Какво стои зад новия съюз за фискална стабилност на еврозоната?

Последното заседание на Европейския съвет изглежда е било доста бурно. Но имаме резултат – „съюз за фискална стабилност“. По-долу представям предварителна критична оценка на предложението, както и коментар за токсичната роля на Великобритания в преговорите.

Съюзът за фискална стабилност накратко

Изявлението на лидерите на еврозоната не съдържа много детайли. Все пак знаем, че:

• Златното бюджетно правило, че годишният структурен бюджетен дефицит не трябва да надвишава 0.5% от номиналния БВП ще бъде записано в конституциите на държавите от еврозоната или в еквивалентни актове;
• В националните законодателства ще бъде предвиден автоматичен коригиращ механизъм, който се задейства в случай на отклонение;
• Ще бъдат създадени общи стандарти за автоматичния коригиращ механизъм и съответствието с тези стандарти ще бъде наблюдавано от Европейската комисия; транспонирането на тези стандарти ще бъде подчинено на юрисдикцията на Съда на ЕС;
• Държавите-членки ще трябва да докладват предварително за своите национални планове за емитиране на дългови инструменти;
• Когато дадена държава-членка е надхвърлила горната граница от 3 % бюджетен дефицит, ще има автоматични последици, освен ако държавите-членки от еврозоната не се противопоставят с квалифицирано мнозинство;
• Някои от мерките ще бъдат въведени чрез по-активно използване на процедурата за засилено сътрудничество.

Спешни мерки

Лидерите на еврозоната са се съгласили на няколко спешни мерки:

• Договорът за Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) ще влезе в сила, веднага щом бъде ратифициран от държавите-членки, които представляват 90 % от капиталовите ангажименти, по възможност до юли 2012;
• Гарантиране на комбиниран действителен капацитет за кредитиране от 500 млрд. евро от Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и ЕМС;
• Предоставяне на допълнителни ресурси на МВФ в размер до 200 млрд. евро (270 млрд. долара) под формата на двустранни заеми;
• Единодушието в ЕМС ще бъде заменено с квалифицирано мнозинство от 85% в случай, че Комисията и ЕЦБ излязат със заключение, че при заплаха за финансовата и икономическата стабилност на еврозоната е необходимо да се вземе спешно решение за отпускане на финансова помощ.

Правен анализ на предложенията

С оглед на противопоставянето на Великобритания ревизията на учредителните договори изглежда невъзможна към момента. Ето защо лидерите на еврозоната говорят за „международно споразумение“, което да бъде подписано до март 2012. Това споразумение няма да бъде част от правото на ЕС (поне първоначално). Не разбирам обаче как в този случай Европейската комисия ще участва в мониторинга на фискалната стабилност. Процедурата за засилено сътрудничество (чл. 20 ДЕС и чл. 329 ДФЕС) изглежда по-подходяща. Проблемът с нея е, че само Европейската комисия може да предложи засилено сътрудничество на Съвета и Европейският парламент също трябва да го одобри. Това може да доведе до съществено забавяне на процедурата. Ето защо една стратегия на две писти изглежда по-подходяща. Общите стандарти за фискална стабилност трябва да бъдат уточнени в „международното“ споразумение. Едновременно с това държавите от еврозоната би следвало да започнат процедурата за одобряване на засилено сътрудничество. Това е важно, защото един заслужаващ доверие режим за фискална стабилност ще изисква предоставянето на правомощия на Европейската комисия. Това означава, че писането на проекта трябва да започне сега, в тясно сътрудничество с Европейската комисия и Европейския парламент.

Токсичната роля на Великобритания

От известно време съм доста скептичен към ролята на Великобритания в интеграционния процес. В британския политически елит има дълбоки разделения относно мястото на Великобритания в ЕС. Тези разделения обаче се пренасят към ЕС и създават нестабилност. Истината е,че твърде много британските политици искат Великобритания да излезе от ЕС и да влезе в Европейското икономическо пространство.

