Tag Archives: Висш съдебен съвет

Доклади за България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка за 2011 г.

Европейската комисия публикува петите поредни доклади за напредъка на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за 2011 г. Докладите разглеждат напредъка на двете държави по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и по отношение на България – борбата с организираната престъпност.

Докладът за България отбелязва, че България е укрепила Висшия съдебен съвет и усъвършенствала правилата за назначаване, професионално обучение, оценяване и повишение на съдиите. Страната е предприела стъпки за подобряване на защитата срещу конфликт на интереси. По няколко дела за организирана престъпност и корупция са били издадени съдебни присъди. Паралелно с това броят на повдигнатите обвинения по случаи, свързани с организираната престъпност и измами със средства от ЕС, е нараснал. Докладът отбелязва, че все още предстои ръководството на съдебната власт да покаже, че действително поема ангажимент за извършването на задълбочени съдебни реформи, тъй като бавният напредък не се дължи единствено на недостатъци в съдебната практика и Наказателния кодекс. Отново и отново Комисията посочва, че все още липсват нужната прозрачност и надеждност при назначенията в съдебната власт. Като цяло, липсва последователна дисциплинарна практика и този проблем продължава да бъде основна причина за подкопаване на общественото доверие в съдебната власт. Докладът отбелязва, че се наблюдават слабости при събирането на доказателства, защитата на свидетели, стратегиите за разследване, всеобхватните финансови разследвания и обезопасяването на имущество. Комисията препоръчва координирането на действията в самата прокуратура и между прокуратурата и полицията. Най-важната препоръка на Комисията е да се изготвят предложения за извършването на реформи в структурите, правомощията, състава, назначенията и вътрешната организация на Висшия съдебен съвет, Върховната касационна прокуратура и прокуратурата като цяло.

В доклада относно Румъния се посочват значителните стъпки, които страната предприе от последния годишен доклад от юли 2010 г. насам. Румъния подобри съдебната ефикасност, преработи правната база на Националната агенция по интегритет, продължи с подготовката си за прилагането на четирите нови кодекса, започна подготовка за функционален анализ на съдебната система и извърши оценка на въздействието на антикорупционната си политика. В същото време в доклада се отбелязва също, че последователността и постигането на резултати в определен брой области продължава да е проблем и че усилията за постигане на напредък в борбата с корупцията трябва да продължат. В доклада се заключава, че Румъния трябва да вземе спешни мерки за ускоряване на делата за корупция по високите етажи на властта, за да не бъдат прекратени поради изтичане на законоустановените срокове. Борбата с корупцията следва да продължи да бъде абсолютен приоритет и да бъде подкрепена от Парламента и следва да се предприемат спешни мерки за подобряване на резултатите по отнемането на активи, придобити посредством престъпна дейност, борбата с изпирането на пари и защитата срещу конфликта на интереси в управлението на обществени средства.

 

 

Показателите за реформа и българската организирана престъпност

Тече акция срещу организираната престъпност в България. Новината трябва да е добра. Но прокуратурата ще трябва да докаже обвиненията в съда. Индикативният показател тук са влезли в сила присъди.

В същото време Висшият съдебен съвет отказва да уволни дисциплинарно високопоставени магистрати, общували с небезизвестния Красимир Георгиев-Красьо. Тук индикативният показател е спазване на етичния кодекс.

И двата индикативни показателя за реформа са важни. И двата показателя НЕ са постигнати.

Член на ВСС отказва да подаде оставка заради обвинения в корупция

Имаше обвинения в корупция и търговия с постове в Висшия съдебен съвет (ВСС). Оставката изглеждаше най-естественото решение за поне двама членове на ВСС. Не и в България.

Единият от обвинените членове – Иван Димов, казва, че няма да подаде оставка. Той заявява, че името му и професионалната му чест са били подложени на абсурдна и неоснователна дискредитация заради проведените няколко разговора с обикновен български гражданин .

Няколко разговора наистина. Няколко транзакции. За какво толкова да подадеш оставка?

Поправяне на съдебната власт – мисията невъзможна?

Трима членове на Висшия съдебен съвет – Стойко Стоев, Иван Димов и Пламен Стоилов, са обвинени в корупция и търговия с постове в българската съдебна система.

Изглежда, че в случая са замесени и членове на НДСВ.

Това са фактите. Бих искал да знам – как точно ще се борим с корупцията в съдебната власт когато не по-малко от трима членове на ВСС са обвинени в престъпна дейност?

Съюзът на съдиите протестира срещу назначението на председателя на САС

Съюзът на съдиите в България в писмо протестира срещу назначаването на Веселин Пенгезов за председател на Софийския апелативен съд. Срещу г-н Пенгезов преди четири години имаше дисциплинарно производство по обвинения в корупция, прекратено по давност. Някои от доказателствата бяха събрани със специални разузнавателни средства.

Съюзът на съдиите се оплаква от текущата кадрова практика на Висшия съдебен съвет (ВСС). Те смятат, че това назначение е ‘флагрантна скандалност”, тъй като г-н Пенгезов няма опит в гражданското съдопроизводство и ВСС не е предоставило мотивация на избора си, основана на качествата на кандидата.

Писмото е изпратено до водещи неправителствени организации в областта на правосъдието и вътрешните работи, с копия до Европейската комисия, Министерство на правосъдието и самия ВСС.

Писмото е наистина необикновено и показва степента на недоволство от това назначение. На мен ми се иска да коментирам главния въпрос – за критериите за избор на ВСС когато назначава административни ръководители в съдебната система. Това беше една от основните теми на междинния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка през февруари. Това писмо идва да докаже, че ВСС, всъщност, не е отчел препоръките на Европейската комисия и е продължил практиката си да назначава високопоставени магистрати без каквато и да е разумна обосновка.