Предложения за кохезионната политика 2014-2020

Комисията е публикувала своите законодателни предложения, които ще оформят кохезионната политика за периода 2014-2020 г. В първата част от предложението са изложени общите правила, валидни за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Във втората част са изложени общите правила, валидни за трите основни фонда за изпълнение на целите на политиката на сближаване: Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд.

Когато бъде приет, законодателният пакет ще създаде обща стратегическа рамка за ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР, която ще гарантира интегрираното използване на средствата за постигане на общите цели. Комисията и всяка страна членка на ЕС ще се споразумеят за Договор за партньорство, който ще обединява всички ангажименти на дадена страна за постигане на европейските цели. Преди предоставянето на средства от фондовете, властите ще трябва да демонстрират наличието на задоволителна стратегическа, регулаторна и институционална рамка за гарантиране на тяхното ефективно използване. Отпускането на допълнителни средства ще зависи от резултатите. Недоброто прилагане на макроикономическите политики (прекомерен бюджетен дефицит и т.н.) ще води до спиране на кохезионното финансиране. Процедурите ще бъдат опростени и компютъризирани, когато това е възможно. Правилата за това кой има право да използва инструментите за финансиране на ЕС ще бъдат хармонизирани.

 

 

Предложение на Комисията за нова Многогодишна финансова рамка 2014-2020 г.

Комисията е публикувала своето предложение за Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Многогодишната финансова рамка е основният бюджетен документ Tна ЕС за седемгодишния период и не може да се изменя съществено след своето приемане. Предложението трябва да бъде одобрено от държавите членки и Европейския парламент.

Основните нововъведения:

1. Разходи

• Нов фонд за финансиране на инфраструктура – Механизъм за свързване на Европа, който включва първоначален списък с проекти в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ;

• По-силна връзка на финансирането за икономическо и социално сближаване с приоритетите на Европа 2020;
• Нова категория региони — „региони в преход“;
• Новите правила за обвързаност на финансовата помощ с определени условия;
• Сключване на договор за партньорство с всяка държава членка, за да се осигури взаимното усилване на ефекта от националното и европейското финансиране.
• Интегрирана програма за образование, обучение и младеж на стойност 15,2 милиарда евро, която ясно да акцентира върху развиването на умения и върху мобилността;
• Обща стратегия на ЕС за научно-изследователската дейност и иновациите, наречена „Хоризонт 2020“, на стойност 80 милиона евро;
• За 30 % от преките помощи за земеделските стопани ще бъде поставено условието те да направят дейността си по-екологосъобразна;
• 4,1 милиарда евро за борба с престъпността и тероризма, както и 3,4 милиарда евро за политиките за миграция и убежище.

2. Приходи

• Нови собствени ресурси за финансиране на бщджета на ЕС – данък върху финансовите трансакции (данък на Тобин) и нов осъвременен ДДС;
• Опростяване на съществуващите механизми за финансова корекция.

Можете да прочетете критичната оценка на предложението от Charlemagne. Real Time Brussels разглежда жестоките политически битки, които вероятно ще се разразят около приемането на Многогодишната финансова рамка.

 

Стартира водещата инициатива на ЕС за ефективно използване на ресурсите

Европейската комисия стартира много важна водеща инициатива за ефективно използване на природните ресурси в рамките на стратегията Европа 2020. Комисията вярва, че подобряването на ефективността на използване на природните ресурси ще бъде ключа към осигуряване н икономически растеж и работни места за Европа. В допълнение то ще донесе съществени икономически възможности, ще подобри производителността, ще намали разходите и ще подобри конкурентоспособността.

Най-важните средносрочни политически цели са:

• План за енергийна ефективност до 2020 г., който да установи мерките за постигане на енергийни спестявания в размер на 20% от енергийното потребление във всички икономически сектори и който да бъде последван от съответното законодателство, което да гарантира постигането на заложените цели;

• Предложения за реформиране на Общата селскостопанска политика, политиката по рибарството, кохезионната политика, енергийната инфраструктура и транс-европейските транспортни мрежи в контекста на следващата бюджетна рамка на ЕС с цел съобразяване на тези области с изискванията на ресурсно ефективна, нисковъглеродна икономика;

• Нова стратегия на ЕС за биоразнообразието до 2020 г., която да спре загубата на биоразнообразие и да възстанови биоразнообразието и екологичните услуги в светлината на натиска върху екоситемите;

• Мерки за преодоляване на предизвикателствата на пазарите на храни и суровини, които включват оценка на критичните природни суровини и определят търговска политика за осигуряване на устойчиви доставки на суровини от световните пазари. Мерките ще насърчават добива, рециклирането, иновациите и заместването на суровини в ЕС.

