Tag Archives: Гърция

За мишките и хората в еврозоната

Тази седмица беше бурна за еврозоната, в поредица от подобни бурни седмици преди нея. Гръцкият премиер предложи референдум за новия спасителен пакет, беше порицан от лидерите на еврозоната по време на срещата на Г20 и трябваше да уговори своя изход от политическата сцена. Междувременно Италия се паникьоса и започна да преработва своята програма за икономии.

Всичко това ни разкрива нов прилив на политическо предприемачество, основно от страна на лидерите на Франция и Германия, за да се разреши някак тази криза. От друга страна това е и знак за провала на европейския механизъм за управление, който просто не издържа на политическия натиск.

Лидерите на основните институции на ЕС играят само поддържащи роли в този спектакъл. Правителствата на държавите членки, подпомагани от МВФ, се опитват още веднъж да се издърпат за косата.

Без да пренебрегваме кризата на политическо лидерство в Европа, трябва да отчетем и невъзможността на институционалния механизъм на ЕС да произведе резултати в този труден момент. Важни решения се взимат извън механизма за наднационално вземане на решения. Това води до повече нестабилност и делегитимира взетите решения. Една от причините е явното незачитане на правото на ЕС.

По време на вечерята в Кан г-жа Меркел и г-н Саркози според медиите са попитали г-н Папандреу дали Гърция иска да остане в еврозоната или не. Проблемът на този въпрос е, че не е обсъден с всички 26 други държави членки освен Гърция. Доколкото ми е известно би било необходимо всички тези 26 държави И Гърция да решат за нейното излизане от еврозоната. С други думи политическото предприемачество не зачита структурата и съдържанието на правото на ЕС, криейки се зад воала на спешността. Обаче взетите по спешност решения често са лоши решения. ЕС е много повече от своята валута и никаква икономическа криза не би трябвало да се използва като инструмент за неговото разрушаване.

Докато ние, европейците, оставаме впечатляващо късогледи, нашите американски съюзници вече са забелязали и оценили огромната важност на нашата слабост. Може би е време да започнем да мислим стратегически и да спрем да стреляме в тъмното.

 

 

Комисията предлага увеличаване на съфинансирането от фондовете на ЕС за шест държави

Европейската комисия предлага да се увеличи размера на съфинансирането от фондовете на ЕС за шест държави членки, които бяха засегнати от кризата.

Предлага се шест държави да се възползват от допълнителното съфинансиране: Гърция, Ирландия, Португалия, Румъния, Латвия и Унгария.

Мярката не представлява ново или допълнително финансиране, но позволява по-ранното използване на средствата по политиката на ЕС за сближаване, развитие на селските райони и рибарството. Приносът на ЕС ще се увеличи до максимум 95% в случай на искане от засегнатата държава членка. Тази мярка би следвало да се комбинира с приоритизиране на проекти, фокусирани върху растежа и заетостта, като преквалификация на работници, развитие на бизнес клъстъри и инвестиции в транспортната инфраструктура. По този начин може да бъде подобрено изпълнението на програмите, да се подобри усвояването и да се вкарат повече пари в икономиката.

Мярката засяга държавите, които са най-засегнати от кризата и които вече са получили финансова помощ по линия на механизма за баланса на плащанията за държавите извън еврозоната (Румъния, Латвия и Унгария) или от Европейския механизъм за финансова стабилизация за държавите в еврозоната (Гърция, Ирландия и Португалия). България не е включена в тази схема.

 

 

Второто спасяване на Гърция: детайлите

Лидерите на еврозоната одобриха второто спасяване на Гърция, което трябва окончателно да преодолее дълговата криза в страната. Общото финансиране ще възлезе на 109 милиарда евро. Ще бъде използван Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС), но падежът на заемите ще бъде удължен от сегашните 7,5 години до 15-30 години с гратисен период 10 години. Лихвата по заемите ще бъде около 3,5%, близо до разходите за финансиране на ЕФФС. Падежите на съществуващите заеми от първото спасяване на Гърция ще бъдат удължени. Частният сектор ще допринесе с до 37 милиарда евро. На финансовите институции ще бъдат предоставени няколко опции за участие, включващи обратно изкупуване на гръцки дълг, удължаване на падежа на облигациите и разсрочване на дълг. Гръцките банки ще бъдат капитализирани „при нужда“.

ЕФФС и Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) ще могат да:

  • действат въз основа на програма за превенция;
  • финансират рекапитализацията на финансови институции чрез заеми към правителствата, включително на държави, включени в програма за стабилизация;
  • се намесват на вторични финансови пазари въз основа на анализ на ЕЦБ за наличието на изключителни обстоятелства и рискове за финансовата стабилност.

