Tag Archives: България

Доклади за България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка за 2011 г.

Европейската комисия публикува петите поредни доклади за напредъка на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за 2011 г. Докладите разглеждат напредъка на двете държави по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и по отношение на България – борбата с организираната престъпност.

Докладът за България отбелязва, че България е укрепила Висшия съдебен съвет и усъвършенствала правилата за назначаване, професионално обучение, оценяване и повишение на съдиите. Страната е предприела стъпки за подобряване на защитата срещу конфликт на интереси. По няколко дела за организирана престъпност и корупция са били издадени съдебни присъди. Паралелно с това броят на повдигнатите обвинения по случаи, свързани с организираната престъпност и измами със средства от ЕС, е нараснал. Докладът отбелязва, че все още предстои ръководството на съдебната власт да покаже, че действително поема ангажимент за извършването на задълбочени съдебни реформи, тъй като бавният напредък не се дължи единствено на недостатъци в съдебната практика и Наказателния кодекс. Отново и отново Комисията посочва, че все още липсват нужната прозрачност и надеждност при назначенията в съдебната власт. Като цяло, липсва последователна дисциплинарна практика и този проблем продължава да бъде основна причина за подкопаване на общественото доверие в съдебната власт. Докладът отбелязва, че се наблюдават слабости при събирането на доказателства, защитата на свидетели, стратегиите за разследване, всеобхватните финансови разследвания и обезопасяването на имущество. Комисията препоръчва координирането на действията в самата прокуратура и между прокуратурата и полицията. Най-важната препоръка на Комисията е да се изготвят предложения за извършването на реформи в структурите, правомощията, състава, назначенията и вътрешната организация на Висшия съдебен съвет, Върховната касационна прокуратура и прокуратурата като цяло.

В доклада относно Румъния се посочват значителните стъпки, които страната предприе от последния годишен доклад от юли 2010 г. насам. Румъния подобри съдебната ефикасност, преработи правната база на Националната агенция по интегритет, продължи с подготовката си за прилагането на четирите нови кодекса, започна подготовка за функционален анализ на съдебната система и извърши оценка на въздействието на антикорупционната си политика. В същото време в доклада се отбелязва също, че последователността и постигането на резултати в определен брой области продължава да е проблем и че усилията за постигане на напредък в борбата с корупцията трябва да продължат. В доклада се заключава, че Румъния трябва да вземе спешни мерки за ускоряване на делата за корупция по високите етажи на властта, за да не бъдат прекратени поради изтичане на законоустановените срокове. Борбата с корупцията следва да продължи да бъде абсолютен приоритет и да бъде подкрепена от Парламента и следва да се предприемат спешни мерки за подобряване на резултатите по отнемането на активи, придобити посредством престъпна дейност, борбата с изпирането на пари и защитата срещу конфликта на интереси в управлението на обществени средства.

 

 

Защо структурните фондове не работят правилно в България

Институт „Отворено общество“ София е публикувал доклад, който очертава основните причини за лошото функциониране на структурните фондове на ЕС в България (резюме тук). Структурните фондове са основен инструмент на регионалната и кохезионна политика на ЕС. Новите държави членки и особено България срещат значителни трудности при използването на тези средства за своето регионално развитие.

В доклада са очертани три основни причини:

  • Дефицити в националното програмиране на средствата от ЕС за финансовия период 2007–2013 г.;
  • Лошо прилагане на принципа на партньорство с представители на гражданския сектор при националното управление на средствата от структурните фондове;
  • Дефицити на регионалното планиране в България.

Тези констатации са значими, доколкото поставят под съмнение изпълнението и на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС в България. Капацитетът за усвояване очевидно е много нисък и трябва да се предвидят конкретни мерки, за да се избегне повтаряне на грешките. Европейската комисия обикновено фокусира критиките си върху институционалния капацитет на българската администрация и качеството на структурите за управление. Но този доклад ясно показва, че проблемът е много по-дълбок и започва с етапите на програмиране и планиране.

(Не)Значимостта на Механизма за сътрудничество и проверка

Новите доклади по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния са публикувани от Комисията. Механизмът се използва от Комисията, за да наблюдава напредъка в областта на реформата на съдебната власт, борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Но има ли някакво значение този механизъм?

