Tag Archives: дебат

Скритият дневен ред на дебата относно състоянието на Европейския съюз

Много колеги блогъри свършиха добра работа, отразявайки речта на Жозе Мануел Барозу за състоянието на Европейския съюз и последвалия я парламентарен дебат в своите блогове (виж Grahnlaw и Jon Worth) и в Twitter. Няма да обсъждам темите в дебата или качествата на изказалите се.

Много повече се интересувам от (скритата) институционална рамка на този дебат. Не е необичайно за председателя на Комисията да изложи своята законодателна програма пред Европейския парламент, както отбелязва и Andrew J. Burgess. Новият формат обаче изглежда подобен на речта на президента на САЩ относно „Състоянието на Съюза”. Означава ли това, че Барозо се смята за държавен глава на ЕС? Едва ли, но има някаква символична стойност в това начинание.

По-важно е наблюдението на председателя на Европейския парламент в Twitter:

“За първи път имаме дебат относно състоянието на Съюза. Това е стъпка към парламентарна Европа.”

Ако това не е кухо твърдение, то би трябвало да изразява убеждението на Парламента, че се движим по пътя към „парламентарна Европа”. Парламентът твърди това от много години, но разликата е, че сега има много повече инструменти, за да влияе както на работата на Комисията, така и на избора на политики в ЕС. Може да се окаже, че коментарът на г-н Бузек разкрива не само една бъдеща цел, но и известно задоволство от вече постигнатите резултати.

Липсващото звено в дебата за управлението на еврозоната

Председателят на Европейския съвет, Херман ван Ромпуй, предлага „кризисен кабинет”. Според него „няма достатъчна йерархия или органични връзки между основните играчи и основните институции”. Идеята е в „кризисния кабинет” да се включат председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо, председателят на Европейската централна банка, Жан-Клод Трише и самия г-н ван Ромпуй.

В същото време председателят на Европейската комисия нарече плановете на Германия за подобряване на икономическото управление на еврозоната „наивни”. Той смята, че не са възможни изменения на учредителните договори в момента.

За мен е очевидно, че дебатът е триъгълен – между Комисията, Европейския съвет и ЕЦБ, изключвайки един играч. Това е Европейският парламент.

Донякъде това е разбираемо. По-нататъшната интеграция на икономическите политики ще засегне държавния суверенитет. Ето защо е необходима твърда подкрепа в държавите членки за по-нататъшни реформи.

Но, както се видя, слабите гаранции в Пакта за стабилност и растеж, договорени от държавите членки, не проработиха. Всякакъв механизъм за координация, който не включва изменение на учредителните договори, вероятно ще го последва. Можем да видим това в концептуалните спорове между Германия и Франция през годините и дори днес.

Наистина, ЕП проведе дебат за координацията на икономическите политики миналата седмица. Но повлия ли този дебат на ЕС? Достигна ли до европейските граждани? Не съм сигурен.

Тъмният сценарий е политическо разединение вместо конвергенция. Това може би вече се случва, имайки предвид някои едностранни действия на Германия. Но това не би трябвало да ни изненадва – правителствата пресмятат своя тактически интерес, залагайки срещу останалите участници в паричния съюз. Всъщност, историята е пълна с примери за разпадане на парични съюзи поради политически разногласия.

Европейските лидери изглежда вярват, че могат да „поправят” еврозоната на междуправителствено ниво с подкрепата на ЕЦБ, и по възможност без изменения на учредителните договори. Би било чудесно, но е невъзможно.

Ето защо би било много, много по-добре ако Европейският парламент имаше по-силен глас в дебата. В момента ЕП е единствената институция, която може да предостави открит форум за дискусия по разнопосочните политически идеи за реформа.

Малко по-грубо казано – държавите членки могат да заобиколят обществената дискусия, но няма да излъжат пазарите.

Дебат в Германия около Договора от Лисабон

EUobserver съобщава, че решението на Конституционния съд на Германия за ратификацията на Договора от Лисабон е породило дискусия за правомощията на двукамарния германски парламент при трансфер на суверенитет след влизане в сила на Договора от Лисабон.

Много експерти казват, че е необходимо да се прочете цялото решение (147 страници), за да се разбере значението му.