Tag Archives: Договор от Лисабон

Досадната необходимост от ревизия на учредителните договори

Духът на реформата отново броди из Европа. Говори се за политически съюз, премахване на институции на ЕС и дори напускане на Съюза. Мога само да симпатизирам на този дух на реформи и творческо разрушаване. Но едно нещо ме притеснява – липсата на разбиране на правната основа на ЕС.

Европейският съюз не е клан на племе. Той е наднационална организация, основана на правото и включва сложна мрежа от правила, които правят цялото нещо възможно. Идеите за реформа са страхотни,но реформата изисква ревизия на учредителните договори чрез предвидените процедури.

Ето защо политическият съюз не може да се случи веднага. Тази реформа ще трябва да мине по дългия път – обикновена процедура за преразглеждане, защото предоставя нови правомощия на ЕС (чл. 48 ДЕС). Такъв е случаят и с премахването на Икономическия и социален комитет (защото се променя институционалната рамка на Съюза). Що се отнася до потенциалното напускане на ЕС от Великобритания, необходим е детайлен правен анализ, за да се изчислят всички разходи и възможни времеви рамки за подобен ход.

Каквото и да ни донесе духът на реформи, ще трябва да осъществим реформата правно. Не съществуват задни врати (виж и позицията на Otmar Issing срещу въвеждането на политически съюз през задната врата на паричния съюз).

 

 

Политически компромис за новия режим на комитология

Това е много специален ден. Европейският парламент потвърди споразумението със Съвета за новия регламент относно изпълнителните правомощия на Комисията. Новият регламент ще влезе в сила от 1ви март и автоматично ще замени съществуващата система.

Както и преди, предвиденият в регламента механизъм за контрол е основан на „комитологията“, т.е. комитети, съставени от представители на държавите-членки, на които Комисията представя проекти на мерки за изпълнение, но противно на сега съществуващата система, Съветът няма право на намеса като апелативен орган. В някои отделни случаи е възможно да се наложи участието на „апелативен комитет“, но това е просто един „обикновен“ комитет, председателстван от Комисията, независимо от по-високото равнище на представителство. Това дава възможност за преразглеждане на проектомерките или за тяхната промяна при необходимост.

Регламентът предвижда мерките за изпълнение в области като търговската защита да бъдат включени в нормалния режим. Досега тези мерки бяха предмет на специални процедури, при които често Съветът имаше последната дума.

Новата процедура предоставя също така повече гъвкавост на Комисията и по-голяма политическа отговорност. При липса на квалифицирано мнозинство против или в полза на проект на акт за изпълнение на Комисията, тя ще има право на избор между приемането на акта или неговото преразглеждане.

В момента пиша статия за новия правен режим на процедурите по комитология, която ще бъде достъпна в този блог някъде през февруари 2011 г.

Обнародвани са първите делегирани регламенти!!!

С удоволствие ви съобщавам, че са обнародвани първите делегирани регламенти по новата йерархия на юридическите актове на ЕС. Делегираните регламенти се приемат от Европейската комисия без да е необходимо одобрението на комитет по комитология. Делегираните актове допълват или изменят определени несъществени елементи от законодателния акт (чл. 290 ДФЕС).

Нови гледни точки за възможно изменение на учредителните договори

Идеята за изменение на учредителните договори, за да се предвиди постоянен механизъм за управление на финансови кризи, е на масата за преговори след последното заседание на Европейския съвет. Сега нови развития и мнения засягат този въпрос.

CEPS са публикували три доклада, които разсъждават върху възможната ревизия на учредителните договори – post-mortem на заседанието на Европейския съвет, преглед на процедурите за изменение на учредителните договори и по-конкретен преглед на особеностите на измененията на Договора от Лисабон. Според трите документа е възможна ограничена ревизия на учредителните договори. По-конкретните предложения са:

  • промяна на чл. 122 ДФЕС и включване на позоваване на изискване за финансова стабилност (плюс постоянен Европейски фонд за финансова стабилност –ЕФФС, създаден на междуправителствен принцип), или
  • добавяне на позоваване на чл. 143 ДФЕС – правното основание за използване на съществуващия механизъм за подкрепа към държави извън еврозоната, в чл. 136 ДФЕС – текстът относно специфичните мерки спрямо държавите от еврозоната.

