Уважаема Германия, Вие решавате бъдещето на Европа

Уважаема Германия,

Последните две десетилетия бяха много добри за Вас. Вие успяхте да обедините двете си части и своя народ. Имахте добър икономически растеж и търговска експанзия. Започнахте да се „нормализирате“, както казват експертите.

Днес трябва да решите голям проблем. От вас зависи дали проектът за еврозоната ще живее или умре. Няма да навлизам в детайлите на проблема и възможните решения. Във всеки случай знаете много добре какъв е залога и какви са опциите.

Но защо бихте избрала да спасите еврото? Две причини идват на ум. Първо, разпадането на еврозоната ще е много объркано и ще навреди на Вашите банки, пенсионни фондове и в крайна сметка- на Вашите граждани. Разпадането ще премахне някои от важните предимства на европейския вътрешен пазар и ще причини големи икономически проблеми по целия свят.

Второ, премахването на еврото ще противоречи на Вашите задължения. Когато основахте еврозоната Вие се съгласихте, че всяка промяна на правилата на ИПС ще става с изменение на учредителните договори. Това означава, че държави като Франция и Белгия изрично трябва да се съгласят с разпадането на еврозоната, а аз откровено се съмнявам, че те биха се съгласили. Така че ако искате да печатате отново германски марки, ще трябва да нарушите учредителните договори по един много очевиден начин.

Възможно е да рискувате и да го направите ако вътрешният политически натиск е наистина силен. Но противопоставянето на основополагащите принципи на Европейския съюз ще има висока цена за Вас. Една от причините за обединението през 1990 г. беше, че Вие бяхте добре интегрирана в Европейската общност. Да, сега сте много различна и да, вие с право искате по-силен глас в световните дела. Но все пак – има много противоречиви чувства в Европа относно една силна и експанзионистична германска икономика, особено в комбинация със сближаване с Русия. Трябва да помислите внимателно относно тези съображения.

Каквото и да решите, категорично Ви препоръчвам да говорите открито със собствения си народ. Евтината пропаганда за мързеливите гърци може да продава вестници, но тук не говорим за забавление. Вашият избор ще предопредели бъдещето на всички европейски граждани, а това означава и германците. Европейският съюз никога няма да е същия след разпадането на еврозоната и Вие няма да имате същата позиция както досега.

Моля, помислете добре преди да вземете решение. Светът няма да свърши с еврото, но ще бъде едно по-грозно място.

С уважение,

Вихър Георгиев

 

 

Дисекция на новото френско-германско предложение за еврозоната

Германският канцлер Меркел и френският президент Саркози се срещнаха вчера и произведоха този документ, съдържащ тяхното ново предложение за реформиране на управлението на еврозоната. Основните елементи са:

  • Редовни срещи на държавните и правителствените ръководители на еврозоната два пъти годишно;
  • Председател на еврозоната, съвпадащ с председателя на Европейския съвет;
  • Засилване на правомощията на еврогрупата на финансовите министри (каквото и да означава това);
  • Всички държави членки да включат правило за балансирани бюджети в конституциите си до лятото на 2012 г.;
  • Всички държави членки на еврозоната да потвърдят решимостта си да изпълнят европейските препоръки за бюджетна консолидация и структурни реформи;
  • Приключване на преговорите по предложението на Комисията за обща консолидирана корпоративна данъчна основа преди края на 2012 г.;
  • Макроикономическите критерии по Кохезионния фонд да се прилагат и към структурните фондове;
  • Общо френско-германско предложение за данък върху финансовите транзакции (Тобинов данък) до края на септември 2011 г.

Как да тълкуваме това предложение? Ще разделя анализа си на две части: 1. Ефективност при решаването на спешните проблеми на еврозоната и 2. Дългосрочни институционални въпроси.

