Tag Archives: Г-20

Какво всъщност искаме от ЕС?

Европейските граждани би трябвало да мислят повече за своите искания когато говорят за ЕС. Ето защо.

Това не са най-добрите времена за ЕС. Има финансова криза; имиграционна криза; криза на доверие от и кой знае какво още. С две думи ЕС е в беда.

По-трудно е да се разбере злонамереността и подхода „аз-нали-ви-казах“ на толкова много политици, коментатори и европейски граждани. Силата на негативните чувства е наистина забележителна. Ето защо ще направя нещо нетипично за този блог и ще се обърна директно към скептиците. Целта ми е да направя безпощадна, субективна и силно нормативна критика на посредствеността на онези, които предпочитат европейско бъдеще без Европейски съюз.

За да направя това е необходимо едно важно наблюдение. За последните 60 години видът Homo Sapiens не се е развил съществено. С оглед на това изглеждат странни твърденията, че нова война на европейския континент е невъзможна. Не танковете и самолетите разрушиха Европа през Втората световна война, а хората в тях. Нещо повече – нашите физически и генетични предци са водили война на този континент поне през последните две хиляди години. Всъщност единственият по-дълъг мирен период в скорошната история е именно периодът на европейска интеграция. Вярно е, че НАТО и динамиката на ядрено сдържане играят своята роля. Но именно сътрудничеството между елитите в Европейската общност циментира този пакт.

Днес мнозина вярват, че войните са част от историята, но не и от бъдещето. Други пък смятат, че войните могат да бъдат полезен инструмент на външната политика. Това, което ги свързва, е липсата на военновременен опит. Този вирус на невежество и посредственост е широкоразпространен. Той засяга политици, журналисти и всякакви експерти. Правилото Макдоналдс е техния флаг, макар че това правило вече е нарушено. Този вирус ги кара още да смятат, че държавите са добре екипирани да решават възникващите проблеми, използвайки класическите инструменти на междуправителственото сътрудничество. Проблемът е, че този вид сътрудничество напоследък зрелищно се проваля – конференцията на ООН за климата не успя да приеме нови правила за ограничаване на промените в климата; СТО не успя да приключи кръга преговори от Доха; а Г-20 обикновено успява да се споразумее само за менюто на съответната среща. Това не са инциденти, а симптоми на ограниченията на класическите форми на международно сътрудничество.

Някой може да каже, че ако ЕС е бил толкова успешен е нямало да се стигне до настоящата криза. Това е вярно. ЕС не е перфектен и сега берем плодовете на хлабавите правила на Икономическия и паричен съюз. Но ЕС е по-добър от всяка друга форма на сътрудничество особено като се имат предвид по-малките икономики на повечето държави членки. Истината е, че без Европейския съюз икономическият живот в Европа ще се забави и бизнесът знае това. Това е и проблемът на някои антиевропейски партии: техните избиратели ще пострадат от възможното излизане от Съюза. Ето защо те предпочитат да мърморят за ЕС без обаче да предприемат стъпки за разрешаване на своята неудовлетвореност. Би следвало да се проведат референдуми във всяка държава членка, която чувства нужда да поеме по друг път към благоденствието. Би следвало по-конкретно Великобритания да бъде насърчена да проведе референдум относно членството си в ЕС. Европейският съюз не е клуб по интереси; успехът му зависи от мотивацията на неговите членове.

ЕС не е на кръстопът. Той е добре функциониращ механизъм за политическа интеграция. От неговите потребители – европейските граждани, зависи да го използват правилно. Съюзът ще произвежда резултати само ако ги поискаме. Ето защо ми се иска да чувам повече конкретни желания и по-малко хаотични критики, когато говорим за ЕС.

Г-20 – каква глобална икономическа политика?

Казва се, че Групата на двадесетте (Г-20) ще стане основният координиращ орган по глобалните икономически въпроси. Но какво означава това?

Изявлението от последната среща на Г-20 казва, че групата ще стане „главният форум за нашето международно икономическо сътрудничество”. Изявлението очертава три насоки на това сътрудничество:

  • Държавите от Г-20 ще съгласуват общи политически цели;
  • Членовете на групата ще определят средносрочни политически рамки и ще работят заедно за оценка на колективните последици от националните политически рамки;
  • Лидерите на Г-20 ще обсъдят и приемат въз основа на обща оценка действия за постигане на общите цели.

Г-20 се приема като ефективен форум който позволява включването на развиващите се държави в глобалното икономическо и финансово управление. Една от най-важните задачи пред Г-20 е реформата на Международния валутен фонд (МВФ) и другите световни финансови институции.

Други експерти обаче твърдят, че процесът на реформи не може да бъде ограничен до Г-20 или подобни асоциации, които изключват толкова много държави. Ето защо Г-20 не може да замести напълно легитимните и универсални международни организации като МВФ.

Допълнителна критика към Г-20 е, че липсват големи държави като Бангладеш и Нигерия, а Европа е свръх-представена– което нарушава демократичната представителност на форума.

Насоки на Европейския съвет за срещата на Г-20

Неформалният Европейски съвет на 17 септември 2009 г. приключи с този документ, наречен Agreed Language for the Pittsburgh G-20 Summit.

Някои основни послания:

  • Необходимо е да се определят и изпълнят по координиран начин стратегии за изход [от схемите за подпомагане на икономиките] веднага след възстановяването [им];
  • Важно е да се засили глобалното макроикономическо сътрудничество (…) основано на централната роля на МВФ;
  • Г-20 трябва да приеме глобално координирана система за макро-пруденциален надзор, основана на тясно сътрудничество между МВФ, Съвета за финансова стабилност и надзорните органи, при ефективен обмен на информация;
  • Всички държави от Г-20 следва да възприемат капиталовата рамка на Базел II;
  • Г-20 следва да определи обвързващи правила за финансовите институции за променливите възнаграждения [на ръководните служители], които правила да бъдат подкрепени от санкции на национално равнище;
  • Международният пазар на въглеродни емисии трябва да бъде разширен и реформиран чрез установяването и свързването на системи за търговия;
  • Г-20 трябва да разпознае необходимостта от бърз старт на международната подкрепа за отговор на спешните нужди от финансиране [във връзка с измененията в климата] в развиващите се и особено в най-малко развитите държави.

Г-20 постигна съгласие за нова финансова регулация

Срещата на върха на Г -20 в Лондон доста изненадващо успя да произведе реални резултати.
Те включват:

• Допълнителни 1,1 трилиона долара за програма за възстановяване на кредитирането, икономическия растеж и заетостта в световната икономика;
• Призив за укрепване на финансовата регулация и надзор;
• Учредяването на Борд за финансова стабилност на мястото на Форума за финансова стабилност (ФСФ), с увеличени правомощия, който ще включва представители на държавите от Г 20, членовете на ФСФ, Испания и Европейската комисия;
• Предприемане на действия срещу отказващите да сътрудничат юрисдикции и данъчни оазиси;
• Регулаторен надзор и регистрация по отношение на всички системно важни финансови институции, инструменти и пазари, включително системно важните хедж фондове и агенции за кредитен рейтинг.

Този списък е впечатляващ. Остава да се види какво от него ще бъде изпълнено.