Предложения за кохезионната политика 2014-2020

Комисията е публикувала своите законодателни предложения, които ще оформят кохезионната политика за периода 2014-2020 г. В първата част от предложението са изложени общите правила, валидни за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Във втората част са изложени общите правила, валидни за трите основни фонда за изпълнение на целите на политиката на сближаване: Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд.

Когато бъде приет, законодателният пакет ще създаде обща стратегическа рамка за ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР, която ще гарантира интегрираното използване на средствата за постигане на общите цели. Комисията и всяка страна членка на ЕС ще се споразумеят за Договор за партньорство, който ще обединява всички ангажименти на дадена страна за постигане на европейските цели. Преди предоставянето на средства от фондовете, властите ще трябва да демонстрират наличието на задоволителна стратегическа, регулаторна и институционална рамка за гарантиране на тяхното ефективно използване. Отпускането на допълнителни средства ще зависи от резултатите. Недоброто прилагане на макроикономическите политики (прекомерен бюджетен дефицит и т.н.) ще води до спиране на кохезионното финансиране. Процедурите ще бъдат опростени и компютъризирани, когато това е възможно. Правилата за това кой има право да използва инструментите за финансиране на ЕС ще бъдат хармонизирани.

 

 

Комисията предлага увеличаване на съфинансирането от фондовете на ЕС за шест държави

Европейската комисия предлага да се увеличи размера на съфинансирането от фондовете на ЕС за шест държави членки, които бяха засегнати от кризата.

Предлага се шест държави да се възползват от допълнителното съфинансиране: Гърция, Ирландия, Португалия, Румъния, Латвия и Унгария.

Мярката не представлява ново или допълнително финансиране, но позволява по-ранното използване на средствата по политиката на ЕС за сближаване, развитие на селските райони и рибарството. Приносът на ЕС ще се увеличи до максимум 95% в случай на искане от засегнатата държава членка. Тази мярка би следвало да се комбинира с приоритизиране на проекти, фокусирани върху растежа и заетостта, като преквалификация на работници, развитие на бизнес клъстъри и инвестиции в транспортната инфраструктура. По този начин може да бъде подобрено изпълнението на програмите, да се подобри усвояването и да се вкарат повече пари в икономиката.

Мярката засяга държавите, които са най-засегнати от кризата и които вече са получили финансова помощ по линия на механизма за баланса на плащанията за държавите извън еврозоната (Румъния, Латвия и Унгария) или от Европейския механизъм за финансова стабилизация за държавите в еврозоната (Гърция, Ирландия и Португалия). България не е включена в тази схема.

 

 

Предложение на Комисията за нова Многогодишна финансова рамка 2014-2020 г.

Комисията е публикувала своето предложение за Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Многогодишната финансова рамка е основният бюджетен документ Tна ЕС за седемгодишния период и не може да се изменя съществено след своето приемане. Предложението трябва да бъде одобрено от държавите членки и Европейския парламент.

Основните нововъведения:

1. Разходи

• Нов фонд за финансиране на инфраструктура – Механизъм за свързване на Европа, който включва първоначален списък с проекти в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ;

• По-силна връзка на финансирането за икономическо и социално сближаване с приоритетите на Европа 2020;
• Нова категория региони — „региони в преход“;
• Новите правила за обвързаност на финансовата помощ с определени условия;
• Сключване на договор за партньорство с всяка държава членка, за да се осигури взаимното усилване на ефекта от националното и европейското финансиране.
• Интегрирана програма за образование, обучение и младеж на стойност 15,2 милиарда евро, която ясно да акцентира върху развиването на умения и върху мобилността;
• Обща стратегия на ЕС за научно-изследователската дейност и иновациите, наречена „Хоризонт 2020“, на стойност 80 милиона евро;
• За 30 % от преките помощи за земеделските стопани ще бъде поставено условието те да направят дейността си по-екологосъобразна;
• 4,1 милиарда евро за борба с престъпността и тероризма, както и 3,4 милиарда евро за политиките за миграция и убежище.

2. Приходи

• Нови собствени ресурси за финансиране на бщджета на ЕС – данък върху финансовите трансакции (данък на Тобин) и нов осъвременен ДДС;
• Опростяване на съществуващите механизми за финансова корекция.

Можете да прочетете критичната оценка на предложението от Charlemagne. Real Time Brussels разглежда жестоките политически битки, които вероятно ще се разразят около приемането на Многогодишната финансова рамка.

