за периода 2014-2020 г. В първата част от предложението са изложени общите правила, валидни за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Във втората част са изложени общите правила, валидни за трите основни фонда за изпълнение на целите на политиката на сближаване: Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд.

Когато бъде приет, законодателният пакет ще създаде обща стратегическа рамка за ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР, която ще гарантира интегрираното използване на средствата за постигане на общите цели. Комисията и всяка страна членка на ЕС ще се споразумеят за Договор за партньорство, който ще обединява всички ангажименти на дадена страна за постигане на европейските цели. Преди предоставянето на средства от фондовете, властите ще трябва да демонстрират наличието на задоволителна стратегическа, регулаторна и институционална рамка за гарантиране на тяхното ефективно използване. Отпускането на допълнителни средства ще зависи от резултатите. Недоброто прилагане на макроикономическите политики (прекомерен бюджетен дефицит и т.н.) ще води до спиране на кохезионното финансиране. Процедурите ще бъдат опростени и компютъризирани, когато това е възможно. Правилата за това кой има право да използва инструментите за финансиране на ЕС ще бъдат хармонизирани.

 

 

Предложение за европейски данък върху финансовите транзакции

Ето го най-накрая – оспорваното предложение за Директива за обща система за данък върху финансовите транзакции. Този вид данък е предложен първоначално от икономиста Джеймс Тобин.

Идеята е да бъдат обложени транзакциите с голям брой финансови инструменти – включително инструменти, договаряни на капиталовите пазари, инструменти на паричните пазари (с изключение на инструментите за разплащане), акции или дялове в колективни схеми за инвестиране (включително АДСИЦ и алтернативни инвестиционни фондове) и деривативни споразумения. Данъчните ставки ще бъдат определяни от държавите членки, но не могат да бъдат по-малко от 0.1% от облагаемата стойност в повечето случаи.

Според Комисията новият данък ще има прогресивен преразпределителен ефект, тъй като групите с по-високи доходи се възползват повече от услугите на финансовия сектор.

 

 

Предложение за реформа на търговските преференции на ЕС

Комисията е направила важно предложение за реформа на т.нар. Обща система за преференции (ОСП), която предоставя конкретни тарифни преференции за развиващите се държави под формата на намалени или нулеви ставки или квоти.

Основните елементи на предложението са:

1. Концентриране на преференциите по ОСП до по-малко държави. Определен брой държави няма да могат да се ползват от преференциите, включително:

  • Държави,които са постигнали висок или среден доход на глава от населението по възприетата методология на Световната банка (например Кувейт, Русия, Саудитска Арабия и т.н.);
  • Държави, които имат преференциален достъп до пазарите на ЕС, който е поне толкова благоприятен, колкото ОСП – например държавите със споразумение за свободна търговия или специален автономен търговски режим;
  • Държави и територии, които имат алтернативни споразумения за достъп до пазара на развитите държави.

2. Увеличаване на стимулите за спазване на основните права на човека и трудовите права, стандартите за опазване на околната среда и доброто управление чрез улесняване на достъпа до ОСП+, който ще гарантира допълнителни, основно безмитни преференции за уязвими държави.

3. Подобряване на ефективността на търговските преференции за най-слабо развитите държави чрез схемата „Всичко без оръжие“.

4. Увеличаване на предвидимостта, прозрачността и стабилността на преференциите.

Какво всъщност искаме от ЕС?

Европейските граждани би трябвало да мислят повече за своите искания когато говорят за ЕС. Ето защо.

Това не са най-добрите времена за ЕС. Има финансова криза; имиграционна криза; криза на доверие от и кой знае какво още. С две думи ЕС е в беда.

По-трудно е да се разбере злонамереността и подхода „аз-нали-ви-казах“ на толкова много политици, коментатори и европейски граждани. Силата на негативните чувства е наистина забележителна. Ето защо ще направя нещо нетипично за този блог и ще се обърна директно към скептиците. Целта ми е да направя безпощадна, субективна и силно нормативна критика на посредствеността на онези, които предпочитат европейско бъдеще без Европейски съюз.

За да направя това е необходимо едно важно наблюдение. За последните 60 години видът Homo Sapiens не се е развил съществено. С оглед на това изглеждат странни твърденията, че нова война на европейския континент е невъзможна. Не танковете и самолетите разрушиха Европа през Втората световна война, а хората в тях. Нещо повече – нашите физически и генетични предци са водили война на този континент поне през последните две хиляди години. Всъщност единственият по-дълъг мирен период в скорошната история е именно периодът на европейска интеграция. Вярно е, че НАТО и динамиката на ядрено сдържане играят своята роля. Но именно сътрудничеството между елитите в Европейската общност циментира този пакт.

Днес мнозина вярват, че войните са част от историята, но не и от бъдещето. Други пък смятат, че войните могат да бъдат полезен инструмент на външната политика. Това, което ги свързва, е липсата на военновременен опит. Този вирус на невежество и посредственост е широкоразпространен. Той засяга политици, журналисти и всякакви експерти. Правилото Макдоналдс е техния флаг, макар че това правило вече е нарушено. Този вирус ги кара още да смятат, че държавите са добре екипирани да решават възникващите проблеми, използвайки класическите инструменти на междуправителственото сътрудничество. Проблемът е, че този вид сътрудничество напоследък зрелищно се проваля – конференцията на ООН за климата не успя да приеме нови правила за ограничаване на промените в климата; СТО не успя да приключи кръга преговори от Доха; а Г-20 обикновено успява да се споразумее само за менюто на съответната среща. Това не са инциденти, а симптоми на ограниченията на класическите форми на международно сътрудничество.

