Tag Archives: еврозона

Трише заявява очевидното

Председателят на ЕЦБ, Жан-Клод Трише, призовава за „квази-бюджетна федерация” пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент. Думата с „ф” обаче заплашително липсва от прес-съобщението на ЕП. Г-н Трише освен това казва, че „експертите подценяват решителността на правителствата [на ЕС]”.

Въпреки решителността на ЕС да спаси еврото, нещата изглеждат зле. Разликата в лихвения процент между италианските държавни облигации и германските държавни облигации достигна своя максимум от въвеждането на еврото. Разликата в лихвите между белгийските 10-годишни облигации и германските държавни облигации със сходен падеж достигна до най-високите си нива от 1993 г. насам. С други думи пазарите „не купуват” номера с рештелността, поне засега.

Ето за какво са коментарите на г-н Трише. На него му е ясно, че в дългосрочен план институционалната рамка на еврозоната НЕ е достатъчна. Дори и ЕЦБ да успее да успокои пазарите за момента (което изобщо не е сигурно), могат да последват нови, по-силни кризи през следващото десетилетие, които да подкопаят икономическия растеж в целия Европейски съюз.

Така че г-н Трише прави две неща. Първо, той се опитва да успокои пазарите, което е много разумно. Второ, той казва на европейските политици, че самодоволството по отношение на институционалната рамка на еврозоната вече не е възможно и обсъжданията трябва да започнат сега. Въпросът е дали те слушат?

 

 

Спасяването на Ирландия: детайлите и по-голямата картина

Детайлите на плана за спасяване на Ирландия са установени:

Държавите от ЕС и МВФ ще предоставят до 85 млрд. евро, които могат да се използват за период от 7½ години. Около 50 млрд. евро ще се използват за подкрепа на публичните финанси на Ирландия, а страната ще намали разходите си с 15 млрд. евро за следващите четири години. От останалите 35 млрд, евро 10 млрд. ще се използват за рекапитализация на ирландските банки, а 25 млрд. евро ще се използват при нужда за подкрепа на банките. Ирландското правителство ще внесе 17 млрд. евро в този фонд за банките, а МВФ ще даде общо 22,5 млрд. евро за целия пакет. Пакетът включва и вноски от Великобритания, Швеция и Дания. Ирландия ще плаща около 5,8% лихва годишно по тези заеми.

По-важното е, че Съветът се е договорил за създаването на траен Европейски механизъм за стабилизиране (ЕМС). Заемите от ЕМС ще имат преференциален статут след заемите от МВФ. Най-важната особеност е въвеждането на т.нар. клаузи за колективно действие (collective action clauses (CAC)). Тези клаузи позволяват голямо мнозинство от държатели на облигации да се договорят за преструктуриране на дълга, което е правно обвързващо за останалите облигационери. С въвеждането на CAC се цели улесняване на процеса на преструктуриране на дълга. CAC ще бъдат въведени в средата на 2013 г.

Предложението за ЕСМ се подкрепя от председателя на ЕЦБ, Жан-Клод Трише. Председателят на Европейския съвет, Херман ван Ромпуй, ще предложи ограничено изменение на учредителните договори през м. декември т.г.

Има обаче проблем. Финансовите пазари, изглежда, не са убедени. Както посочва Eurointelligence, проблемът е, че търсенето дълг от държавите от периферията на еврозоната е слабо и може съвсем да пресъхне след въвеждането на новите правила през 2013 г. Лихвата от 6% по заемите за Ирландия могат да се окажат твърде високи за платежоспособността на страната.

Има някои идеи как да се справим с това. Wolfgang Münchau предлага да се раздели държавния дълг от дълга на финансовия сектор и да се конвертират всички издадени държавни облигации в общи европейски облигации. Той обаче признава, че предложението му не е изпълнимо.

Така че по-практичния подход е да се види дали в крайна сметка системата за спасяване на ЕС може да преживее вълните на несигурността. Spiegel International прави точно това и отбелязва, че от следващите спасявания едно е ясно: ако пропадне Испания, пропада еврото.

 

 

Техническите подробности на разпадането на еврозоната

Концепцията за разпадане на еврозоната не е нова и вече съм я споменавал. Но сега все повече гласове предупреждават за тази заплаха. Един важен наблюдател на европейските въпроси, Gideon Rachman, казва, че единната валута наистина ще се разпадне – и че екзекуторът на еврото ще бъде Германия. От друга страна един уважаван американски икономист, Barry Eichengreen, твърди че еврото е пример за детерминистичен исторически процес, който вероятно няма да бъде спрян. Самата Ангела Меркел казва, че „ако пропадне еврото, пропада Европа”. Но така ли е наистина?

