Category Archives: Правосъдие и вътрешен ред

Много добро предложение за Шенген

Комисията е направила предложение за подобряване на институционалната рамка на шенгенското пространство. Първо, Комисията предлага засилване на механизма за оценка по Шенген. Прилагането на шенгенските правила ще се проверява чрез предварително обявени и внезапни проверки в дадена държава-членка от ръководени от Комисията екипи от експерти от други държави-членки и Frontex. Второ, Комисията обръща внимание на въпроса за повторното едностранно въвеждане на граничен контрол. Съгласно новия режим решенията за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници за предвидими събития (като например големи спортни събития или важни политически срещи) ще се вземат на европейско равнище въз основа на предложение от Европейската комисия, подкрепено с „квалифицирано мнозинство“ от експертите на държавите-членки. Ако дадена държава-членка не съумява да охранява по необходимия начин даден участък от външната граница на ЕС, могат да се предприемат мерки за подкрепа, включващи техническа и финансова подкрепа от Комисията, държавите-членки, Frontex или от други агенции като Европол или Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO).

Предлаганите мерки са голяма стъпка напред за общата европейска политика за граничен контрол. Въпреки това някои държави вече изразиха скептицизма си, цитирайки като основна причина националния суверенитет. Тези държави явно са забравили неудачния подход на Франция и Италия за справяне с вълната от мигранти по време на революциите от Арабската пролет в Северна Африка.

Ще бъде много интересно да се наблюдава дебата по предложенията на Комисията, доколкото граничния контрол е един от факторите, които ще предопределят жизнеспособността на Европейския проект.

 

 

Призракът на омразата броди из Европа

Вчера беше извършено ужасно престъпление в Норвегия, при което бяха убити поне 90 души. Един единствен терорист успя първо да взриви бомба в Осло и после да застреля поне 80 човека в Утоя, мнозина от които тийнейджъри. Знаем много малко за мотивацията му, но изглежда, че е имал крайно-десни и анти-мюсюлмански възгледи. Така че нека го кажем ясно: призракът на расовата и религиозна омраза броди из Европа. Трябва да го спрем.

Наблюдавах с възмущение възхода на крайно-десните партии в ЕС – от Холандия до Франция и от България до Италия. Навсякъде е Европа стана модерен евтиния национализъм и популизма, езикът на омразата и дискриминацията. Дори политици от традиционни партии флиртуват с тази идея. Това трябва да спре.

Европа е страдала твърде често от стереотипите си на омраза. В крайна сметка ние почти унищожихме един цял етнос преди само 70 години. Не мога да подмина ролята на медиите в това. Вчера, докато все още не беше ясно кой е отговорен за този атентат, един английски вестник сложи това заглавие на първата си страница, твърдейки, че атентатът е организиран от Ал Кайда.Това се случи докато множество експерти по тероризъм обясняваха в Twitter, че е малко вероятно Ал Кайда да е замесена. Това не беше невинна грешка. Живеем във времена, когато мнозина в медийния бизнес обичат да флиртуват с крайно-десните идеи, защото знаят, че омразата продава. Изданията на г-н Мърдок не са единствените. Трябва да спрем това.

Доста очевидно е, че европейските държави имат проблем с интеграцията на имигрантите. Много може да се направи по въпроса. Първо, трябва да подобрим сигурността на границите. Второ, трябва да подобрим интеграцията на имигрантите, без да използваме пораженчески език и като взимаме предвид изискванията за сигурността на нашите граждани. Трето, трябва да преразгледаме програмите за подкрепа на развитието на развиващите се държави. Четвърто, трябва да подпомогнем разработването на програми за адаптация към промените в климата за развиващите се държави. Пето, трябва да преследваме престъпленията, мотивирани от расова и етническа омраза.

Този дневен ред е по-важен от всички други задачи на Европейския съюз. Има нужда от лидерство и решителност. Алтернативата е мрачна. Но призракът на омразата е само призрак. Трябва да го спрем.