1. Ефективност при решаването на спешните проблеми на еврозоната

Предложението няма да реши спешните проблеми на еврозоната. То е много далече от това, което искат пазарите и няма да помогне нито на ЕЦБ, нито на Испания и Италия. Въпреки че Меркел и Саркози засегнаха въпроса за създаване на еврозонови облигации, те не направиха позитивна стъпка в тази посока. Това се случва, докато много експерти твърдят, че остават отворени само две опции – създаване на общи държавни облигации за еврозоната или разпадане на еврозоната. Твърдо вярвам, че едно разпадане на еврозоната ще бъде голям удар за цялата световна икономика и някои изследвания потвърждават тази гледна точка. Ето защо по-нататъшното отлагане на този въпрос само ще добави към вредите за икономиката на еврозоната.

2. Дългосрочни институционални въпроси

Разглеждайки внимателно френско-германското предложение, не се открива нищо съществено ново спрямо Пакта за еврото. Общата консолидирана корпоративна данъчна основа и данъкът върху финансовите транзакции са стари идеи и те се разработват вече от Комисията. „Икономическото правителство на еврозоната“ е една политическа среща на високо равнище с неясни правомощия, които вероятно ще останат в рамките на Пакта за еврото. „Председателят“ на еврозоната ще добави тежест към позицията на председателя на Европейския съвет, но отново неговите/нейните правомощия не са ясно определени и ще се сведат вероятно само до координация.

По-притеснителна е вътрешната логика на предложенията. Те са в рамките на идеята за междуправителствения подход, оставяйки всички важни решения на един междуправителствен орган. Това е рецепта за провал. Вбесяващо е, че след 60 години наднационална регулация избираме един неефективен механизъм, който е подложен на риска от груповото взимане на решения. Лекуваме проблема със старите лекарства и това ще доведе до неговото задълбочаване. Ако искаме да запазим цяла еврозоната, трябва да дадем на един независим орган – Европейската комисия или нещо друго – правомощието да санкционира държавите членки при нарушаването на „златното правило“ за бюджетна дисциплина. Всяко друго решение няма да работи, точно както не работи сегашния механизъм за осигуряване на бюджетна стабилност в еврозоната.

Тази тенденция към използване на междуправителствен подход трябва да бъде спряна. Никой не вярва, че държавите членки ще успеят да се контролират една друга. Ако искаме интеграционния процес да продължи, трябва да отчетем вродената му логика. В противен случай ще отглеждаме само хибриди, които ще живеят кратко и ще оставят поразия след себе си.

 

 

Комисията предлага увеличаване на съфинансирането от фондовете на ЕС за шест държави

Европейската комисия предлага да се увеличи размера на съфинансирането от фондовете на ЕС за шест държави членки, които бяха засегнати от кризата.

Предлага се шест държави да се възползват от допълнителното съфинансиране: Гърция, Ирландия, Португалия, Румъния, Латвия и Унгария.

Мярката не представлява ново или допълнително финансиране, но позволява по-ранното използване на средствата по политиката на ЕС за сближаване, развитие на селските райони и рибарството. Приносът на ЕС ще се увеличи до максимум 95% в случай на искане от засегнатата държава членка. Тази мярка би следвало да се комбинира с приоритизиране на проекти, фокусирани върху растежа и заетостта, като преквалификация на работници, развитие на бизнес клъстъри и инвестиции в транспортната инфраструктура. По този начин може да бъде подобрено изпълнението на програмите, да се подобри усвояването и да се вкарат повече пари в икономиката.

Мярката засяга държавите, които са най-засегнати от кризата и които вече са получили финансова помощ по линия на механизма за баланса на плащанията за държавите извън еврозоната (Румъния, Латвия и Унгария) или от Европейския механизъм за финансова стабилизация за държавите в еврозоната (Гърция, Ирландия и Португалия). България не е включена в тази схема.

 

 

Призракът на омразата броди из Европа

Вчера беше извършено ужасно престъпление в Норвегия, при което бяха убити поне 90 души. Един единствен терорист успя първо да взриви бомба в Осло и после да застреля поне 80 човека в Утоя, мнозина от които тийнейджъри. Знаем много малко за мотивацията му, но изглежда, че е имал крайно-десни и анти-мюсюлмански възгледи. Така че нека го кажем ясно: призракът на расовата и религиозна омраза броди из Европа. Трябва да го спрем.

