Призракът на омразата броди из Европа

Вчера беше извършено ужасно престъпление в Норвегия, при което бяха убити поне 90 души. Един единствен терорист успя първо да взриви бомба в Осло и после да застреля поне 80 човека в Утоя, мнозина от които тийнейджъри. Знаем много малко за мотивацията му, но изглежда, че е имал крайно-десни и анти-мюсюлмански възгледи. Така че нека го кажем ясно: призракът на расовата и религиозна омраза броди из Европа. Трябва да го спрем.

Наблюдавах с възмущение възхода на крайно-десните партии в ЕС – от Холандия до Франция и от България до Италия. Навсякъде е Европа стана модерен евтиния национализъм и популизма, езикът на омразата и дискриминацията. Дори политици от традиционни партии флиртуват с тази идея. Това трябва да спре.

Европа е страдала твърде често от стереотипите си на омраза. В крайна сметка ние почти унищожихме един цял етнос преди само 70 години. Не мога да подмина ролята на медиите в това. Вчера, докато все още не беше ясно кой е отговорен за този атентат, един английски вестник сложи това заглавие на първата си страница, твърдейки, че атентатът е организиран от Ал Кайда.Това се случи докато множество експерти по тероризъм обясняваха в Twitter, че е малко вероятно Ал Кайда да е замесена. Това не беше невинна грешка. Живеем във времена, когато мнозина в медийния бизнес обичат да флиртуват с крайно-десните идеи, защото знаят, че омразата продава. Изданията на г-н Мърдок не са единствените. Трябва да спрем това.

Доста очевидно е, че европейските държави имат проблем с интеграцията на имигрантите. Много може да се направи по въпроса. Първо, трябва да подобрим сигурността на границите. Второ, трябва да подобрим интеграцията на имигрантите, без да използваме пораженчески език и като взимаме предвид изискванията за сигурността на нашите граждани. Трето, трябва да преразгледаме програмите за подкрепа на развитието на развиващите се държави. Четвърто, трябва да подпомогнем разработването на програми за адаптация към промените в климата за развиващите се държави. Пето, трябва да преследваме престъпленията, мотивирани от расова и етническа омраза.

Този дневен ред е по-важен от всички други задачи на Европейския съюз. Има нужда от лидерство и решителност. Алтернативата е мрачна. Но призракът на омразата е само призрак. Трябва да го спрем.

UPDATE: Моля, разгледайте лицата на жертвите от стрелбата в Утоя.

 

Второто спасяване на Гърция: детайлите

Лидерите на еврозоната одобриха второто спасяване на Гърция, което трябва окончателно да преодолее дълговата криза в страната. Общото финансиране ще възлезе на 109 милиарда евро. Ще бъде използван Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС), но падежът на заемите ще бъде удължен от сегашните 7,5 години до 15-30 години с гратисен период 10 години. Лихвата по заемите ще бъде около 3,5%, близо до разходите за финансиране на ЕФФС. Падежите на съществуващите заеми от първото спасяване на Гърция ще бъдат удължени. Частният сектор ще допринесе с до 37 милиарда евро. На финансовите институции ще бъдат предоставени няколко опции за участие, включващи обратно изкупуване на гръцки дълг, удължаване на падежа на облигациите и разсрочване на дълг. Гръцките банки ще бъдат капитализирани „при нужда“.

ЕФФС и Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) ще могат да:

• действат въз основа на програма за превенция;
• финансират рекапитализацията на финансови институции чрез заеми към правителствата, включително на държави, включени в програма за стабилизация;
• се намесват на вторични финансови пазари въз основа на анализ на ЕЦБ за наличието на изключителни обстоятелства и рискове за финансовата стабилност.

Лихвените равнища и падежите на заемите на ЕФФС за Гърция ще бъдат приложени също и към Португалия и Ирландия.

Ще бъде ли ефективно новото спасяване? Трудно е да се каже. Икономическите коментатори са донякъде скептични. Felix Salmon отбелязва, че тази сделка сама по себе си не е достатъчна, за да направи Гърция отново платежоспособна. Според него това не е еднократно действие и същите инструменти ще се използват за Португалия и/или Ирландия.

Ясно е, че сделката ще облекчи страховете за финансов колапс на еврозоната. Но в същото време сделката не решава проблема с икономическия растеж на Гърция (и по аналогия на Португалия, Ирландия, Испания и т.н.). Основният проблем на еврозоната продължава да съществува. Докато не се справим с макроикономическите дисбаланси и структурните пречки пред растежа, няма да преодолеем причините за настоящата дългова криза.