Напълно подкрепям правото на Великобритания да определи своето място в интеграционния процес. Със своето решение да се противопостави на новите правила за управление на еврозоната Великобритания на практика сигнализира своята решителност да се дистанцира още повече от останалите държави в ЕС. Не смятам обаче, че на Великобритания може да се позволи едностранно да блокира по-нататъшното изграждане на европейския проект. Поради това е необходимо да започне нов политически диалог между държавите членки на ЕС относно възможните изменения в обхвата на членството и задълженията на Великобритания в ЕС. Този процес трябва да отразява интересите на Великобритания и стратегическите цели на Съюза. Ясно е, че не можем да продължаваме да се преструваме, че Великобритания продължава да подкрепя интеграционния процес.

 

Какво всъщност искаме от ЕС?

Европейските граждани би трябвало да мислят повече за своите искания когато говорят за ЕС. Ето защо.

Това не са най-добрите времена за ЕС. Има финансова криза; имиграционна криза; криза на доверие от и кой знае какво още. С две думи ЕС е в беда.

По-трудно е да се разбере злонамереността и подхода „аз-нали-ви-казах“ на толкова много политици, коментатори и европейски граждани. Силата на негативните чувства е наистина забележителна. Ето защо ще направя нещо нетипично за този блог и ще се обърна директно към скептиците. Целта ми е да направя безпощадна, субективна и силно нормативна критика на посредствеността на онези, които предпочитат европейско бъдеще без Европейски съюз.

За да направя това е необходимо едно важно наблюдение. За последните 60 години видът Homo Sapiens не се е развил съществено. С оглед на това изглеждат странни твърденията, че нова война на европейския континент е невъзможна. Не танковете и самолетите разрушиха Европа през Втората световна война, а хората в тях. Нещо повече – нашите физически и генетични предци са водили война на този континент поне през последните две хиляди години. Всъщност единственият по-дълъг мирен период в скорошната история е именно периодът на европейска интеграция. Вярно е, че НАТО и динамиката на ядрено сдържане играят своята роля. Но именно сътрудничеството между елитите в Европейската общност циментира този пакт.

Днес мнозина вярват, че войните са част от историята, но не и от бъдещето. Други пък смятат, че войните могат да бъдат полезен инструмент на външната политика. Това, което ги свързва, е липсата на военновременен опит. Този вирус на невежество и посредственост е широкоразпространен. Той засяга политици, журналисти и всякакви експерти. Правилото Макдоналдс е техния флаг, макар че това правило вече е нарушено. Този вирус ги кара още да смятат, че държавите са добре екипирани да решават възникващите проблеми, използвайки класическите инструменти на междуправителственото сътрудничество. Проблемът е, че този вид сътрудничество напоследък зрелищно се проваля – конференцията на ООН за климата не успя да приеме нови правила за ограничаване на промените в климата; СТО не успя да приключи кръга преговори от Доха; а Г-20 обикновено успява да се споразумее само за менюто на съответната среща. Това не са инциденти, а симптоми на ограниченията на класическите форми на международно сътрудничество.

Някой може да каже, че ако ЕС е бил толкова успешен е нямало да се стигне до настоящата криза. Това е вярно. ЕС не е перфектен и сега берем плодовете на хлабавите правила на Икономическия и паричен съюз. Но ЕС е по-добър от всяка друга форма на сътрудничество особено като се имат предвид по-малките икономики на повечето държави членки. Истината е, че без Европейския съюз икономическият живот в Европа ще се забави и бизнесът знае това. Това е и проблемът на някои антиевропейски партии: техните избиратели ще пострадат от възможното излизане от Съюза. Ето защо те предпочитат да мърморят за ЕС без обаче да предприемат стъпки за разрешаване на своята неудовлетвореност. Би следвало да се проведат референдуми във всяка държава членка, която чувства нужда да поеме по друг път към благоденствието. Би следвало по-конкретно Великобритания да бъде насърчена да проведе референдум относно членството си в ЕС. Европейският съюз не е клуб по интереси; успехът му зависи от мотивацията на неговите членове.

ЕС не е на кръстопът. Той е добре функциониращ механизъм за политическа интеграция. От неговите потребители – европейските граждани, зависи да го използват правилно. Съюзът ще произвежда резултати само ако ги поискаме. Ето защо ми се иска да чувам повече конкретни желания и по-малко хаотични критики, когато говорим за ЕС.

Досадната необходимост от ревизия на учредителните договори

Духът на реформата отново броди из Европа. Говори се за политически съюз, премахване на институции на ЕС и дори напускане на Съюза. Мога само да симпатизирам на този дух на реформи и творческо разрушаване. Но едно нещо ме притеснява – липсата на разбиране на правната основа на ЕС.