Лихвените равнища и падежите на заемите на ЕФФС за Гърция ще бъдат приложени също и към Португалия и Ирландия.

Ще бъде ли ефективно новото спасяване? Трудно е да се каже. Икономическите коментатори са донякъде скептични. Felix Salmon отбелязва, че тази сделка сама по себе си не е достатъчна, за да направи Гърция отново платежоспособна. Според него това не е еднократно действие и същите инструменти ще се използват за Португалия и/или Ирландия.

Ясно е, че сделката ще облекчи страховете за финансов колапс на еврозоната. Но в същото време сделката не решава проблема с икономическия растеж на Гърция (и по аналогия на Португалия, Ирландия, Испания и т.н.). Основният проблем на еврозоната продължава да съществува. Докато не се справим с макроикономическите дисбаланси и структурните пречки пред растежа, няма да преодолеем причините за настоящата дългова криза.

 

 

Демокрацията не е основният проблем на еврозоната

Напоследък има много дискусии относно възможния недемократичен характер на програмите за икономии и споразуменията за „спасяване“ на периферните държави членки на еврозоната. Това не е основният проблем на еврозоната. Не се решава проблемът с търговските дисбаланси и това ще направи безполезни всички усилия за спасяване на еврото.

Следя с голям интерес дискусията сред евроблогърите относно последиците на програмите за икономии за нивото на демокрацията в държавите от периферията на еврозоната (виж по-конкретно приносите на Leigh Phillips, Ron Patz, и John Worth). Те повдигат важни въпроси и си заслужава да се прочетат. Това, което пропускат обаче, е истинската причина за кризата в еврозоната и нейните последици за бъдещите усилия за спасяване на еврото.

Истинският проблем са търговските дисбаланси на държавите от еврозоната. Една група северни държави се радва на значителни търговски излишък, докато повечето южни държави имат влошаващ се търговски дефицит. Този процес на икономическо раздалечаване се е влошил с въвеждането на еврото (виж фигурата).

Баланс по текущата сметка на държави от еврозоната като % от БВП (източник: Political Economy 101)

Това доведе до всякакви негативни последици за южните икономики, включително прекомерен държавен дълг. Но досегашния подход за справяне с кризата в еврозоната е едностранчив. Опитваме се да поправим само едната страна от уравнението – прекомерното потребление в периферните държави членки. Не предприемаме никакви мерки да ограничим прекомерното спестяване в северните държави като Германия и Холандия. В допълнение не позволяваме на южните държави да девалвират техните валути с цел отново да станат конкурентоспособни.

Този подход няма да проработи. Третирането на прекомерното спестяване като „добродетел“ само ще влоши досегашните различия. Липсата на опция за девалвация за южните държави буквално ще ги изправи до стената.

От тази гледна точка методът за определяне на неуспешни мерки е от вторично значение.

Доброволното разсрочване на дълга няма да свърши работа, нито пък програмите за спестяване. Необходими са по-смели и по-балансирани действия ако наистина искаме да поправим вредата. Ако северните държави продължават да пренебрегват собствения си принос към кризата, еврозоната буквално ще се срине под собствената си тежест.

––––––––––––––––––––––––––––––––––

Технически анекс

Тъй като не съм икономист ми се стори, че ще бъде полезно да посоча някои от източниците за този пост:

Stop Blaming Trade Imbalances On Lazy Greeks, Industrious Germans And Other Stereotypes by Michael Pettis

External versus domestic debt in the euro crisis by Daniel Gros

Rebalancing the Global economy: A Primer for Policymaking – Stijn Claessens, Simon J Evenett, Bernard Hoekman (eds.)

The EMU needs a stability pact for intraregional current account imbalances by Sebastian Dullien and Daniela Schwarzer

 

Старата нова идея за политически съюз – недоразбрана?

Гръцката финансова криза вече заплашва цялата еврозона. Изглежда, че без значително преструктуриране на държавния дълг Гърция вероятно ще фалира и ще се наложи да напусне еврозоната. Това обаче би могло да доведе до съществени вреди и нежелани ефекти за цялата Европейска банкова и финансова система. Вторият вариант е голям бюджетен трансфер от държавите в ядрото на еврозоната. Тази втора възможност би довела до искането от държавите донори на съществени политически гаранции за бюджетна дисциплина в Гърция и другите възможни получатели на помощ (Португалия и Ирландия).

Изглежда, че кризата е върнала на масата идеята за европейски политически съюз. Председателят на ЕЦБ, Жан-Клод Трише, призовава за въвеждането на европейски финансов министър.