 

 

Доклади за България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка за 2011 г.

Европейската комисия публикува петите поредни доклади за напредъка на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за 2011 г. Докладите разглеждат напредъка на двете държави по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и по отношение на България – борбата с организираната престъпност.

Докладът за България отбелязва, че България е укрепила Висшия съдебен съвет и усъвършенствала правилата за назначаване, професионално обучение, оценяване и повишение на съдиите. Страната е предприела стъпки за подобряване на защитата срещу конфликт на интереси. По няколко дела за организирана престъпност и корупция са били издадени съдебни присъди. Паралелно с това броят на повдигнатите обвинения по случаи, свързани с организираната престъпност и измами със средства от ЕС, е нараснал. Докладът отбелязва, че все още предстои ръководството на съдебната власт да покаже, че действително поема ангажимент за извършването на задълбочени съдебни реформи, тъй като бавният напредък не се дължи единствено на недостатъци в съдебната практика и Наказателния кодекс. Отново и отново Комисията посочва, че все още липсват нужната прозрачност и надеждност при назначенията в съдебната власт. Като цяло, липсва последователна дисциплинарна практика и този проблем продължава да бъде основна причина за подкопаване на общественото доверие в съдебната власт. Докладът отбелязва, че се наблюдават слабости при събирането на доказателства, защитата на свидетели, стратегиите за разследване, всеобхватните финансови разследвания и обезопасяването на имущество. Комисията препоръчва координирането на действията в самата прокуратура и между прокуратурата и полицията. Най-важната препоръка на Комисията е да се изготвят предложения за извършването на реформи в структурите, правомощията, състава, назначенията и вътрешната организация на Висшия съдебен съвет, Върховната касационна прокуратура и прокуратурата като цяло.

В доклада относно Румъния се посочват значителните стъпки, които страната предприе от последния годишен доклад от юли 2010 г. насам. Румъния подобри съдебната ефикасност, преработи правната база на Националната агенция по интегритет, продължи с подготовката си за прилагането на четирите нови кодекса, започна подготовка за функционален анализ на съдебната система и извърши оценка на въздействието на антикорупционната си политика. В същото време в доклада се отбелязва също, че последователността и постигането на резултати в определен брой области продължава да е проблем и че усилията за постигане на напредък в борбата с корупцията трябва да продължат. В доклада се заключава, че Румъния трябва да вземе спешни мерки за ускоряване на делата за корупция по високите етажи на властта, за да не бъдат прекратени поради изтичане на законоустановените срокове. Борбата с корупцията следва да продължи да бъде абсолютен приоритет и да бъде подкрепена от Парламента и следва да се предприемат спешни мерки за подобряване на резултатите по отнемането на активи, придобити посредством престъпна дейност, борбата с изпирането на пари и защитата срещу конфликта на интереси в управлението на обществени средства.

 

 

Ревю на книга: 50 дни, които промениха Европа

Съвременната европейска история често е пренебрегвана от мнозина. Тя изглежда толкова интуитивна, толкова добре позната и дори малко скучна. Но дяволът е в детайлите и незнанието за нашето минало може да навреди на нашето бъдеще.

Именно тук идва на помощ новата книга на Hanneke Siebelink – The 50 Days that Changed Europe. Книгата е кратка, добре написана история на процеса на европейска интеграция, която представя най-важните събития, които наистина са променили Европа. Книгата е подходяща и за студенти, и за преподаватели, защото Siebelink е извършила едно детайлно изследване и текстът съдържа някои много интересни прозрения. Стилът и езикът на книгата са много достъпни, което винаги е предимство.

Направих някои изчисления въз основа на избора на събития в книгата. На графиката можете да видите динамиката на основните събития относно европейската интеграция през последните десетилетия. Очевидна е тенденцията за увеличаване на интензивността на интеграционния процес. Нека се надяваме, че новото десетилетие няма да завърши със злополучната графика за живота на пуйката.

 П.С. Ще предоставя копие от книгата за библиотеката „Социални науки“ на Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Предложение на Комисията за нова Многогодишна финансова рамка 2014-2020 г.

Комисията е публикувала своето предложение за Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Многогодишната финансова рамка е основният бюджетен документ Tна ЕС за седемгодишния период и не може да се изменя съществено след своето приемане. Предложението трябва да бъде одобрено от държавите членки и Европейския парламент.

