Category Archives: Данъци и мита

Предложение за европейски данък върху финансовите транзакции

Ето го най-накрая – оспорваното предложение за Директива за обща система за данък върху финансовите транзакции. Този вид данък е предложен първоначално от икономиста Джеймс Тобин.

Идеята е да бъдат обложени транзакциите с голям брой финансови инструменти – включително инструменти, договаряни на капиталовите пазари, инструменти на паричните пазари (с изключение на инструментите за разплащане), акции или дялове в колективни схеми за инвестиране (включително АДСИЦ и алтернативни инвестиционни фондове) и деривативни споразумения. Данъчните ставки ще бъдат определяни от държавите членки, но не могат да бъдат по-малко от 0.1% от облагаемата стойност в повечето случаи.

Според Комисията новият данък ще има прогресивен преразпределителен ефект, тъй като групите с по-високи доходи се възползват повече от услугите на финансовия сектор.

 

 

Предложение на Комисията за нова Многогодишна финансова рамка 2014-2020 г.

Комисията е публикувала своето предложение за Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Многогодишната финансова рамка е основният бюджетен документ Tна ЕС за седемгодишния период и не може да се изменя съществено след своето приемане. Предложението трябва да бъде одобрено от държавите членки и Европейския парламент.

Основните нововъведения:

1. Разходи

  • Нов фонд за финансиране на инфраструктура – Механизъм за свързване на Европа, който включва първоначален списък с проекти в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ;
  • По-силна връзка на финансирането за икономическо и социално сближаване с приоритетите на Европа 2020;
  • Нова категория региони — „региони в преход“;
  • Новите правила за обвързаност на финансовата помощ с определени условия;
  • Сключване на договор за партньорство с всяка държава членка, за да се осигури взаимното усилване на ефекта от националното и европейското финансиране.
  • Интегрирана програма за образование, обучение и младеж на стойност 15,2 милиарда евро, която ясно да акцентира върху развиването на умения и върху мобилността;
  • Обща стратегия на ЕС за научно-изследователската дейност и иновациите, наречена „Хоризонт 2020“, на стойност 80 милиона евро;
  • За 30 % от преките помощи за земеделските стопани ще бъде поставено условието те да направят дейността си по-екологосъобразна;
  • 4,1 милиарда евро за борба с престъпността и тероризма, както и 3,4 милиарда евро за политиките за миграция и убежище.

2. Приходи

  • Нови собствени ресурси за финансиране на бщджета на ЕС – данък върху финансовите трансакции (данък на Тобин) и нов осъвременен ДДС;
  • Опростяване на съществуващите механизми за финансова корекция.

Можете да прочетете критичната оценка на предложението от Charlemagne. Real Time Brussels разглежда жестоките политически битки, които вероятно ще се разразят около приемането на Многогодишната финансова рамка.

 

Предложение за реформа на търговските преференции на ЕС

Комисията е направила важно предложение за реформа на т.нар. Обща система за преференции (ОСП), която предоставя конкретни тарифни преференции за развиващите се държави под формата на намалени или нулеви ставки или квоти.

Основните елементи на предложението са:

1. Концентриране на преференциите по ОСП до по-малко държави. Определен брой държави няма да могат да се ползват от преференциите, включително:

  • Държави,които са постигнали висок или среден доход на глава от населението по възприетата методология на Световната банка (например Кувейт, Русия, Саудитска Арабия и т.н.);
  • Държави, които имат преференциален достъп до пазарите на ЕС, който е поне толкова благоприятен, колкото ОСП – например държавите със споразумение за свободна търговия или специален автономен търговски режим;
  • Държави и територии, които имат алтернативни споразумения за достъп до пазара на развитите държави.

2. Увеличаване на стимулите за спазване на основните права на човека и трудовите права, стандартите за опазване на околната среда и доброто управление чрез улесняване на достъпа до ОСП+, който ще гарантира допълнителни, основно безмитни преференции за уязвими държави.