 

Две важни стратегии за устойчивото развитие на Европейския съюз

През последните дни Европейската комисия публикува две съобщения, които засягат важни аспекти на устойчивото икономическо развитие на ЕС.

Първото съобщение е относно възобновяемата енергия и напредъка към целите за 2020 г. Съобщението прави преглед на възнобновяемата енергетика в Европа, перспективите до 2020 г. и адресира предизвикателствата пред сектора. Комисията посочва, че инвестициите във възъобновяема енергия представляват 62% от общите инвестиции в генериращи мощности през 2009 г. Обобщените прогнози на държавите членки сочат, че възобновяемата енергетика ще расте до 2020 г. по-бързо, отколкото в миналото. Общо държавите членки очакват да удвоят потреблението на възобновяема енергия от 103 милиона тона нефтен еквивалент (мтне) до 217 мтне през 2020 г. Ако бъдат изпълнени всички прогнози, общият дял а възобновяемата енергия в ЕС ще надвиши целта от 20% през 2020 г. Комисията предполага, че досегашните капуиталови инвестиции за възобновяема енергия в размер на 35 млрд. евро годишно ще трябва да се удвоят до 70 млрд. евро годишно, за да се гарантира, че ЕС ще изпълни целите си.

Второто съобщение е относно пазарите на суровини и материали. Това съобщение беше забавено заради искането на Франция да се включат мерки за подобряване на прозрачността на финансовите и стоковите пазари. Документът прави преглед на развитието на физическите пазари на петрол, природен газ,електричество, земеделски стоки и суровини. Комисията подчертава увеличаващата се взаимозависимост между финансовите и стоковите пазари и посочва политически мерки за отделните физически пазари на стоки. Съобщението след това описва инициативата за критичните суровини и описва 14 такива критични суровини – тези, които са с голям риск за недостиг и които са особено важни за веригата на добавената стойност.

 

 

Стартира водещата инициатива на ЕС за ефективно използване на ресурсите

Европейската комисия стартира много важна водеща инициатива за ефективно използване на природните ресурси в рамките на стратегията Европа 2020. Комисията вярва, че подобряването на ефективността на използване на природните ресурси ще бъде ключа към осигуряване н икономически растеж и работни места за Европа. В допълнение то ще донесе съществени икономически възможности, ще подобри производителността, ще намали разходите и ще подобри конкурентоспособността.

Най-важните средносрочни политически цели са:

• План за енергийна ефективност до 2020 г., който да установи мерките за постигане на енергийни спестявания в размер на 20% от енергийното потребление във всички икономически сектори и който да бъде последван от съответното законодателство, което да гарантира постигането на заложените цели;

• Предложения за реформиране на Общата селскостопанска политика, политиката по рибарството, кохезионната политика, енергийната инфраструктура и транс-европейските транспортни мрежи в контекста на следващата бюджетна рамка на ЕС с цел съобразяване на тези области с изискванията на ресурсно ефективна, нисковъглеродна икономика;

• Нова стратегия на ЕС за биоразнообразието до 2020 г., която да спре загубата на биоразнообразие и да възстанови биоразнообразието и екологичните услуги в светлината на натиска върху екоситемите;

• Мерки за преодоляване на предизвикателствата на пазарите на храни и суровини, които включват оценка на критичните природни суровини и определят търговска политика за осигуряване на устойчиви доставки на суровини от световните пазари. Мерките ще насърчават добива, рециклирането, иновациите и заместването на суровини в ЕС.

• Стратегия за превръщане на Европейския съюз в „кръгова икономика“, основана на рециклиращо общество с цел намаляване производството на отпадъци използването на отпадъците като ресурс;

• Изпреварващи действия за адаптация към промените в климата с цел намаляване на заплахите за екосистемите и човешкото здраве, подкрепа за икономическото развитие и адаптиране на инфраструктурата за справяне с неизбежните промени в климата;

• Политика за управление на водите, която има за приоритет мерки за пестене на вода и увеличаване на ефективността на използване на водите, за да се осигури наличност на вода в достатъчни количества, с добро качество, която се използва устойчиво и се връща в околната среда с приемливо качество.

 

 

Три варианта за бъдещето на Общата селскостопанска политика

Европейската комисия е приела съобщение относно „Общата селскостопанска политика (ОСП) към 2020 г. — посрещане на предизвикателствата на бъдещето, свързани с храните, природните ресурси и територията“.

