Уважаема Германия, Вие решавате бъдещето на Европа

Уважаема Германия,

Последните две десетилетия бяха много добри за Вас. Вие успяхте да обедините двете си части и своя народ. Имахте добър икономически растеж и търговска експанзия. Започнахте да се „нормализирате“, както казват експертите.

Днес трябва да решите голям проблем. От вас зависи дали проектът за еврозоната ще живее или умре. Няма да навлизам в детайлите на проблема и възможните решения. Във всеки случай знаете много добре какъв е залога и какви са опциите.

Но защо бихте избрала да спасите еврото? Две причини идват на ум. Първо, разпадането на еврозоната ще е много объркано и ще навреди на Вашите банки, пенсионни фондове и в крайна сметка- на Вашите граждани. Разпадането ще премахне някои от важните предимства на европейския вътрешен пазар и ще причини големи икономически проблеми по целия свят.

Второ, премахването на еврото ще противоречи на Вашите задължения. Когато основахте еврозоната Вие се съгласихте, че всяка промяна на правилата на ИПС ще става с изменение на учредителните договори. Това означава, че държави като Франция и Белгия изрично трябва да се съгласят с разпадането на еврозоната, а аз откровено се съмнявам, че те биха се съгласили. Така че ако искате да печатате отново германски марки, ще трябва да нарушите учредителните договори по един много очевиден начин.

Възможно е да рискувате и да го направите ако вътрешният политически натиск е наистина силен. Но противопоставянето на основополагащите принципи на Европейския съюз ще има висока цена за Вас. Една от причините за обединението през 1990 г. беше, че Вие бяхте добре интегрирана в Европейската общност. Да, сега сте много различна и да, вие с право искате по-силен глас в световните дела. Но все пак – има много противоречиви чувства в Европа относно една силна и експанзионистична германска икономика, особено в комбинация със сближаване с Русия. Трябва да помислите внимателно относно тези съображения.

Каквото и да решите, категорично Ви препоръчвам да говорите открито със собствения си народ. Евтината пропаганда за мързеливите гърци може да продава вестници, но тук не говорим за забавление. Вашият избор ще предопредели бъдещето на всички европейски граждани, а това означава и германците. Европейският съюз никога няма да е същия след разпадането на еврозоната и Вие няма да имате същата позиция както досега.

Моля, помислете добре преди да вземете решение. Светът няма да свърши с еврото, но ще бъде едно по-грозно място.

С уважение,

Вихър Георгиев

 

 

Второто спасяване на Гърция: детайлите

Лидерите на еврозоната одобриха второто спасяване на Гърция, което трябва окончателно да преодолее дълговата криза в страната. Общото финансиране ще възлезе на 109 милиарда евро. Ще бъде използван Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС), но падежът на заемите ще бъде удължен от сегашните 7,5 години до 15-30 години с гратисен период 10 години. Лихвата по заемите ще бъде около 3,5%, близо до разходите за финансиране на ЕФФС. Падежите на съществуващите заеми от първото спасяване на Гърция ще бъдат удължени. Частният сектор ще допринесе с до 37 милиарда евро. На финансовите институции ще бъдат предоставени няколко опции за участие, включващи обратно изкупуване на гръцки дълг, удължаване на падежа на облигациите и разсрочване на дълг. Гръцките банки ще бъдат капитализирани „при нужда“.

ЕФФС и Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) ще могат да:

• действат въз основа на програма за превенция;
• финансират рекапитализацията на финансови институции чрез заеми към правителствата, включително на държави, включени в програма за стабилизация;
• се намесват на вторични финансови пазари въз основа на анализ на ЕЦБ за наличието на изключителни обстоятелства и рискове за финансовата стабилност.

Лихвените равнища и падежите на заемите на ЕФФС за Гърция ще бъдат приложени също и към Португалия и Ирландия.

Ще бъде ли ефективно новото спасяване? Трудно е да се каже. Икономическите коментатори са донякъде скептични. Felix Salmon отбелязва, че тази сделка сама по себе си не е достатъчна, за да направи Гърция отново платежоспособна. Според него това не е еднократно действие и същите инструменти ще се използват за Португалия и/или Ирландия.

Ясно е, че сделката ще облекчи страховете за финансов колапс на еврозоната. Но в същото време сделката не решава проблема с икономическия растеж на Гърция (и по аналогия на Португалия, Ирландия, Испания и т.н.). Основният проблем на еврозоната продължава да съществува. Докато не се справим с макроикономическите дисбаланси и структурните пречки пред растежа, няма да преодолеем причините за настоящата дългова криза.

 

 

Демокрацията не е основният проблем на еврозоната

Напоследък има много дискусии относно възможния недемократичен характер на програмите за икономии и споразуменията за „спасяване“ на периферните държави членки на еврозоната. Това не е основният проблем на еврозоната. Не се решава проблемът с търговските дисбаланси и това ще направи безполезни всички усилия за спасяване на еврото.

Следя с голям интерес дискусията сред евроблогърите относно последиците на програмите за икономии за нивото на демокрацията в държавите от периферията на еврозоната (виж по-конкретно приносите на Leigh Phillips, Ron Patz, и John Worth). Те повдигат важни въпроси и си заслужава да се прочетат. Това, което пропускат обаче, е истинската причина за кризата в еврозоната и нейните последици за бъдещите усилия за спасяване на еврото.