UPDATE: Моля, разгледайте лицата на жертвите от стрелбата в Утоя.

 

Доклади за България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка за 2011 г.

Европейската комисия публикува петите поредни доклади за напредъка на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за 2011 г. Докладите разглеждат напредъка на двете държави по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и по отношение на България – борбата с организираната престъпност.

Докладът за България отбелязва, че България е укрепила Висшия съдебен съвет и усъвършенствала правилата за назначаване, професионално обучение, оценяване и повишение на съдиите. Страната е предприела стъпки за подобряване на защитата срещу конфликт на интереси. По няколко дела за организирана престъпност и корупция са били издадени съдебни присъди. Паралелно с това броят на повдигнатите обвинения по случаи, свързани с организираната престъпност и измами със средства от ЕС, е нараснал. Докладът отбелязва, че все още предстои ръководството на съдебната власт да покаже, че действително поема ангажимент за извършването на задълбочени съдебни реформи, тъй като бавният напредък не се дължи единствено на недостатъци в съдебната практика и Наказателния кодекс. Отново и отново Комисията посочва, че все още липсват нужната прозрачност и надеждност при назначенията в съдебната власт. Като цяло, липсва последователна дисциплинарна практика и този проблем продължава да бъде основна причина за подкопаване на общественото доверие в съдебната власт. Докладът отбелязва, че се наблюдават слабости при събирането на доказателства, защитата на свидетели, стратегиите за разследване, всеобхватните финансови разследвания и обезопасяването на имущество. Комисията препоръчва координирането на действията в самата прокуратура и между прокуратурата и полицията. Най-важната препоръка на Комисията е да се изготвят предложения за извършването на реформи в структурите, правомощията, състава, назначенията и вътрешната организация на Висшия съдебен съвет, Върховната касационна прокуратура и прокуратурата като цяло.

В доклада относно Румъния се посочват значителните стъпки, които страната предприе от последния годишен доклад от юли 2010 г. насам. Румъния подобри съдебната ефикасност, преработи правната база на Националната агенция по интегритет, продължи с подготовката си за прилагането на четирите нови кодекса, започна подготовка за функционален анализ на съдебната система и извърши оценка на въздействието на антикорупционната си политика. В същото време в доклада се отбелязва също, че последователността и постигането на резултати в определен брой области продължава да е проблем и че усилията за постигане на напредък в борбата с корупцията трябва да продължат. В доклада се заключава, че Румъния трябва да вземе спешни мерки за ускоряване на делата за корупция по високите етажи на властта, за да не бъдат прекратени поради изтичане на законоустановените срокове. Борбата с корупцията следва да продължи да бъде абсолютен приоритет и да бъде подкрепена от Парламента и следва да се предприемат спешни мерки за подобряване на резултатите по отнемането на активи, придобити посредством престъпна дейност, борбата с изпирането на пари и защитата срещу конфликта на интереси в управлението на обществени средства.

 

 

Предложение на Комисията за нова Многогодишна финансова рамка 2014-2020 г.

Комисията е публикувала своето предложение за Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Многогодишната финансова рамка е основният бюджетен документ Tна ЕС за седемгодишния период и не може да се изменя съществено след своето приемане. Предложението трябва да бъде одобрено от държавите членки и Европейския парламент.

Основните нововъведения:

1. Разходи

  • Нов фонд за финансиране на инфраструктура – Механизъм за свързване на Европа, който включва първоначален списък с проекти в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ;
  • По-силна връзка на финансирането за икономическо и социално сближаване с приоритетите на Европа 2020;
  • Нова категория региони — „региони в преход“;
  • Новите правила за обвързаност на финансовата помощ с определени условия;
  • Сключване на договор за партньорство с всяка държава членка, за да се осигури взаимното усилване на ефекта от националното и европейското финансиране.
  • Интегрирана програма за образование, обучение и младеж на стойност 15,2 милиарда евро, която ясно да акцентира върху развиването на умения и върху мобилността;
  • Обща стратегия на ЕС за научно-изследователската дейност и иновациите, наречена „Хоризонт 2020“, на стойност 80 милиона евро;
  • За 30 % от преките помощи за земеделските стопани ще бъде поставено условието те да направят дейността си по-екологосъобразна;
  • 4,1 милиарда евро за борба с престъпността и тероризма, както и 3,4 милиарда евро за политиките за миграция и убежище.

