Category Archives: Процесуално право

Нова директива за сливанията на акционерни дружества

Директива 2011/35/ЕС относно сливанията на акционерни дружества е обнародвана в Официален вестник. Директивата определя правила за сливане чрез придобиване, сливане чрез учредяване на ново дружество и други операции, разглеждани като сливания. Основната цел на директивата е акционерите на сливащите се дружества да бъдат достатъчно осведомени по възможно най-обективен начин, а правата им да бъдат надлежно защитени.

Защо реформирането на Шенген не е толкова лесно

Франция и Италия са обявили желанието си да предизвикат реформа на шенгенската правна рамка за граничен контрол. Едно от най-важните предложения е процесуалната възможност за временно възстановяване на границите между две държави. Очаква се Европейската комисия да представи своите планове за реформа на правилата на Шенген следващата седмица (на 4 май).

Правната рамка на Шенген относно сигурността на границите сега е част от acquis на ЕС. Всяко изменение на правната рамка на Шенген минава през процедурата за съвместно вземане на решения, където Европейският парламент и Съвета са съ-законодатели. (виж чл. 77, пара. 2 ДФЕС). Нещо повече, Комисията е единственият орган, който може да предложи законодателство относно контрола по границите, убежището и имиграцията (виж a contrario чл. 76 ДФЕС). Каквото и да предложат Франция и Италия, то не е относимо; държавите членки нямат право на законодателна инициатива по тези въпроси.

Поради всички тези причини съм доста скептичен, че Италия и Франция е успеят да наложат подобна промяна на шенгенската правна рамка, която сериозно подкопава принципите на сегашния режим. Всяко значително изменение на дадена политика трябва да се предхожда от внимателна оценка на въздействието и дискусии не само между правителствата на държавите членки, но и със съответните заинтересовани страни. Необходимо е повече от една двустранна среща, за да се постигне това.

Нова директива за трафика на хора

Новата Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него е обнародвана в Официален Вестник. Директивата отменя старото Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета.

Директивата възприема по-широко разбиране за това какво е трафик на хора и включва допълнителни форми на експлоатация. Сред тях са принудителната просия, експлоатацията за престъпни дейности и т.н.

Оправомощен ли е OLAF да претърсва помещения на ЕП?

Простият отговор е да. Следва известна обосновка.

Първо – малко предистория на случая. Английският вестник Sunday Times проведе разследване, в което твърди, че няколко членове на Европейския парламент са били готови да вземат пари, за да предложат законодателни промени. Бяха посочени трима евродепутати – австриецът от ЕНП Ернст Щрасер, словенският социалист Зоран Талер и румънският социалист Адриан Северин. OLAF решава да започне незабавно разследване по случая и служители на OLAF правят опит да съберат доказателства от помещения на посочените депутати в сгради на ЕП на 22 март. Служители на ЕП обаче отказват достъп до тези помещения и твърдят, че те ще бъдат запечатани от персонала по сигурността на ЕП.

ЕП очевидно прави грешка тук. Както посочва OLAF в своето изявление, неговите правомощия са посочени в чл. 325 ДФЕС и Регламент (ЕО) № 1073/1999 относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF). Чл. 1, пара. 3 на Регламент (ЕО) № 1073/1999 изрично посочва, че OLAF провежда административни разследвания с цел провеждане на борба срещу измамите, корупцията и другите незаконни действия, засягащи финансовите интереси на ЕС. Чл. 4, пара. 2 ясно казва, че OLAF има право на незабавен и необявен достъп до всяка информация, която се поддържа от институциите, органите, службите и агенциите, и до техните помещения. В допълнение Приложение XII на Правилника за дейността на Европейския парламент посочва, че всички длъжностни лица или други служители на Европейския парламент са длъжни да сътрудничат напълно на служителите на OLAF и да оказват всяка необходима за разследването подкрепа.

Някой би могъл да твърди, че чрез осигуряването на исканите документи ЕП е могъл да сътрудничи добросъвестно, без да осигури физически достъп на OLAF. Това не е вярно по две причини. Първо, целта на незабавния и необявен достъп до информация и документи е да се предотврати всяка възможност за злоупотреба с доказателства. Второ, служителите на ЕП не са обучени и нямат правомощие да отварят заключени помещения, шкафове с документи и пр.

Политически компромис за новия режим на комитология

Това е много специален ден. Европейският парламент потвърди споразумението със Съвета за новия регламент относно изпълнителните правомощия на Комисията. Новият регламент ще влезе в сила от 1ви март и автоматично ще замени съществуващата система.

Както и преди, предвиденият в регламента механизъм за контрол е основан на „комитологията“, т.е. комитети, съставени от представители на държавите-членки, на които Комисията представя проекти на мерки за изпълнение, но противно на сега съществуващата система, Съветът няма право на намеса като апелативен орган. В някои отделни случаи е възможно да се наложи участието на „апелативен комитет“, но това е просто един „обикновен“ комитет, председателстван от Комисията, независимо от по-високото равнище на представителство. Това дава възможност за преразглеждане на проектомерките или за тяхната промяна при необходимост.

Регламентът предвижда мерките за изпълнение в области като търговската защита да бъдат включени в нормалния режим. Досега тези мерки бяха предмет на специални процедури, при които често Съветът имаше последната дума.

Новата процедура предоставя също така повече гъвкавост на Комисията и по-голяма политическа отговорност. При липса на квалифицирано мнозинство против или в полза на проект на акт за изпълнение на Комисията, тя ще има право на избор между приемането на акта или неговото преразглеждане.