Пазарите показват недоверие. Дори г-жа Меркел признава, че еврозоната е в „изключително сериозна ситуация”. Във всеки случай разпадането на еврозоната засега е въпрос на спекулации.

Въпреки това няма много дискусии относно техническите подробности на разпадането на еврозоната, а това е ужасно важно. Важно е основно поради правната основа на еврозоната и структурното й място в правната рамка на Европейския съюз.

Отново Barry Eichengreen вероятно е единствения, написал научна статия по въпроса, твърдяща, че техническите трудности ще бъдат значителни. Той отбелязва, че реденоминацията в национални валути ще постави значителни трудности, особено по отношение на определяне на обхвата на тази реденоминация. Но неговият анализ се фокусира основно върху излизането на отделна държава или група държави от еврозоната, а не на разпадането на еврозоната като цяло.

Сравнително наскоро Wolfgang Münchau и Susanne Mundschenk написаха анализ за Eurointelligence, който обсъжда правните последици както на излизането на отделна държава от еврозоната, така и от разпадане на цялата еврозона. Авторите отбелязват, че няма правна възможност за едностранно излизане от еврозоната, както няма и клауза за излизане от ОСП. Те твърдят, че е на практика невъзможно за държава членка да напусне еврозоната, да девалвира валутата си и да остане в ЕС. Те също така отхвърлят аргумента, че постоянният търговски излишък на Германия ще причини колапса на еврото. Но в своят доклад те не обсъждат техническите подробности на разпадането на еврозоната ако то все пак се случи.

Истината е, че разпадането на еврозоната минава през промяна на учредителните договори. Това може да е опростена процедура (чл. 48, пара. 6 ДЕС), доколкото разпоредбите за икономическата и паричната политика са в част III на ДФЕС и разпадането на еврозоната не увеличава правомощията, предоставени на ЕС. Разпадането е възможно само при единодушно решение на Европейския съвет. Това означава, че всички държави членки трябва да се съгласят за закриването на Икономическия и паричен съюз в настоящия му вид. Истинското предизвикателство ще бъде да се определят котировките за реденоминация.

Колкото и да е невероятно подобно развитие, искам да подчертая, че наистина има правен механизъм за разпадане на еврозоната. То ще се случи само ако държавите членки се съгласят, че еврото не е устойчива валута. Лично на мен ми звучи по-лесно да се предотврати такова разпадане. Но ако държавите членки не успеят да предотвратят кризата на еврото, разпадането на еврозоната остава технически и правно възможно.

Що се отнася до твърденията, че ако пропадне еврото, пропада Европа, не съм съгласен. По-добре е да имаме ограничена, но консенсусна интеграция, отколкото разделение или атрофия.

 

 

Кой е новата Гърция?

Нови облаци се събират над еврозоната.

Ирландия се е обърнала към Европейската комисия, за да потърси подкрепа за своя ревизиран план за намаляване на бюджета. Оли Рен, комисар по икономическите и парични въпроси, отива в Дъблин, за да обсъди новото намаляване на ирландския бюджет, равняващо се на 3,6% от БВП. Целта на този ход е да убеди инвеститорите в облигации, които в момента не желаят да купуват ирландски облигации. Думата „спасяване” виси във въздуха.

Португалия планира намаляване на заплатите в публичния сектор с 5% и увеличаване на данък добавена стойност (ДДС) с 2 пункта до 23%. Планът за бюджетни икономии в Гърция не работи както се очакваше, защото приходите в бюджета растат по-бавно.

Отгоре на това САЩ с втората вълна на количествено облекчаване (quantitative easing – QE2), на практика постави еврозоната в ъгъла. QE2 би следвало да увеличи натиска за поскъпване на еврото, с което ще подкопае още повече конкурентоспособността на износа от еврозоната.

Всичко това ни казва, че еврозоната все още изпитва сериозни затруднения. Дори и ако правителствата от периферията избегнат засега сценарий със спасяване, в средносрочен план тяхната позиция остава доста несигурна. Ето защо си заслужава да се прочете донякъде провокативния анализ на Samuel Brittan (необходима е безплатна регистрация за FT) за неизбежната смърт на еврото. Според г-н Brittan настоящата битка за спасяване на еврото наподобява битката за избягване на девалвацията на британския паунд през периода 1961-1967 г. Един цикъл на спасявания и нови кризи завършва с приемане на неизбежното.