Основните нововъведения:

1. Разходи

• Нов фонд за финансиране на инфраструктура – Механизъм за свързване на Европа, който включва първоначален списък с проекти в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ;

• По-силна връзка на финансирането за икономическо и социално сближаване с приоритетите на Европа 2020;
• Нова категория региони — „региони в преход“;
• Новите правила за обвързаност на финансовата помощ с определени условия;
• Сключване на договор за партньорство с всяка държава членка, за да се осигури взаимното усилване на ефекта от националното и европейското финансиране.
• Интегрирана програма за образование, обучение и младеж на стойност 15,2 милиарда евро, която ясно да акцентира върху развиването на умения и върху мобилността;
• Обща стратегия на ЕС за научно-изследователската дейност и иновациите, наречена „Хоризонт 2020“, на стойност 80 милиона евро;
• За 30 % от преките помощи за земеделските стопани ще бъде поставено условието те да направят дейността си по-екологосъобразна;
• 4,1 милиарда евро за борба с престъпността и тероризма, както и 3,4 милиарда евро за политиките за миграция и убежище.

2. Приходи

• Нови собствени ресурси за финансиране на бщджета на ЕС – данък върху финансовите трансакции (данък на Тобин) и нов осъвременен ДДС;
• Опростяване на съществуващите механизми за финансова корекция.

Можете да прочетете критичната оценка на предложението от Charlemagne. Real Time Brussels разглежда жестоките политически битки, които вероятно ще се разразят около приемането на Многогодишната финансова рамка.

 

Демокрацията не е основният проблем на еврозоната

Напоследък има много дискусии относно възможния недемократичен характер на програмите за икономии и споразуменията за „спасяване“ на периферните държави членки на еврозоната. Това не е основният проблем на еврозоната. Не се решава проблемът с търговските дисбаланси и това ще направи безполезни всички усилия за спасяване на еврото.

Следя с голям интерес дискусията сред евроблогърите относно последиците на програмите за икономии за нивото на демокрацията в държавите от периферията на еврозоната (виж по-конкретно приносите на Leigh Phillips, Ron Patz, и John Worth). Те повдигат важни въпроси и си заслужава да се прочетат. Това, което пропускат обаче, е истинската причина за кризата в еврозоната и нейните последици за бъдещите усилия за спасяване на еврото.

Истинският проблем са търговските дисбаланси на държавите от еврозоната. Една група северни държави се радва на значителни търговски излишък, докато повечето южни държави имат влошаващ се търговски дефицит. Този процес на икономическо раздалечаване се е влошил с въвеждането на еврото (виж фигурата).

Баланс по текущата сметка на държави от еврозоната като % от БВП (източник: Political Economy 101)

Това доведе до всякакви негативни последици за южните икономики, включително прекомерен държавен дълг. Но досегашния подход за справяне с кризата в еврозоната е едностранчив. Опитваме се да поправим само едната страна от уравнението – прекомерното потребление в периферните държави членки. Не предприемаме никакви мерки да ограничим прекомерното спестяване в северните държави като Германия и Холандия. В допълнение не позволяваме на южните държави да девалвират техните валути с цел отново да станат конкурентоспособни.

Този подход няма да проработи. Третирането на прекомерното спестяване като „добродетел“ само ще влоши досегашните различия. Липсата на опция за девалвация за южните държави буквално ще ги изправи до стената.

От тази гледна точка методът за определяне на неуспешни мерки е от вторично значение.

Доброволното разсрочване на дълга няма да свърши работа, нито пък програмите за спестяване. Необходими са по-смели и по-балансирани действия ако наистина искаме да поправим вредата. Ако северните държави продължават да пренебрегват собствения си принос към кризата, еврозоната буквално ще се срине под собствената си тежест.

––––––––––––––––––––––––––––––––––

Технически анекс

Тъй като не съм икономист ми се стори, че ще бъде полезно да посоча някои от източниците за този пост:

Stop Blaming Trade Imbalances On Lazy Greeks, Industrious Germans And Other Stereotypes by Michael Pettis

External versus domestic debt in the euro crisis by Daniel Gros

Rebalancing the Global economy: A Primer for Policymaking – Stijn Claessens, Simon J Evenett, Bernard Hoekman (eds.)

The EMU needs a stability pact for intraregional current account imbalances by Sebastian Dullien and Daniela Schwarzer

 

Внимавайте, корумпирани политици! ЕС ви наблюдава!

