Tag Archives: банки

Обществената консултация на Комисията за банковите фалити – твърде малко, твърде късно?

Европейската комисия е започнала обществена консултация относно техническите детайли на рамката за управление на кризи във финансовия сектор. Предложените мерки:

  • Подготвителни и превантивни мерки като например изискване за въвеждане на планове за оздравяване и ликвидация, както и правомощия за съответните държавни органи да изискват промяна в структурата или бизнес организацията на банките, когато подобни промени са необходими, за да се извърши ликвидация;
  • Правомощия за надзорните органи да предприемат действия преди проблемите да излязат извън релси (като например правомощие да искат промени в мениджънта на банките);
  • Инструменти за ликвидация, които позволяват на надзорните органи да предприемат необходимите действия в случай, че не може да се избегне фалит на банката;
  • Рамка за сътрудничество между националните органи.

Двата основни принципа, предложени от Комисията, са:

  • Ефективно управление, което гарантира, че националните органи си сътрудничат и координират работата си доколкото е възможно с оглед минимизирането на негативните ефекти на трансгранични банкови фалити, и
  • Справедливо разпределение на тежестите чрез финансови механизми, които избягват използването на средства на данъкоплатците.

Проблемът е, че вече имаме ситуация, която може да излезе извън контрол. Fortune цитира Scott Minerd, инвестиционен директор на Guggenheim Partners, който смята, че цялата европейска банкова система може да е на ръба на кризата (препоръчвам да прочетете цялата статия). Ако това е вярно, инициативата на Комисията няма да има време да се превърне в смислена политика на ЕС. Нещо повече, предложението не е достатъчно с оглед решаването на проблемите на банковия сектор на ЕС, който има сериозни експозиции към държавен дълг.

Scott Minerd казва, че сега Германия трябва да поеме лидерството за организиране на фискален (бюджетен) съюз и създаването на общи държавни облигации на ЕС. Той правилно посочва, че това означава истинска федерализация на Европейския съюз, доколкото фискалната политика ще се управлява, в известна степен, на ниво ЕС.

С други думи наближаващата банкова криза в Европейския съюз може да приключи с истинска федерализация – мечтата на основателите на ЕС. Но това звучи по-просто, отколкото е на практика. Много неща могат да се объркат, а пазарите не са настроени да изтърпят Хамлетовите дилеми на правителствата на държавите членки. Подходът на Германия и Франция да координират позициите си и да ги „продават” после като безусловни предложения не е устойчив. Правителствата от ЕС трябва многостранно да обсъждат различните опции, отчитайки различните позиции и нюанси. Нуждаем се от истински европейски консенсус по управлението на фискалната политика, а не празни декларации относно централното значение на Икономическия и паричен съюз.

 

 

Накъде с новите стрес тестове за европейските банки?

Европейската комисия призовава за нови стрес тестове за европейските банки. Причината? Изглежда, че предишните тестове през лятото не са успели да забележат огромните проблеми на ирландските банкови институции.

Оли Рен е казал, че банковият срив в Ирландия е единичен случай, който няма да се повтори никъде в Европа. Е, не съм съгласен.

През юли отбелязах, че стрес тестовете трябва да включват най-лошите сценарии, което значи най-лошите сценарии. Най-лошите, а не най-добрите. И всички. Знаем, че стрес тестовете през лятото се провалиха. Сега ни карат да вярваме, че новите стрес тестове ще успеят. Това е малко вероятно.

Проблемът е анализиран много добре от Richard Field. Той твърди, че има само един начин да се възстанови доверието и да се издигне стена срещу разпространението на кризата. Правителствата трябва да обявят кои банки са ликвидни и кои не, и да предоставят данни за активите на банките, които подкрепят твърденията им.

 

 

Важността на резултатите от стрес-тестовете на банките

Европейските банки в момента са застрашени най-вече заради суверенния риск – рискът, че отделна държава членка на ЕС може да изпадне в неплатежоспособност. Банките са закупили множество държавни облигации от различни държави в ЕС и сега искаме да знаем колко капитал им е необходим, за да останат платежоспособни. Ето защо трябва да се проведат стрес-тестове на банките.

Банковият стрес-тест цели да предостави прогноза за представянето на банката в случай, че се реализира някакъв съществен риск. Този риск се нарича „стресов сценарий” и банките изчисляват дали имат достатъчно капиталови резерви, за да покрият загубите си.

Сега излезе новината, че резултатите от текущите стрес-тестове на европейските банки ще бъдат публикувани на 23 юли. Пазарите се нуждаят от тези резултати, за видят истинската картина на финансовата система на ЕС и да преценят рисковете и перспективите за икономиката на Европейския съюз.

Но стрес-тестовете трябва да са полезни и прозрачни, за да успокоят пазарите. Едно от изискванията е да се включат всички системно значими банки. Но стрес-тестовете трябва наистина да включват най-лошите сценарии, както отбелязва Wolfgang Münchau. Подготовката на стрес-тестовете така, че всички банки да ги преминат успешно, няма да убеди пазарите. В допълнение резултатите от стрес-тестовете трябва да се публикуват изцяло – за да се гарантира прозрачността на процедурата.

Стрес-тестовете вероятно са единствения инструмент, който имаме, за да убедим финансовите пазари, че банките в ЕС са стабилни. Поради това трябва да се избягват всякакви импровизации.

Призив за солидарност при спасяването на банки

Euractiv съобщава, че представителите на основните банки и финансови институции са отправили общ апел за по-сериозна, обща подкрепа на транснационалните финансови институции в случай на криза.

Призивът е доста навременен, доколкото поне един източник казва, че банковата криза в Европа ще бъде много по-лоша, отколкото в САЩ.