3. Подобряване на ефективността на търговските преференции за най-слабо развитите държави чрез схемата „Всичко без оръжие“.

4. Увеличаване на предвидимостта, прозрачността и стабилността на преференциите.

Предложение на Комисията за обща консолидирана корпоративна данъчна основа

UPDATE: Във VOX е публикуван добър анализ на предлаганата реформа от четирима икономисти. Те заключават, че консолидираната корпоративна данъчна основа няма да доведе до значими ползи общо за ЕС по отношение на заетостта, БВП или ефективността на данъчната система.

Плановете за обща консолидирана корпоративна данъчна основа не са нови. Сега обаче Комисията официално предлага текста на нова директива, която да установи обща корпоративна данъчна основа в ЕС. Това е една от мерките, посочени наскоро и в Пакта за еврото.

Предложението ще позволи на компаниите, които развиват бизнес в няколко държави членки, да консолидират финансовите си резултати и да прихванат печалбите в една държава със загубите в друга, и да платят данък само върху нетната стойност. Така се очаква да се намалят разходите по администриране на данъчните задължения, особено за малки и средни предприятия. Един скорошен доклад на Earnest&Young обаче показва, че разходите на фирмите за администриране на новата система ще се покачат с 13%. Докладът показва, че влиянието на факторите за разпределение на печалбите и загубите води до прехвърлянето на облагаемата печалба към държави членки с по-високи данъчни ставки, като така увеличава общата данъчна тежест за предприятията. Някои държави членки също се противопоставят на идеята. Необходимо е единодушие в Съвета на ЕС за приемане на това предложение.

Пактът за еврото: обобщение

Държавните и правителствени ръководители на държавите от еврозоната приеха нов пакт за конкурентоспособност, наречен „Пакт за еврото“. Пактът е вид гаранция за Германия, за да се увеличат средствата за Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ).Можете да прочетете повече относно моите притеснения за законността на подобен пакт тук. Тук е достъпна една ранна оценка на пакта.

Водещите правила на Пакта за еврото:

  • Пактът ще допълва съществуващите инструменти за координация на икономическата политика в ЕС;
  • Пактът ще се концентрира върху действия, които са от компетентността на държавите членки. В избраните области за действие общите цели ще бъдат определяни от държавните и правителствените ръководители на участващите държави;
  • Всяка година държавните и правителствени ръководители ще обявяват националните ангажименти на своите държави;
  • Изпълнението на ангажиментите и напредъка към поставените общи политически цели ще се наблюдават от държавните и правителствени ръководители на участващите държави на годишна база.

Целите на Пакта за еврото са:

  • Подобряване на конкурентоспособността;
  • Увеличаване на заетостта;
  • Принос към устойчивостта на публичните финанси;
  • Увеличаване на финансовата стабилност.

Основните политически инструменти:

  • Наблюдаване и корекция на разходите за труд за единица произведена продукция;
  • Премахване на неоправданите ограничения за осъществяване на професионални услуги и в търговията на дребно;
  • Подобряване на образователните системи, научно-изследователската и развойната дейност, иновациите и инфраструктурата;
  • Премахване на бюрократичните пречки и подобряване на регулаторната рамка за бизнеса (напр. режима на несъстоятелност, търговското право);
  • Реформи на пазара на труда за насърчаване на т.нар “flexicurity” – едновременно гъвкавост и сигурност ;
  • Данъчни реформи (като намаляване на данъка върху трудовите доходи);
  • Адаптиране на пенсионните системи към националните демографски особености;
  • Национално законодателство за банкова несъстоятелност;
  • Общи правила за данъчната основа при корпоративния данък.

 

 

В търсене на философския камък на координацията на икономическите политики

Франция и Германия предложиха нов път за координацията на икономическите политики в Европейския съюз. Предложението може да има амбициозен обхват, но е с минимални детайли – „изтеклият“ документ съдържа само една (1) страница. Как може да се тълкува това?