Наблюдавах с възмущение възхода на крайно-десните партии в ЕС – от Холандия до Франция и от България до Италия. Навсякъде е Европа стана модерен евтиния национализъм и популизма, езикът на омразата и дискриминацията. Дори политици от традиционни партии флиртуват с тази идея. Това трябва да спре.

Европа е страдала твърде често от стереотипите си на омраза. В крайна сметка ние почти унищожихме един цял етнос преди само 70 години. Не мога да подмина ролята на медиите в това. Вчера, докато все още не беше ясно кой е отговорен за този атентат, един английски вестник сложи това заглавие на първата си страница, твърдейки, че атентатът е организиран от Ал Кайда.Това се случи докато множество експерти по тероризъм обясняваха в Twitter, че е малко вероятно Ал Кайда да е замесена. Това не беше невинна грешка. Живеем във времена, когато мнозина в медийния бизнес обичат да флиртуват с крайно-десните идеи, защото знаят, че омразата продава. Изданията на г-н Мърдок не са единствените. Трябва да спрем това.

Доста очевидно е, че европейските държави имат проблем с интеграцията на имигрантите. Много може да се направи по въпроса. Първо, трябва да подобрим сигурността на границите. Второ, трябва да подобрим интеграцията на имигрантите, без да използваме пораженчески език и като взимаме предвид изискванията за сигурността на нашите граждани. Трето, трябва да преразгледаме програмите за подкрепа на развитието на развиващите се държави. Четвърто, трябва да подпомогнем разработването на програми за адаптация към промените в климата за развиващите се държави. Пето, трябва да преследваме престъпленията, мотивирани от расова и етническа омраза.

Този дневен ред е по-важен от всички други задачи на Европейския съюз. Има нужда от лидерство и решителност. Алтернативата е мрачна. Но призракът на омразата е само призрак. Трябва да го спрем.

UPDATE: Моля, разгледайте лицата на жертвите от стрелбата в Утоя.

 

Второто спасяване на Гърция: детайлите

Лидерите на еврозоната одобриха второто спасяване на Гърция, което трябва окончателно да преодолее дълговата криза в страната. Общото финансиране ще възлезе на 109 милиарда евро. Ще бъде използван Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС), но падежът на заемите ще бъде удължен от сегашните 7,5 години до 15-30 години с гратисен период 10 години. Лихвата по заемите ще бъде около 3,5%, близо до разходите за финансиране на ЕФФС. Падежите на съществуващите заеми от първото спасяване на Гърция ще бъдат удължени. Частният сектор ще допринесе с до 37 милиарда евро. На финансовите институции ще бъдат предоставени няколко опции за участие, включващи обратно изкупуване на гръцки дълг, удължаване на падежа на облигациите и разсрочване на дълг. Гръцките банки ще бъдат капитализирани „при нужда“.

ЕФФС и Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) ще могат да:

  • действат въз основа на програма за превенция;
  • финансират рекапитализацията на финансови институции чрез заеми към правителствата, включително на държави, включени в програма за стабилизация;
  • се намесват на вторични финансови пазари въз основа на анализ на ЕЦБ за наличието на изключителни обстоятелства и рискове за финансовата стабилност.

Лихвените равнища и падежите на заемите на ЕФФС за Гърция ще бъдат приложени също и към Португалия и Ирландия.

Ще бъде ли ефективно новото спасяване? Трудно е да се каже. Икономическите коментатори са донякъде скептични. Felix Salmon отбелязва, че тази сделка сама по себе си не е достатъчна, за да направи Гърция отново платежоспособна. Според него това не е еднократно действие и същите инструменти ще се използват за Португалия и/или Ирландия.

Ясно е, че сделката ще облекчи страховете за финансов колапс на еврозоната. Но в същото време сделката не решава проблема с икономическия растеж на Гърция (и по аналогия на Португалия, Ирландия, Испания и т.н.). Основният проблем на еврозоната продължава да съществува. Докато не се справим с макроикономическите дисбаланси и структурните пречки пред растежа, няма да преодолеем причините за настоящата дългова криза.

