Предложение на Комисията за нова Многогодишна финансова рамка 2014-2020 г.

Комисията е публикувала своето предложение за Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Многогодишната финансова рамка е основният бюджетен документ Tна ЕС за седемгодишния период и не може да се изменя съществено след своето приемане. Предложението трябва да бъде одобрено от държавите членки и Европейския парламент.

Основните нововъведения:

1. Разходи

• Нов фонд за финансиране на инфраструктура – Механизъм за свързване на Европа, който включва първоначален списък с проекти в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ;

• По-силна връзка на финансирането за икономическо и социално сближаване с приоритетите на Европа 2020;
• Нова категория региони — „региони в преход“;
• Новите правила за обвързаност на финансовата помощ с определени условия;
• Сключване на договор за партньорство с всяка държава членка, за да се осигури взаимното усилване на ефекта от националното и европейското финансиране.
• Интегрирана програма за образование, обучение и младеж на стойност 15,2 милиарда евро, която ясно да акцентира върху развиването на умения и върху мобилността;
• Обща стратегия на ЕС за научно-изследователската дейност и иновациите, наречена „Хоризонт 2020“, на стойност 80 милиона евро;
• За 30 % от преките помощи за земеделските стопани ще бъде поставено условието те да направят дейността си по-екологосъобразна;
• 4,1 милиарда евро за борба с престъпността и тероризма, както и 3,4 милиарда евро за политиките за миграция и убежище.

2. Приходи

• Нови собствени ресурси за финансиране на бщджета на ЕС – данък върху финансовите трансакции (данък на Тобин) и нов осъвременен ДДС;
• Опростяване на съществуващите механизми за финансова корекция.

Можете да прочетете критичната оценка на предложението от Charlemagne. Real Time Brussels разглежда жестоките политически битки, които вероятно ще се разразят около приемането на Многогодишната финансова рамка.

 

Пактът за еврото: обобщение

Държавните и правителствени ръководители на държавите от еврозоната приеха нов пакт за конкурентоспособност, наречен „Пакт за еврото“. Пактът е вид гаранция за Германия, за да се увеличат средствата за Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ).Можете да прочетете повече относно моите притеснения за законността на подобен пакт тук. Тук е достъпна една ранна оценка на пакта.

Водещите правила на Пакта за еврото:

• Пактът ще допълва съществуващите инструменти за координация на икономическата политика в ЕС;
• Пактът ще се концентрира върху действия, които са от компетентността на държавите членки. В избраните области за действие общите цели ще бъдат определяни от държавните и правителствените ръководители на участващите държави;
• Всяка година държавните и правителствени ръководители ще обявяват националните ангажименти на своите държави;
• Изпълнението на ангажиментите и напредъка към поставените общи политически цели ще се наблюдават от държавните и правителствени ръководители на участващите държави на годишна база.

Целите на Пакта за еврото са:

• Подобряване на конкурентоспособността;
• Увеличаване на заетостта;
• Принос към устойчивостта на публичните финанси;
• Увеличаване на финансовата стабилност.

Основните политически инструменти:

• Наблюдаване и корекция на разходите за труд за единица произведена продукция;
• Премахване на неоправданите ограничения за осъществяване на професионални услуги и в търговията на дребно;
• Подобряване на образователните системи, научно-изследователската и развойната дейност, иновациите и инфраструктурата;
• Премахване на бюрократичните пречки и подобряване на регулаторната рамка за бизнеса (напр. режима на несъстоятелност, търговското право);
• Реформи на пазара на труда за насърчаване на т.нар “flexicurity” – едновременно гъвкавост и сигурност ;
• Данъчни реформи (като намаляване на данъка върху трудовите доходи);
• Адаптиране на пенсионните системи към националните демографски особености;
• Национално законодателство за банкова несъстоятелност;
• Общи правила за данъчната основа при корпоративния данък.

 

 

Политика под (фалшивия) академичен флаг

Всеки вече е чувал за скандала за плагиатство около докторската теза на германския министър на отбраната, Карл-Теодор цу Гутенберг. Междувременно се оказа, че синът на Муамар Кадафи, Сейф-ал-Ислам, има докторат от London School of Economics, който представлява в едната си част плагиатство от Уикипедиа.

Междувременно на изток руските бюрократи се опитват да скрият своето невежество чрез докторски степени и професури докато са на съответната длъжност. В България председателят на комисията за изземване на незаконно придобито имущество не е професор, както самият той твърдеше.

