Category Archives: Здравеопазване

Нова директива за правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване

Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване е обнародвана в Официален вестник. Директивата се прилага спрямо отделни пациенти, които са решили да потърсят здравно обслужване в държава-членка, различна от държавата- членка по осигуряване. Директивата не се прилага спрямо следните дейности:

  • услуги за дългосрочни грижи;
  • предоставянето на органи с цел трансплантация и достъпа до такива органи;
  • обществени програми за ваксиниране срещу инфекциозни болести.

Държавите членки трябва да гарантират, че доставчиците на здравно обслужване на тяхна територия прилагат същите тарифи за пациенти от други държави-членки като тези за местните пациенти в подобна медицинска ситуация (чл. 4, пара. 4).

Държавата-членка по осигуряване гарантира, че разходите, направени от осигурено лице, което получава трансгранично здравно обслужване, се възстановяват, ако въпросното здравно обслужване е сред тези, за които осигуреното лице има право на обезщетение в държавата-членка по осигуряване. (чл. 7, пара. 1). Държавата-членка по осигуряване определя здравното обслужване, за което осигуреното лице има право на поемане на разходите, както и размера, до който се поемат тези разходи, без оглед на това къде е предоставено здравното обслужване. (чл. 7, пара. 3). Държавата-членка по осигуряване може да предвиди списък с категории здравно обслужване, които подлежат на на предварително разрешение за възстановяване на разходите (чл. 8).

Държавите-членки трябва да приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби до 25 октомври 2013 г.

 

 

Развитие на боеспособността на ЕС, НАТО и затлъстяването

Съветът е приел заключенията си относно развитието на обща европейска боеспособност. Заключенията сочат мерки като обмен на информация относно намаляване на бюджетите за отбрана, възможности за споделяне и общо използване на военните ресурси (като споразумението за сътрудничество между Великобритания и Франция) , развиване на гражданско-военни синергии в развиването на боеспособността, и развиване на сътрудничеството с НАТО по подобряването на боеспособността.

НАТО е донякъде подозрителна към развитието на собствена боеспособност на ЕС, доколкото така може да се отклони важна военна инфраструктура от Алианса. ЕС пък не е убеден в най-важната операция на НАТО в момента в Афганистан. От друга страна експертите казват, че двето организации могат да синхронизират своите процеси за планиране, да гарантират комуникацията и да предотвратят всякакво съперничество.

Има обаче една не толкова очевидна заплаха за боеспособността и на ЕС, и на НАТО, която на пръв поглед е анекдотична. ОИСР посочва, че повече от половината пълнолетни в ЕС са с наднормено тегло. Както казва блогът Letters from Europe, това е военен проблем, защото твърде много европейци, точно както и в САЩ, са твърде пълни, за да се бият.

Оттук идеята – не могат ли ЕС и НАТО да работят по програма за намаляване на затлъстяването като първа стъпка за подобряване на общата боеспособност?

 

 

Държавите членки критикуват предложението за ГМО

Държавите членки са критикували и на практика са отхвърлили предложението на Комисията за нова регулация на генно модифицираните организми (ГМО). Според EUobserver и про-ГМО, и анти-ГМО държави членки са се противопоставили на предложения нов режим. Предложението предвижда общото разрешаване на ГМО все така да се прави на ниво ЕС, но държавите да могат да решават дали да разрешат или не въвеждането на конкретния ГМО на тяхната територия.

Тази реакция не е изненадваща, но трябва да се намери изход от сегашното несъгласие по отношение на ГМО. Така че предложението на Комисията предлага поне отправна точка за преговори. Държавите членки трябва да имат предвид, че им е необходимо и одобрението на Европейския парламент, където постигането на съгласие също ще бъде трудно.

Доклад за застаряването на Комитета на регионите

Докладът за застаряването на Комитета на регионите за 2009 г. съдържа интересни предложения за справяне със застаряването на населението в Европейския съюз. Темата е много важна с оглед на факта, че 9 от 10-те държави с най-старо население в света са държави членки на ЕС. (NB – името на доклада е сбъркано, става дума за техническа грешка).

Докладът предлага три основни приоритета:

1. остаряване в добро здраве;

2. заетост и производителност; и

3. достъпност на услугите и съоръженията

Идеята е тези приоритети да се включат в стратегията Европа 2020.

Приоритети на белгийското председателство на Съвета 2010

Белгийското председателство на Съвета започна и публикува своята програма. Целите и приоритетите са:

  • Възобновяване на трайния, устойчив и балансиран икономически растеж в Европейския съюз;
  • Изпълнение на целите на стратегията Европа 2020;
  • Нова правна и надзорна рамка за финансовия сектор;
  • Зелени работни места и бели работни места (в социалния сектор и здравеопазването);
  • Цели и индикатори в областта на социалната закрила, социалното включване, пенсиите, здравеопазването;
  • Преговори за Европейски патент;
  • Насоки за по-добра координация на политиките на държавите членки в областта на научно-изследователската и развойната дейност;
  • Гарантиране на енергийните доставки;
  • Постигане на съгласие по ново европейско законодателство, което ще позволи на държавите членки да възстановяват част от външните разходи, предизвикани от пътния транспорт, от използващите го;
  • Установяване на единна процедура за даване на убежище и обща международна закрила до 2012 г.;
  • Борба срещу тероризма, организираната престъпност, незаконната имиграция и трафика на хора;
  • Законната имиграция също ще бъде приоритет на председателството.