Авторите отбелязват, че жизнеспособността и на двата подхода ще зависи от интерпретацията доколко подобно изменение би нарушило общата забрана за поемане на чужди задължения в чл. 125 ДФЕС и би променило същността на паричния съюз, превръщайки го в съюз за бюджетни трансфери (на немски Transferunion). В допълнение според тях е спорно доколко подобно изменение би представлявало промяна на областите на компетентност на ЕС и би изисквало обикновена процедура за преразглеждане.

Междувременно някои холандски партии се опитват да наложат предварителен референдум за всяка предстояща ревизия на Договора от Лисабон.

Изглежда, че всяко предложение за изменение на учредителните договори трябва да бъде разглеждано в светлината на възможната му ратификация, както и отчитайки общата забрана за поемане на чужди задължения в чл. 125 ДФЕС. Личното ми убеждение е, че всяка институционализация на постоянен механизъм за управление на кризи е проблемна от правна гледна точка и във всеки случай изисква обикновена процедура за преразглеждане на учредителните договори. Необходимо е обаче да видим поправките черно на бяло, преди да спекулираме по-нататък за тяхната правна същност.

 

 

Каква ограничена ревизия на учредителните договори?

Европейският съвет очевидно е решил, че са необходими ограничени изменения на учредителните договори на ЕС, за да се създаде постоянен механизъм за управление на финансови кризи в еврозоната. Херман Ван Ромпуй и Европейската комисия са натоварени с подготовката на предложение за подобен механизъм, който ще предоставя по спешност заеми на държавите членки в случай на криза с изплащането на държавния дълг. Предложението за ограничаване на правото на глас на държавите членки, които нарушават изискванията за бюджетна стабилност, изглежда е изоставено за момента.

Важна особеност на този мандат е въпроса дали може да се използва опростена  процедура  за  преразглеждане на договорите (чл. 48, пара. 6 ДЕС). Опростената процедура може да се използва за изменение на част трета на ДФЕС (вътрешни  политики  и  дейности  на  Съюза). Европейският  съвет  действа  с единодушие  след  консултация  с  Европейския  парламент  и  Комисията,  както  и  с  Европейската централна  банка  в  случай  на  институционални  изменения  в  паричната  област.

Основното изискване за прилагане на опростената  процедура  за  преразглеждане на договорите обаче е, че с нея не може  да  разширяват  областите на  компетентност,  предоставени на  Европейския съюз  с  учредителните договори. Този тест е много важен и остава да се види как един смислен механизъм за управление на кризи може да го премине.

Междуинституционално (Недо)Споразумение

Юристите и политолозите обръщат специално внимание на междуинституционалните споразумения на институциите на ЕС, и то поради важна причина: именно там за пръв път се появяват много институционални иновации. Сега едно междуинституционално споразумение (МИС) между Европейския парламент (ЕП) и Европейската комисия се превръща в предмет на спор. Съветът е изразил сериозни критики към документа и твърди, че някои разпоредби на споразумението нарушават институционалния баланс, предвиждайки определени правомощия за Европейския парламент, които не са предвидени в учредителните договори и които ограничават автономията на Комисията и на нейния председател (hat tip: EUobserver).

Съветът се тревожи относно участието на ЕП в международни преговори и разширения достъп на ЕП до поверителни документи и до информация относно процедурите за нарушение, водени от Комисията срещу държави-членки. Съветът заплашва да оспори всяко действие на Комисията и ЕП, което би имало резултат, противоречащ на интересите и правомощията на Съвета, предвидени в учредителните договори.

