Предложения за кохезионната политика 2014-2020

Комисията е публикувала своите законодателни предложения, които ще оформят кохезионната политика за периода 2014-2020 г. В първата част от предложението са изложени общите правила, валидни за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Във втората част са изложени общите правила, валидни за трите основни фонда за изпълнение на целите на политиката на сближаване: Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд.

Когато бъде приет, законодателният пакет ще създаде обща стратегическа рамка за ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР, която ще гарантира интегрираното използване на средствата за постигане на общите цели. Комисията и всяка страна членка на ЕС ще се споразумеят за Договор за партньорство, който ще обединява всички ангажименти на дадена страна за постигане на европейските цели. Преди предоставянето на средства от фондовете, властите ще трябва да демонстрират наличието на задоволителна стратегическа, регулаторна и институционална рамка за гарантиране на тяхното ефективно използване. Отпускането на допълнителни средства ще зависи от резултатите. Недоброто прилагане на макроикономическите политики (прекомерен бюджетен дефицит и т.н.) ще води до спиране на кохезионното финансиране. Процедурите ще бъдат опростени и компютъризирани, когато това е възможно. Правилата за това кой има право да използва инструментите за финансиране на ЕС ще бъдат хармонизирани.

 

 

Предложение на Комисията за нова Многогодишна финансова рамка 2014-2020 г.

Комисията е публикувала своето предложение за Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Многогодишната финансова рамка е основният бюджетен документ Tна ЕС за седемгодишния период и не може да се изменя съществено след своето приемане. Предложението трябва да бъде одобрено от държавите членки и Европейския парламент.

Основните нововъведения:

1. Разходи

• Нов фонд за финансиране на инфраструктура – Механизъм за свързване на Европа, който включва първоначален списък с проекти в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ;

• По-силна връзка на финансирането за икономическо и социално сближаване с приоритетите на Европа 2020;
• Нова категория региони — „региони в преход“;
• Новите правила за обвързаност на финансовата помощ с определени условия;
• Сключване на договор за партньорство с всяка държава членка, за да се осигури взаимното усилване на ефекта от националното и европейското финансиране.
• Интегрирана програма за образование, обучение и младеж на стойност 15,2 милиарда евро, която ясно да акцентира върху развиването на умения и върху мобилността;
• Обща стратегия на ЕС за научно-изследователската дейност и иновациите, наречена „Хоризонт 2020“, на стойност 80 милиона евро;
• За 30 % от преките помощи за земеделските стопани ще бъде поставено условието те да направят дейността си по-екологосъобразна;
• 4,1 милиарда евро за борба с престъпността и тероризма, както и 3,4 милиарда евро за политиките за миграция и убежище.

2. Приходи

• Нови собствени ресурси за финансиране на бщджета на ЕС – данък върху финансовите трансакции (данък на Тобин) и нов осъвременен ДДС;
• Опростяване на съществуващите механизми за финансова корекция.

Можете да прочетете критичната оценка на предложението от Charlemagne. Real Time Brussels разглежда жестоките политически битки, които вероятно ще се разразят около приемането на Многогодишната финансова рамка.

 

Две важни стратегии за устойчивото развитие на Европейския съюз

През последните дни Европейската комисия публикува две съобщения, които засягат важни аспекти на устойчивото икономическо развитие на ЕС.

Първото съобщение е относно възобновяемата енергия и напредъка към целите за 2020 г. Съобщението прави преглед на възнобновяемата енергетика в Европа, перспективите до 2020 г. и адресира предизвикателствата пред сектора. Комисията посочва, че инвестициите във възъобновяема енергия представляват 62% от общите инвестиции в генериращи мощности през 2009 г. Обобщените прогнози на държавите членки сочат, че възобновяемата енергетика ще расте до 2020 г. по-бързо, отколкото в миналото. Общо държавите членки очакват да удвоят потреблението на възобновяема енергия от 103 милиона тона нефтен еквивалент (мтне) до 217 мтне през 2020 г. Ако бъдат изпълнени всички прогнози, общият дял а възобновяемата енергия в ЕС ще надвиши целта от 20% през 2020 г. Комисията предполага, че досегашните капуиталови инвестиции за възобновяема енергия в размер на 35 млрд. евро годишно ще трябва да се удвоят до 70 млрд. евро годишно, за да се гарантира, че ЕС ще изпълни целите си.