Европейският съюз не е клан на племе. Той е наднационална организация, основана на правото и включва сложна мрежа от правила, които правят цялото нещо възможно. Идеите за реформа са страхотни,но реформата изисква ревизия на учредителните договори чрез предвидените процедури.

Ето защо политическият съюз не може да се случи веднага. Тази реформа ще трябва да мине по дългия път – обикновена процедура за преразглеждане, защото предоставя нови правомощия на ЕС (чл. 48 ДЕС). Такъв е случаят и с премахването на Икономическия и социален комитет (защото се променя институционалната рамка на Съюза). Що се отнася до потенциалното напускане на ЕС от Великобритания, необходим е детайлен правен анализ, за да се изчислят всички разходи и възможни времеви рамки за подобен ход.

Каквото и да ни донесе духът на реформи, ще трябва да осъществим реформата правно. Не съществуват задни врати (виж и позицията на Otmar Issing срещу въвеждането на политически съюз през задната врата на паричния съюз).

 

 

Политическата значимост на забраната на бурка

Henning Meyer от Social Europe Journal ми обърна внимание на този доклад на Pew Global Attitudes Project относно общественото одобрение на забраната за воали, прикриващи лицето (бурка). Сравних данните за степента на одобрение на тази мярка с данните за процента мюсюлманско население в съответните държави (данните са от доклада за 2009 г. на Pew Research Center). Не е изненадващо, че съществува силна положителна корелация между процента мюсюлманско население и подкрепата за забрана на бурка (кор. коефициент= 0,84, R2=0,71).

Гражданите на САЩ са по-толерантни от средното, а британците – по-нетолерантни от средното, но като цяло корелацията е доста силна.

Ще бъде ли правителството на Камерън ТОЛКОВА евроскептично?

Update: правителството на Великобритания е представило общата си позиция за отношенията си с ЕС. Както се очакваше, се потвърждава идеята за свикване на референдуми при нови изменения на учредителните договори. Идеята за нови изключения от Договора от Лисабон е отпаднала.

Станалото-станало; Великобритания ще бъде управлявана от коалиция между Консервативната партия и Либерал-демократическата партия. както обикновено, ще се опитам да преценя какво означава това за Европейския съюз.

Първо, въпросът с личностите. Бъдещият премиер Дейвид Камерън и бъдещият външен министър Уилям Хейг не са, е, истински фенове на Европейския съюз. Те са давали някои доста притеснителни сигнали в миналото. Камерън обеща да подложи на референдум Договора от Лисабон, после се отказа. Той също така се опита да саботира влизането в сила на Договора от Лисабон, пишейки на Вацлав Клаус.

Г-н Хейг, бивш председател на Консервативната партия и бъдещ външен министър, има мото: „В Европа, но не управлявани от Европа”. Неговият специфичен евроскептицизъм беше важна част от стратегията му като лидер на консерваторите и по-късно като външен министър в сянка. Той горещо се противопоставя на всякакви идеи за присъединяване към еврото. Той отиде толкова далеч, че се наложи администрацията на Белия дом да изрази своето безпокойство, че евроскептицизмът на консерваторите може да подкопае способността на консервативното правителство да влияе на ЕС. Въпреки това, документ, публикуван в Guardian, и подготвен от служители на Уилям Хейг, показва, че той все още е в същата лодка. Той повтаря по-ранните искания на Камерън за изключения от някои разпоредби (наказателно правосъдие, Хартата на основните права, социални права и заетост), които биха изисквали нова ревизия на учредителните договори.

Така че въпросът е дали г-н Камерън и г-н Хейг ще следват напълно тази политика? Не съм толкова сигурен. Правителството на Камерън ще бъде коалиционно. По отношение на наказателното правосъдие либерал-демократите искат Великобритания да остане част от Европол, Евроюст и европейската информационна система за наказателна регистрация. Те също така вярват, че присъединяването към еврото е дългосрочния интерес на Великобритания. На личностно ниво Ник Клег – бъдещият заместник министър-председател, е бил служител на Европейската комисия и по-късно – член на Европейския Парламент.