На първо място съм наистина изненадан от назидателното поведение на Меркел и Саркози на заседанието на Европейския съвет. Wall Street Journal цитира Yves Leterme, министър председател на Белгия:

„Имаше 18, 19 държави, които изразиха своето съжаление за начина, по който [предложението] беше представено, както и относно съдържанието. Беше наистина сюрреалистично заседание. „

Тази погрешна стъпка очевидно ще намали шанса за бърз успех на предложението. Встрани от тактиката обаче са ми много по-интересни възникващите правни пречки пред всеки компромис. Проблемът е, че твърде много разпоредби на правото на ЕС стоят на пътя на предложението в сегашната му форма.

Обхватът на предложените мерки е огромен: увеличаване на пенсионната възраст в еврозоната, премахване на индексацията на заплатите с инфлационния индекс, хармонизиране на ставките на корпоративните и други данъци, както и ограничаване на възможността на правителствата да вземат заеми. Въпреки всичко това, Франция и Германия вярват, че това може да се извърши без ревизия на учредителните договори, чрез подобна на Шенген правна рамка.

На първо място си заслужава да се изследва въпросът дали предложението може да бъде въведено като засилено сътрудничество (чл. 326 – чл. 334 ДФЕС). Подобно сътрудничество не трябва да засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване. То не може да представлява пречка, нито дискриминация спрямо търговията между държавите-членки, нито да предизвиква нарушения на конкуренцията между тях (чл. 326 ДФЕС). Тези правни ограничения трябва да се тълкуват внимателно, доколкото една програма за подобряване на конкурентоспособността на определени държави членки може да ги нарушава. Засиленото сътрудничество също така включва предложение на Комисията и одобрението на Европейския парламент. То се одобрява от Съвета с единодушие (чл. 329, пара. ДФЕС).

Друг вариант би била подобна на Шенген рамка, първоначално външна на ЕС. В този случай обаче смятам, че тя също би трябвало да отговаря на критериите за засилено сътрудничество – т.е. да не засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване, както и да не предизвиква нарушения на конкуренцията между държавите членки. Ще бъде трудно да се спазят тези критерии ако самата цел на тези мерки е да се подобри конкурентоспособността на участващите държави членки. В допълнение изглежда, че Франция и Германия разчитат на Европейската комисия и Европейския съвет за системен риск да извършват определени функции в тази нова рамка.Не мога да си представя как ще бъде извършено това без някой (например Великобритания) да повдигне въпроса за финансирането на подобни инициативи от бюджета на ЕС. Европейският парламент също би могъл да има определени възражения.

Най-вероятният (и най-бавен) вариант е ревизия на учредителните договори. Това е също така най-легитимният (и може би единственият законен) начин. Вярно е, че това би довело до пазарлъци и загуба на време. Но пък би допринесло за стабилността и правната сигурност на тази нова правна рамка.

Ясно е, че трябва да се вземат определени мерки. Но предлагането на мерки без да се мисли за техните правни аспекти не е добър знак за техния успех. В крайна сметка говорим за безпрецедентни нива на координация на икономическата политика. Опитът да се заобиколи изменението на учредителните договори може да не проработи именно поради мащаба на предложенията.

 

 

Митници: нова електронна декларация с данни за сигурността от 2011 г.

От 1 януари 2011 г. всички търговци са задължени да представят електронна декларация с данни за сигурността на товара преди стоките да бъдат внесени в ЕС или изнесени от ЕС. FВидовете данни за сигурност варират с оглед на вида транспорт и надеждността на търговците (виж Приложение 30 а на Регламент (ЕИО) 2454/93). Информацията може да включва описание на стоките, информация за товародателя или износителя, маршрута на превоза и всички потенциални опасности, свързани с превоза. Срокът за предварително предоставяне на данните варира – от 24 часа предварително за морски превози до 1 час при автомобилни превози или дори по-малко при някои видове въздушни превози.