Комисията е предложила набор мерки за справяне с вредите, които нанася корупцията на европейските общества. Комисията създава нов механизъм, Доклад срещу корупцията в ЕС, който ще наблюдава и оценява усилията на държавите членки срещу корупцията и ще насърчава повече политическа ангажираност с въпроса. Подкрепян от експертна група и мрежа от изследователи, докладът ще бъде публикуван от Комисията на всеки две години, стартирайки от 2013 г. Ще бъдат посочвани тенденциите и слабостите в борбата срещу корупцията и ще се стимулира обмена на добри практики.

Колко ефективен ще бъде този доклад? Много добър знак е, че ЕС ще има по-фокусиран подход за диагностициране на сериозна корупция в държавите членки. Но съвсем не е сигурно, че диагнозата ще бъде последвана от подходящо лечение. Ако вземем предвид опита с докладите по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния, изглежда, че те предизвикват много емоции, но произвеждат по-малко практически резултати.

Всяко усилие за независимо наблюдение на корупцията в държавите членки трябва да бъде поздравено. Комисията би следвало да се възползва от съществуващите механизми за наблюдение на корупцията на Прозрачност без граници и ОИСР.

 

 

Старата нова идея за политически съюз – недоразбрана?

Гръцката финансова криза вече заплашва цялата еврозона. Изглежда, че без значително преструктуриране на държавния дълг Гърция вероятно ще фалира и ще се наложи да напусне еврозоната. Това обаче би могло да доведе до съществени вреди и нежелани ефекти за цялата Европейска банкова и финансова система. Вторият вариант е голям бюджетен трансфер от държавите в ядрото на еврозоната. Тази втора възможност би довела до искането от държавите донори на съществени политически гаранции за бюджетна дисциплина в Гърция и другите възможни получатели на помощ (Португалия и Ирландия).

Изглежда, че кризата е върнала на масата идеята за европейски политически съюз. Председателят на ЕЦБ, Жан-Клод Трише, призовава за въвеждането на европейски финансов министър.

Идеята не е наистина нова. През 1950те проектът за Европейска политическа общност (ЕПО) цели да обедини политически държавите от Европейската икономическа общност(можете да прочетете повече в чудесната статия Berthold Rittberger). Основната институционална иновация на ЕПО е централната роля на двукамарния парламентарен орган в приемането на бюджета и законодателството. Проектът за ЕПО се проваля, но някои от идеите му по-късно са въведени чрез включването на Европейския парламент в законодателната и бюджетната процедура.

Връщайки се към идеите на г-н Трише виждаме нещо съвсем различно. В неговата идейна рамка Съветът действа по предложение на Комисията и във взаимодействие с ЕЦБ, като предприема директно мерки, засягащи икономиката на съответната държава членка, която не е изпълнила стабилизационната си програма. Не се предвижда роля за Европейския парламент. Очевидно г-н Трише смята, че самото съгласие по стабилизационната програма е достатъчна легитимация за пряка намеса в икономическата и бюджетната политика на държава членка от Съвета.

Това е доста съмнително. Трудно е да си представим как същите хора, които са се противопоставили с насилие на мерките за икономии, предприети от собствените им, демократично избрани правителства, ще приемат намесата на институция на Европейския съюз. Еднакво трудно е да си представим, че Европейският парламент ще одобри подобна институционална рамка. Определено мога да разбера разумните мотиви за предвиждането на такъв втори етап на принудително изпълнение на мерките за икономии, но се страхувам, че подобна процедура чувствително ще влоши демократичния дефицит на Европейския съюз.

Ако и когато правителствата на държавите членки решат, че е необходима по-задълбочена ревизия на учредителните договори, за да се установи по-тясна бюджетна координация, ще се наложи те да се консултират и с националните си парламенти, и с Европейския парламент. Подобни консултации са впрочем неизбежни, доколкото ДЕС изисква свикването на Конвент за приемането на проект за изменение на договорите (чл. 48, пара. 2-5 ДЕС).

 

 

Предложение за реформа на търговските преференции на ЕС

Комисията е направила важно предложение за реформа на т.нар. Обща система за преференции (ОСП), която предоставя конкретни тарифни преференции за развиващите се държави под формата на намалени или нулеви ставки или квоти.