Интересно е, че програмата използва мотото „Да вкараме отново Европа в действие!“. Чудя се дали това има нещо общо с досегашното испанско председателство.

Второ изменение на Споразумението от Котону

Подписано е второто изменение на Споразумението от Котону с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ). Споразумението от Котону представлява основата на специалните отношения между ЕС и държавите от АКТБ. То цели намаляване и евентуално премахване на бедността, както и устойчиво развитие и постепенна интеграция на държавите от АКТБ в световната икономика.

Промените включват засилени разпоредби срещу разпространението на лекострелково оръжие и леко въоръжение, както и срещу организираната престъпност и трафика на хора, наркотични вещества и оръжия. Предвидени са нови процедури за подпомагане на държавите от АКТБ за адаптиране към глобалното затопляне и за интегриране на промените в климата в стратегиите за развитие, както и подобрена подкрепа за сектора рибарство и аквакултури и борба срещу ХИВ/СПИН.

За критична оценка виж доклада на CONCORD Cotonou Working Group.

Доклад на Групата за размисъл за бъдещето на ЕС

През декември 2007 г. Европейският Съвет реши да създаде „група за размисъл“ от не повече от 9 души, избрани от целия Европейски съюз, които да определят основните въпроси и проблеми, стоящи пред бъдещето на ЕС, както и да посочат начини за решаването на тези въпроси.

Сега групата, ръководена от Фелипе Гонзалес, издаде своя доклад “PROJECT EUROPE 2030: Challenges and Opportunities” (чрез Ralph Grahn).

Това са предложенията, които намирам за интересни:

Икономика:

  • По-нататъшно развитие на вътрешния пазар, например в областта на услугите;
  • Преносимост на социалноосигурителните права;
  • Увеличаване на достъпността на електронната инфраструктура за домакинствата, училищата и фирмите;
  • Развитие на услугите и предприятията в областта на здравеопазването, профилактиката и грижата за възрастните хора;
  • Лидерство на Европейския съвет по отношение на икономическата координация;
  • Подобряване на процедурите за контрол на националните бюджети, за да се подобри прозрачността и устойчивостта на публичните финанси.

Образование и иновации:

  • Развиване на гъвкави и отворени учебни програми, насърчаващи любопитството и креативността на децата;
  • Създаване на мрежа от образователни институции на много високо ниво, способни да се конкурират с най-добрите в света;
  • Създаване на условия, при които университетите имат по-голям контакт с реалната икономика в Европа и целия свят;
  • Необходимо е повече финансиране за приложни изследвания за МСП.

Демографски предизвикателства:

  • Политики, ориентирани към семейството, целящи стабилизиране или увеличаване на раждаемостта;
  • Осигуряване на условия, при които жените с малки деца и по-възрастните работници могат да продължат да работят;
  • Премахване на правните, административните и културните бариери пред трудовата мобилност в ЕС;
  • Пенсионирането трябва да стане възможност, а не задължение за работещите;
  • Обща имиграционна политика за ЕС, въвеждаща средносрочна и дългосрочна стратегия за привличане на имигранти с високи умения;
  • Общ подход към нелегалната имиграция.

Енергийна сигурност и промени в климата:

  • Основната цел за енергийната ефективност трябва да се увеличи до 50% до 2030 г. вместо досегашните 20% до 2020 г.;
  • Отдалечаване от пертола като основна суровина за гориво в транспорта чрез насърчаване на стандарти за биогорива, електрически и хибридни автомобили;
  • Развиване на интелигентни енергийни мрежи (smart grid);
  • Завръщане към ядрената енергетика;
  • Развитие на неконвенционални енергийни източници като шистов природен газ.

Вътрешна и външна сигурност:

  • Увеличаване на правомощията на съществуващи агенции и органи като Европол, Евроюст, Ситуациония център, Фронтекс и Координатора срещу тероризма;
  • Създаване на европейски запас от специално обучени части за бързо реагиране;
  • Развиване на по-интегрирана система за управление на външните граници;
  • Стратегическа концепция за отбраната на ЕС.

Външни отношения и разширяване:

  • Изграждане на глобална икономическа стратегия, която отчита еврото като втора резервна валута след долара;
  • Отворена възможност за нови членове на ЕС в Европа;
  • Засилена роля на ЕС в стабилизацията на съседните му държави чрез доизграждане на съществуващите Европейска политика на добросъседство, Източното пратньорство и Съюзът за Средиземноморието;
  • Развитие на политика на стратегическо съжителство, модернизация и регионално изграждане с Русия;
  • Съвместяване на дипломатическите, военните, търговските политики и политиката на развитие с външните измерения на общите икономически политики;
  • Развитие на европейски подход към реформата на глобалните формати за управление.

Европейските граждани:

  • Повече прозрачност и точност в начина на комуникиране на политиките на ЕС;
  • Избягване на реториката и обяснение на обикновен език как ЕС добавя стойност в живота на своите граждани;
  • Насърчаване на държавите членки да дават право на глас в националните избори на граждани на други държави членки след определен период на уседналост и платени данъци;
  • „Европеизация” на Европейския парламент чрез създаването на трансгранични изборни листи;
  • Създаване на специален административен инструмент, който да доказва европейско гражданство и да може да се използва по желание за достъп до право на пребиваване, заетост и социално осигуряване;
  • Създаване на система за оценка на въздействието на правото на ЕС.