Трудно е да се каже. Механизмът е инструмент, използван, за да се продължи процеса на поставяне на условия след датата на присъединяването на България и Румъния. За три години след тази дата ЕС можеше да наложи предпазни клаузи, включително в областта на правосъдието и вътрешните работи (чл. 36 от Договора за присъединяване). Този период обаче изтече. В тесния смисъл на думата механизмът вече не е инструмент за поставяне на условия. Ели Гатева е написала чудесна статия по въпроса, обяснявайки, че липсата на награди, свързани с членството, както и използването на безобидни заплахи за санкциониране на неизпълнението, създават много слаба структура от негативни стимули.

От друга страна българското и румънското правителства обръщат внимание на препоръките в докладите и поне се опитват да ги приложат. Една от причините за това може да бъде трудността за присъединяване към шенгенското пространство. Франция и Германия свързаха двата въпроса, макар че те не са правно зависими. Така че може да се твърди, че присъединяването към шенгенското пространство е нов инструмент за поставяне на условия, използван, за да предизвика реформи на съдебната власт в България и Румъния.

Възможно е и друго тълкуване – че „старите“ държави членки са загубили надежда за ефективни структурни реформи на съдебната власт в България и Румъния и се опитват да ограничат вредата, като отказват достъп до Шенген. Тази стратегия ще се провали. Пренебрегването на структурните дефицити на правоохранителните органи и съдебната власт в България и Румъния може да има сериозни последици за целия Европейски съюз. Не е възможно да се „изолират“ двете държави в някакъв вид триаж. Техните слабости въздействат негативно на сигурността на целия ЕС, както и на отделните държави членки.

Ето защо механизмът за сътрудничество и проверка е все още полезен – поне като инструмент за диагноза.

 

 

Портата на Шенген остава заключена за България и Румъния

Франция и Германия официално са обявили, че ще блокират присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство, съобщава Euractiv. Основните недостатъци в двете държави, които те посочват, са липсата на задоволителна юридическа и административна среда в областта на сигурността и правосъдието, продължаваща корупция на различни нива и тревожно ниво на организираната престъпност.

Това писмо не е изненада за този блогър. Многократно съм посочвал, че и България, и Румъния са изправени пред значителни предизвикателства, свързани с реформата на съдебната власт и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Два въпроса обаче остават.

Първият въпрос е дали България и Румъния са били годни да станат държави членки на ЕС през 2007 г. Европейската комисия вярваше в това, както и Франция, и Германия. Това обаче води до логичното заключение, че двете държави са претърпели влошаване на нивото на законност след присъединяването.

Вторият въпрос е дали изобщо България и Румъния, в някакъв момент, могат да се присъединят към шенгенското пространство. Това не е абсурден въпрос, защото ако отделни държави членки затвърдят своето право на индивидуална преценка на качеството на съдебните системи на кандидатите, може да се окаже, че България и Румъния се оценяват по недостижими стандарти, които надминават сегашното ниво на законност на шенгенското пространство. Отново, това е логически изведена възможност.

Франция и Германия би следвало да разберат, че отговорът на двата въпроса ще има последици за нивото на солидарност и сближаване в Европейския съюз

 

 

Парадоксалният успех на българските комисари

Те са жени и идват от България. И са много, много успешни.

И двамата български комисари – Кристалина Георгиева и Меглена Кунева, спечелиха уважението на своите колеги в Европейската комисия. И двете бяха определени за Европеец на годината от European Voice.

Сега Кристалина Георгиева е обявена освен за Европеец на годината и за Комисар на годината. Това следва след провала на предишния български кандидат, Румяна Желева, по време на изслушването й в Европейския парламент.

Естествен е въпросът – защо са толкова ефективни българските комисари с оглед на факта, че България е най-бедната и една от най-корумпираните държави членки?

Разбира се, и Кристалина Георгиева, и Меглена Кунева са изключителни личности. Но тяхното избиране в състава на Европейската комисия показва, че България има способни публични фигури, които са способни да работят здраво по своите приоритети. Проблемът е, че в българската политика не се насърчава избирането на подобни фигури в националното правителство. Сега поне знаем какво би трябвало да търсим.