Основните елементи на предложението са:

1. Концентриране на преференциите по ОСП до по-малко държави. Определен брой държави няма да могат да се ползват от преференциите, включително:

• Държави,които са постигнали висок или среден доход на глава от населението по възприетата методология на Световната банка (например Кувейт, Русия, Саудитска Арабия и т.н.);
• Държави, които имат преференциален достъп до пазарите на ЕС, който е поне толкова благоприятен, колкото ОСП – например държавите със споразумение за свободна търговия или специален автономен търговски режим;
• Държави и територии, които имат алтернативни споразумения за достъп до пазара на развитите държави.

2. Увеличаване на стимулите за спазване на основните права на човека и трудовите права, стандартите за опазване на околната среда и доброто управление чрез улесняване на достъпа до ОСП+, който ще гарантира допълнителни, основно безмитни преференции за уязвими държави.

3. Подобряване на ефективността на търговските преференции за най-слабо развитите държави чрез схемата „Всичко без оръжие“.

4. Увеличаване на предвидимостта, прозрачността и стабилността на преференциите.

Какво всъщност искаме от ЕС?

Европейските граждани би трябвало да мислят повече за своите искания когато говорят за ЕС. Ето защо.

Това не са най-добрите времена за ЕС. Има финансова криза; имиграционна криза; криза на доверие от и кой знае какво още. С две думи ЕС е в беда.

По-трудно е да се разбере злонамереността и подхода „аз-нали-ви-казах“ на толкова много политици, коментатори и европейски граждани. Силата на негативните чувства е наистина забележителна. Ето защо ще направя нещо нетипично за този блог и ще се обърна директно към скептиците. Целта ми е да направя безпощадна, субективна и силно нормативна критика на посредствеността на онези, които предпочитат европейско бъдеще без Европейски съюз.

За да направя това е необходимо едно важно наблюдение. За последните 60 години видът Homo Sapiens не се е развил съществено. С оглед на това изглеждат странни твърденията, че нова война на европейския континент е невъзможна. Не танковете и самолетите разрушиха Европа през Втората световна война, а хората в тях. Нещо повече – нашите физически и генетични предци са водили война на този континент поне през последните две хиляди години. Всъщност единственият по-дълъг мирен период в скорошната история е именно периодът на европейска интеграция. Вярно е, че НАТО и динамиката на ядрено сдържане играят своята роля. Но именно сътрудничеството между елитите в Европейската общност циментира този пакт.

Днес мнозина вярват, че войните са част от историята, но не и от бъдещето. Други пък смятат, че войните могат да бъдат полезен инструмент на външната политика. Това, което ги свързва, е липсата на военновременен опит. Този вирус на невежество и посредственост е широкоразпространен. Той засяга политици, журналисти и всякакви експерти. Правилото Макдоналдс е техния флаг, макар че това правило вече е нарушено. Този вирус ги кара още да смятат, че държавите са добре екипирани да решават възникващите проблеми, използвайки класическите инструменти на междуправителственото сътрудничество. Проблемът е, че този вид сътрудничество напоследък зрелищно се проваля – конференцията на ООН за климата не успя да приеме нови правила за ограничаване на промените в климата; СТО не успя да приключи кръга преговори от Доха; а Г-20 обикновено успява да се споразумее само за менюто на съответната среща. Това не са инциденти, а симптоми на ограниченията на класическите форми на международно сътрудничество.

Някой може да каже, че ако ЕС е бил толкова успешен е нямало да се стигне до настоящата криза. Това е вярно. ЕС не е перфектен и сега берем плодовете на хлабавите правила на Икономическия и паричен съюз. Но ЕС е по-добър от всяка друга форма на сътрудничество особено като се имат предвид по-малките икономики на повечето държави членки. Истината е, че без Европейския съюз икономическият живот в Европа ще се забави и бизнесът знае това. Това е и проблемът на някои антиевропейски партии: техните избиратели ще пострадат от възможното излизане от Съюза. Ето защо те предпочитат да мърморят за ЕС без обаче да предприемат стъпки за разрешаване на своята неудовлетвореност. Би следвало да се проведат референдуми във всяка държава членка, която чувства нужда да поеме по друг път към благоденствието. Би следвало по-конкретно Великобритания да бъде насърчена да проведе референдум относно членството си в ЕС. Европейският съюз не е клуб по интереси; успехът му зависи от мотивацията на неговите членове.

ЕС не е на кръстопът. Той е добре функциониращ механизъм за политическа интеграция. От неговите потребители – европейските граждани, зависи да го използват правилно. Съюзът ще произвежда резултати само ако ги поискаме. Ето защо ми се иска да чувам повече конкретни желания и по-малко хаотични критики, когато говорим за ЕС.