Второто съобщение е относно пазарите на суровини и материали. Това съобщение беше забавено заради искането на Франция да се включат мерки за подобряване на прозрачността на финансовите и стоковите пазари. Документът прави преглед на развитието на физическите пазари на петрол, природен газ,електричество, земеделски стоки и суровини. Комисията подчертава увеличаващата се взаимозависимост между финансовите и стоковите пазари и посочва политически мерки за отделните физически пазари на стоки. Съобщението след това описва инициативата за критичните суровини и описва 14 такива критични суровини – тези, които са с голям риск за недостиг и които са особено важни за веригата на добавената стойност.

 

 

Доклад на Групата за размисъл за бъдещето на ЕС

През декември 2007 г. Европейският Съвет реши да създаде „група за размисъл“ от не повече от 9 души, избрани от целия Европейски съюз, които да определят основните въпроси и проблеми, стоящи пред бъдещето на ЕС, както и да посочат начини за решаването на тези въпроси.

Сега групата, ръководена от Фелипе Гонзалес, издаде своя доклад “PROJECT EUROPE 2030: Challenges and Opportunities” (чрез Ralph Grahn).

Това са предложенията, които намирам за интересни:

Икономика:

• По-нататъшно развитие на вътрешния пазар, например в областта на услугите;
• Преносимост на социалноосигурителните права;
• Увеличаване на достъпността на електронната инфраструктура за домакинствата, училищата и фирмите;
• Развитие на услугите и предприятията в областта на здравеопазването, профилактиката и грижата за възрастните хора;
• Лидерство на Европейския съвет по отношение на икономическата координация;
• Подобряване на процедурите за контрол на националните бюджети, за да се подобри прозрачността и устойчивостта на публичните финанси.

Образование и иновации:

• Развиване на гъвкави и отворени учебни програми, насърчаващи любопитството и креативността на децата;
• Създаване на мрежа от образователни институции на много високо ниво, способни да се конкурират с най-добрите в света;
• Създаване на условия, при които университетите имат по-голям контакт с реалната икономика в Европа и целия свят;
• Необходимо е повече финансиране за приложни изследвания за МСП.

Демографски предизвикателства:

• Политики, ориентирани към семейството, целящи стабилизиране или увеличаване на раждаемостта;
• Осигуряване на условия, при които жените с малки деца и по-възрастните работници могат да продължат да работят;
• Премахване на правните, административните и културните бариери пред трудовата мобилност в ЕС;
• Пенсионирането трябва да стане възможност, а не задължение за работещите;
• Обща имиграционна политика за ЕС, въвеждаща средносрочна и дългосрочна стратегия за привличане на имигранти с високи умения;
• Общ подход към нелегалната имиграция.

Енергийна сигурност и промени в климата:

• Основната цел за енергийната ефективност трябва да се увеличи до 50% до 2030 г. вместо досегашните 20% до 2020 г.;
• Отдалечаване от пертола като основна суровина за гориво в транспорта чрез насърчаване на стандарти за биогорива, електрически и хибридни автомобили;
• Развиване на интелигентни енергийни мрежи (smart grid);
• Завръщане към ядрената енергетика;
• Развитие на неконвенционални енергийни източници като шистов природен газ.

Вътрешна и външна сигурност:

• Увеличаване на правомощията на съществуващи агенции и органи като Европол, Евроюст, Ситуациония център, Фронтекс и Координатора срещу тероризма;
• Създаване на европейски запас от специално обучени части за бързо реагиране;
• Развиване на по-интегрирана система за управление на външните граници;
• Стратегическа концепция за отбраната на ЕС.

