Предложения за кохезионната политика 2014-2020

Комисията е публикувала своите законодателни предложения, които ще оформят кохезионната политика за периода 2014-2020 г. В първата част от предложението са изложени общите правила, валидни за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Във втората част са изложени общите правила, валидни за трите основни фонда за изпълнение на целите на политиката на сближаване: Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд.

Когато бъде приет, законодателният пакет ще създаде обща стратегическа рамка за ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР, която ще гарантира интегрираното използване на средствата за постигане на общите цели. Комисията и всяка страна членка на ЕС ще се споразумеят за Договор за партньорство, който ще обединява всички ангажименти на дадена страна за постигане на европейските цели. Преди предоставянето на средства от фондовете, властите ще трябва да демонстрират наличието на задоволителна стратегическа, регулаторна и институционална рамка за гарантиране на тяхното ефективно използване. Отпускането на допълнителни средства ще зависи от резултатите. Недоброто прилагане на макроикономическите политики (прекомерен бюджетен дефицит и т.н.) ще води до спиране на кохезионното финансиране. Процедурите ще бъдат опростени и компютъризирани, когато това е възможно. Правилата за това кой има право да използва инструментите за финансиране на ЕС ще бъдат хармонизирани.

 

 

Визията на ЕК за границите и миграцията

Досега вероятно сте чули за сериозните трудности, които изпитват държавите от Средиземноморието при справянето с потоците от имигранти от Северна Африка. Правителствата на Франция и Италия дори предложиха временното възстановяване на граничния контрол в ЕС поради миграционната вълна. Сега Европейската комисия представя своето Съобщение относно миграцията.

Комисията отбелязва, че ЕС няма достатъчно капацитет да помогне на тези държави членки, които в момента са изложени на значителни миграционни движения. Ето защо според нея следва да се изследва целесъобразността на въвеждането на обща европейска система за граничен контрол. Комисията също така препоръчва приемането на подход, основан на риска и по-широкото използване на модерни технологии по отношение на контрола на наземните и морските граници.

Комисията предлага създаването на механизъм, който би позволил на ЕС да се справя със ситуации, в които или една държава членка не изпълнява своите задължения за контрол на нейния участък от общата граница, или когато определен участък от общата граница попадне под тежък и неочакван натиск поради външни събития. Такъв механизъм би следвало да се използва като последно средство в наистина критични ситуации.

Комисията също така призовава за включването на по-сериозни задължения за реадмисия в рамковите споразумения, сключвани с трети държави.

Едно важно предложение на Комисията е за една обща информационна система, която да гарантира, че данните за преминаването на границите от граждани на трети държави са достъпни за граничните и имиграционните власти.

Комисията възнамерява да представи до 2012 г. Зелена книга относно справянето с недостига на работна ръка чрез миграция в държавите от ЕС.

Като общ извод според Комисията ЕС би следвало да увеличи усилията си и да обърне повече внимание на мотиваторите за миграция, включително въпросите, свързани със заетостта, доброто управление и демографската картина.

Съобщението относно миграцията е добре подготвен и цялостен документ, но остава да се види какви действия ще предприемат държавите членки.

Нова директива за правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване

Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване е обнародвана в Официален вестник. Директивата се прилага спрямо отделни пациенти, които са решили да потърсят здравно обслужване в държава-членка, различна от държавата- членка по осигуряване. Директивата не се прилага спрямо следните дейности:

• услуги за дългосрочни грижи;
• предоставянето на органи с цел трансплантация и достъпа до такива органи;
• обществени програми за ваксиниране срещу инфекциозни болести.

Държавите членки трябва да гарантират, че доставчиците на здравно обслужване на тяхна територия прилагат същите тарифи за пациенти от други държави-членки като тези за местните пациенти в подобна медицинска ситуация (чл. 4, пара. 4).

Държавата-членка по осигуряване гарантира, че разходите, направени от осигурено лице, което получава трансгранично здравно обслужване, се възстановяват, ако въпросното здравно обслужване е сред тези, за които осигуреното лице има право на обезщетение в държавата-членка по осигуряване. (чл. 7, пара. 1). Държавата-членка по осигуряване определя здравното обслужване, за което осигуреното лице има право на поемане на разходите, както и размера, до който се поемат тези разходи, без оглед на това къде е предоставено здравното обслужване. (чл. 7, пара. 3). Държавата-членка по осигуряване може да предвиди списък с категории здравно обслужване, които подлежат на на предварително разрешение за възстановяване на разходите (чл. 8).

Държавите-членки трябва да приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби до 25 октомври 2013 г.

 

 

Пактът за еврото: обобщение

Държавните и правителствени ръководители на държавите от еврозоната приеха нов пакт за конкурентоспособност, наречен „Пакт за еврото“. Пактът е вид гаранция за Германия, за да се увеличат средствата за Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ).Можете да прочетете повече относно моите притеснения за законността на подобен пакт тук. Тук е достъпна една ранна оценка на пакта.