• Стратегия за превръщане на Европейския съюз в „кръгова икономика“, основана на рециклиращо общество с цел намаляване производството на отпадъци използването на отпадъците като ресурс;

• Изпреварващи действия за адаптация към промените в климата с цел намаляване на заплахите за екосистемите и човешкото здраве, подкрепа за икономическото развитие и адаптиране на инфраструктурата за справяне с неизбежните промени в климата;

• Политика за управление на водите, която има за приоритет мерки за пестене на вода и увеличаване на ефективността на използване на водите, за да се осигури наличност на вода в достатъчни количества, с добро качество, която се използва устойчиво и се връща в околната среда с приемливо качество.

 

 

Държавите членки критикуват предложението за ГМО

Държавите членки са критикували и на практика са отхвърлили предложението на Комисията за нова регулация на генно модифицираните организми (ГМО). Според EUobserver и про-ГМО, и анти-ГМО държави членки са се противопоставили на предложения нов режим. Предложението предвижда общото разрешаване на ГМО все така да се прави на ниво ЕС, но държавите да могат да решават дали да разрешат или не въвеждането на конкретния ГМО на тяхната територия.

Тази реакция не е изненадваща, но трябва да се намери изход от сегашното несъгласие по отношение на ГМО. Така че предложението на Комисията предлага поне отправна точка за преговори. Държавите членки трябва да имат предвид, че им е необходимо и одобрението на Европейския парламент, където постигането на съгласие също ще бъде трудно.

Работи ли европейската схема за търговия с емисии? Доклад твърди, че не работи

Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) е ключова инициатива на Европейския съюз за ограничаване на емисиите парникови газове. Нов доклад твърди, че има опасност не само ЕСТЕ да не изпълни целта, за която е създадена – да намали емисиите, но и да се превърне в проблем за околната среда.

Неправителствената природозащитна организация Sandbag твърди, че Фаза II на ЕСТЕ ще доведе до намаляване само с 0,3% на въглеродните емисии. Този лош резултат докладът обяснява с издаването на един милиард допълнителни безплатни квоти емисии в полза на промишлените предприятия и горивните инсталации, които се използват за производствени нужди. Според доклада най-много допълнителни квоти са получени от циментовата индустрия и производителите на стомана – двата сектора, които са лобирали най-агресивно, за да отслабят схемата и да получат специална защита. Докладът твърди, че се наблюдават изкривявания на конкуренцията и на секторно ниво: Heidelberg Cement е получило петкратно преимущество пред своите конкуренти в циментовата индустрия, а Salzgitter е получил четирикратно преимущество пред останалите европейски производители на стомана. Най-важната препоръка на доклада е да се преработят праговете на емисиите за Фаза III на ЕСТЕ с оглед на историческите емисии, за да се избегне „замърсяването” на следващата фаза със свръх-издаването на квоти от сегашната фаза.

Критерии за доброто екологично състояние на морските води

Европейската комисията прие решение, с което се определят критериите, необходими за постигане на добро екологично състояние на моретата в Европа. Решението на Комисията относно критериите за добро екологично състояние на морските води отделя специално внимание на различните аспекти на морските екосистеми, включително биологичното разнообразие, рибните популации, еутрофикацията („цъфтеж на водата“), замърсителите и шума.

Държавите-членки сега трябва да разработят морски стратегии, които да служат като план за действие за прилагане на основания на екосистемите подход за управление на човешката дейност.

Най-накрая: нов режим за разрешаване на ГМО

Комисията най-накрая предлага нов режим за разрешаване на генетично модифицирани организми (ГМО). Комисията предлага държавите членки да имат свободата да разрешават, ограничават или забраняват отглеждането на ГМО на част от или цялата им територия. Общото разрешаване на ГМО все така ще се прави на ниво ЕС, но държавите ще могат да решават дали да разрешат или не въвеждането на конкретния ГМО.

Почти 10 години след приемането на Директива 2001/18/ЕО Комисията прави позитивна стъпка към разрешаването на много сериозен проблем. Блокираните процедури по комитология за одобряване на ГМО са рядък пример за системен институционален провал на ЕС (виж също чудесната книга на Mark Pollack и Gregory Shaffer: When cooperation fails: the international law and politics of genetically modified foods). Сега, да се надяваме, нещата ще се променят.