Въпросът е дали тези разпоредби съставляват промяна в институционалния баланс, която представлява нарушение на учредителните договори. Това е всъщност двояк въпрос. Знаем много добре, че МИС винаги променят в някаква степен институционалния баланс и това конкретно споразумение е добър пример в тази посока. Но нарушава ли учредителните договори?

Martinned мисли, че споразумението променя политическия баланс, но не и юридическия институционален баланс. Piotr Kaczynski от CEPS е цитиран от EUobserver да казва, че това МИС не нарушава непременно Договора от Лисабон.

Съгласен съм, че МИС не нарушава учредителните договори просто защото няма потенциала да го направи. Разбира се, Съветът може да оспори конкретни действия на Комисията и Съвета основани на това МИС, но ще срещне малко разбиране от страна на Съда на ЕС, освен ако Комисията и ЕП не са извършили флагрантно нарушение.

 

Добро ръководство за институционалните иновации в Договора от Лисабон

Центърът за европейски политически изследвания (CEPS), Egmont (Кралският институт за международни отношения на Белгия) и Европейският политически център (EPC) заедно са публикували второ изследване на институционалните иновации, предвидени в Договора от Лисабон. Авторите са идентифицирали десет теми, които разглеждат в дълбочина. Правят се няколко заключения:

  • Институционалната система на Европейския съюз е станала по-сложна;
  • Правомощията на Европейския парламент и Европейския съвет са засилени с Договора от Лисабон;
  • Договорът от Лисабон засилва и ускорява еволюцията към съвместно управление.

Препоръчвам тази публикация на всички, които се интересуват от институционалната динамика на Европейския съюз.

Първа ревизия на учредителните договори след Лисабон

Може да сте чули за това – един от нерешените въпроси в Договора от Лисабон е относно липсващите 18 места в Европейския парламент. Изборите за ЕП през 2009 г. бяха проведени по старите правила за общо 736 места в ЕП, защото Договорът от Лисабон все още не беше влязъл в сила. Според Договора от Лисабон обаче трябва да има 754 членове на ЕП. Ето защо 18 члена на ЕП не можеха да заемат своите места без провеждане на Междуправителствена конференция (МПК) и ратификация на изменението на учредителните договори.

Тази МПК бързо одобри текста на изменението, което беше одобрено преди това и от ЕП. Но 18-те евродепутати (включително един от България) ще могат да заемат местата си единствено след като приключи процеса по ратификация на изменението в 27-те държави членки на ЕС.

Приоритети на испанското председателство на Съвета

За период от шест месеца Испания председателства Съвета на ЕС. Испания ще работи в тясно сътрудничество с другите двама участници в първото трио – Белгия и Унгария, както и с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпуй и върховния представител по общата външна политика и политиката на сигурност, Катрин Аштън. Испанското председателство има четири основни приоритета:

  • Пълно и ефективно прилагане на Договора от Лисабон;
  • По-голяма координация на икономическите политики на държавите-членки и одобряване на Европейската стратегия за устойчиво развитие до 2020 г.;
  • Засилване на участието и влиянието на Европейския съюз в новия световен ред;
  • Поставяне на европейските граждани в основата на политиките на ЕС с инициативи, предназначени да развиват техните права и свободи.

Първи решения по Договора от Лисабон

Европейският съвет е приел две решения, които се основават на новите институционални разпоредби на Договора от Лисабон, който влезе в сила вчера.

Първото решение предвижда, че председателството на Съвета, с изключение на състава по външни работи, се изпълнява от предварително определени групи от три държави-членки за срок от 18 месеца. Всеки член на групата изпълнява последователно, за срок от шест месеца, председателството на всички състави на Съвета, с изключение на състава по външни работи. Останалите членове на групата подпомагат председателството във всички негови задължения въз основа на обща програма.

С второто решение се приема Процедурен правилник на Европейския съвет.