Category Archives: Енергетика

Предложения за кохезионната политика 2014-2020

Комисията е публикувала своите законодателни предложения, които ще оформят кохезионната политика за периода 2014-2020 г. В първата част от предложението са изложени общите правила, валидни за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Във втората част са изложени общите правила, валидни за трите основни фонда за изпълнение на целите на политиката на сближаване: Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд.

Когато бъде приет, законодателният пакет ще създаде обща стратегическа рамка за ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР, която ще гарантира интегрираното използване на средствата за постигане на общите цели. Комисията и всяка страна членка на ЕС ще се споразумеят за Договор за партньорство, който ще обединява всички ангажименти на дадена страна за постигане на европейските цели. Преди предоставянето на средства от фондовете, властите ще трябва да демонстрират наличието на задоволителна стратегическа, регулаторна и институционална рамка за гарантиране на тяхното ефективно използване. Отпускането на допълнителни средства ще зависи от резултатите. Недоброто прилагане на макроикономическите политики (прекомерен бюджетен дефицит и т.н.) ще води до спиране на кохезионното финансиране. Процедурите ще бъдат опростени и компютъризирани, когато това е възможно. Правилата за това кой има право да използва инструментите за финансиране на ЕС ще бъдат хармонизирани.

 

 

Предложение на Комисията за нова Многогодишна финансова рамка 2014-2020 г.

Комисията е публикувала своето предложение за Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Многогодишната финансова рамка е основният бюджетен документ Tна ЕС за седемгодишния период и не може да се изменя съществено след своето приемане. Предложението трябва да бъде одобрено от държавите членки и Европейския парламент.

Основните нововъведения:

1. Разходи

  • Нов фонд за финансиране на инфраструктура – Механизъм за свързване на Европа, който включва първоначален списък с проекти в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ;
  • По-силна връзка на финансирането за икономическо и социално сближаване с приоритетите на Европа 2020;
  • Нова категория региони — „региони в преход“;
  • Новите правила за обвързаност на финансовата помощ с определени условия;
  • Сключване на договор за партньорство с всяка държава членка, за да се осигури взаимното усилване на ефекта от националното и европейското финансиране.
  • Интегрирана програма за образование, обучение и младеж на стойност 15,2 милиарда евро, която ясно да акцентира върху развиването на умения и върху мобилността;
  • Обща стратегия на ЕС за научно-изследователската дейност и иновациите, наречена „Хоризонт 2020“, на стойност 80 милиона евро;
  • За 30 % от преките помощи за земеделските стопани ще бъде поставено условието те да направят дейността си по-екологосъобразна;
  • 4,1 милиарда евро за борба с престъпността и тероризма, както и 3,4 милиарда евро за политиките за миграция и убежище.

2. Приходи

  • Нови собствени ресурси за финансиране на бщджета на ЕС – данък върху финансовите трансакции (данък на Тобин) и нов осъвременен ДДС;
  • Опростяване на съществуващите механизми за финансова корекция.

Можете да прочетете критичната оценка на предложението от Charlemagne. Real Time Brussels разглежда жестоките политически битки, които вероятно ще се разразят около приемането на Многогодишната финансова рамка.

 

Две важни стратегии за устойчивото развитие на Европейския съюз

През последните дни Европейската комисия публикува две съобщения, които засягат важни аспекти на устойчивото икономическо развитие на ЕС.

Първото съобщение е относно възобновяемата енергия и напредъка към целите за 2020 г. Съобщението прави преглед на възнобновяемата енергетика в Европа, перспективите до 2020 г. и адресира предизвикателствата пред сектора. Комисията посочва, че инвестициите във възъобновяема енергия представляват 62% от общите инвестиции в генериращи мощности през 2009 г. Обобщените прогнози на държавите членки сочат, че възобновяемата енергетика ще расте до 2020 г. по-бързо, отколкото в миналото. Общо държавите членки очакват да удвоят потреблението на възобновяема енергия от 103 милиона тона нефтен еквивалент (мтне) до 217 мтне през 2020 г. Ако бъдат изпълнени всички прогнози, общият дял а възобновяемата енергия в ЕС ще надвиши целта от 20% през 2020 г. Комисията предполага, че досегашните капуиталови инвестиции за възобновяема енергия в размер на 35 млрд. евро годишно ще трябва да се удвоят до 70 млрд. евро годишно, за да се гарантира, че ЕС ще изпълни целите си.

