За мишките и хората в еврозоната

Тази седмица беше бурна за еврозоната, в поредица от подобни бурни седмици преди нея. Гръцкият премиер предложи референдум за новия спасителен пакет, беше порицан от лидерите на еврозоната по време на срещата на Г20 и трябваше да уговори своя изход от политическата сцена. Междувременно Италия се паникьоса и започна да преработва своята програма за икономии.

Всичко това ни разкрива нов прилив на политическо предприемачество, основно от страна на лидерите на Франция и Германия, за да се разреши някак тази криза. От друга страна това е и знак за провала на европейския механизъм за управление, който просто не издържа на политическия натиск.

Лидерите на основните институции на ЕС играят само поддържащи роли в този спектакъл. Правителствата на държавите членки, подпомагани от МВФ, се опитват още веднъж да се издърпат за косата.

Без да пренебрегваме кризата на политическо лидерство в Европа, трябва да отчетем и невъзможността на институционалния механизъм на ЕС да произведе резултати в този труден момент. Важни решения се взимат извън механизма за наднационално вземане на решения. Това води до повече нестабилност и делегитимира взетите решения. Една от причините е явното незачитане на правото на ЕС.

По време на вечерята в Кан г-жа Меркел и г-н Саркози според медиите са попитали г-н Папандреу дали Гърция иска да остане в еврозоната или не. Проблемът на този въпрос е, че не е обсъден с всички 26 други държави членки освен Гърция. Доколкото ми е известно би било необходимо всички тези 26 държави И Гърция да решат за нейното излизане от еврозоната. С други думи политическото предприемачество не зачита структурата и съдържанието на правото на ЕС, криейки се зад воала на спешността. Обаче взетите по спешност решения често са лоши решения. ЕС е много повече от своята валута и никаква икономическа криза не би трябвало да се използва като инструмент за неговото разрушаване.

Докато ние, европейците, оставаме впечатляващо късогледи, нашите американски съюзници вече са забелязали и оценили огромната важност на нашата слабост. Може би е време да започнем да мислим стратегически и да спрем да стреляме в тъмното.

 

 

Уважаема Германия, Вие решавате бъдещето на Европа

Уважаема Германия,

Последните две десетилетия бяха много добри за Вас. Вие успяхте да обедините двете си части и своя народ. Имахте добър икономически растеж и търговска експанзия. Започнахте да се „нормализирате“, както казват експертите.

Днес трябва да решите голям проблем. От вас зависи дали проектът за еврозоната ще живее или умре. Няма да навлизам в детайлите на проблема и възможните решения. Във всеки случай знаете много добре какъв е залога и какви са опциите.

Но защо бихте избрала да спасите еврото? Две причини идват на ум. Първо, разпадането на еврозоната ще е много объркано и ще навреди на Вашите банки, пенсионни фондове и в крайна сметка- на Вашите граждани. Разпадането ще премахне някои от важните предимства на европейския вътрешен пазар и ще причини големи икономически проблеми по целия свят.

Второ, премахването на еврото ще противоречи на Вашите задължения. Когато основахте еврозоната Вие се съгласихте, че всяка промяна на правилата на ИПС ще става с изменение на учредителните договори. Това означава, че държави като Франция и Белгия изрично трябва да се съгласят с разпадането на еврозоната, а аз откровено се съмнявам, че те биха се съгласили. Така че ако искате да печатате отново германски марки, ще трябва да нарушите учредителните договори по един много очевиден начин.

Възможно е да рискувате и да го направите ако вътрешният политически натиск е наистина силен. Но противопоставянето на основополагащите принципи на Европейския съюз ще има висока цена за Вас. Една от причините за обединението през 1990 г. беше, че Вие бяхте добре интегрирана в Европейската общност. Да, сега сте много различна и да, вие с право искате по-силен глас в световните дела. Но все пак – има много противоречиви чувства в Европа относно една силна и експанзионистична германска икономика, особено в комбинация със сближаване с Русия. Трябва да помислите внимателно относно тези съображения.

Каквото и да решите, категорично Ви препоръчвам да говорите открито със собствения си народ. Евтината пропаганда за мързеливите гърци може да продава вестници, но тук не говорим за забавление. Вашият избор ще предопредели бъдещето на всички европейски граждани, а това означава и германците. Европейският съюз никога няма да е същия след разпадането на еврозоната и Вие няма да имате същата позиция както досега.

Моля, помислете добре преди да вземете решение. Светът няма да свърши с еврото, но ще бъде едно по-грозно място.