За какво става дума??? Откъде идва тази борба за академични титли? Тези случаи очевидно трябва да са свързани със статуса и престижа на титлите. Но това е още и сигнал за некомпетентност, която се опитва да се маскира. С други думи, това са симптомите на дълбока посредственост на политическия живот и хлабави академични стандарти.

 

 

Доклад за застаряването на Комитета на регионите

Докладът за застаряването на Комитета на регионите за 2009 г. съдържа интересни предложения за справяне със застаряването на населението в Европейския съюз. Темата е много важна с оглед на факта, че 9 от 10-те държави с най-старо население в света са държави членки на ЕС. (NB – името на доклада е сбъркано, става дума за техническа грешка).

Докладът предлага три основни приоритета:

1. остаряване в добро здраве;

2. заетост и производителност; и

3. достъпност на услугите и съоръженията

Идеята е тези приоритети да се включат в стратегията Европа 2020.

Българският проблем на Европейския съюз

Европейският съюз има голям проблем с България и може би не го знае. Ето защо.

Целта на международното изследване за гражданското образование (International Civic and Citizenship Education Study, ICCS) е да изследва начините, по които младите хора се подготвят да заемат своята роля в обществото. Изследването обхваща всички ученици в осмата година от училищното образование, като средната възраст на участниците трябва да е 13,5 години. Резултатите от изследването рисуват мрачна картина за България.

Но тук искам да се спра само на един конкретен факт. Две трети от осмокласниците в България предпочитат да живеят постоянно в друга държава. Това са 2/3 от всички млади българи на възраст 13-14 г.

Много може да се каже за последиците от този резултат за общото демографско развитие в България. Проблемът е че дори днес България застарява с бързи стъпки. Данните на ООН показват, че през 2050 г. коефициентът на възрастова зависимост ще се удвои спрямо нивата си от 2010 г. Населението ще намалее от 7,5 милиона на 5,4 милиона. Но това е консервативна оценка, базирана на сегашните демографски тенденции и изключваща сериозна миграция извън страната. Да, намеренията на 14-годишните едва ли са най-добрия индикатор за бъдещото демографско развитие, но те със сигурност ни дават предупредителен сигнал.

Нека не забравяме, че само след няколко години ще отпаднат всички трудови ограничения за българи в Европейския съюз. Много държави от ЕС също бързо застаряват и ще приемат радушно български мигранти.

Дотук добре. Но тези мигранти ще оставят след себе си една почти нефункционираща пенсионна система, бързо застаряващо население и недобри перспективи за младите хора, оставащи в България. В този момент България ще се превърне в реален проблем за Европейския съюз поради пропадащия бюджет, увеличаване на бедността (особено сред възрастните хора и ромското население) и не на последно място – всякакви криминогенни социални проблеми.

Очевидно не можем да спрем младите българи да емигрират ако го искат. Те се нуждаят от добро образование и добри перспективи за работа в България. Те не се нуждаят от увеличаващи се правителствени разходи и съответно увеличаващи се данъци и осигуровки. На България й е трудно в момента да осигури качествено образование на децата си и е, честно казано, относително неспособна да развие здрава, устойчива икономическа система. Ето защо има нужда от външна помощ, а вероятно и от политически натиск. Перспективите пред българската икономика се влошават ден след ден и трябва да се направи много, за да убедим малкото си деца да останат у дома.

Приоритети на белгийското председателство на Съвета 2010

Белгийското председателство на Съвета започна и публикува своята програма. Целите и приоритетите са:

• Възобновяване на трайния, устойчив и балансиран икономически растеж в Европейския съюз;
• Изпълнение на целите на стратегията Европа 2020;
• Нова правна и надзорна рамка за финансовия сектор;
• Зелени работни места и бели работни места (в социалния сектор и здравеопазването);
• Цели и индикатори в областта на социалната закрила, социалното включване, пенсиите, здравеопазването;
• Преговори за Европейски патент;
• Насоки за по-добра координация на политиките на държавите членки в областта на научно-изследователската и развойната дейност;
• Гарантиране на енергийните доставки;
• Постигане на съгласие по ново европейско законодателство, което ще позволи на държавите членки да възстановяват част от външните разходи, предизвикани от пътния транспорт, от използващите го;
• Установяване на единна процедура за даване на убежище и обща международна закрила до 2012 г.;
• Борба срещу тероризма, организираната престъпност, незаконната имиграция и трафика на хора;
• Законната имиграция също ще бъде приоритет на председателството.