Второто съобщение е относно пазарите на суровини и материали. Това съобщение беше забавено заради искането на Франция да се включат мерки за подобряване на прозрачността на финансовите и стоковите пазари. Документът прави преглед на развитието на физическите пазари на петрол, природен газ,електричество, земеделски стоки и суровини. Комисията подчертава увеличаващата се взаимозависимост между финансовите и стоковите пазари и посочва политически мерки за отделните физически пазари на стоки. Съобщението след това описва инициативата за критичните суровини и описва 14 такива критични суровини – тези, които са с голям риск за недостиг и които са особено важни за веригата на добавената стойност.

 

 

Стартира водещата инициатива на ЕС за ефективно използване на ресурсите

Европейската комисия стартира много важна водеща инициатива за ефективно използване на природните ресурси в рамките на стратегията Европа 2020. Комисията вярва, че подобряването на ефективността на използване на природните ресурси ще бъде ключа към осигуряване н икономически растеж и работни места за Европа. В допълнение то ще донесе съществени икономически възможности, ще подобри производителността, ще намали разходите и ще подобри конкурентоспособността.

Най-важните средносрочни политически цели са:

• План за енергийна ефективност до 2020 г., който да установи мерките за постигане на енергийни спестявания в размер на 20% от енергийното потребление във всички икономически сектори и който да бъде последван от съответното законодателство, което да гарантира постигането на заложените цели;

• Предложения за реформиране на Общата селскостопанска политика, политиката по рибарството, кохезионната политика, енергийната инфраструктура и транс-европейските транспортни мрежи в контекста на следващата бюджетна рамка на ЕС с цел съобразяване на тези области с изискванията на ресурсно ефективна, нисковъглеродна икономика;

• Нова стратегия на ЕС за биоразнообразието до 2020 г., която да спре загубата на биоразнообразие и да възстанови биоразнообразието и екологичните услуги в светлината на натиска върху екоситемите;

• Мерки за преодоляване на предизвикателствата на пазарите на храни и суровини, които включват оценка на критичните природни суровини и определят търговска политика за осигуряване на устойчиви доставки на суровини от световните пазари. Мерките ще насърчават добива, рециклирането, иновациите и заместването на суровини в ЕС.

• Стратегия за превръщане на Европейския съюз в „кръгова икономика“, основана на рециклиращо общество с цел намаляване производството на отпадъци използването на отпадъците като ресурс;

• Изпреварващи действия за адаптация към промените в климата с цел намаляване на заплахите за екосистемите и човешкото здраве, подкрепа за икономическото развитие и адаптиране на инфраструктурата за справяне с неизбежните промени в климата;

• Политика за управление на водите, която има за приоритет мерки за пестене на вода и увеличаване на ефективността на използване на водите, за да се осигури наличност на вода в достатъчни количества, с добро качество, която се използва устойчиво и се връща в околната среда с приемливо качество.

 

 

Приоритети на енергийната инфраструктура на ЕС за 2020 г.

Комисията е приела съобщението „Приоритети на енергийната инфраструктура за 2020 г. и отвъд – Проект на интегрирана европейска енергийна мрежа”. Основните теми:

Електропреносните мрежи трябва да се подобрят и модернизират, за да посрещнат увеличеното търсене поради съществената промяна във веригата на стойността и енергийния микс. Електричеството, произведено от възобновяеми енергийни източници, се очаква да се удвои за периода 2007-2020. Необходимо е да се въведат нови технологии за пренос на високо напрежение и за съхраняване на електричество, които да поемат увеличаващото се количество електроенергия от ВЕИ.

Приоритетните проекти са:

1. Електропреносна мрежа в Северно море и свързване със Северна и Централна Европа.

2. Взаимно свързване на мрежите в Югозападна Европа, за да се поемат вятърните, хидро и фотоволтаичните проекти.