Идеята не е наистина нова. През 1950те проектът за Европейска политическа общност (ЕПО) цели да обедини политически държавите от Европейската икономическа общност(можете да прочетете повече в чудесната статия Berthold Rittberger). Основната институционална иновация на ЕПО е централната роля на двукамарния парламентарен орган в приемането на бюджета и законодателството. Проектът за ЕПО се проваля, но някои от идеите му по-късно са въведени чрез включването на Европейския парламент в законодателната и бюджетната процедура.

Връщайки се към идеите на г-н Трише виждаме нещо съвсем различно. В неговата идейна рамка Съветът действа по предложение на Комисията и във взаимодействие с ЕЦБ, като предприема директно мерки, засягащи икономиката на съответната държава членка, която не е изпълнила стабилизационната си програма. Не се предвижда роля за Европейския парламент. Очевидно г-н Трише смята, че самото съгласие по стабилизационната програма е достатъчна легитимация за пряка намеса в икономическата и бюджетната политика на държава членка от Съвета.

Това е доста съмнително. Трудно е да си представим как същите хора, които са се противопоставили с насилие на мерките за икономии, предприети от собствените им, демократично избрани правителства, ще приемат намесата на институция на Европейския съюз. Еднакво трудно е да си представим, че Европейският парламент ще одобри подобна институционална рамка. Определено мога да разбера разумните мотиви за предвиждането на такъв втори етап на принудително изпълнение на мерките за икономии, но се страхувам, че подобна процедура чувствително ще влоши демократичния дефицит на Европейския съюз.

Ако и когато правителствата на държавите членки решат, че е необходима по-задълбочена ревизия на учредителните договори, за да се установи по-тясна бюджетна координация, ще се наложи те да се консултират и с националните си парламенти, и с Европейския парламент. Подобни консултации са впрочем неизбежни, доколкото ДЕС изисква свикването на Конвент за приемането на проект за изменение на договорите (чл. 48, пара. 2-5 ДЕС).

 

 

Кой е новата Гърция?

Нови облаци се събират над еврозоната.

Ирландия се е обърнала към Европейската комисия, за да потърси подкрепа за своя ревизиран план за намаляване на бюджета. Оли Рен, комисар по икономическите и парични въпроси, отива в Дъблин, за да обсъди новото намаляване на ирландския бюджет, равняващо се на 3,6% от БВП. Целта на този ход е да убеди инвеститорите в облигации, които в момента не желаят да купуват ирландски облигации. Думата „спасяване” виси във въздуха.

Португалия планира намаляване на заплатите в публичния сектор с 5% и увеличаване на данък добавена стойност (ДДС) с 2 пункта до 23%. Планът за бюджетни икономии в Гърция не работи както се очакваше, защото приходите в бюджета растат по-бавно.

Отгоре на това САЩ с втората вълна на количествено облекчаване (quantitative easing – QE2), на практика постави еврозоната в ъгъла. QE2 би следвало да увеличи натиска за поскъпване на еврото, с което ще подкопае още повече конкурентоспособността на износа от еврозоната.

Всичко това ни казва, че еврозоната все още изпитва сериозни затруднения. Дори и ако правителствата от периферията избегнат засега сценарий със спасяване, в средносрочен план тяхната позиция остава доста несигурна. Ето защо си заслужава да се прочете донякъде провокативния анализ на Samuel Brittan (необходима е безплатна регистрация за FT) за неизбежната смърт на еврото. Според г-н Brittan настоящата битка за спасяване на еврото наподобява битката за избягване на девалвацията на британския паунд през периода 1961-1967 г. Един цикъл на спасявания и нови кризи завършва с приемане на неизбежното.

И преди съм обсъждал възможното разпадане на еврозоната. Това е достоверен сценарий, но за щастие не е единствения сценарий. Разпадането на еврозоната ще бъде голям удар за интеграционната динамика и трябва да бъде избегнато. Всички държави членки вероятно знаят това, но остава да се види дали ключовите държави членки на еврозоната действат въз основа на това разбиране.

 

 

Без европейски приоритетен статус за газопровода „Южен поток”

В-к Дневник съобщава, че според говорителя на европейския комисар по енергетиката, Гюнтер Йотингер, руският проект за газопровод „Южен поток” не може да получи приоритетен статус като ТЕН-Е проект. Причината е, че „Южен поток” не осигурява диверсификация на енергийните доставки.

Само преди няколко дни беше съобщено, че България и Гърция са се споразуменли да търсят подобен приоритетен статус за „Южен поток” в ЕС. Заслужава си също така да се прочете и обзора на блога European Dialogue за преговорите между България и Русия относно „Южен поток” и други енергийни въпроси.