 

 

Реакции след експулсирането на роми от Франция

Дебатът в Европейския парламент относно масовото експулсиране на роми от Франция към България и Румъния очевидно е бил доста разгорещен. Комисията не е предоставила ясен отговор на въпроса дали Франция е нарушила правото на ЕС. Това не е изненада, като се има предвид ограниченото време за реакция и предпочитанието на Комисията към дискретни преговори и договаряне с държавите членки, а не към налагането на формални санкции.

Експулсирането на ромите – законно ли е?

Текущата полицейска операция във Франция, водеща до експулсирането на хиляди ромски граждани на България и Румъния е гореща новина в медиите. Сега Euractiv съобщава, че и Италия планира да експулсира роми – граждани на други държави членки.

Големият въпрос е – това законно ли е?

В случая трябва да се прецени приложението на две отделни правни системи. Едната е правото на ЕС, а другата е свързана с приложението на Европейската конвенция за защита на човешките права. Те не трябва да се смесват при анализа и имат различни последици.

Да започнем с правото на ЕС. Гражданите на Европейския съюз имат правото да се придвижват и установяват свободно на територията на държавите членки при ограниченията и условията, предвидени в учредителните договори и мерките, приети за тяхното изпълнение (чл. 3, пара. 2 ДЕС; чл. 20, пара. 2, “a” и чл. 21 ДФЕС). Повечето ограничения и условия са предвидени в Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки. Основният принцип на Директива 2004/38/ЕО е, че правото на пребиваване на европейски граждани и членове на техните семейства за период над три месеца е предмет на определени условия. Това е важно да се отбележи, защото много европейски граждани смятат, че правото им на пребиваване е безусловно.

Условията за придобиване на право за пребиваване над три месеца са определени в чл. 7 на Директива 2004/38/ЕО. Пребиваващият следва да е работник или самостоятелно заето лице в приемащата държава–членка или притежава достатъчно средства за себе си и за членовете на семейството си, с цел да не се превърне в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава–членка през времето си на пребиваване. Чл. 14 определя условията за експулсиране при загубване на правото за пребиваване и изрично посочва, че мярката по експулсиране не може да бъде автоматична последица от прибягване от страна на гражданин на Съюза или от страна на членове на неговото/нейното семейство до системата за социално подпомагане на приемащата държава–членка.

В допълнение държавите–членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, от съображения, свързани с обществения ред,обществената сигурност или общественото здраве. Мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. Личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви,които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция (чл. 27, пара. 2 на Директива 2004/38/ЕО).

Тези разпоредби са много конкретни и задават сериозни въпроси за поведението на френските власти. Във всеки отделен случай френската държава трябва да оцени личното поведение на лицето без оглед на общите политически съображения. Информацията, предоставена от медиите в този случай е недостатъчна, за да се оцени законността на действията на френското министерство на вътрешните работи, но съм скептичен, че френските власти са извършили индивидуална оценка на личното поведение във всеки отделен случай. Нещо повече, референцията към етническата принадлежност на експулсираните лица е сериозно нарушение на принципа на недискриминация (чл. 19, пара. 1 ДЕС).

В крайна сметка Европейската комисия трябва да реши дали Франция е нарушила съответните разпоредби на Директива 2004/38/ЕО . Бих насърчил и Европейския омбудсман да наблюдава независимо случая.

Извън съображенията, свързани с правото на ЕС, Франция е страна по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Mevlüt Çavuşoğlu, председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, изрази определени критики спрямо мерките, Чл. 4 на Протокол 4 към Европейската конвенция за защита правата на човека изрично забранява колективното експулсиране на чужденци. Въпросът е дали действията на френските власти съставляват подобно колективно експулсиране.

В заключение действията на френските власти за масово експулсиране на ромски граждани на други държави членки могат да нарушат разпоредби и на правото на ЕС, и на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Франция би следвало да се въздържа от действия, които съставляват масово експулсиране. Европейската комисия би трябвало да разследва задълбочено случая. Съветът на Европа също би трябвало внимателно да наблюдава случая.