С оглед на факта, че и биотехнологичната индустрия, и природозащитниците критикуват новото предложение, вероятно в него има зрънце истина.

Решение на Комисията относно количеството квоти емисии за 2013 г.

Това е важно. Комисията е определила количеството квоти парникови емисии в Общността като цяло за 2013 г. Това означава, че общият брой квоти емисии, издадени от държавите членки за 2013 г. не трябва да надвишава числото 1 926 876 368 квоти. Комисията има задължение по чл. 9 от Директива 2003/87/ЕО да публикува общото количество квоти за Общността за 2013 г. въз основа на решенията на Комисията относно националните разпределителни планове (НРП) за периода 2008-2010 г.

Проблемът е, че не всички НРП са одобрени. В няколко случая Комисията е отхвърлила НРП, но държавите членки са оспорили тези решения пред Общия съд. Две от решенията на Комисията (за Полша и Естония) вече бяха отменени от Общия съд, а четири други производства – за Латвия, Литва, Румъния и България, са висящи пред Общия съд. Полша прие нов НРП, който беше одобрен от Комисията, но това оставя пет НРП, които все още не са одобрени.

По този повод Комисията казва, че ще бъде възможно да бъдат отразени промени в националните планове за разпределение в резултат от съдебни производства при бъдещи уточнявания на количеството квоти в Общността като цяло за 2013 г. Скептичен съм. Не виждам как това решение на Комисията може да бъде законосъобразно при положение, че наличието на действителни и одобрени НРП е абсолютна процесуална предпоставка за определяне на общото количество квоти емисии за 2013 г. С други думи имам сериозни съмнения за законосъобразността на това решение на Комисията.

Доклад за наблюдение на търговията на дребно в ЕС

Публикуван е докладът за наблюдение на търговията на дребно в Европейския съюз. Докладът отчита всички икономически, социални, екологични и потребителски ефекти на сектора на търговията на дребно (ритейл сектора) в Европейския съюз, като взема предвид връзките на сектора с другите вертикално свързани пазари.

Основните заключения:

• Лошо функциониране на системите за защита на правотона собственост на фирмите;
• Ограничено разпространение на електронната търговия;
• Недостатъчно развитие на корпоративните комуникации и независимите услуги, предоставящи информация за цени и качество на стоките и услугите;
• Намаляване на малките магазини и бакалии с 3,7% между 2004 г. и 2009 г.;
• Липса на правила и недостатъчно прилагане на правилата относно незаконните търговски практики;
• Трудности в трансграничната търговия поради различаващи се правила;
• Негативно въздействие на сивата икономика върху условията за труд;
• Липса на информация за потребителите относно социалното представяне на фирмите в сектора на търговията на дребно;
• Несъответствие между нуждите на бизнеса и уменията на служителите в ритейл сектора;
• Високо енергийно потребление;
• Прекомерно производство на отпадъци;
• Значителен принос към транспортния трафик и задръстванията поради превоза на стоки;
• Недостатъчно отчитане на въздействието върху околната среда;
• Липса на общ метод за оценка на въздействието върху околната среда на отделните продукти и услуги.

Приоритети на белгийското председателство на Съвета 2010

Белгийското председателство на Съвета започна и публикува своята програма. Целите и приоритетите са:

• Възобновяване на трайния, устойчив и балансиран икономически растеж в Европейския съюз;
• Изпълнение на целите на стратегията Европа 2020;
• Нова правна и надзорна рамка за финансовия сектор;
• Зелени работни места и бели работни места (в социалния сектор и здравеопазването);
• Цели и индикатори в областта на социалната закрила, социалното включване, пенсиите, здравеопазването;
• Преговори за Европейски патент;
• Насоки за по-добра координация на политиките на държавите членки в областта на научно-изследователската и развойната дейност;
• Гарантиране на енергийните доставки;
• Постигане на съгласие по ново европейско законодателство, което ще позволи на държавите членки да възстановяват част от външните разходи, предизвикани от пътния транспорт, от използващите го;
• Установяване на единна процедура за даване на убежище и обща международна закрила до 2012 г.;
• Борба срещу тероризма, организираната престъпност, незаконната имиграция и трафика на хора;
• Законната имиграция също ще бъде приоритет на председателството.

Интересно е, че програмата използва мотото „Да вкараме отново Европа в действие!“. Чудя се дали това има нещо общо с досегашното испанско председателство.