Това очевидно противоречие трябва да бъде разрешено. Остава да видим как новото британско коалиционно правителство ще реши тези въпроси. Всъщност бъдещата позиция на правителството спрямо Европа може да се окаже основната пречка пред него. Може би г-н Камерън може да използва съветите, идващи от специалното взаимоотношение.

Оценка на външната политика в общественото мнение

Проучване на BBC сред 29 000 респондента от цял свят, ги пита как те оценяват влиянието на отделните държави в света – като по-скоро позитивно или негативно.

Проучването фокусира своето внимание върху САЩ. Аз се интересувам много повече от относителното представяне на Европейския съюз и отделните държави членки.

Най-позитивните оценки в цялото изследване от всички държави са за Германия (средно 59% позитивно влияние). Великобритания (52% позитивно влияние) и Франция (49% позитивно влияние) също са високо в списъка. Влиянието на Европейския съюз като цяло се разглежда като позитивно от 53% от интервюираните по целия свят.

Има обаче нещо друго. Само в една държава респондентите оценяват доста негативно ЕС (45% негативно влияние, 29% позитивно). Тази държава е Турция. Хм.

Атентаторът от Локърби се възстановява

Отбелязвам със съжаление новината, че атентаторът на самолета на ПанАм, паднал над Локърби – Абделбасет Али Мохамед ал-Меграхи, бързо се възстановява от сериозната си болест. Неговото бързо влошаващо се здраве беше сочено като причината за неговото освобождаване от затвор във Великобритания.

Война с процеси за обида?

Това е наистина интересно. EUobserver съобщава, че датският министър на правосъдието е призовал Европейската комисия да сложи край на съдебен процес от саудитски адвокат, който използва съдилищата на Великобритания, за да съди датски вестници за публикуване на карикатури на пророка Мохамед.

Адвокатът Faisal Yamani съди датските вестници в британски съдилища за причинени вреди от името на 95 000 наследници на пророка, които казват, че те самите и тяхната вяра са обидени. Идеята е да се използват регламента Рим II относно приложимото право към извъндоговорни задължения, както и регламентът Брюксел I относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и да се приложи съдебното решение спрямо датските вестници в Дания.

Комисията правилно посочва, че няма правомощия да се намеси в тази област. Правителството на Великобритания казва, че секретарят по правосъдието е създал работна група с цел установяване на редица въпроси, свързани с материалното право относно престъпното деяние обида.

Във всеки случай аз бих твърдял, че възможното съдебно решение на съда във Великобритания не трябва да се признае от Дания на основание чл. 34, пара. 1 Брюксел I: т.е. че признаването явно противоречи на публичната политика в държавата-членка, в която се иска признаване.

Обама няма да се срещне с ЕС

Президентът на САЩ, Барак Обама, няма да присъства на планираната среща на високо равнище между Европейския съюз и САЩ през май в Испания.

Интересно е, че премиерът на Великобритания, Гордън Браун, се е изказал вместо г-н Обама:

„Пътуване до Испания за среща на високо равнище никога не е била в неговия дневен ред. Той цени високо двустранните отношения с Испания.”

Дейвид Камерън за ЕС – малко по-меко

Лидерът на британската Консервативна партия, Дейвид Камерън, е изнесъл реч за Европейския съюз. Един въпрос очевидно е отпаднал от дневния ред на торите – няма да има нов референдум за Договора от Лисабон. Причината – провеждането на такъв референдум ще бъде като провеждането на „референдум за спиране на изгрева на слънцето сутрин”.

Една от конкретните стъпки на евентуалното бъдещо правителство на торите ще бъде да забрани трансфер на суверенитет към ЕС без референдум. Камерън предлага нов закон, който „да установи, че върховната власт остава в тази държава, в нашия Парламент”. Третата мярка е да се предвиди, че всички промени на първичното право на ЕС без нов ратифициран договор (т.нар. pasarelles) да бъдат предмет на „пълно одобрение от Парламента”.

Камерън иска нови изключения за Великобритания от приложението на правото на ЕС:

• изключване на приложението на Социалната харта;
• нова, по-добра клауза за изключване на приложението на Хартата на основните свободи;
• ограничаване на юрисдикцията на Съда на ЕО по наказателни дела до равнището преди Договора от Лисабон.”

Камерън разбира, че новите изключения ще бъдат предмет на одобрение от всички държави членки на ЕС.