Относно конфликта между българското правителство и българската съдебна система

Много може и трябва да се каже относно проблемите на българската съдебна власт. Но скорошните атаки на българското правителство по-конкретно срещу българските съдилища могат да се окажат наистина вредни. Съдилищата имат много важна функция в една правна система и тяхното унижаване няма да послужи на никоя справедлива кауза. Самата идея за държавност може да се компрометира.

Съюзът на съдиите протестира срещу назначението на председателя на САС

Съюзът на съдиите в България в писмо протестира срещу назначаването на Веселин Пенгезов за председател на Софийския апелативен съд. Срещу г-н Пенгезов преди четири години имаше дисциплинарно производство по обвинения в корупция, прекратено по давност. Някои от доказателствата бяха събрани със специални разузнавателни средства.

Съюзът на съдиите се оплаква от текущата кадрова практика на Висшия съдебен съвет (ВСС). Те смятат, че това назначение е ‘флагрантна скандалност”, тъй като г-н Пенгезов няма опит в гражданското съдопроизводство и ВСС не е предоставило мотивация на избора си, основана на качествата на кандидата.

Писмото е изпратено до водещи неправителствени организации в областта на правосъдието и вътрешните работи, с копия до Европейската комисия, Министерство на правосъдието и самия ВСС.

Писмото е наистина необикновено и показва степента на недоволство от това назначение. На мен ми се иска да коментирам главния въпрос – за критериите за избор на ВСС когато назначава административни ръководители в съдебната система. Това беше една от основните теми на междинния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка през февруари. Това писмо идва да докаже, че ВСС, всъщност, не е отчел препоръките на Европейската комисия и е продължил практиката си да назначава високопоставени магистрати без каквато и да е разумна обосновка.

Доклад на Венецианската комисия за измененията на ЗСВ

Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) към Съвета на Европа публикува доклад за проекта за изменение на Закона за съдебната власт на Министерство на правосъдието. Както обикновено, докладът е много балансиран и е написан наистина експертно.

Докладът подкрепя като цяло предложенията на МП, но подчертава, че реформите следва да бъдат по-всеобхватни.

Важна критика в доклада е относно някои правомощия на прокуратурата, които „типично се откриват в традиционния съветски модел на „прокуратура“. Докладът също напомня възражението на Венецианската комисия относно факта, че 11 члена на Висшия съдебен съвет (ВСС) се избират от Народното събрание с обикновено мнозинство. Авторите на доклада считат, че съсредоточаването на дисциплинарни правомощия във ВСС по отношение на съдии, прокурори и следователи остава проблематично.