Комисията очертава три основни възможности за реформа:

1. преодоляване на най-неотложните за отстраняване недостатъци в рамките на ОСП чрез постепенни промени;
2. превръщане на ОСП в една по-екологична, по-справедлива, по-оптимална и по-ефективна политика; и
3. прекратяване на подпомагането на доходите и пазарните мерки и фокусиране върху целите, свързани с околната среда и изменението на климата.

И в 3-те варианта Комисията предвижда запазване на настоящата система от два стълба — 1-ви стълб (който обхваща преките плащания и пазарните мерки, където правилата са ясно определени на равнище ЕС) и 2-ри стълб (който се състои от многогодишни мерки за развитие на селските райони, където рамката на вариантите е определена на равнище ЕС, но окончателният избор на схемите е оставен на държавите-членки или на регионите при съвместно управление). Друг общ за 3-те варианта елемент е идеята, че бъдещата система за преки плащания не може да се основава на минали референтни периоди, а трябва да е обвързана с обективни критерии.

CAP blog цитира първоначалната критична оценка на Националния фермерски съюз на Великобритания и обещава още анализи в следващите дни. Capreform също прави задълбочен анализ на съобщението.

 

 

 

Държавите членки критикуват предложението за ГМО

Държавите членки са критикували и на практика са отхвърлили предложението на Комисията за нова регулация на генно модифицираните организми (ГМО). Според EUobserver и про-ГМО, и анти-ГМО държави членки са се противопоставили на предложения нов режим. Предложението предвижда общото разрешаване на ГМО все така да се прави на ниво ЕС, но държавите да могат да решават дали да разрешат или не въвеждането на конкретния ГМО на тяхната територия.

Тази реакция не е изненадваща, но трябва да се намери изход от сегашното несъгласие по отношение на ГМО. Така че предложението на Комисията предлага поне отправна точка за преговори. Държавите членки трябва да имат предвид, че им е необходимо и одобрението на Европейския парламент, където постигането на съгласие също ще бъде трудно.

Разбит е 35-годишен картел

Комисията е разбила картел за разпределяне на пазарни дялове и определяне на цени, съществувал от март 1969 до февруари 2004 г. Картелът е включвал основните производители на фосфатни добавки за фуражи.

За първи път се използва хибридната процедура за картели. Приети са две решения: решение за споразумение с тези предприятия, които са признали участието си в картела и стандартно решение за една компания, която е отказала споразумение.

Доклад за дейността на ОЛАФ 2009: обичайният заподозрян

Европейската служба за борба с измамите, ОЛАФ, публикува доклада за дейността си за 2009 г. В доклада са посочени редица конкретни случаи – злоупотреба с разходи на бивш евродепутат, присвояване, извършено от директор на НПО, широко разпространена корупция и безстопанственост в управлението на Глобалния фонд за Уганда и т.н. Една държава членка обаче заема основно място – и да, това е България.

През 2009 г. е имало 69 активни разследвания в България – най-много за целия ЕС. Стартирали са 26 нови разследвания от общо 32 за целия Европейски съюз. Основната причина е, че в момента ОЛАФ разследва обвинения за широкоразпространени измами в месопреработвателния сектор по предприсъединителната програма за финансиране САПАРД. „Обвинения” не означава „извършена измама”, но проблемът е много притеснителен. Основният въпрос тук е да се разграничат истинските случаи на измама от административните нередности. С оглед на мащаба на разследванията, те ще имат системно въздействие върху целия месопреработвателен сектор в България и хиляди работни места.

Най-накрая: нов режим за разрешаване на ГМО

Комисията най-накрая предлага нов режим за разрешаване на генетично модифицирани организми (ГМО). Комисията предлага държавите членки да имат свободата да разрешават, ограничават или забраняват отглеждането на ГМО на част от или цялата им територия. Общото разрешаване на ГМО все така ще се прави на ниво ЕС, но държавите ще могат да решават дали да разрешат или не въвеждането на конкретния ГМО.

Почти 10 години след приемането на Директива 2001/18/ЕО Комисията прави позитивна стъпка към разрешаването на много сериозен проблем. Блокираните процедури по комитология за одобряване на ГМО са рядък пример за системен институционален провал на ЕС (виж също чудесната книга на Mark Pollack и Gregory Shaffer: When cooperation fails: the international law and politics of genetically modified foods). Сега, да се надяваме, нещата ще се променят.

С оглед на факта, че и биотехнологичната индустрия, и природозащитниците критикуват новото предложение, вероятно в него има зрънце истина.