Външни отношения и разширяване:

• Изграждане на глобална икономическа стратегия, която отчита еврото като втора резервна валута след долара;
• Отворена възможност за нови членове на ЕС в Европа;
• Засилена роля на ЕС в стабилизацията на съседните му държави чрез доизграждане на съществуващите Европейска политика на добросъседство, Източното пратньорство и Съюзът за Средиземноморието;
• Развитие на политика на стратегическо съжителство, модернизация и регионално изграждане с Русия;
• Съвместяване на дипломатическите, военните, търговските политики и политиката на развитие с външните измерения на общите икономически политики;
• Развитие на европейски подход към реформата на глобалните формати за управление.

Европейските граждани:

• Повече прозрачност и точност в начина на комуникиране на политиките на ЕС;
• Избягване на реториката и обяснение на обикновен език как ЕС добавя стойност в живота на своите граждани;
• Насърчаване на държавите членки да дават право на глас в националните избори на граждани на други държави членки след определен период на уседналост и платени данъци;
• „Европеизация” на Европейския парламент чрез създаването на трансгранични изборни листи;
• Създаване на специален административен инструмент, който да доказва европейско гражданство и да може да се използва по желание за достъп до право на пребиваване, заетост и социално осигуряване;
• Създаване на система за оценка на въздействието на правото на ЕС.

Постижения на ЕС през 2009 г.

Европейската комисия представи своя мултимедиен годишник, в който са намерили място някои от най-значителните постижения на ЕС през изминалата година.

Основните постижения според Комисията са:

Очертаване на пътя към възстановяване на икономиката — ЕС и държавите-членки мобилизираха множество ресурси за оздравяване на икономиката и за защита на гражданите.

Телефонни разговори на по-ниски цени — европейците могат да поддържат връзка помежду си по мобилния си телефон по-лесно и по-евтино благодарение на усилията на ЕС да осигури по-ниски цени на разговорите.

Взаимодействие между експертите в борбата с деменцията — инициативата на стойност 2 милиарда евро на ЕС за прилагане на нововъведенията в областта на лекарства обединява усилията на отрасъла и на академичния свят за осигуряване на бърз преход от научните открития към производството на нови лекарства.

Справяне с проблемите на изменението в климата — Благодарение на ЕС 32 милиона тона емисии на въглероден диоксид не бяха отделени, тъй като беше направена оптимизация на осветителните тела.

Борба с глада в най-бедните страни по света — както недвусмислено показа т.нар. „инструмент за прехрана“ на стойност 1 милиард евро през 2009 г., ЕС участва в усилията за справяне с бедността и глада в световен мащаб.

Грижа за околната среда — за да запази околната среда възможно най-чиста, ЕС създаде нови правила за намаляване на вредните замърсители, идващи от петрола и пестицидите.

Възстановителни дейности в Европа след опустошителни бедствия — страните в ЕС реагират бързо, помагайки си взаимно, като изпращат хуманитарна помощ в области, засегнати от природни бедствия, какъвто бе случаят в Абруцо след земетресението през 2009 г.

Клиентите на банките получават максимално качество за парите си — ЕС създаде единния пазар заради гражданите и дружествата си; сега той следи за това, банките да бъдат лоялни с клиентите си.

Закрила за сухоземните и морските животни — ЕС криминализира предлагането на тюленови продукти на пазара и предложи нов план за действие за спасяване на акулите.

Безпроблемно пазаруване по интернет — ЕС предприе мерки спрямо уебсайтове, които не предоставяха на потребителите правата, които те имат според законодателството на ЕС.

Българският интерфейс за нарушаване на човешки права

Българският Закон за електронните съобщения скоро ще бъде изменен. Изменението ще предостави на Министерството на вътрешните работи неограничен, пряк достъп до личните данни на потребителите на Интернет и телекомуникационни услуги. Данните трябва да се използват за разследване на престъпления и организирани престъпни групи (ОПГ).

На пръв поглед изглежда, че това е нормална стъпка в усилията за борба с престъпността, която може иначе да се възползва от възможностите, предоставяни от модерните технологии. Ако някой прочете мотивите към законопроекта може да каже, че съществуват достатъчно процесуални гаранции за гарантиране на неприкосновеността на личните съобщения на българските граждани.

