В последните дни и турски, и европейски политици се изказаха в полза на присъединяването на Турция към Европейския съюз. Егемен Багъш, турският главен преговарящ с ЕС, се опита да отблокира кандидатурата на Турция като призова държавите от ЕС да свикат референдуми за присъединяването на страната към ЕС. Бившият външен министър на Германия, Йошка Фишер, предвижда, че опозицията на Австрия, Франция и Германия към присъединяването на Турция към ЕС ще се стопи с времето.
И в двата случая основните аргументи са силата на турската икономика и демографският профил на населението – средната възраст на населението в Турция е 28 години спрямо 42 в ЕС, а турската икономика нарасна с 11 процента през първата половина на тази година, докато икономиката на ЕС – само 1-2 процента.
Но това няма да е достатъчно. Критериите за присъединяване вече са правнообвързващи (чл. 49 ДФЕС) и те включват т.нар. „политически критерии”, които се покриват особено трудно. „Политическите критерии” включват стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, законност, защита на човешките права и малцинствата.
Турция трябва да се стреми на първо място да покрие тези критерии. Никакво ниво на икономическо развитие не може да замести липсата на демокрация или спазване на човешките права. Турската комуникационна стратегия трябва да се концентрира върху насърчаването на демократичните ценности и едва след това – върху икономическото развитие. Иначе Турция ще се позиционира като ценен търговски партньор и източник на имиграция, но не и като потенциална държава членка.
Право на Европейския съюз 