3. Изграждане на връзки в Централна и Югоизточна Европа.

4. Завършване на BEMIP (План за взаимно свързване на балтийския енергиен пазар).

Природният газ ще увеличава своето значение като допълнително гориво за производство на електричество. Необходими са диверсифицирано портфолио от физически източници на природен газ и напълно взаимосвързани, двупосочни газови мрежи.

Приоритетните проекти са:

1. Южния коридор за доставка на газ от Каспийския басейн, Централна Азия и Близкия изток към ЕС.

2. Свързване на Балтийско, Черно, Адриатическо и Егейско море по-конкретно чрез:

  • въвеждането на BEMIP и
  • Коридора север-юг в Централна и Югоизточна Европа.

3. Коридора север-юг в Западна Европа.

Развитието и модернизацията на системите за топлофикация и охлаждане следва да се насърчават приоритетно във всички по-големи агломерации.

Общо е необходимо да се инвестират около един трилион евро в енергийната система на ЕС за периода 2010-2020 г. Около 200 милиарда евро от тези инвестиции са необходими само за мрежите за пренос.

Един начин за постигнато на тази цел е чрез използването на регионални клъстери. Комисията също така предлага въвеждането на орган за контакти (на принципа „едно гише”) за проект от европейско значение, който служи за връзка между инвеститорите в проекта и съответните национални, регионални и местни власти. Ще се проучи възможността за въвеждане на краен срок за одобрение или отхвърляне на проектите. Комисията също така предлага приемането на насоки или законодателно предложение за подобряване на прозрачността и предвидимостта на процеса за всички страни.

По отношение на финансирането се предлагат следните мерки:

  • Използване на частни източници чрез подобрено разпределение на разходите, включително чрез въвеждането на насоки или законодателно предложение за финансиоране на разходите при големи, технологично сложни и транс-гранични проекти.
  • Комбиниране на съществуващи и иновативни финансови механизми, които са гъвкави и създадени с оглед на специфичните финансови рискове и нужди на проектите в различните етапи на тяхното развитие.

 

 

Работи ли европейската схема за търговия с емисии? Доклад твърди, че не работи

Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) е ключова инициатива на Европейския съюз за ограничаване на емисиите парникови газове. Нов доклад твърди, че има опасност не само ЕСТЕ да не изпълни целта, за която е създадена – да намали емисиите, но и да се превърне в проблем за околната среда.

Неправителствената природозащитна организация Sandbag твърди, че Фаза II на ЕСТЕ ще доведе до намаляване само с 0,3% на въглеродните емисии. Този лош резултат докладът обяснява с издаването на един милиард допълнителни безплатни квоти емисии в полза на промишлените предприятия и горивните инсталации, които се използват за производствени нужди. Според доклада най-много допълнителни квоти са получени от циментовата индустрия и производителите на стомана – двата сектора, които са лобирали най-агресивно, за да отслабят схемата и да получат специална защита. Докладът твърди, че се наблюдават изкривявания на конкуренцията и на секторно ниво: Heidelberg Cement е получило петкратно преимущество пред своите конкуренти в циментовата индустрия, а Salzgitter е получил четирикратно преимущество пред останалите европейски производители на стомана. Най-важната препоръка на доклада е да се преработят праговете на емисиите за Фаза III на ЕСТЕ с оглед на историческите емисии, за да се избегне „замърсяването” на следващата фаза със свръх-издаването на квоти от сегашната фаза.

Без европейски приоритетен статус за газопровода „Южен поток”

В-к Дневник съобщава, че според говорителя на европейския комисар по енергетиката, Гюнтер Йотингер, руският проект за газопровод „Южен поток” не може да получи приоритетен статус като ТЕН-Е проект. Причината е, че „Южен поток” не осигурява диверсификация на енергийните доставки.

Само преди няколко дни беше съобщено, че България и Гърция са се споразуменли да търсят подобен приоритетен статус за „Южен поток” в ЕС. Заслужава си също така да се прочете и обзора на блога European Dialogue за преговорите между България и Русия относно „Южен поток” и други енергийни въпроси.