 

 

Доклади за България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка за 2011 г.

Европейската комисия публикува петите поредни доклади за напредъка на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за 2011 г. Докладите разглеждат напредъка на двете държави по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и по отношение на България – борбата с организираната престъпност.

Докладът за България отбелязва, че България е укрепила Висшия съдебен съвет и усъвършенствала правилата за назначаване, професионално обучение, оценяване и повишение на съдиите. Страната е предприела стъпки за подобряване на защитата срещу конфликт на интереси. По няколко дела за организирана престъпност и корупция са били издадени съдебни присъди. Паралелно с това броят на повдигнатите обвинения по случаи, свързани с организираната престъпност и измами със средства от ЕС, е нараснал. Докладът отбелязва, че все още предстои ръководството на съдебната власт да покаже, че действително поема ангажимент за извършването на задълбочени съдебни реформи, тъй като бавният напредък не се дължи единствено на недостатъци в съдебната практика и Наказателния кодекс. Отново и отново Комисията посочва, че все още липсват нужната прозрачност и надеждност при назначенията в съдебната власт. Като цяло, липсва последователна дисциплинарна практика и този проблем продължава да бъде основна причина за подкопаване на общественото доверие в съдебната власт. Докладът отбелязва, че се наблюдават слабости при събирането на доказателства, защитата на свидетели, стратегиите за разследване, всеобхватните финансови разследвания и обезопасяването на имущество. Комисията препоръчва координирането на действията в самата прокуратура и между прокуратурата и полицията. Най-важната препоръка на Комисията е да се изготвят предложения за извършването на реформи в структурите, правомощията, състава, назначенията и вътрешната организация на Висшия съдебен съвет, Върховната касационна прокуратура и прокуратурата като цяло.

В доклада относно Румъния се посочват значителните стъпки, които страната предприе от последния годишен доклад от юли 2010 г. насам. Румъния подобри съдебната ефикасност, преработи правната база на Националната агенция по интегритет, продължи с подготовката си за прилагането на четирите нови кодекса, започна подготовка за функционален анализ на съдебната система и извърши оценка на въздействието на антикорупционната си политика. В същото време в доклада се отбелязва също, че последователността и постигането на резултати в определен брой области продължава да е проблем и че усилията за постигане на напредък в борбата с корупцията трябва да продължат. В доклада се заключава, че Румъния трябва да вземе спешни мерки за ускоряване на делата за корупция по високите етажи на властта, за да не бъдат прекратени поради изтичане на законоустановените срокове. Борбата с корупцията следва да продължи да бъде абсолютен приоритет и да бъде подкрепена от Парламента и следва да се предприемат спешни мерки за подобряване на резултатите по отнемането на активи, придобити посредством престъпна дейност, борбата с изпирането на пари и защитата срещу конфликта на интереси в управлението на обществени средства.

 

 

Ревю на книга: 50 дни, които промениха Европа

Съвременната европейска история често е пренебрегвана от мнозина. Тя изглежда толкова интуитивна, толкова добре позната и дори малко скучна. Но дяволът е в детайлите и незнанието за нашето минало може да навреди на нашето бъдеще.

Именно тук идва на помощ новата книга на Hanneke Siebelink – The 50 Days that Changed Europe. Книгата е кратка, добре написана история на процеса на европейска интеграция, която представя най-важните събития, които наистина са променили Европа. Книгата е подходяща и за студенти, и за преподаватели, защото Siebelink е извършила едно детайлно изследване и текстът съдържа някои много интересни прозрения. Стилът и езикът на книгата са много достъпни, което винаги е предимство.

Направих някои изчисления въз основа на избора на събития в книгата. На графиката можете да видите динамиката на основните събития относно европейската интеграция през последните десетилетия. Очевидна е тенденцията за увеличаване на интензивността на интеграционния процес. Нека се надяваме, че новото десетилетие няма да завърши със злополучната графика за живота на пуйката.

 П.С. Ще предоставя копие от книгата за библиотеката „Социални науки“ на Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.