С уважение,

Вихър Георгиев

 

 

Дисекция на новото френско-германско предложение за еврозоната

Германският канцлер Меркел и френският президент Саркози се срещнаха вчера и произведоха този документ, съдържащ тяхното ново предложение за реформиране на управлението на еврозоната. Основните елементи са:

• Редовни срещи на държавните и правителствените ръководители на еврозоната два пъти годишно;
• Председател на еврозоната, съвпадащ с председателя на Европейския съвет;
• Засилване на правомощията на еврогрупата на финансовите министри (каквото и да означава това);
• Всички държави членки да включат правило за балансирани бюджети в конституциите си до лятото на 2012 г.;
• Всички държави членки на еврозоната да потвърдят решимостта си да изпълнят европейските препоръки за бюджетна консолидация и структурни реформи;
• Приключване на преговорите по предложението на Комисията за обща консолидирана корпоративна данъчна основа преди края на 2012 г.;
• Макроикономическите критерии по Кохезионния фонд да се прилагат и към структурните фондове;
• Общо френско-германско предложение за данък върху финансовите транзакции (Тобинов данък) до края на септември 2011 г.

Как да тълкуваме това предложение? Ще разделя анализа си на две части: 1. Ефективност при решаването на спешните проблеми на еврозоната и 2. Дългосрочни институционални въпроси.

1. Ефективност при решаването на спешните проблеми на еврозоната

Предложението няма да реши спешните проблеми на еврозоната. То е много далече от това, което искат пазарите и няма да помогне нито на ЕЦБ, нито на Испания и Италия. Въпреки че Меркел и Саркози засегнаха въпроса за създаване на еврозонови облигации, те не направиха позитивна стъпка в тази посока. Това се случва, докато много експерти твърдят, че остават отворени само две опции – създаване на общи държавни облигации за еврозоната или разпадане на еврозоната. Твърдо вярвам, че едно разпадане на еврозоната ще бъде голям удар за цялата световна икономика и някои изследвания потвърждават тази гледна точка. Ето защо по-нататъшното отлагане на този въпрос само ще добави към вредите за икономиката на еврозоната.

2. Дългосрочни институционални въпроси

Разглеждайки внимателно френско-германското предложение, не се открива нищо съществено ново спрямо Пакта за еврото. Общата консолидирана корпоративна данъчна основа и данъкът върху финансовите транзакции са стари идеи и те се разработват вече от Комисията. „Икономическото правителство на еврозоната“ е една политическа среща на високо равнище с неясни правомощия, които вероятно ще останат в рамките на Пакта за еврото. „Председателят“ на еврозоната ще добави тежест към позицията на председателя на Европейския съвет, но отново неговите/нейните правомощия не са ясно определени и ще се сведат вероятно само до координация.

По-притеснителна е вътрешната логика на предложенията. Те са в рамките на идеята за междуправителствения подход, оставяйки всички важни решения на един междуправителствен орган. Това е рецепта за провал. Вбесяващо е, че след 60 години наднационална регулация избираме един неефективен механизъм, който е подложен на риска от груповото взимане на решения. Лекуваме проблема със старите лекарства и това ще доведе до неговото задълбочаване. Ако искаме да запазим цяла еврозоната, трябва да дадем на един независим орган – Европейската комисия или нещо друго – правомощието да санкционира държавите членки при нарушаването на „златното правило“ за бюджетна дисциплина. Всяко друго решение няма да работи, точно както не работи сегашния механизъм за осигуряване на бюджетна стабилност в еврозоната.

Тази тенденция към използване на междуправителствен подход трябва да бъде спряна. Никой не вярва, че държавите членки ще успеят да се контролират една друга. Ако искаме интеграционния процес да продължи, трябва да отчетем вродената му логика. В противен случай ще отглеждаме само хибриди, които ще живеят кратко и ще оставят поразия след себе си.

 

 

Демокрацията не е основният проблем на еврозоната

Напоследък има много дискусии относно възможния недемократичен характер на програмите за икономии и споразуменията за „спасяване“ на периферните държави членки на еврозоната. Това не е основният проблем на еврозоната. Не се решава проблемът с търговските дисбаланси и това ще направи безполезни всички усилия за спасяване на еврото.

Следя с голям интерес дискусията сред евроблогърите относно последиците на програмите за икономии за нивото на демокрацията в държавите от периферията на еврозоната (виж по-конкретно приносите на Leigh Phillips, Ron Patz, и John Worth). Те повдигат важни въпроси и си заслужава да се прочетат. Това, което пропускат обаче, е истинската причина за кризата в еврозоната и нейните последици за бъдещите усилия за спасяване на еврото.