И преди съм обсъждал възможното разпадане на еврозоната. Това е достоверен сценарий, но за щастие не е единствения сценарий. Разпадането на еврозоната ще бъде голям удар за интеграционната динамика и трябва да бъде избегнато. Всички държави членки вероятно знаят това, но остава да се види дали ключовите държави членки на еврозоната действат въз основа на това разбиране.

 

 

Каква ограничена ревизия на учредителните договори?

Европейският съвет очевидно е решил, че са необходими ограничени изменения на учредителните договори на ЕС, за да се създаде постоянен механизъм за управление на финансови кризи в еврозоната. Херман Ван Ромпуй и Европейската комисия са натоварени с подготовката на предложение за подобен механизъм, който ще предоставя по спешност заеми на държавите членки в случай на криза с изплащането на държавния дълг. Предложението за ограничаване на правото на глас на държавите членки, които нарушават изискванията за бюджетна стабилност, изглежда е изоставено за момента.

Важна особеност на този мандат е въпроса дали може да се използва опростена  процедура  за  преразглеждане на договорите (чл. 48, пара. 6 ДЕС). Опростената процедура може да се използва за изменение на част трета на ДФЕС (вътрешни  политики  и  дейности  на  Съюза). Европейският  съвет  действа  с единодушие  след  консултация  с  Европейския  парламент  и  Комисията,  както  и  с  Европейската централна  банка  в  случай  на  институционални  изменения  в  паричната  област.

Основното изискване за прилагане на опростената  процедура  за  преразглеждане на договорите обаче е, че с нея не може  да  разширяват  областите на  компетентност,  предоставени на  Европейския съюз  с  учредителните договори. Този тест е много важен и остава да се види как един смислен механизъм за управление на кризи може да го премине.

Дебатът за управлението на икономическата политика на ЕС се засилва

Специалната група на Ван Ромпуй за управлението на икономическата политика е приела своя доклад, който ще се разглежда на заседанието на Европейския съвет на 28 октомври. Според г-н Ван Ромпуй това ще бъде най-голямата реформа на Икономическия и паричен съюз след създаването на общата валута.

Най-важното предложение е относно създаването на механизъм за макроикономическо наблюдение. Механизмът ще служи като система за ранно предупреждаване за откриване на съществени макроикономически дисбаланси, включително съществени отклонения в конкурентоспособността. Механизмът ще се прилага спрямо държавите, участващи в еврозоната.

Втората реформа се отнася до корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж. Критерият за публичен дълг ще има по-голяма тежест при вземането на решения относно процедурата за прекомерен дефицит. Според Euractiv групата е възприела предложението за въвеждане на глоба, съпроводена с лихви, за държавите с прекомерен дълг. Групата също така е приела предложението за Европейски семестър за координация на планирането на бюджетите.

Новите предложения могат да се нуждаят от изменение на учредителните договори. Le Figaro съобщава, че Франция и Германия са се съгласили на подобно изменение през 2013 г. (hat tip: OpenEurope).

В обобщение, докладът на специалната група като цяло ще преповтори предложенията на Комисията относно управлението на икономическата политика. Големият въпрос обаче остава – дали тези предложения ще са достатъчни, за да противодействат на сегашните макроикономически дисбаланси в еврозоната и ЕС като цяло. Икономистите остават скептични. Ако не се справим с тези дисбаланси, всички останали политически мерки ще имат малка добавена стойност.

Законодателни предложения за управление на икономическата политика в ЕС

Европейската комисия формално е предложила изменения в съществуващото законодателство и ново законодателство, насочено към подобряване на управлението икономическата политика в Европейския съюз. Ето го списъка:

  1. Регламент за изменение на правната основа на превантивните мерки на Пакта за стабилност и растеж (Регламент № 1466/97);
  2. Регламент за изменение на правната основа на корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж (Регламент № 1467/97);
  3. Регламент за ефективното прилагане на бюджетния надзор в еврозоната;
  4. Нова директива относно изискванията за бюджетната рамка на държавите-членки;
  5. Нов регламент за предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси;
  6. Регламент относно изпълнителните мерките за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната.

Важността на резултатите от стрес-тестовете на банките

Европейските банки в момента са застрашени най-вече заради суверенния риск – рискът, че отделна държава членка на ЕС може да изпадне в неплатежоспособност. Банките са закупили множество държавни облигации от различни държави в ЕС и сега искаме да знаем колко капитал им е необходим, за да останат платежоспособни. Ето защо трябва да се проведат стрес-тестове на банките.

