Стартира водещата инициатива на ЕС за ефективно използване на ресурсите

Европейската комисия стартира много важна водеща инициатива за ефективно използване на природните ресурси в рамките на стратегията Европа 2020. Комисията вярва, че подобряването на ефективността на използване на природните ресурси ще бъде ключа към осигуряване н икономически растеж и работни места за Европа. В допълнение то ще донесе съществени икономически възможности, ще подобри производителността, ще намали разходите и ще подобри конкурентоспособността.

Най-важните средносрочни политически цели са:

• План за енергийна ефективност до 2020 г., който да установи мерките за постигане на енергийни спестявания в размер на 20% от енергийното потребление във всички икономически сектори и който да бъде последван от съответното законодателство, което да гарантира постигането на заложените цели;

• Предложения за реформиране на Общата селскостопанска политика, политиката по рибарството, кохезионната политика, енергийната инфраструктура и транс-европейските транспортни мрежи в контекста на следващата бюджетна рамка на ЕС с цел съобразяване на тези области с изискванията на ресурсно ефективна, нисковъглеродна икономика;

• Нова стратегия на ЕС за биоразнообразието до 2020 г., която да спре загубата на биоразнообразие и да възстанови биоразнообразието и екологичните услуги в светлината на натиска върху екоситемите;

• Мерки за преодоляване на предизвикателствата на пазарите на храни и суровини, които включват оценка на критичните природни суровини и определят търговска политика за осигуряване на устойчиви доставки на суровини от световните пазари. Мерките ще насърчават добива, рециклирането, иновациите и заместването на суровини в ЕС.

• Стратегия за превръщане на Европейския съюз в „кръгова икономика“, основана на рециклиращо общество с цел намаляване производството на отпадъци използването на отпадъците като ресурс;

• Изпреварващи действия за адаптация към промените в климата с цел намаляване на заплахите за екосистемите и човешкото здраве, подкрепа за икономическото развитие и адаптиране на инфраструктурата за справяне с неизбежните промени в климата;

• Политика за управление на водите, която има за приоритет мерки за пестене на вода и увеличаване на ефективността на използване на водите, за да се осигури наличност на вода в достатъчни количества, с добро качество, която се използва устойчиво и се връща в околната среда с приемливо качество.

 

 

Дали да има биоразнообразие в ЕС?

Заключенията на Съвета за биоразнообразието разкриват обезсърчаваща истина: проваляме се в спазването на собствените си цели за предотвратяване на загубата на биоразнообразие. Документът казва, че целите и на ЕС, и на глобално ниво за биоразнообразието 2010 г. не са постигнати и че загубата на биоразнообразие продължава с неприемлива скорост, причиняваща много сериозни екологични, икономически и социални последици.

Според заключенията основните причини са непълното приложение на някои правни инструменти, непълната и некачествена интеграция на целите в секторните политики, недостатъчно научно познание и празнини в знанията, недостатъчно финансиране, липса на допълнителни ефективни и целеви инструменти за справяне с конкретни проблеми и недостатъци в комуникацията и образованието с оглед на подобряване на осведомеността за проблема.

Какво прави Съветът – определя нова основна цел за спиране на загубата на биоразнообразие в ЕС до 2020 г. Идеята е да се разработи Стратегия за биоразнообразието след 2010 г., която да установи ниво за оценка на спирането на загубата на биоразнообразие и неговото възстановяване, да предложи подцели и да определи необходимите, възможни и ефективни мерки и дейности за постигането на тези цели.

Надявам се, че този нов подход ще бъде успешен. насърчен съм от разбирането на Съвета, че е необходимо да се подобри работата по икономическата оценка на услугите, предоставяни от биоразнообразието и екосистемите с цел включването на тази оценка в определянето и изпълнението на политики.

Да се надяваме, че ще последват подходящи действия.

Оценка на услугите от екосистемите

TEEB – изследователски проект за икономиката на екосистемите и биоразнообразието, беше иницииран от Германия и Европейската комисия, за да разработи глобално изследване за икономическите последици от загубата на биоразнообразие. Публикуван е нов доклад, който обобщава основните констатации от изследването. Те са:

1. Оценката на екосистемите има икономически смисъл

Загубите в природата имат директни икономически последици, които ние систематично подценяваме.

2. Важно е да се измерва природата и биоразнообразието

Развитието на капацитет за изследване и наблюдение на биоразнообразието, екосистемите и предоставяните от тях услуги, е основна стъпка към по-добро управление на природния капитал.

3. Инвестициите в природата се отплащат

Инвестирането в природния капитал поддържа голям кръг от икономически сектори и поддържа и разширява възможностите ни за икономически растеж и устойчиво развитие.

4. Трябва да бъде отчетено социалното измерение при развиването на успешни стратегии за защита на биоразнообразието

Социалното измерение включва гаранции, че за опазването на биоразнообразието плащат правилните хора – и на локално, и на глобално равнище. То също включва отчитане на правата на собственост и ползване, за да бъдат избегнати сътресения при прехода.

5. Природата е актив за бъдещи икономически стратегии

Услугите, предоставяни от биоразнообразието и екосистемите, са природни активи с основна роля за бъдещите икономически стратегии за насърчаване на растеж и просперитет.

 

Преглед на политиката за устойчиво развитие

Европейската комисия публикува прегледа си за 2009 г. на стратегията на ЕС за устойчиво развитие.

Основните приоритети в доклада са:

– принос за бърза промяна към нисковъглеродна и нискоразходна икономика, основана на енергийно и ресурсно ефективни технологии и устойчив транспорт, както и промяна към устойчиво потребителско поведение;

– увеличаване на усилията за запазване на биоразнообразието, водите и други природни ресурси;

– насърчаване на социалното включване;

– укрепване на международното измерение на устойчивото развитие и увеличаване на усилията за борба със световната бедност.