Category Archives: Конкуренция

Гост-блогър Ана Янкова: Съдът потвърди приложното поле на защитата на поверителността на съобщенията между адвокати и клиенти в областта на правото на конкуренцията на ЕС

С удоволствие представям първия пост на гост-блогър в този блог. Ана Янкова е завършила специалност „Европеистика” в катедра „Европеистика” на СУ „Св. Климент Охридски” и има целенасочен интерес към съдебната практика на Съда на ЕС.

С решение от 14.09.2010 г. Съдът отхвърли жалбата на Аkzo Nobel и Akcros срещу решението на Първоинстанционния съд (понастоящем Общ съд) от 2007 г. и потвърди трайната съдебна практика, изключваща документи, разменени в рамките на дадено предприятие с назначения в него юрисконсулт от приложното поле на защитата на поверителността на съобщенията между адвокати и клиенти.

Жалбоподателите навеждат два основни довода в подкрепа на правните основания, върху които се основава жалбата им.

На първо място, според Akzo Nobel и Akcros Първоинстанционният съд е извършил неправилно тълкуване на принципа на поверителност, прогласен от Съда на Европейските общности с решението по делото AM & S/Commission. В това свое решение Съдът приема, че поверителността на съобщенията между адвокатите и техните клиенти следва да бъде гарантирана от общностното право и установява две кумулативни условия, на които се подчинява възможността за ползване на тази защита: (1) съобщенията следва да са били разменени за целите и в интерес на правото на защита на клиента и (2) документите следва да изхождат от независим адвокат, който не се намира в трудово правоотношение с клиента.

Обсъждайки аргументите на жалбоподателите, във вчерашното си решение Съдът достига до извода, че „независимо че е вписан като адвокат в адвокатска колегия и е обвързан от спазването на професионални правила, адвокатът, назначен в предприятие, не се ползва от същата степен на независимост по отношение на своя работодател, както действащият във външна адвокатска кантора адвокат спрямо своите клиенти”. Като основни причини се изтъкват икономическата зависимост на адвоката, нает в предприятие, и тесните връзки му връзки с работодателя, които правят невъзможна професионална независимост, аналогична с тази на един външен адвокат.

Вторият съществен довод на Akzo Nobel и Akcros е свързан с твърдяна еволюция на националните правни системи. Според жалбоподателите „въпреки липсата на еднакви тенденции на национално равнище, правото на Съюза можело да установи правни критерии за защита на правото на защита, които са по-строги от установените в националния правен ред на някои държави членки”. Akzo Nobel и Akcros твърдят, че настъпилото значително развитие в сферата на правото налагало разширяване на приложното поле на принципа на защита на поверителността на съобщенията между адвокати и клиенти.

С този си довод жалбоподателите обобщават дългогодишните критики срещу решението по делото AM & S/Commission. В своите съображения обаче Съдът се позовава на извършеното от Първоинстанционния съд сравнителноправно изследване, което показва, че значителна част от държавите-членки изключват юрисконсултите от защитата на поверителността на съобщенията между адвокати и клиенти и не им дават възможност да се вписват в адвокатска колегия. Именно въз основа състоянието на правните системи на държавите-членки той приема, че „не може да се направи извод за наличието на преобладаваща тенденция в полза на защитата на поверителността на съобщенията с адвокатите, наети в предприятие, в рамките на дадено предприятие или група от предприятия”. Според Съда еволюцията, осъществила се през годините, последвали постановяването на решението по делото AM & S/Commission, не е в състояние да обоснове промяна на съдебната практика в посока към признаване на възможността за защита на поверителността по отношение на адвокатите, наети в предприятие.

За съжаление в рамките на това дело пред Съда не е поставен друг много важен въпрос, свързан с приложното поле на принципа на поверителност на съобщенията между адвокати и клиенти, а именно невъзможността да бъде предоставена защита на документи, изходящи от адвокати, които имат право да упражняват своята професия на територията на трета страна. Някои анализатори обръщат внимание на обстоятелството, че това се отнася и за адвокати от държави, които предоставят аналогична защита на адвокатите от ЕС.

Работи ли европейската схема за търговия с емисии? Доклад твърди, че не работи

Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) е ключова инициатива на Европейския съюз за ограничаване на емисиите парникови газове. Нов доклад твърди, че има опасност не само ЕСТЕ да не изпълни целта, за която е създадена – да намали емисиите, но и да се превърне в проблем за околната среда.