2. Приходи

  • Нови собствени ресурси за финансиране на бщджета на ЕС – данък върху финансовите трансакции (данък на Тобин) и нов осъвременен ДДС;
  • Опростяване на съществуващите механизми за финансова корекция.

Можете да прочетете критичната оценка на предложението от Charlemagne. Real Time Brussels разглежда жестоките политически битки, които вероятно ще се разразят около приемането на Многогодишната финансова рамка.

 

Внимавайте, корумпирани политици! ЕС ви наблюдава!

Комисията е предложила набор мерки за справяне с вредите, които нанася корупцията на европейските общества. Комисията създава нов механизъм, Доклад срещу корупцията в ЕС, който ще наблюдава и оценява усилията на държавите членки срещу корупцията и ще насърчава повече политическа ангажираност с въпроса. Подкрепян от експертна група и мрежа от изследователи, докладът ще бъде публикуван от Комисията на всеки две години, стартирайки от 2013 г. Ще бъдат посочвани тенденциите и слабостите в борбата срещу корупцията и ще се стимулира обмена на добри практики.

Колко ефективен ще бъде този доклад? Много добър знак е, че ЕС ще има по-фокусиран подход за диагностициране на сериозна корупция в държавите членки. Но съвсем не е сигурно, че диагнозата ще бъде последвана от подходящо лечение. Ако вземем предвид опита с докладите по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния, изглежда, че те предизвикват много емоции, но произвеждат по-малко практически резултати.

Всяко усилие за независимо наблюдение на корупцията в държавите членки трябва да бъде поздравено. Комисията би следвало да се възползва от съществуващите механизми за наблюдение на корупцията на Прозрачност без граници и ОИСР.

 

 

Какво всъщност искаме от ЕС?

Европейските граждани би трябвало да мислят повече за своите искания когато говорят за ЕС. Ето защо.

Това не са най-добрите времена за ЕС. Има финансова криза; имиграционна криза; криза на доверие от и кой знае какво още. С две думи ЕС е в беда.

По-трудно е да се разбере злонамереността и подхода „аз-нали-ви-казах“ на толкова много политици, коментатори и европейски граждани. Силата на негативните чувства е наистина забележителна. Ето защо ще направя нещо нетипично за този блог и ще се обърна директно към скептиците. Целта ми е да направя безпощадна, субективна и силно нормативна критика на посредствеността на онези, които предпочитат европейско бъдеще без Европейски съюз.

За да направя това е необходимо едно важно наблюдение. За последните 60 години видът Homo Sapiens не се е развил съществено. С оглед на това изглеждат странни твърденията, че нова война на европейския континент е невъзможна. Не танковете и самолетите разрушиха Европа през Втората световна война, а хората в тях. Нещо повече – нашите физически и генетични предци са водили война на този континент поне през последните две хиляди години. Всъщност единственият по-дълъг мирен период в скорошната история е именно периодът на европейска интеграция. Вярно е, че НАТО и динамиката на ядрено сдържане играят своята роля. Но именно сътрудничеството между елитите в Европейската общност циментира този пакт.