Защо смятам тогава, че поправката е опасна?

Само една причина – институционален капацитет. Както видяхме през последните години, и МВР, и Държавната агенция „Национална сигурност” злоупотребяваха с достъпа си до специални разузнавателни средства (СРС). Във Франция, която има население от 60 милиона, се дават 5000 разрешения за СРС годишно, а в България – с население 7,6 милиона – 10 000 разрешения годишно. Събраните данни неведнъж „изтичаха” в медиите. Много пъти СРС бяха използвани срещу политически опоненти или журналисти.

Безконтролното използване на СРС застрашава не само индивидуални човешки права, но и политическия процес като цяло. Тук трябва да припомня, че България все още е наблюдавана в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка именно поради липсата на достатъчен институционален капацитет на правораздавателните органи.

Даването на повече правомощия на МВР без цялостна реформа само ще задълбочи съществуващите проблеми. Вероятно трябва да припомня на правителството, че корупцията на ниско ниво в КАТ все още е голям проблем от съществен мащаб. Как се очаква от нас да повярваме, че нашите данни са в безопасност в МВР, когато ставаме свидетели на корупционни деяния всекидневно по улиците?

Ограниченията на човешките права понякога са оправдани за опазване на обществения ред. Сегашният подход обаче (широко използване на СРС, увеличаване на размера на предвидените наказания) не е функционално оправдан. Този подход няма да доведе до измерими резултати и няма да подобри представянето на правораздавателните органи.

Добрата новина е, че един независим орган – Европейската комисия, ще продължи да оценява българските усилия в борбата срещу престъпността и може да предложи корекции в политиката, ако те са необходими.

Заключения на Съвета на ЕС за свинския грип

Заключенията на Съвета на ЕС за пандемията от вируса H1N1 през 2009 г. правилно припомнят, че подготовката и справянето със здравните рискове в Европейския съюз е от компетентността на държавите членки. Въпреки това са очертани някои важни въпроси:

• Наличност на ваксини – заключенията насърчават държавите членки да групират обществените поръчки за тези държави, които все още нямат споразумения с производителите на ваксини (България обмисля съвместна поръчка на ваксини с Литва, Латвия, Естония и Малта);

• Стратегия за ваксинация – препоръчва се ваксинирането на приоритетните групи;
• Информация и комуникация с обществеността – препоръчва се договарянето между държавите членки на основни стратегически линии на комуникация по важни въпроси;
• Многосекторна подготовка за пандемия – трябва да се оцени подготовката на някои приоритетни сектори, като информационни услуги, телекомуникации, транспорт и енергетика.

СЕО: Ограниченията на хазартните онлайн игри са позволени

Съдът на ЕО в голям състав (13 съдии, вкл. съдия Арабаджиев) е постановил, че ограниченията на хазартните игри по Интернет са законосъобразни с цел борба с измамите и престъпните прояви.

Нов регламент за инвестиции в енергетиката

Нов регламент установява програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката.

Ще бъде предоставяна финансова помощ в три области:

• инфраструктура за природен газ и за електроенергия;
• вятърна енергия от разположени в морето инсталации; и
• улавяне и съхранение на въглероден диоксид.

Европейският парламент блокира телекомуникационното законодателство

Европейският парламент включи ново изменение на пакета реформи на телекомуникационното законодателство на ЕС, като отхвърли постигнатия по-рано компромис.

Предложението идва като контрамярка на френски проектозакон за наказване на нарушения на авторското право чрез незаконно споделяне на съдържание в Интернет. Поправката изисква, че „не трябва да се налагат ограничения на основните права и свободи на крайните потребители без предварително решение на съдебните органи (…), освен когато е застрашена обществената сигурност“.

Този подход на задължителен съдебен контрол се отрича от държавите членки и целият пакет може да се провали.

Дали обаче това няма нещо общо и с проблема с директивата за работното време?