Водещите правила на Пакта за еврото:

• Пактът ще допълва съществуващите инструменти за координация на икономическата политика в ЕС;
• Пактът ще се концентрира върху действия, които са от компетентността на държавите членки. В избраните области за действие общите цели ще бъдат определяни от държавните и правителствените ръководители на участващите държави;
• Всяка година държавните и правителствени ръководители ще обявяват националните ангажименти на своите държави;
• Изпълнението на ангажиментите и напредъка към поставените общи политически цели ще се наблюдават от държавните и правителствени ръководители на участващите държави на годишна база.

Целите на Пакта за еврото са:

• Подобряване на конкурентоспособността;
• Увеличаване на заетостта;
• Принос към устойчивостта на публичните финанси;
• Увеличаване на финансовата стабилност.

Основните политически инструменти:

• Наблюдаване и корекция на разходите за труд за единица произведена продукция;
• Премахване на неоправданите ограничения за осъществяване на професионални услуги и в търговията на дребно;
• Подобряване на образователните системи, научно-изследователската и развойната дейност, иновациите и инфраструктурата;
• Премахване на бюрократичните пречки и подобряване на регулаторната рамка за бизнеса (напр. режима на несъстоятелност, търговското право);
• Реформи на пазара на труда за насърчаване на т.нар “flexicurity” – едновременно гъвкавост и сигурност ;
• Данъчни реформи (като намаляване на данъка върху трудовите доходи);
• Адаптиране на пенсионните системи към националните демографски особености;
• Национално законодателство за банкова несъстоятелност;
• Общи правила за данъчната основа при корпоративния данък.

 

 

В търсене на философския камък на координацията на икономическите политики

Франция и Германия предложиха нов път за координацията на икономическите политики в Европейския съюз. Предложението може да има амбициозен обхват, но е с минимални детайли – „изтеклият“ документ съдържа само една (1) страница. Как може да се тълкува това?

На първо място съм наистина изненадан от назидателното поведение на Меркел и Саркози на заседанието на Европейския съвет. Wall Street Journal цитира Yves Leterme, министър председател на Белгия:

„Имаше 18, 19 държави, които изразиха своето съжаление за начина, по който [предложението] беше представено, както и относно съдържанието. Беше наистина сюрреалистично заседание. „

Тази погрешна стъпка очевидно ще намали шанса за бърз успех на предложението. Встрани от тактиката обаче са ми много по-интересни възникващите правни пречки пред всеки компромис. Проблемът е, че твърде много разпоредби на правото на ЕС стоят на пътя на предложението в сегашната му форма.

Обхватът на предложените мерки е огромен: увеличаване на пенсионната възраст в еврозоната, премахване на индексацията на заплатите с инфлационния индекс, хармонизиране на ставките на корпоративните и други данъци, както и ограничаване на възможността на правителствата да вземат заеми. Въпреки всичко това, Франция и Германия вярват, че това може да се извърши без ревизия на учредителните договори, чрез подобна на Шенген правна рамка.

На първо място си заслужава да се изследва въпросът дали предложението може да бъде въведено като засилено сътрудничество (чл. 326 – чл. 334 ДФЕС). Подобно сътрудничество не трябва да засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване. То не може да представлява пречка, нито дискриминация спрямо търговията между държавите-членки, нито да предизвиква нарушения на конкуренцията между тях (чл. 326 ДФЕС). Тези правни ограничения трябва да се тълкуват внимателно, доколкото една програма за подобряване на конкурентоспособността на определени държави членки може да ги нарушава. Засиленото сътрудничество също така включва предложение на Комисията и одобрението на Европейския парламент. То се одобрява от Съвета с единодушие (чл. 329, пара. ДФЕС).

Друг вариант би била подобна на Шенген рамка, първоначално външна на ЕС. В този случай обаче смятам, че тя също би трябвало да отговаря на критериите за засилено сътрудничество – т.е. да не засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване, както и да не предизвиква нарушения на конкуренцията между държавите членки. Ще бъде трудно да се спазят тези критерии ако самата цел на тези мерки е да се подобри конкурентоспособността на участващите държави членки. В допълнение изглежда, че Франция и Германия разчитат на Европейската комисия и Европейския съвет за системен риск да извършват определени функции в тази нова рамка.Не мога да си представя как ще бъде извършено това без някой (например Великобритания) да повдигне въпроса за финансирането на подобни инициативи от бюджета на ЕС. Европейският парламент също би могъл да има определени възражения.

Най-вероятният (и най-бавен) вариант е ревизия на учредителните договори. Това е също така най-легитимният (и може би единственият законен) начин. Вярно е, че това би довело до пазарлъци и загуба на време. Но пък би допринесло за стабилността и правната сигурност на тази нова правна рамка.

