Tag Archives: достъп

Оправомощен ли е OLAF да претърсва помещения на ЕП?

Простият отговор е да. Следва известна обосновка.

Първо – малко предистория на случая. Английският вестник Sunday Times проведе разследване, в което твърди, че няколко членове на Европейския парламент са били готови да вземат пари, за да предложат законодателни промени. Бяха посочени трима евродепутати – австриецът от ЕНП Ернст Щрасер, словенският социалист Зоран Талер и румънският социалист Адриан Северин. OLAF решава да започне незабавно разследване по случая и служители на OLAF правят опит да съберат доказателства от помещения на посочените депутати в сгради на ЕП на 22 март. Служители на ЕП обаче отказват достъп до тези помещения и твърдят, че те ще бъдат запечатани от персонала по сигурността на ЕП.

ЕП очевидно прави грешка тук. Както посочва OLAF в своето изявление, неговите правомощия са посочени в чл. 325 ДФЕС и Регламент (ЕО) № 1073/1999 относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF). Чл. 1, пара. 3 на Регламент (ЕО) № 1073/1999 изрично посочва, че OLAF провежда административни разследвания с цел провеждане на борба срещу измамите, корупцията и другите незаконни действия, засягащи финансовите интереси на ЕС. Чл. 4, пара. 2 ясно казва, че OLAF има право на незабавен и необявен достъп до всяка информация, която се поддържа от институциите, органите, службите и агенциите, и до техните помещения. В допълнение Приложение XII на Правилника за дейността на Европейския парламент посочва, че всички длъжностни лица или други служители на Европейския парламент са длъжни да сътрудничат напълно на служителите на OLAF и да оказват всяка необходима за разследването подкрепа.

Някой би могъл да твърди, че чрез осигуряването на исканите документи ЕП е могъл да сътрудничи добросъвестно, без да осигури физически достъп на OLAF. Това не е вярно по две причини. Първо, целта на незабавния и необявен достъп до информация и документи е да се предотврати всяка възможност за злоупотреба с доказателства. Второ, служителите на ЕП не са обучени и нямат правомощие да отварят заключени помещения, шкафове с документи и пр.

Българският интерфейс за нарушаване на човешки права

Българският Закон за електронните съобщения скоро ще бъде изменен. Изменението ще предостави на Министерството на вътрешните работи неограничен, пряк достъп до личните данни на потребителите на Интернет и телекомуникационни услуги. Данните трябва да се използват за разследване на престъпления и организирани престъпни групи (ОПГ).

На пръв поглед изглежда, че това е нормална стъпка в усилията за борба с престъпността, която може иначе да се възползва от възможностите, предоставяни от модерните технологии. Ако някой прочете мотивите към законопроекта може да каже, че съществуват достатъчно процесуални гаранции за гарантиране на неприкосновеността на личните съобщения на българските граждани.

Защо смятам тогава, че поправката е опасна?

Само една причина – институционален капацитет. Както видяхме през последните години, и МВР, и Държавната агенция „Национална сигурност” злоупотребяваха с достъпа си до специални разузнавателни средства (СРС). Във Франция, която има население от 60 милиона, се дават 5000 разрешения за СРС годишно, а в България – с население 7,6 милиона – 10 000 разрешения годишно. Събраните данни неведнъж „изтичаха” в медиите. Много пъти СРС бяха използвани срещу политически опоненти или журналисти.

Безконтролното използване на СРС застрашава не само индивидуални човешки права, но и политическия процес като цяло. Тук трябва да припомня, че България все още е наблюдавана в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка именно поради липсата на достатъчен институционален капацитет на правораздавателните органи.

Даването на повече правомощия на МВР без цялостна реформа само ще задълбочи съществуващите проблеми. Вероятно трябва да припомня на правителството, че корупцията на ниско ниво в КАТ все още е голям проблем от съществен мащаб. Как се очаква от нас да повярваме, че нашите данни са в безопасност в МВР, когато ставаме свидетели на корупционни деяния всекидневно по улиците?

Ограниченията на човешките права понякога са оправдани за опазване на обществения ред. Сегашният подход обаче (широко използване на СРС, увеличаване на размера на предвидените наказания) не е функционално оправдан. Този подход няма да доведе до измерими резултати и няма да подобри представянето на правораздавателните органи.

Добрата новина е, че един независим орган – Европейската комисия, ще продължи да оценява българските усилия в борбата срещу престъпността и може да предложи корекции в политиката, ако те са необходими.