Tag Archives: бюджетна интеграция

Старата нова идея за политически съюз – недоразбрана?

Гръцката финансова криза вече заплашва цялата еврозона. Изглежда, че без значително преструктуриране на държавния дълг Гърция вероятно ще фалира и ще се наложи да напусне еврозоната. Това обаче би могло да доведе до съществени вреди и нежелани ефекти за цялата Европейска банкова и финансова система. Вторият вариант е голям бюджетен трансфер от държавите в ядрото на еврозоната. Тази втора възможност би довела до искането от държавите донори на съществени политически гаранции за бюджетна дисциплина в Гърция и другите възможни получатели на помощ (Португалия и Ирландия).

Изглежда, че кризата е върнала на масата идеята за европейски политически съюз. Председателят на ЕЦБ, Жан-Клод Трише, призовава за въвеждането на европейски финансов министър.

Идеята не е наистина нова. През 1950те проектът за Европейска политическа общност (ЕПО) цели да обедини политически държавите от Европейската икономическа общност(можете да прочетете повече в чудесната статия Berthold Rittberger). Основната институционална иновация на ЕПО е централната роля на двукамарния парламентарен орган в приемането на бюджета и законодателството. Проектът за ЕПО се проваля, но някои от идеите му по-късно са въведени чрез включването на Европейския парламент в законодателната и бюджетната процедура.

Връщайки се към идеите на г-н Трише виждаме нещо съвсем различно. В неговата идейна рамка Съветът действа по предложение на Комисията и във взаимодействие с ЕЦБ, като предприема директно мерки, засягащи икономиката на съответната държава членка, която не е изпълнила стабилизационната си програма. Не се предвижда роля за Европейския парламент. Очевидно г-н Трише смята, че самото съгласие по стабилизационната програма е достатъчна легитимация за пряка намеса в икономическата и бюджетната политика на държава членка от Съвета.

Това е доста съмнително. Трудно е да си представим как същите хора, които са се противопоставили с насилие на мерките за икономии, предприети от собствените им, демократично избрани правителства, ще приемат намесата на институция на Европейския съюз. Еднакво трудно е да си представим, че Европейският парламент ще одобри подобна институционална рамка. Определено мога да разбера разумните мотиви за предвиждането на такъв втори етап на принудително изпълнение на мерките за икономии, но се страхувам, че подобна процедура чувствително ще влоши демократичния дефицит на Европейския съюз.

Ако и когато правителствата на държавите членки решат, че е необходима по-задълбочена ревизия на учредителните договори, за да се установи по-тясна бюджетна координация, ще се наложи те да се консултират и с националните си парламенти, и с Европейския парламент. Подобни консултации са впрочем неизбежни, доколкото ДЕС изисква свикването на Конвент за приемането на проект за изменение на договорите (чл. 48, пара. 2-5 ДЕС).

 

 

Предложенията на Комисията за координацията на икономическите политики

Комисията е приела съобщение „Засилване на координацията на икономическите политики”. EUobserver съобщава, че предложенията веднага са били отхърлени от Швеция.

Подобряване на функционирането на Пакта за стабилност и растеж

• Увеличаване на ефективността на оценката на конвергентните програми чрез по-добра предварителна координация, включително по отношение на развитието на конкурентоспособността и основните структурни промени. Това ще бъде направено чрез въвеждане на индекс с детайли относно развитието на текущата сметка, нетните чужди активи, производителност, разходи за труд, заетост, реален валутен курс, публичен дълг, частен дълг и цена на активите.

• Национални бюджетни рамки, които по-добре да отразяват приоритетите на бюджетното наблюдение от ЕС. Това ще включва определянето на навременни препоръки за отделните държави, система за ранна оценка на националните бюджети, както и хоризонтална оценка на финансовата позиция на еврозоната.

Справяне с големия публичен дълг и гарантиране на дългосрочна бюджетна устойчивост

• Придаване на ново значение на маастрихтския критерий за публичен дълг. Условията следва да включват подходяща комбинация от бюджетна консолидация и подобряване на бюджетното управление, включително данъчната политика; стабилизация на финансовия сектор и по-широка намеса за възстановяване на макроикономическата стабилност и жизнеспособност.

• По-добро отчитане на взаимовръзката между дефицит и дълг.

По-добра мотивация за спазване и санкции за неспазване правилата на Пакта за стабилност и растеж

• Лихвоносни депозити в случай на неадекватни бюджетни политики

• По-категорично и условно използване на финансовите средства от ЕС, за да се гарантира по-добро спазване на Пакта за стабилност и растеж

• Повторни нарушения на Пакта да бъдат обект на по-бързо решаване и по-строго използване на регламента за Кохезионния фонд.

Съединени Европейски Щати, моля?

Винаги е полезно да се погледнеш през чужди очи. Сега Citigroup Inc. ни предоставя такава възможност за оценка, както съобщава Bloomberg. Ето какво казва Tom Fitzpatrick, главен технически анализатор на Citigroup в Ню Йорк в писмо до своите клиенти:

“Европа трябва да се изправи на крака и да реши дали ще бъде „Съединени европейски щати” или „юрган от кръпки” от независими държави”.

Трудна дилема. Бидейки технически анализатор, г-н Fitzpatrick може и да не знае какво означава и колко време отнема създаването на това „одеяло от кръпки”. Но той знае нещо друго: че паричната интеграция е невъзможна без бюджетна интеграция.

Тази загадка няма да бъде решена, поне не решително. Оли Рен има добри идеи, но те вероятно няма да бъдат приети.

Икономическият етатизъм е жив и здрав в Европа. Ще трябва да се случи много повече от едно спасяване на Гърция преди държавите членки да променят настоящата си политическа догма.