Интересно е, че програмата използва мотото „Да вкараме отново Европа в действие!“. Чудя се дали това има нещо общо с досегашното испанско председателство.

Постижения и пропуски в заключенията на Европейския съвет за икономиката на ЕС

Ще се опитам да изброя постиженията и пропуските в заключенията на Европейския съвет от заседанието на 17 юни 2010 г.

Постижения:

Стратегията „Европа 2020“ – тя трябва да насърчи серия реформи, насочени към конкурентноспособността и заетостта, поставяйки изследванията и иновациите в основата на икономическите инициативи за следващото десетилетие. Целта е да се постигне 75% заетост за мъжете и жените от 20 до 64 г., повишаване на разходите за изследвания и иновации до 3% от БВП, намаляване на емисиите парникови газове с 20%, намаляване на отпадането на ученици от училище с 10%, и изключване на риска от бедност и изключване поне за 20 милиона души.

Икономическо управление – изрична цел за засилване на превантивните и корективни мерки на Пакта за стабилност и растеж; въвеждане на концепцията за динамичен дълг; списък с индикативни показатели за оценка на конкурентноспособността и дисбалансите в нея, позволяващ ранно откриване на неустойчиви тенденции; публикуване на резултатите от стрес-тестовете на банките от банковия надзор; въвеждане на система от данъци и такси за финансовите институции, осигуряваща справедливо споделяне на тежестите и създаваща стимули за ограничаване на системния риск.

Исландия – начало на преговорите за присъединяване.

Естония – въвеждане на еврото от 1 януари 2011 г.

Иран – нови санкции на основание Резолюция 1929 на Съвета за сигурност на ООН.

Пропуски – Европейският съвет не е приел никакви конкретни мерки за справяне на дисбалансите в икономическия растеж и за истинска, сериозна координация на бюджетните политики. С други думи Европейският съвет е отложил вземането на болезнени решения за бъдещето на икономическото управление на ЕС, като в същото време определя стратегически цели, които могат или да произведат, или да не произведат ефективни резултати.

Доклад на Групата за размисъл за бъдещето на ЕС

През декември 2007 г. Европейският Съвет реши да създаде „група за размисъл“ от не повече от 9 души, избрани от целия Европейски съюз, които да определят основните въпроси и проблеми, стоящи пред бъдещето на ЕС, както и да посочат начини за решаването на тези въпроси.

Сега групата, ръководена от Фелипе Гонзалес, издаде своя доклад “PROJECT EUROPE 2030: Challenges and Opportunities” (чрез Ralph Grahn).

Това са предложенията, които намирам за интересни:

Икономика:

• По-нататъшно развитие на вътрешния пазар, например в областта на услугите;
• Преносимост на социалноосигурителните права;
• Увеличаване на достъпността на електронната инфраструктура за домакинствата, училищата и фирмите;
• Развитие на услугите и предприятията в областта на здравеопазването, профилактиката и грижата за възрастните хора;
• Лидерство на Европейския съвет по отношение на икономическата координация;
• Подобряване на процедурите за контрол на националните бюджети, за да се подобри прозрачността и устойчивостта на публичните финанси.

Образование и иновации:

• Развиване на гъвкави и отворени учебни програми, насърчаващи любопитството и креативността на децата;
• Създаване на мрежа от образователни институции на много високо ниво, способни да се конкурират с най-добрите в света;
• Създаване на условия, при които университетите имат по-голям контакт с реалната икономика в Европа и целия свят;
• Необходимо е повече финансиране за приложни изследвания за МСП.

Демографски предизвикателства:

• Политики, ориентирани към семейството, целящи стабилизиране или увеличаване на раждаемостта;
• Осигуряване на условия, при които жените с малки деца и по-възрастните работници могат да продължат да работят;
• Премахване на правните, административните и културните бариери пред трудовата мобилност в ЕС;
• Пенсионирането трябва да стане възможност, а не задължение за работещите;
• Обща имиграционна политика за ЕС, въвеждаща средносрочна и дългосрочна стратегия за привличане на имигранти с високи умения;
• Общ подход към нелегалната имиграция.

Енергийна сигурност и промени в климата:

• Основната цел за енергийната ефективност трябва да се увеличи до 50% до 2030 г. вместо досегашните 20% до 2020 г.;
• Отдалечаване от пертола като основна суровина за гориво в транспорта чрез насърчаване на стандарти за биогорива, електрически и хибридни автомобили;
• Развиване на интелигентни енергийни мрежи (smart grid);
• Завръщане към ядрената енергетика;
• Развитие на неконвенционални енергийни източници като шистов природен газ.

