Tag Archives: държавни облигации

Обществената консултация на Комисията за банковите фалити – твърде малко, твърде късно?

Европейската комисия е започнала обществена консултация относно техническите детайли на рамката за управление на кризи във финансовия сектор. Предложените мерки:

  • Подготвителни и превантивни мерки като например изискване за въвеждане на планове за оздравяване и ликвидация, както и правомощия за съответните държавни органи да изискват промяна в структурата или бизнес организацията на банките, когато подобни промени са необходими, за да се извърши ликвидация;
  • Правомощия за надзорните органи да предприемат действия преди проблемите да излязат извън релси (като например правомощие да искат промени в мениджънта на банките);
  • Инструменти за ликвидация, които позволяват на надзорните органи да предприемат необходимите действия в случай, че не може да се избегне фалит на банката;
  • Рамка за сътрудничество между националните органи.

Двата основни принципа, предложени от Комисията, са:

  • Ефективно управление, което гарантира, че националните органи си сътрудничат и координират работата си доколкото е възможно с оглед минимизирането на негативните ефекти на трансгранични банкови фалити, и
  • Справедливо разпределение на тежестите чрез финансови механизми, които избягват използването на средства на данъкоплатците.

Проблемът е, че вече имаме ситуация, която може да излезе извън контрол. Fortune цитира Scott Minerd, инвестиционен директор на Guggenheim Partners, който смята, че цялата европейска банкова система може да е на ръба на кризата (препоръчвам да прочетете цялата статия). Ако това е вярно, инициативата на Комисията няма да има време да се превърне в смислена политика на ЕС. Нещо повече, предложението не е достатъчно с оглед решаването на проблемите на банковия сектор на ЕС, който има сериозни експозиции към държавен дълг.

Scott Minerd казва, че сега Германия трябва да поеме лидерството за организиране на фискален (бюджетен) съюз и създаването на общи държавни облигации на ЕС. Той правилно посочва, че това означава истинска федерализация на Европейския съюз, доколкото фискалната политика ще се управлява, в известна степен, на ниво ЕС.

С други думи наближаващата банкова криза в Европейския съюз може да приключи с истинска федерализация – мечтата на основателите на ЕС. Но това звучи по-просто, отколкото е на практика. Много неща могат да се объркат, а пазарите не са настроени да изтърпят Хамлетовите дилеми на правителствата на държавите членки. Подходът на Германия и Франция да координират позициите си и да ги „продават” после като безусловни предложения не е устойчив. Правителствата от ЕС трябва многостранно да обсъждат различните опции, отчитайки различните позиции и нюанси. Нуждаем се от истински европейски консенсус по управлението на фискалната политика, а не празни декларации относно централното значение на Икономическия и паричен съюз.

 

 

Кой е новата Гърция?

Нови облаци се събират над еврозоната.

Ирландия се е обърнала към Европейската комисия, за да потърси подкрепа за своя ревизиран план за намаляване на бюджета. Оли Рен, комисар по икономическите и парични въпроси, отива в Дъблин, за да обсъди новото намаляване на ирландския бюджет, равняващо се на 3,6% от БВП. Целта на този ход е да убеди инвеститорите в облигации, които в момента не желаят да купуват ирландски облигации. Думата „спасяване” виси във въздуха.

Португалия планира намаляване на заплатите в публичния сектор с 5% и увеличаване на данък добавена стойност (ДДС) с 2 пункта до 23%. Планът за бюджетни икономии в Гърция не работи както се очакваше, защото приходите в бюджета растат по-бавно.

Отгоре на това САЩ с втората вълна на количествено облекчаване (quantitative easing – QE2), на практика постави еврозоната в ъгъла. QE2 би следвало да увеличи натиска за поскъпване на еврото, с което ще подкопае още повече конкурентоспособността на износа от еврозоната.

Всичко това ни казва, че еврозоната все още изпитва сериозни затруднения. Дори и ако правителствата от периферията избегнат засега сценарий със спасяване, в средносрочен план тяхната позиция остава доста несигурна. Ето защо си заслужава да се прочете донякъде провокативния анализ на Samuel Brittan (необходима е безплатна регистрация за FT) за неизбежната смърт на еврото. Според г-н Brittan настоящата битка за спасяване на еврото наподобява битката за избягване на девалвацията на британския паунд през периода 1961-1967 г. Един цикъл на спасявания и нови кризи завършва с приемане на неизбежното.

И преди съм обсъждал възможното разпадане на еврозоната. Това е достоверен сценарий, но за щастие не е единствения сценарий. Разпадането на еврозоната ще бъде голям удар за интеграционната динамика и трябва да бъде избегнато. Всички държави членки вероятно знаят това, но остава да се види дали ключовите държави членки на еврозоната действат въз основа на това разбиране.

 

 

Аксел Вебер атакува решението на ЕЦБ да купува облигации

За първи път управител на централна банка на държава членка критикува политиката на Европейската централна бака. Това е не някой друг, а Аксел Вебер – управител на германската Бундесбанк. Той казва, че е критичен към паричната политика на ЕЦБ с оглед на съществуващите рискове. Вебер критикува по-конкретно купуването на държавни облигации от ЕЦБ и настоява за бързо излизане от тези покупки. Управителят на италианската централна банка, Марио Драги, също настоява за възможно най-бързо преустановяване на тези покупки, но без да критикува открито политиката на ЕЦБ.

Работата е там, че и г-н Вебер, и г-н Драги са кандидати за поста председател на ЕЦБ. Така че критиката на г-н Вебер може да бъде обяснена с различаващата му се визия за бъдещата политика на ЕЦБ. Въпреки това паричната политика на ЕЦБ не се решава еднолично от председателя й. Г-н Вебер всъщност критикува всички свои колеги управители на централни банки, които са взели колективно решение да купят тези облигации. Дори и ако оставим настрана притесненията на Jean Quatremer за нарушаване на конфиденциалността, е очевидно, че г-н Вебер е ядосан на своите колеги и се опитва да изнесе дебата на публичната сцена. Това е опасно. ЕЦБ трябва да остане на всяка цена независима при своите обсъждания, за да се гарантира, че решенията й се направляват от професионални, а не от политически съображения.