Ясно е, че трябва да се вземат определени мерки. Но предлагането на мерки без да се мисли за техните правни аспекти не е добър знак за техния успех. В крайна сметка говорим за безпрецедентни нива на координация на икономическата политика. Опитът да се заобиколи изменението на учредителните договори може да не проработи именно поради мащаба на предложенията.

 

 

Комисията печели спора относно заплатите със Съвета

Това може да не е гореща новина, но поставя някои въпроси. Съдът на ЕС е отменил частично регламента на Съвета (EC, ЕВРАТОМ) № 1296/2009 за адаптиране, на възнагражденията и пенсиите на длъжностните лица на Европейския съюз.

През ноември 2009 г. Комисията предлага увеличение на заплатите с 3,7%. На 23 декември 2009 г. Съветът решава в оспорвания регламент да промени предложението на Комисията, за да се вземе предвид настъпилата икономическа и финансова криза. Съветът установява нови нива на заплатите въз основа на увеличение от 1.85%.

Комисията иска от Съда на ЕС отмяната на разпоредбите на регламента, устаниовяващи тези нива. Според Комисията Правилникът за длъжностните лица на ЕС установява автоматичен метод за адаптиране на заплатите, който не оставя пространство за преценка на Съвета.

Съдът на ЕС заключава, че Съветът наистина няма право на преценка относно адаптиране на заплатите в размери, различни от предложението на Комисията въз основа на критериите, посочени в чл. 3 на Приложение XI на Правилника за длъжностните лица на ЕС, с изключение на процедурата, предвидена в чл. 10 от същото приложение.

Съдът на ЕС е постановил с оглед на това да не се създава празнота в правото действието на отменените разпоредби да се запази до влизането в сила на нов регламент, приет от Съвета.

Ето ги въпросите:

Какво си е мислела правната служба на Съвета? Обяснили ли са на членовете на Съвета, че ще извършат очевидно нарушение на правото на ЕС? Ако да- дали Съветът е приел регламента, за да отбележи политическа точка срещу Комисията?

 

 

Какво може да направи Европейския съюз срещу сексуалното насилие върху деца?

Резултатите от независимото разследване в Белгия показаха, че е извършвано систематично насилие върху деца от служители на римокатолическата църква в страната. Но какво може да направи Европейския съюз по въпроса?

През март 2010 г. Европейската комисия прие предложение за нова директива относно борбата със сексуалното малтретиране, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография. Много сериозни форми на сексуално посегателство срещу деца се криминализират, включително секс туризма. По-важното е, че предложението би гарантирало, че децата имат лесен достъп до правна защита и че няма да страдат заради участието си в наказателното производство. Предложението също така предвижда разработването на програми за извършителите, които да предотвратят извършването на нови престъпления срещу деца, както и налагането на забрана за участие в дейности, свързани с деца.

В светлината на резултатите от разследването в Белгия вярвам, че това предложение заслужава сериозно обсъждане и приоритетен статус.

Доклад за застаряването на Комитета на регионите

Докладът за застаряването на Комитета на регионите за 2009 г. съдържа интересни предложения за справяне със застаряването на населението в Европейския съюз. Темата е много важна с оглед на факта, че 9 от 10-те държави с най-старо население в света са държави членки на ЕС. (NB – името на доклада е сбъркано, става дума за техническа грешка).

Докладът предлага три основни приоритета:

1. остаряване в добро здраве;

2. заетост и производителност; и

3. достъпност на услугите и съоръженията

Идеята е тези приоритети да се включат в стратегията Европа 2020.

Експулсирането на ромите – законно ли е?

Текущата полицейска операция във Франция, водеща до експулсирането на хиляди ромски граждани на България и Румъния е гореща новина в медиите. Сега Euractiv съобщава, че и Италия планира да експулсира роми – граждани на други държави членки.

Големият въпрос е – това законно ли е?

В случая трябва да се прецени приложението на две отделни правни системи. Едната е правото на ЕС, а другата е свързана с приложението на Европейската конвенция за защита на човешките права. Те не трябва да се смесват при анализа и имат различни последици.

Да започнем с правото на ЕС. Гражданите на Европейския съюз имат правото да се придвижват и установяват свободно на територията на държавите членки при ограниченията и условията, предвидени в учредителните договори и мерките, приети за тяхното изпълнение (чл. 3, пара. 2 ДЕС; чл. 20, пара. 2, “a” и чл. 21 ДФЕС). Повечето ограничения и условия са предвидени в Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки. Основният принцип на Директива 2004/38/ЕО е, че правото на пребиваване на европейски граждани и членове на техните семейства за период над три месеца е предмет на определени условия. Това е важно да се отбележи, защото много европейски граждани смятат, че правото им на пребиваване е безусловно.