Вътрешна и външна сигурност:

• Увеличаване на правомощията на съществуващи агенции и органи като Европол, Евроюст, Ситуациония център, Фронтекс и Координатора срещу тероризма;
• Създаване на европейски запас от специално обучени части за бързо реагиране;
• Развиване на по-интегрирана система за управление на външните граници;
• Стратегическа концепция за отбраната на ЕС.

Външни отношения и разширяване:

• Изграждане на глобална икономическа стратегия, която отчита еврото като втора резервна валута след долара;
• Отворена възможност за нови членове на ЕС в Европа;
• Засилена роля на ЕС в стабилизацията на съседните му държави чрез доизграждане на съществуващите Европейска политика на добросъседство, Източното пратньорство и Съюзът за Средиземноморието;
• Развитие на политика на стратегическо съжителство, модернизация и регионално изграждане с Русия;
• Съвместяване на дипломатическите, военните, търговските политики и политиката на развитие с външните измерения на общите икономически политики;
• Развитие на европейски подход към реформата на глобалните формати за управление.

Европейските граждани:

• Повече прозрачност и точност в начина на комуникиране на политиките на ЕС;
• Избягване на реториката и обяснение на обикновен език как ЕС добавя стойност в живота на своите граждани;
• Насърчаване на държавите членки да дават право на глас в националните избори на граждани на други държави членки след определен период на уседналост и платени данъци;
• „Европеизация” на Европейския парламент чрез създаването на трансгранични изборни листи;
• Създаване на специален административен инструмент, който да доказва европейско гражданство и да може да се използва по желание за достъп до право на пребиваване, заетост и социално осигуряване;
• Създаване на система за оценка на въздействието на правото на ЕС.

Постижения на ЕС през 2009 г.

Европейската комисия представи своя мултимедиен годишник, в който са намерили място някои от най-значителните постижения на ЕС през изминалата година.

Основните постижения според Комисията са:

Очертаване на пътя към възстановяване на икономиката — ЕС и държавите-членки мобилизираха множество ресурси за оздравяване на икономиката и за защита на гражданите.

Телефонни разговори на по-ниски цени — европейците могат да поддържат връзка помежду си по мобилния си телефон по-лесно и по-евтино благодарение на усилията на ЕС да осигури по-ниски цени на разговорите.

Взаимодействие между експертите в борбата с деменцията — инициативата на стойност 2 милиарда евро на ЕС за прилагане на нововъведенията в областта на лекарства обединява усилията на отрасъла и на академичния свят за осигуряване на бърз преход от научните открития към производството на нови лекарства.

Справяне с проблемите на изменението в климата — Благодарение на ЕС 32 милиона тона емисии на въглероден диоксид не бяха отделени, тъй като беше направена оптимизация на осветителните тела.

Борба с глада в най-бедните страни по света — както недвусмислено показа т.нар. „инструмент за прехрана“ на стойност 1 милиард евро през 2009 г., ЕС участва в усилията за справяне с бедността и глада в световен мащаб.

Грижа за околната среда — за да запази околната среда възможно най-чиста, ЕС създаде нови правила за намаляване на вредните замърсители, идващи от петрола и пестицидите.

Възстановителни дейности в Европа след опустошителни бедствия — страните в ЕС реагират бързо, помагайки си взаимно, като изпращат хуманитарна помощ в области, засегнати от природни бедствия, какъвто бе случаят в Абруцо след земетресението през 2009 г.

Клиентите на банките получават максимално качество за парите си — ЕС създаде единния пазар заради гражданите и дружествата си; сега той следи за това, банките да бъдат лоялни с клиентите си.

Закрила за сухоземните и морските животни — ЕС криминализира предлагането на тюленови продукти на пазара и предложи нов план за действие за спасяване на акулите.

Безпроблемно пазаруване по интернет — ЕС предприе мерки спрямо уебсайтове, които не предоставяха на потребителите правата, които те имат според законодателството на ЕС.

Расовата дискриминация е широко разпространена в ЕС

Изследването на малцинствата и дискриминацията в Европейския съюз от Европейската агенция за основните права показва, че дискриминацията на етническа основа е съществен проблем за много малцинства в ЕС.

Пазарът на труда е областта, в която се наблюдава най-високото ниво на дискриминационно третиране.

Ромите, както и малцинствата от Северна и Централна Африка се сблъскват с най-високите нива на дискриминация в ежедневието си.