Истинският проблем са търговските дисбаланси на държавите от еврозоната. Една група северни държави се радва на значителни търговски излишък, докато повечето южни държави имат влошаващ се търговски дефицит. Този процес на икономическо раздалечаване се е влошил с въвеждането на еврото (виж фигурата).

Баланс по текущата сметка на държави от еврозоната като % от БВП (източник: Political Economy 101)

Това доведе до всякакви негативни последици за южните икономики, включително прекомерен държавен дълг. Но досегашния подход за справяне с кризата в еврозоната е едностранчив. Опитваме се да поправим само едната страна от уравнението – прекомерното потребление в периферните държави членки. Не предприемаме никакви мерки да ограничим прекомерното спестяване в северните държави като Германия и Холандия. В допълнение не позволяваме на южните държави да девалвират техните валути с цел отново да станат конкурентоспособни.

Този подход няма да проработи. Третирането на прекомерното спестяване като „добродетел“ само ще влоши досегашните различия. Липсата на опция за девалвация за южните държави буквално ще ги изправи до стената.

От тази гледна точка методът за определяне на неуспешни мерки е от вторично значение.

Доброволното разсрочване на дълга няма да свърши работа, нито пък програмите за спестяване. Необходими са по-смели и по-балансирани действия ако наистина искаме да поправим вредата. Ако северните държави продължават да пренебрегват собствения си принос към кризата, еврозоната буквално ще се срине под собствената си тежест.

––––––––––––––––––––––––––––––––––

Технически анекс

Тъй като не съм икономист ми се стори, че ще бъде полезно да посоча някои от източниците за този пост:

Stop Blaming Trade Imbalances On Lazy Greeks, Industrious Germans And Other Stereotypes by Michael Pettis

External versus domestic debt in the euro crisis by Daniel Gros

Rebalancing the Global economy: A Primer for Policymaking – Stijn Claessens, Simon J Evenett, Bernard Hoekman (eds.)

The EMU needs a stability pact for intraregional current account imbalances by Sebastian Dullien and Daniela Schwarzer

 

Пактът за еврото: обобщение

Държавните и правителствени ръководители на държавите от еврозоната приеха нов пакт за конкурентоспособност, наречен „Пакт за еврото“. Пактът е вид гаранция за Германия, за да се увеличат средствата за Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ).Можете да прочетете повече относно моите притеснения за законността на подобен пакт тук. Тук е достъпна една ранна оценка на пакта.

Водещите правила на Пакта за еврото:

• Пактът ще допълва съществуващите инструменти за координация на икономическата политика в ЕС;
• Пактът ще се концентрира върху действия, които са от компетентността на държавите членки. В избраните области за действие общите цели ще бъдат определяни от държавните и правителствените ръководители на участващите държави;
• Всяка година държавните и правителствени ръководители ще обявяват националните ангажименти на своите държави;
• Изпълнението на ангажиментите и напредъка към поставените общи политически цели ще се наблюдават от държавните и правителствени ръководители на участващите държави на годишна база.

Целите на Пакта за еврото са:

• Подобряване на конкурентоспособността;
• Увеличаване на заетостта;
• Принос към устойчивостта на публичните финанси;
• Увеличаване на финансовата стабилност.

Основните политически инструменти:

• Наблюдаване и корекция на разходите за труд за единица произведена продукция;
• Премахване на неоправданите ограничения за осъществяване на професионални услуги и в търговията на дребно;
• Подобряване на образователните системи, научно-изследователската и развойната дейност, иновациите и инфраструктурата;
• Премахване на бюрократичните пречки и подобряване на регулаторната рамка за бизнеса (напр. режима на несъстоятелност, търговското право);
• Реформи на пазара на труда за насърчаване на т.нар “flexicurity” – едновременно гъвкавост и сигурност ;
• Данъчни реформи (като намаляване на данъка върху трудовите доходи);
• Адаптиране на пенсионните системи към националните демографски особености;
• Национално законодателство за банкова несъстоятелност;
• Общи правила за данъчната основа при корпоративния данък.

 

 

(Не)Значимостта на Механизма за сътрудничество и проверка

Новите доклади по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния са публикувани от Комисията. Механизмът се използва от Комисията, за да наблюдава напредъка в областта на реформата на съдебната власт, борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Но има ли някакво значение този механизъм?