Днес мнозина вярват, че войните са част от историята, но не и от бъдещето. Други пък смятат, че войните могат да бъдат полезен инструмент на външната политика. Това, което ги свързва, е липсата на военновременен опит. Този вирус на невежество и посредственост е широкоразпространен. Той засяга политици, журналисти и всякакви експерти. Правилото Макдоналдс е техния флаг, макар че това правило вече е нарушено. Този вирус ги кара още да смятат, че държавите са добре екипирани да решават възникващите проблеми, използвайки класическите инструменти на междуправителственото сътрудничество. Проблемът е, че този вид сътрудничество напоследък зрелищно се проваля – конференцията на ООН за климата не успя да приеме нови правила за ограничаване на промените в климата; СТО не успя да приключи кръга преговори от Доха; а Г-20 обикновено успява да се споразумее само за менюто на съответната среща. Това не са инциденти, а симптоми на ограниченията на класическите форми на международно сътрудничество.

Някой може да каже, че ако ЕС е бил толкова успешен е нямало да се стигне до настоящата криза. Това е вярно. ЕС не е перфектен и сега берем плодовете на хлабавите правила на Икономическия и паричен съюз. Но ЕС е по-добър от всяка друга форма на сътрудничество особено като се имат предвид по-малките икономики на повечето държави членки. Истината е, че без Европейския съюз икономическият живот в Европа ще се забави и бизнесът знае това. Това е и проблемът на някои антиевропейски партии: техните избиратели ще пострадат от възможното излизане от Съюза. Ето защо те предпочитат да мърморят за ЕС без обаче да предприемат стъпки за разрешаване на своята неудовлетвореност. Би следвало да се проведат референдуми във всяка държава членка, която чувства нужда да поеме по друг път към благоденствието. Би следвало по-конкретно Великобритания да бъде насърчена да проведе референдум относно членството си в ЕС. Европейският съюз не е клуб по интереси; успехът му зависи от мотивацията на неговите членове.

ЕС не е на кръстопът. Той е добре функциониращ механизъм за политическа интеграция. От неговите потребители – европейските граждани, зависи да го използват правилно. Съюзът ще произвежда резултати само ако ги поискаме. Ето защо ми се иска да чувам повече конкретни желания и по-малко хаотични критики, когато говорим за ЕС.

Визията на ЕК за границите и миграцията

Досега вероятно сте чули за сериозните трудности, които изпитват държавите от Средиземноморието при справянето с потоците от имигранти от Северна Африка. Правителствата на Франция и Италия дори предложиха временното възстановяване на граничния контрол в ЕС поради миграционната вълна. Сега Европейската комисия представя своето Съобщение относно миграцията.

Комисията отбелязва, че ЕС няма достатъчно капацитет да помогне на тези държави членки, които в момента са изложени на значителни миграционни движения. Ето защо според нея следва да се изследва целесъобразността на въвеждането на обща европейска система за граничен контрол. Комисията също така препоръчва приемането на подход, основан на риска и по-широкото използване на модерни технологии по отношение на контрола на наземните и морските граници.

Комисията предлага създаването на механизъм, който би позволил на ЕС да се справя със ситуации, в които или една държава членка не изпълнява своите задължения за контрол на нейния участък от общата граница, или когато определен участък от общата граница попадне под тежък и неочакван натиск поради външни събития. Такъв механизъм би следвало да се използва като последно средство в наистина критични ситуации.

Комисията също така призовава за включването на по-сериозни задължения за реадмисия в рамковите споразумения, сключвани с трети държави.

Едно важно предложение на Комисията е за една обща информационна система, която да гарантира, че данните за преминаването на границите от граждани на трети държави са достъпни за граничните и имиграционните власти.

Комисията възнамерява да представи до 2012 г. Зелена книга относно справянето с недостига на работна ръка чрез миграция в държавите от ЕС.

Като общ извод според Комисията ЕС би следвало да увеличи усилията си и да обърне повече внимание на мотиваторите за миграция, включително въпросите, свързани със заетостта, доброто управление и демографската картина.

Съобщението относно миграцията е добре подготвен и цялостен документ, но остава да се види какви действия ще предприемат държавите членки.