Неправителствената природозащитна организация Sandbag твърди, че Фаза II на ЕСТЕ ще доведе до намаляване само с 0,3% на въглеродните емисии. Този лош резултат докладът обяснява с издаването на един милиард допълнителни безплатни квоти емисии в полза на промишлените предприятия и горивните инсталации, които се използват за производствени нужди. Според доклада най-много допълнителни квоти са получени от циментовата индустрия и производителите на стомана – двата сектора, които са лобирали най-агресивно, за да отслабят схемата и да получат специална защита. Докладът твърди, че се наблюдават изкривявания на конкуренцията и на секторно ниво: Heidelberg Cement е получило петкратно преимущество пред своите конкуренти в циментовата индустрия, а Salzgitter е получил четирикратно преимущество пред останалите европейски производители на стомана. Най-важната препоръка на доклада е да се преработят праговете на емисиите за Фаза III на ЕСТЕ с оглед на историческите емисии, за да се избегне „замърсяването” на следващата фаза със свръх-издаването на квоти от сегашната фаза.

Разбит е 35-годишен картел

Комисията е разбила картел за разпределяне на пазарни дялове и определяне на цени, съществувал от март 1969 до февруари 2004 г. Картелът е включвал основните производители на фосфатни добавки за фуражи.

За първи път се използва хибридната процедура за картели. Приети са две решения: решение за споразумение с тези предприятия, които са признали участието си в картела и стандартно решение за една компания, която е отказала споразумение.

Нови рестриктивни решения на Съда на ЕС относно публичния достъп до документи

Публикувани са нови решения на Съда на Европейския съюз, които разглеждат регламента за публичен достъп до документи. И двете решения отменят решения на Общия съд (бивш Първоинстанционен съд) и са по-рестриктивни в разбирането си за правото на достъп до документи на институциите на ЕС.

Първото решение – по делото T-194/04 Bavarian Lager v Commission, разглежда въпроса за достъп до лични данни. Съдът посочва, че когато се иска осигуряване на достъп до документи, съдържащи лични данни, се прилагат изцяло правилата на регламента за защита на личните данни. Това означава, че получателя на личните данни трябва да обоснове нуждата от разкриване на личните данни, а субектът на данните има правото да се противопостави във всеки един момент, на легитимно основание относно неговото положение, на разкриването на тези данни, отнасящи се до него/нея.

Във второто решение – по делото T-237/02 Technische Glaswerke Ilmenau v Commission, Съдът разглежда особеностите на процедурата за установяване на държавна помощ. Според Съда заинтересувани страни, различни от съответната държава членка, отговорна за отпускане на помощта, нямат право на достъп до документите в административното дело на Комисията.

Знак на времето

Върховният административен съд е постановил решение по правния спор относно нарушаване на правилата за защита на конкуренцията от чуждестранни адвокатски дружества.

Какво казва ВАС:

„Правно ирелевантни за спора са статута на учредителите като адвокатски сдружения в държави – членки, различни от РБългария, както и причините, и мотивите, довели до избора дейността на чуждестранните адвокатски дружества да се осъществява на територията на РБългария във формата на търговски дружества и клон.“

В същото време:

„Правилата на пазарно поведение, които произтичат от специалния закон, както и от обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави изискват търговците, регистрирани по Търговския закон да се въздържат от осъществяване на дейност, за която държавата е предвидила, че не се извършва по търговски начин, като е разпоредила за нея изрични правила. Законът не изисква доказване на настъпили вредни последици, достатъчна е възможността те да се проявят.“

Колко удобно. Нищо, че държавата България в бързина пренаписа Закона за адвокатурата. Нищо, че ВАС като последна инстанция има ограничена дискреция за отказ от отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.

Няма да превеждам този пост на английски; срам ме е. Дано поне ЕК си свърши работата докрай.

Доклад на Групата за размисъл за бъдещето на ЕС

През декември 2007 г. Европейският Съвет реши да създаде „група за размисъл“ от не повече от 9 души, избрани от целия Европейски съюз, които да определят основните въпроси и проблеми, стоящи пред бъдещето на ЕС, както и да посочат начини за решаването на тези въпроси.

Сега групата, ръководена от Фелипе Гонзалес, издаде своя доклад “PROJECT EUROPE 2030: Challenges and Opportunities” (чрез Ralph Grahn).