Трудно е да се каже. Механизмът е инструмент, използван, за да се продължи процеса на поставяне на условия след датата на присъединяването на България и Румъния. За три години след тази дата ЕС можеше да наложи предпазни клаузи, включително в областта на правосъдието и вътрешните работи (чл. 36 от Договора за присъединяване). Този период обаче изтече. В тесния смисъл на думата механизмът вече не е инструмент за поставяне на условия. Ели Гатева е написала чудесна статия по въпроса, обяснявайки, че липсата на награди, свързани с членството, както и използването на безобидни заплахи за санкциониране на неизпълнението, създават много слаба структура от негативни стимули.

От друга страна българското и румънското правителства обръщат внимание на препоръките в докладите и поне се опитват да ги приложат. Една от причините за това може да бъде трудността за присъединяване към шенгенското пространство. Франция и Германия свързаха двата въпроса, макар че те не са правно зависими. Така че може да се твърди, че присъединяването към шенгенското пространство е нов инструмент за поставяне на условия, използван, за да предизвика реформи на съдебната власт в България и Румъния.

Възможно е и друго тълкуване – че „старите“ държави членки са загубили надежда за ефективни структурни реформи на съдебната власт в България и Румъния и се опитват да ограничат вредата, като отказват достъп до Шенген. Тази стратегия ще се провали. Пренебрегването на структурните дефицити на правоохранителните органи и съдебната власт в България и Румъния може да има сериозни последици за целия Европейски съюз. Не е възможно да се „изолират“ двете държави в някакъв вид триаж. Техните слабости въздействат негативно на сигурността на целия ЕС, както и на отделните държави членки.

Ето защо механизмът за сътрудничество и проверка е все още полезен – поне като инструмент за диагноза.

 

 

В търсене на философския камък на координацията на икономическите политики

Франция и Германия предложиха нов път за координацията на икономическите политики в Европейския съюз. Предложението може да има амбициозен обхват, но е с минимални детайли – „изтеклият“ документ съдържа само една (1) страница. Как може да се тълкува това?

На първо място съм наистина изненадан от назидателното поведение на Меркел и Саркози на заседанието на Европейския съвет. Wall Street Journal цитира Yves Leterme, министър председател на Белгия:

„Имаше 18, 19 държави, които изразиха своето съжаление за начина, по който [предложението] беше представено, както и относно съдържанието. Беше наистина сюрреалистично заседание. „

Тази погрешна стъпка очевидно ще намали шанса за бърз успех на предложението. Встрани от тактиката обаче са ми много по-интересни възникващите правни пречки пред всеки компромис. Проблемът е, че твърде много разпоредби на правото на ЕС стоят на пътя на предложението в сегашната му форма.

Обхватът на предложените мерки е огромен: увеличаване на пенсионната възраст в еврозоната, премахване на индексацията на заплатите с инфлационния индекс, хармонизиране на ставките на корпоративните и други данъци, както и ограничаване на възможността на правителствата да вземат заеми. Въпреки всичко това, Франция и Германия вярват, че това може да се извърши без ревизия на учредителните договори, чрез подобна на Шенген правна рамка.

На първо място си заслужава да се изследва въпросът дали предложението може да бъде въведено като засилено сътрудничество (чл. 326 – чл. 334 ДФЕС). Подобно сътрудничество не трябва да засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване. То не може да представлява пречка, нито дискриминация спрямо търговията между държавите-членки, нито да предизвиква нарушения на конкуренцията между тях (чл. 326 ДФЕС). Тези правни ограничения трябва да се тълкуват внимателно, доколкото една програма за подобряване на конкурентоспособността на определени държави членки може да ги нарушава. Засиленото сътрудничество също така включва предложение на Комисията и одобрението на Европейския парламент. То се одобрява от Съвета с единодушие (чл. 329, пара. ДФЕС).

Друг вариант би била подобна на Шенген рамка, първоначално външна на ЕС. В този случай обаче смятам, че тя също би трябвало да отговаря на критериите за засилено сътрудничество – т.е. да не засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване, както и да не предизвиква нарушения на конкуренцията между държавите членки. Ще бъде трудно да се спазят тези критерии ако самата цел на тези мерки е да се подобри конкурентоспособността на участващите държави членки. В допълнение изглежда, че Франция и Германия разчитат на Европейската комисия и Европейския съвет за системен риск да извършват определени функции в тази нова рамка.Не мога да си представя как ще бъде извършено това без някой (например Великобритания) да повдигне въпроса за финансирането на подобни инициативи от бюджета на ЕС. Европейският парламент също би могъл да има определени възражения.