Банковият стрес-тест цели да предостави прогноза за представянето на банката в случай, че се реализира някакъв съществен риск. Този риск се нарича „стресов сценарий” и банките изчисляват дали имат достатъчно капиталови резерви, за да покрият загубите си.

Сега излезе новината, че резултатите от текущите стрес-тестове на европейските банки ще бъдат публикувани на 23 юли. Пазарите се нуждаят от тези резултати, за видят истинската картина на финансовата система на ЕС и да преценят рисковете и перспективите за икономиката на Европейския съюз.

Но стрес-тестовете трябва да са полезни и прозрачни, за да успокоят пазарите. Едно от изискванията е да се включат всички системно значими банки. Но стрес-тестовете трябва наистина да включват най-лошите сценарии, както отбелязва Wolfgang Münchau. Подготовката на стрес-тестовете така, че всички банки да ги преминат успешно, няма да убеди пазарите. В допълнение резултатите от стрес-тестовете трябва да се публикуват изцяло – за да се гарантира прозрачността на процедурата.

Стрес-тестовете вероятно са единствения инструмент, който имаме, за да убедим финансовите пазари, че банките в ЕС са стабилни. Поради това трябва да се избягват всякакви импровизации.

Доклад за публичните финанси на ЕС – 2010 г.

Европейската комисия е публикувала своя Доклад за публичните финанси на ЕПС за 2010 г. Докладът разглежда как са се развили бюджетните политики на държавите членки по време на финансовата и икономическа криза и оценява перспективите за публичните финанси и необходимите политики занапред.

Докладът посочва, че бюджетните дефицити и държавният дълг са се увеличили значително, достигайки безпрецедентни за ЕС размери. Това силно влошаване на публичните финанси се дължи както на автоматичните ефекти на икономическата криза, така и на мерките за подкрепа, предприети от правителствата на държавите от ЕС. Според Комисията тези временни мерки са имали позитивен ефект върху заетостта и икономическата активност по време на кризата, подкрепяйки търсенето и поддържайки икономически дейности и работни места, които в противен случай биха били загубени.

Докладът също отбелязва намаляващата раждаемост и увеличаващата се средна продължителност на живота, които ще имат сериозен ефект върху потенциала за растеж на икономиките на държавите от ЕС и върху публичните финанси. Държавите членки с големи бюджетни дефицити и високи разходи поради застаряването на населението са изправени пред най-големите рискове и най-спешната нужда от решаване на въпроса за дългосрочната устойчивост на публичните си финанси.

Тревожно заключение на доклада е, че значителната консолидация на бюджетите, предвидена в програмите за стабилизация и конвергенция не е достатъчна, за да спре или намали увеличаването на публичния дълг заради кризата. Според Комисията държавите членки трябва да преместят фокуса на данъчната тежест от данъците върху доходите към енергийни данъци и екологични данъци като част от „раззеленяването“ на данъчната система. Докладът казва, че консолидацията на бюджетите в посока на намаляване на разходите има по-голям успех от консолидацията, основана на увеличаване на данъците, а постепенната консолидация е по-успешна от стратегията „студен душ“ (шокова консолидация).

Правна рамка на Европейския фонд за финансова стабилност

Вече имаме първоначалната правна рамка на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС). Фондът ще бъде регистриран като ООД по люксембургското право (Société Anonyme). ЕФФС е регистриран с едноличен собственик Люксембург, за да приключи бързо създаването му, но след приключване на националните процедури за одобрение дяловете на всяка държава членка в ЕФФС ще съответстват на дела от капитала в ЕЦБ. Задължението на държавите членки да издават гаранции за дълговите инструменти на ЕФФС ще влезе в сила след като критична маса от тях, представляващи 90% от капитала, са приключили националните си парламентарни процедури за одобрение.

В същото време правителствата на държавите от ЕС се договориха да представят проектите на своите национални бюджети една на друга и на Европейската комисия преди да поискат одобрение на бюджета от съответния национален парламент. Идеята е всяко правителство да предостави широката си оценка за растеж, инфлация, приходи и разходи през пролетта, около шест месеца преди разглеждането на бюджета от националния парламент.

Eurointelligence още веднъж подчертава важността на предприемането на всеобхватни политически мерки, цитирайки заключителното становище на МВФ за политиките на еврозоната. Основната разлика в подходите е в отчитане на всички макроикономически дисбаланси, включително данъчните и регулаторните системи в Германия, които насърчават инвестициите в производство и обезкуражават потреблението.