В момента пиша статия за новия правен режим на процедурите по комитология, която ще бъде достъпна в този блог някъде през февруари 2011 г.

Скандалът Кейбългейт и Wikileaks – правен преглед

Встрани от разбираемия шум около скандала „Кейбългейт” с Wikileaks, има много правни въпроси, които се нуждаят от изясняване. Опитах се тук да обобщя наличните източници и коментари относно различните аспекти на скандала „Кейбългейт”.

1. „Кейбългейт” като нарушение на законодателството против шпионажа

Компетентните органи в САЩ и Австралия изследват въпроса за повдигане на криминални обвинения срещу основателя на WikiLeaks – Джулиан Асанж, включително по линия на Акта срещу шпионажа на САЩ. Акта срещу шпионажа е приет през 1917 г. Съществуват мнения, че Актът срещу шпионажа е остарял в светлината на новата съдебна практика относно Първата поправка на Конституцията на САЩ, както вече беше показано в решението по случая Pentagon Papers. Според други ако САЩ наистина вярват, че Акта срещу шпионажа е приложим, то те би следвало да разследват и вестниците New York Times, Le Monde, Der Spiegel, и El Pais, които публикуваха телеграмите и които очевидно са част от конспирация с Wikileaks за нарушаване на Акта срещу шпионажа.

Конгресменът Peter King пък призовава САЩ да обявят Wikileaks за терористична организация, което би им позволило да използват анти-терористичното законодателство и по-конкретно Глава VIII на Патриотичния акт. Разпоредбите там обаче позволяват да се разследва и накаже само лицето, което е получило неразрешен достъп до зашитен компютър и му е причинило вреда. Тази разпоредба може да се приложи само към лицето, което в самото начало е откраднало телеграмите.

В заключение е възможно правителството на САЩ да използва Акта срещу шпионажа, но ще срещне редица препятствия поради възможната частична противоконституционност на този акт.

2. Обвинението за изнасилване срещу Джулиан Асанж

ИНТЕРПОЛ публикува червената бюлетина за основателия на WikiLeaks Джулиан Асанж по молба на шведските власти, които го издирват във връзка с редица сексуални престъпления. Въпреки това ИНТЕРПОЛ не може да иска задържането на лице само въз основа на червената бюлетина.

Адвокатът на Асанж, Mark Stephens, твърди, че обвиненията са повдигнати след като Асанж е имал доброволни сексуални контакти с две жени, които са се обърнали срещу него след като са разбрали една за друга. Шведският Върховен съд разглежда жалба срещу заповедта за задържане. Служител на съда е казал, че се очаква решение в четвъртък.

Твърди се, че има и европейска заповед за арест на Асанж, издадена от шведските власти, но че тя е попълнена неправилно.

3. Хостинг на Amazon за Wikileaks

Amazon Web Services е спрял хостинга на сайта на Wikileaks. Това е направено по неуточнени причини, но както посочва Larry Dignan, Amazon ясно казва в своите Общи условия, че може да прекрати споразумението за хостинг по всяко време.

4. Смъртни заплахи срещу Джулиан Асанж

Отделни лица в САЩ публично призовават за убийстворто на Асанж. В съдебната практика на САЩ призоваването към насилие може да бъде забранено само когато има ясно призоваване към непосредствен акт на насилие. Не съм експерт по американско право, но ми се струва,че тези заплахи съставляват подобно нарушение. Не е ясно обаче дали някой в САЩ или Австралия ще иска да разследва тези заплахи. В България и по-общо в Европейския съюз тези заплахи биха били разследвани.

5. Заключение

Следва да се наблюдават три неща:

  • дали и как САЩ решават да разследват Wikileaks и/или вестниците, които публикуваха телеграмите, и
  • как се развива наказателното дело срещу Асанж в шведската прокуратура и съд, и
  • дали ще се вземат някакви мерки срещу лицата, които призовават към убийството на Асанж.

 

 

Комисията печели спора относно заплатите със Съвета

Това може да не е гореща новина, но поставя някои въпроси. Съдът на ЕС е отменил частично регламента на Съвета (EC, ЕВРАТОМ) № 1296/2009 за адаптиране, на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица на Европейския съюз.

През ноември 2009 г. Комисията предлага увеличение на заплатите с 3,7%. На 23 декември 2009 г. Съветът решава в оспорвания регламент да промени предложението на Комисията, за да се вземе предвид настъпилата икономическа и финансова криза. Съветът установява нови нива на заплатите въз основа на увеличение от 1.85%.

Комисията иска от Съда на ЕС отмяната на разпоредбите на регламента, устаниовяващи тези нива. Според Комисията Правилникът за длъжностните лица на ЕС установява автоматичен метод за адаптиране на заплатите, който не оставя пространство за преценка на Съвета.

Съдът на ЕС заключава, че Съветът наистина няма право на преценка относно адаптиране на заплатите в размери, различни от предложението на Комисията въз основа на критериите, посочени в чл. 3 на Приложение XI на Правилника за длъжностните лица на ЕС, с изключение на процедурата, предвидена в чл. 10 от същото приложение.

Съдът на ЕС е постановил с оглед на това да не се създава празнота в правото действието на отменените разпоредби да се запази до влизането в сила на нов регламент, приет от Съвета.

Ето ги въпросите:

Какво си е мислела правната служба на Съвета? Обяснили ли са на членовете на Съвета, че ще извършат очевидно нарушение на правото на ЕС? Ако да- дали Съветът е приел регламента, за да отбележи политическа точка срещу Комисията?