Условията за придобиване на право за пребиваване над три месеца са определени в чл. 7 на Директива 2004/38/ЕО. Пребиваващият следва да е работник или самостоятелно заето лице в приемащата държава–членка или притежава достатъчно средства за себе си и за членовете на семейството си, с цел да не се превърне в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава–членка през времето си на пребиваване. Чл. 14 определя условията за експулсиране при загубване на правото за пребиваване и изрично посочва, че мярката по експулсиране не може да бъде автоматична последица от прибягване от страна на гражданин на Съюза или от страна на членове на неговото/нейното семейство до системата за социално подпомагане на приемащата държава–членка.

В допълнение държавите–членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, от съображения, свързани с обществения ред,обществената сигурност или общественото здраве. Мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. Личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви,които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция (чл. 27, пара. 2 на Директива 2004/38/ЕО).

Тези разпоредби са много конкретни и задават сериозни въпроси за поведението на френските власти. Във всеки отделен случай френската държава трябва да оцени личното поведение на лицето без оглед на общите политически съображения. Информацията, предоставена от медиите в този случай е недостатъчна, за да се оцени законността на действията на френското министерство на вътрешните работи, но съм скептичен, че френските власти са извършили индивидуална оценка на личното поведение във всеки отделен случай. Нещо повече, референцията към етническата принадлежност на експулсираните лица е сериозно нарушение на принципа на недискриминация (чл. 19, пара. 1 ДЕС).

В крайна сметка Европейската комисия трябва да реши дали Франция е нарушила съответните разпоредби на Директива 2004/38/ЕО . Бих насърчил и Европейския омбудсман да наблюдава независимо случая.

Извън съображенията, свързани с правото на ЕС, Франция е страна по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Mevlüt Çavuşoğlu, председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, изрази определени критики спрямо мерките, Чл. 4 на Протокол 4 към Европейската конвенция за защита правата на човека изрично забранява колективното експулсиране на чужденци. Въпросът е дали действията на френските власти съставляват подобно колективно експулсиране.

В заключение действията на френските власти за масово експулсиране на ромски граждани на други държави членки могат да нарушат разпоредби и на правото на ЕС, и на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Франция би следвало да се въздържа от действия, които съставляват масово експулсиране. Европейската комисия би трябвало да разследва задълбочено случая. Съветът на Европа също би трябвало внимателно да наблюдава случая.

Българският проблем на Европейския съюз

Европейският съюз има голям проблем с България и може би не го знае. Ето защо.

Целта на международното изследване за гражданското образование (International Civic and Citizenship Education Study, ICCS) е да изследва начините, по които младите хора се подготвят да заемат своята роля в обществото. Изследването обхваща всички ученици в осмата година от училищното образование, като средната възраст на участниците трябва да е 13,5 години. Резултатите от изследването рисуват мрачна картина за България.

Но тук искам да се спра само на един конкретен факт. Две трети от осмокласниците в България предпочитат да живеят постоянно в друга държава. Това са 2/3 от всички млади българи на възраст 13-14 г.

Много може да се каже за последиците от този резултат за общото демографско развитие в България. Проблемът е че дори днес България застарява с бързи стъпки. Данните на ООН показват, че през 2050 г. коефициентът на възрастова зависимост ще се удвои спрямо нивата си от 2010 г. Населението ще намалее от 7,5 милиона на 5,4 милиона. Но това е консервативна оценка, базирана на сегашните демографски тенденции и изключваща сериозна миграция извън страната. Да, намеренията на 14-годишните едва ли са най-добрия индикатор за бъдещото демографско развитие, но те със сигурност ни дават предупредителен сигнал.

Нека не забравяме, че само след няколко години ще отпаднат всички трудови ограничения за българи в Европейския съюз. Много държави от ЕС също бързо застаряват и ще приемат радушно български мигранти.

Дотук добре. Но тези мигранти ще оставят след себе си една почти нефункционираща пенсионна система, бързо застаряващо население и недобри перспективи за младите хора, оставащи в България. В този момент България ще се превърне в реален проблем за Европейския съюз поради пропадащия бюджет, увеличаване на бедността (особено сред възрастните хора и ромското население) и не на последно място – всякакви криминогенни социални проблеми.

Очевидно не можем да спрем младите българи да емигрират ако го искат. Те се нуждаят от добро образование и добри перспективи за работа в България. Те не се нуждаят от увеличаващи се правителствени разходи и съответно увеличаващи се данъци и осигуровки. На България й е трудно в момента да осигури качествено образование на децата си и е, честно казано, относително неспособна да развие здрава, устойчива икономическа система. Ето защо има нужда от външна помощ, а вероятно и от политически натиск. Перспективите пред българската икономика се влошават ден след ден и трябва да се направи много, за да убедим малкото си деца да останат у дома.