Най-вероятният (и най-бавен) вариант е ревизия на учредителните договори. Това е също така най-легитимният (и може би единственият законен) начин. Вярно е, че това би довело до пазарлъци и загуба на време. Но пък би допринесло за стабилността и правната сигурност на тази нова правна рамка.

Ясно е, че трябва да се вземат определени мерки. Но предлагането на мерки без да се мисли за техните правни аспекти не е добър знак за техния успех. В крайна сметка говорим за безпрецедентни нива на координация на икономическата политика. Опитът да се заобиколи изменението на учредителните договори може да не проработи именно поради мащаба на предложенията.

 

 

Intuitu Personæ: Кой да оглави ЕЦБ?

Напоследък се говори много за това кой да замени Жан-Клод Трише като председател на Европейската централна банка. Sylvester Eijffinger и Edin Mujagic от Tilburg University казват, че е необходим твърд президент на ЕЦБ, който не желае да се поддава на политически натиск. Jean Quatremer дава, както винаги, много детайлна картина на преговорите зад завесата относно избор на бъдещия председател на ЕЦБ.

Две неща са важни. Първо, трябва на всяка цена да се избегне поляризацията Север-Юг по този въпрос. Наистина, председателят на ЕЦБ се избира с квалифицирано мнозинство, но и малкото останало доверие в еврозоната ще бъде загубено ако държавите членки започнат битки за този пост. Второ, който и да бъде избран, трябва да може да гарантира силно лидерство. Определено не се нуждаем от председател на ЕЦБ, който разделя, вместо да обединява еврозоната.

Във време на голяма опасност няма място за експерименти. Надявам се, че държавите членки и по-конкретно Франция и Германия няма да свръх-политизират този избор. В противен случай последиците могат да се окажат непреодолими, а историята ще разпредели съответната вина.

 

 

Портата на Шенген остава заключена за България и Румъния

Франция и Германия официално са обявили, че ще блокират присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство, съобщава Euractiv. Основните недостатъци в двете държави, които те посочват, са липсата на задоволителна юридическа и административна среда в областта на сигурността и правосъдието, продължаваща корупция на различни нива и тревожно ниво на организираната престъпност.

Това писмо не е изненада за този блогър. Многократно съм посочвал, че и България, и Румъния са изправени пред значителни предизвикателства, свързани с реформата на съдебната власт и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Два въпроса обаче остават.

Първият въпрос е дали България и Румъния са били годни да станат държави членки на ЕС през 2007 г. Европейската комисия вярваше в това, както и Франция, и Германия. Това обаче води до логичното заключение, че двете държави са претърпели влошаване на нивото на законност след присъединяването.

Вторият въпрос е дали изобщо България и Румъния, в някакъв момент, могат да се присъединят към шенгенското пространство. Това не е абсурден въпрос, защото ако отделни държави членки затвърдят своето право на индивидуална преценка на качеството на съдебните системи на кандидатите, може да се окаже, че България и Румъния се оценяват по недостижими стандарти, които надминават сегашното ниво на законност на шенгенското пространство. Отново, това е логически изведена възможност.

Франция и Германия би следвало да разберат, че отговорът на двата въпроса ще има последици за нивото на солидарност и сближаване в Европейския съюз

 

 

Трише заявява очевидното

Председателят на ЕЦБ, Жан-Клод Трише, призовава за „квази-бюджетна федерация” пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент. Думата с „ф” обаче заплашително липсва от прес-съобщението на ЕП. Г-н Трише освен това казва, че „експертите подценяват решителността на правителствата [на ЕС]”.

Въпреки решителността на ЕС да спаси еврото, нещата изглеждат зле. Разликата в лихвения процент между италианските държавни облигации и германските държавни облигации достигна своя максимум от въвеждането на еврото. Разликата в лихвите между белгийските 10-годишни облигации и германските държавни облигации със сходен падеж достигна до най-високите си нива от 1993 г. насам. С други думи пазарите „не купуват” номера с рештелността, поне засега.

Ето за какво са коментарите на г-н Трише. На него му е ясно, че в дългосрочен план институционалната рамка на еврозоната НЕ е достатъчна. Дори и ЕЦБ да успее да успокои пазарите за момента (което изобщо не е сигурно), могат да последват нови, по-силни кризи през следващото десетилетие, които да подкопаят икономическия растеж в целия Европейски съюз.

Така че г-н Трише прави две неща. Първо, той се опитва да успокои пазарите, което е много разумно. Второ, той казва на европейските политици, че самодоволството по отношение на институционалната рамка на еврозоната вече не е възможно и обсъжданията трябва да започнат сега. Въпросът е дали те слушат?