Някой може да каже, че ако ЕС е бил толкова успешен е нямало да се стигне до настоящата криза. Това е вярно. ЕС не е перфектен и сега берем плодовете на хлабавите правила на Икономическия и паричен съюз. Но ЕС е по-добър от всяка друга форма на сътрудничество особено като се имат предвид по-малките икономики на повечето държави членки. Истината е, че без Европейския съюз икономическият живот в Европа ще се забави и бизнесът знае това. Това е и проблемът на някои антиевропейски партии: техните избиратели ще пострадат от възможното излизане от Съюза. Ето защо те предпочитат да мърморят за ЕС без обаче да предприемат стъпки за разрешаване на своята неудовлетвореност. Би следвало да се проведат референдуми във всяка държава членка, която чувства нужда да поеме по друг път към благоденствието. Би следвало по-конкретно Великобритания да бъде насърчена да проведе референдум относно членството си в ЕС. Европейският съюз не е клуб по интереси; успехът му зависи от мотивацията на неговите членове.

ЕС не е на кръстопът. Той е добре функциониращ механизъм за политическа интеграция. От неговите потребители – европейските граждани, зависи да го използват правилно. Съюзът ще произвежда резултати само ако ги поискаме. Ето защо ми се иска да чувам повече конкретни желания и по-малко хаотични критики, когато говорим за ЕС.

Визията на ЕК за границите и миграцията

Досега вероятно сте чули за сериозните трудности, които изпитват държавите от Средиземноморието при справянето с потоците от имигранти от Северна Африка. Правителствата на Франция и Италия дори предложиха временното възстановяване на граничния контрол в ЕС поради миграционната вълна. Сега Европейската комисия представя своето Съобщение относно миграцията.

Комисията отбелязва, че ЕС няма достатъчно капацитет да помогне на тези държави членки, които в момента са изложени на значителни миграционни движения. Ето защо според нея следва да се изследва целесъобразността на въвеждането на обща европейска система за граничен контрол. Комисията също така препоръчва приемането на подход, основан на риска и по-широкото използване на модерни технологии по отношение на контрола на наземните и морските граници.

Комисията предлага създаването на механизъм, който би позволил на ЕС да се справя със ситуации, в които или една държава членка не изпълнява своите задължения за контрол на нейния участък от общата граница, или когато определен участък от общата граница попадне под тежък и неочакван натиск поради външни събития. Такъв механизъм би следвало да се използва като последно средство в наистина критични ситуации.

Комисията също така призовава за включването на по-сериозни задължения за реадмисия в рамковите споразумения, сключвани с трети държави.

Едно важно предложение на Комисията е за една обща информационна система, която да гарантира, че данните за преминаването на границите от граждани на трети държави са достъпни за граничните и имиграционните власти.

Комисията възнамерява да представи до 2012 г. Зелена книга относно справянето с недостига на работна ръка чрез миграция в държавите от ЕС.

Като общ извод според Комисията ЕС би следвало да увеличи усилията си и да обърне повече внимание на мотиваторите за миграция, включително въпросите, свързани със заетостта, доброто управление и демографската картина.

Съобщението относно миграцията е добре подготвен и цялостен документ, но остава да се види какви действия ще предприемат държавите членки.

Нова директива за сливанията на акционерни дружества

Директива 2011/35/ЕС относно сливанията на акционерни дружества е обнародвана в Официален вестник. Директивата определя правила за сливане чрез придобиване, сливане чрез учредяване на ново дружество и други операции, разглеждани като сливания. Основната цел на директивата е акционерите на сливащите се дружества да бъдат достатъчно осведомени по възможно най-обективен начин, а правата им да бъдат надлежно защитени.

Защо реформирането на Шенген не е толкова лесно

Франция и Италия са обявили желанието си да предизвикат реформа на шенгенската правна рамка за граничен контрол. Едно от най-важните предложения е процесуалната възможност за временно възстановяване на границите между две държави. Очаква се Европейската комисия да представи своите планове за реформа на правилата на Шенген следващата седмица (на 4 май).

Правната рамка на Шенген относно сигурността на границите сега е част от acquis на ЕС. Всяко изменение на правната рамка на Шенген минава през процедурата за съвместно вземане на решения, където Европейският парламент и Съвета са съ-законодатели. (виж чл. 77, пара. 2 ДФЕС). Нещо повече, Комисията е единственият орган, който може да предложи законодателство относно контрола по границите, убежището и имиграцията (виж a contrario чл. 76 ДФЕС). Каквото и да предложат Франция и Италия, то не е относимо; държавите членки нямат право на законодателна инициатива по тези въпроси.

Поради всички тези причини съм доста скептичен, че Италия и Франция е успеят да наложат подобна промяна на шенгенската правна рамка, която сериозно подкопава принципите на сегашния режим. Всяко значително изменение на дадена политика трябва да се предхожда от внимателна оценка на въздействието и дискусии не само между правителствата на държавите членки, но и със съответните заинтересовани страни. Необходимо е повече от една двустранна среща, за да се постигне това.