Category Archives: Енергетика

Доклад за изпълнението на правилата за вътрешния енергиен пазар

Докладът за напредъка в създаването на вътрешен пазар за газ и електроенергия посочва, че все още не е постигнато точното транспониране на европейското законодателство относно пазарите на електроенергия и природен газ в държавите членки.

Основните установени нарушения са липса на прозрачност, недостатъчни усилия за координация от страна на операторите на преносни системи (ОПС) за предоставянето на максимален междусистемен преносен капацитет, отсъствие на регионално сътрудничество, липса на правоприлагащи действия от страна на компетентните органи в държавите-членки и липса на адекватни процедури за уреждане на спорове.

Хедегаард: без сделка за климата до 2012 г.

Комисарят по въпросите на климата Кони Хедегаард е казала, че една правнообвързваща сделка по промените в климата не е постижима преди ‘COP 17′ – конференцията на страните по Конвенцията на ООН за промените в климата, която ще се състои през декември 2011 г. в Южна Африка.

Според г-жа Хедегаард ЕС трябва да предприеме подхода „стъпка по стъпка” към преговорите, като използва различни канали за оказване на влияние върху международния дебат. Заседанието на Европейския съвет на 25-26 март 2010 г. ще се занимава преимуществено с въпроса за промените в климата.

Руският петролопровод към Азия: доклади

Публикувани са два интересни аналитични доклада за откриването на петролопровода Източен Сибир – Тихия океан (ESPO), която свързва руския петрол с азиатските пазари.

Euractiv представя анализа на Wojciech Konończuk от Centre for Eastern Studies по въпроса. Konończuk казва, че през първите години ESPO няма да функционира с пълен капацитет и ще има ограничено въздействие върху руския петролен сектор. Според автора петролопровода ESPO не само ще стимулира развитието на нов нефтодобивен център в Русия и ще насърчи икономическото развитие в Далечния изток, но и ще засили позицията на Русия на световните пазари на суровини.

Platts публикува технически доклад за петролопровода ESPO. Според доклада стартът на износа на петрол ESPO ще бъде важна стъпка в развитието на руската инфраструктура за износ на петрол, която в момента е основно насочена на запад, към Европа. Докладът посочва, че ESPO може да стане основен ценови индикатор за спот пазарите на петрол в Азия.

2.4 милиарда евро финансиране за промените в климата

Европейският съвет е решил, че Европейският съюз може да допринесе към финансирането за промените в климата за развиващите се държави с 2.4 милиарда евро годишно от 2010 до 2012 г. Някои източноевропейски държави членки ще допринесат със символични суми (България е обещала 20 000 евро.

Резултати от срещата ЕС-Русия

Какви са резултатите от срещата на високо равнище ЕС-Русия? Първо, страните подписаха финансови споразумения за пет програми за трансгранично сътрудничество по Европейския инструмент за добросъседство и партньорство (ENPI).

Второ, Русия се ангажира да подкрепи енергийната сигурност на ЕС, макар че някои съмнения остават.

Трето, Русия подкрепя по принцип позицията на ЕС за политиката по промените в климата, но детайлите остават неясни.

 

Нов законодателен пакет за енергийна ефективност

Съветът и Европейския парламент са постигнали съгласие по нов законодателен пакет за енергийна ефективност, включващ нова директивата за енергийните характеристики на сградите и нова директива за енергийно етикетиране.

До края на 2020 г. всички новопостроени сгради в Европейския съюз трябва да имат „много добри енергийни характеристики”. Енергийните нужди на сградите трябва да бъдат покрити в значителна степен от възобновяеми енергийни източници, включително произведени на място.

Следните типове сгради ще бъдат изключени от приложението на директивата: малки къщи (с площ до 50 кв. м.), сгради за почивка – които се използват по-малко от 4 месеца в годината, сгради за религиозни цели, временни сгради – използват се за по-малко от две години, промишлени обекти, цехове и селскостопански сгради с ниски енергийни нужди, защитени исторически сгради.

 

Турция се отдалечава от Запада?

Три анализа разглеждат очевидното отдалечаване на турската външна политика от Европейския съюз и САЩ.

Dan Bilefski в New York Times разглежда множество гледни точки относно новата посока на турската външна политика към Изтока. Той обръща внимание на проблема за присъединяването на Турция към Европейския съюз, както и на икономическите и културните предпоставки за преориентацията на турската политика. Според автора дори частичен провал на преговорите за членство с ЕС би имал дългосрочни последици. Намирам за интересно цитираното мнение на Cengiz Aktar, че вместо да се притеснява за обръщането на Турция на Изток, Западът трябва да се притеснява от възможността наранената Турция да се обърне към Русия.

Според Daniel Pipes турският външен министър Ахмед Давутоглу предвижда намаляване на конфликтите със съседните държави и развитието на Турция като регионална сила, своеобразна модернизирана Османска империя.

Philip Stephens във the Financial Times вярва, че Турция все още иска да бъде част от Европа. Според него по всяко предизвикателство – енергетика, тероризъм, наркотици, миграция, търговия и инвестиции – Европа има неотменим интерес да подкрепя една демократична, обърната към Запада Турция.

Реформа на бюджетните приоритети на ЕС след 2013 г.?

EU Observer съобщава, че първият принципен проект на бюджета на ЕС след 2013 г. показва значителна промяна на бюджетните приоритети. Финансовата помощ за земеделие и регионално развитие в сегашната си форма е значително намалена. Регионалната помощ за по-богатите държави членки на ЕС е намалена в голяма степен. Трите приоритета на първия проект на бюджет са работни места, промени в климата и външна политика.

Позиция на ЕС за Конференцията за климата в Копенхаген

Вече имаме заключенията на Съвета относно позицията на Европейския съюз за Конференцията за климата в Копенхаген. Документът повтаря основните насоки на политиката за климата на ЕС – праг за глобалното затопляне до 2°C над прединдустриалните равнища; общо намаляване на парниковите емисии с 50% до 2050 година, както и намаляване на парниковите емисии в развитите държави с поне 80% до 2050 г.

Това е крос-пост от TH!NK2 Climate Change.

България вън от Южен поток?

Руският вестник Комерсант твърди, че България е „изхвърлена” от проекта за газопровод „Южен поток” и е заместена от Турция.

Българският енергиен холдинг отрича информацията.