Това са предложенията, които намирам за интересни:

Икономика:

  • По-нататъшно развитие на вътрешния пазар, например в областта на услугите;
  • Преносимост на социалноосигурителните права;
  • Увеличаване на достъпността на електронната инфраструктура за домакинствата, училищата и фирмите;
  • Развитие на услугите и предприятията в областта на здравеопазването, профилактиката и грижата за възрастните хора;
  • Лидерство на Европейския съвет по отношение на икономическата координация;
  • Подобряване на процедурите за контрол на националните бюджети, за да се подобри прозрачността и устойчивостта на публичните финанси.

Образование и иновации:

  • Развиване на гъвкави и отворени учебни програми, насърчаващи любопитството и креативността на децата;
  • Създаване на мрежа от образователни институции на много високо ниво, способни да се конкурират с най-добрите в света;
  • Създаване на условия, при които университетите имат по-голям контакт с реалната икономика в Европа и целия свят;
  • Необходимо е повече финансиране за приложни изследвания за МСП.

Демографски предизвикателства:

  • Политики, ориентирани към семейството, целящи стабилизиране или увеличаване на раждаемостта;
  • Осигуряване на условия, при които жените с малки деца и по-възрастните работници могат да продължат да работят;
  • Премахване на правните, административните и културните бариери пред трудовата мобилност в ЕС;
  • Пенсионирането трябва да стане възможност, а не задължение за работещите;
  • Обща имиграционна политика за ЕС, въвеждаща средносрочна и дългосрочна стратегия за привличане на имигранти с високи умения;
  • Общ подход към нелегалната имиграция.

Енергийна сигурност и промени в климата:

  • Основната цел за енергийната ефективност трябва да се увеличи до 50% до 2030 г. вместо досегашните 20% до 2020 г.;
  • Отдалечаване от пертола като основна суровина за гориво в транспорта чрез насърчаване на стандарти за биогорива, електрически и хибридни автомобили;
  • Развиване на интелигентни енергийни мрежи (smart grid);
  • Завръщане към ядрената енергетика;
  • Развитие на неконвенционални енергийни източници като шистов природен газ.

Вътрешна и външна сигурност:

  • Увеличаване на правомощията на съществуващи агенции и органи като Европол, Евроюст, Ситуациония център, Фронтекс и Координатора срещу тероризма;
  • Създаване на европейски запас от специално обучени части за бързо реагиране;
  • Развиване на по-интегрирана система за управление на външните граници;
  • Стратегическа концепция за отбраната на ЕС.

Външни отношения и разширяване:

  • Изграждане на глобална икономическа стратегия, която отчита еврото като втора резервна валута след долара;
  • Отворена възможност за нови членове на ЕС в Европа;
  • Засилена роля на ЕС в стабилизацията на съседните му държави чрез доизграждане на съществуващите Европейска политика на добросъседство, Източното пратньорство и Съюзът за Средиземноморието;
  • Развитие на политика на стратегическо съжителство, модернизация и регионално изграждане с Русия;
  • Съвместяване на дипломатическите, военните, търговските политики и политиката на развитие с външните измерения на общите икономически политики;
  • Развитие на европейски подход към реформата на глобалните формати за управление.

Европейските граждани:

  • Повече прозрачност и точност в начина на комуникиране на политиките на ЕС;
  • Избягване на реториката и обяснение на обикновен език как ЕС добавя стойност в живота на своите граждани;
  • Насърчаване на държавите членки да дават право на глас в националните избори на граждани на други държави членки след определен период на уседналост и платени данъци;
  • „Европеизация” на Европейския парламент чрез създаването на трансгранични изборни листи;
  • Създаване на специален административен инструмент, който да доказва европейско гражданство и да може да се използва по желание за достъп до право на пребиваване, заетост и социално осигуряване;
  • Създаване на система за оценка на въздействието на правото на ЕС.

Нов регламент за вертикалните споразумения

Новият Регламент (ЕС) № 330/2010 за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики е обнародван в Официален вестник. Той отменя стария Регламент (ЕО) № 2790/1999.

Регламентът определя категория вертикални споразумения, за които Комисията смята, че по принцип отговарят на условията, посочени в член 101, параграф 3 ДФЕС (стар чл. 81 ДЕО). Тези споразумения включват вертикални споразумения за покупко-продажба на стоки или услуги, когато тези споразумения са сключени между неконкурентни предприятия, между определени конкуренти или от определени асоциации на търговци на дребно. Тя включва също така и вертикални споразумения, съдържащи спомагателни разпоредби за определянето или използването на правата на интелектуална собственост.