Истинският проблем са търговските дисбаланси на държавите от еврозоната. Една група северни държави се радва на значителни търговски излишък, докато повечето южни държави имат влошаващ се търговски дефицит. Този процес на икономическо раздалечаване се е влошил с въвеждането на еврото (виж фигурата).

Баланс по текущата сметка на държави от еврозоната като % от БВП (източник: Political Economy 101)

Това доведе до всякакви негативни последици за южните икономики, включително прекомерен държавен дълг. Но досегашния подход за справяне с кризата в еврозоната е едностранчив. Опитваме се да поправим само едната страна от уравнението – прекомерното потребление в периферните държави членки. Не предприемаме никакви мерки да ограничим прекомерното спестяване в северните държави като Германия и Холандия. В допълнение не позволяваме на южните държави да девалвират техните валути с цел отново да станат конкурентоспособни.

Този подход няма да проработи. Третирането на прекомерното спестяване като „добродетел“ само ще влоши досегашните различия. Липсата на опция за девалвация за южните държави буквално ще ги изправи до стената.

От тази гледна точка методът за определяне на неуспешни мерки е от вторично значение.

Доброволното разсрочване на дълга няма да свърши работа, нито пък програмите за спестяване. Необходими са по-смели и по-балансирани действия ако наистина искаме да поправим вредата. Ако северните държави продължават да пренебрегват собствения си принос към кризата, еврозоната буквално ще се срине под собствената си тежест.

––––––––––––––––––––––––––––––––––

Технически анекс

Тъй като не съм икономист ми се стори, че ще бъде полезно да посоча някои от източниците за този пост:

Stop Blaming Trade Imbalances On Lazy Greeks, Industrious Germans And Other Stereotypes by Michael Pettis

External versus domestic debt in the euro crisis by Daniel Gros

Rebalancing the Global economy: A Primer for Policymaking – Stijn Claessens, Simon J Evenett, Bernard Hoekman (eds.)

The EMU needs a stability pact for intraregional current account imbalances by Sebastian Dullien and Daniela Schwarzer

 

ЕС към Гърция: покажете ни реформите

Европейският съюз е поискал от Гърция да представи подробни планове за целите си за намаляване на бюджетния дефицит за периода 2010-2012 г. Това трябва да бъде направено тази седмица, за да могат Европейската Комисия и ЕЦБ да предоставят оценка на плановете на държавите членки на еврозоната, които трябва да одобрят единодушно освобождаването на кредитните фондове, предвидени за Гърция.

На 19 май са дължими плащания по гръцкия дълг на стойност 8,5 милиарда евро. Сега въпросът е дали гръцкото правителство може да изработи навреме план, който да е приемлив за германския Бундестаг. Гръцкият финансов министър, Георгиос Папаконстантину, е намекнал за възможността за мостово финансиране ако процедурата за освобождаване на финансирането е твърде бавна. Но много анализатори смятат, че може би ще бъде необходимо преструктурирането на дълга на Гърция (любезна форма на неплатежоспособност).

Междувременно известният американски икономист и професор от Харвард, Кенет Рогоф, казва, че поне още една държава от еврозоната може да поиска помощ от МВФ през следващите две до три години. Проблемните държави включват Ирландия, Испания и Португалия. Г-н Рогоф казва:

„Много държави трябва да консолидират бюджетите си и някои от тях ще трябва да се обърнат към МВФ, за да има кого да обвиняват”.

Волфганг Мюншау казва, че това ще бъде „най-важната седмица” в 11-годишната история на европейския паричен съюз.

Спасяването на Гърция: дали ще проработи?

Вече са известни детайлите на пакета за финансово спасяване на Гърция. Програмата ще се управлява съвместно от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд. Тя ще покрива период от 3 години. Държавите от еврозоната са готови да предоставят 30 млрд. евро през първата година. Финансовата подкрепа за следващите години ще бъде определена след приемането на общата програма. За да се стимулира Гърция да се върне към пазарно финансиране на дълга си, заемите от държавите в еврозоната ще бъдат предоставени на непреференциални цени. Ще се използва ценовата формула на МВФ с някои корекции. Първоначалната цена на кредита ще е 5% годишно за 3-годишен кредит с фиксирана лихва.

Но какъв ще бъде ефектът от програмата? Едно е сигурно: тя ще намали текущия натиск върху еврозоната. Но поне двама коментатори (Wolfgang Münchau и The Pragmatic Capitalist) казват, че програмата само ще отложи неизбежното. Wolfgang Münchau е по-конкретен: той смята, че Гърция евентуално ще банкрутира, макар и не тази година. Той също така критикува Европейският съюз, че не е определил общ режим за разрешаване на финансови кризи.

Дългосрочни финансови рискове за държавите членки

Европейската комисия представя доклад за устойчивостта на публичните финанси в държавите членки на ЕС. Докладът групира държавите въз основа на средносрочните и дългосрочните им рискови профили.

За моя изненада България е в групата с най-нисък риск заедно с Дания, Естония, Финландия и Швеция. Държавите, чиито публични финанси са подложени на най-много средносрочни рискове са Гърция, Латвия, Испания и Великобритания.

Докладът предлага политическа рамка за подобряване на устойчивостта на публичните финанси, която включва:

• Намаляване на бюджетния дефицит и публичния дълг;
• Увеличаване на степента на заетост;
• Реформи на пенсионните и здравните системи.