Предложения за кохезионната политика 2014-2020

Комисията е публикувала своите законодателни предложения, които ще оформят кохезионната политика за периода 2014-2020 г. В първата част от предложението са изложени общите правила, валидни за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Във втората част са изложени общите правила, валидни за трите основни фонда за изпълнение на целите на политиката на сближаване: Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд.

Когато бъде приет, законодателният пакет ще създаде обща стратегическа рамка за ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР, която ще гарантира интегрираното използване на средствата за постигане на общите цели. Комисията и всяка страна членка на ЕС ще се споразумеят за Договор за партньорство, който ще обединява всички ангажименти на дадена страна за постигане на европейските цели. Преди предоставянето на средства от фондовете, властите ще трябва да демонстрират наличието на задоволителна стратегическа, регулаторна и институционална рамка за гарантиране на тяхното ефективно използване. Отпускането на допълнителни средства ще зависи от резултатите. Недоброто прилагане на макроикономическите политики (прекомерен бюджетен дефицит и т.н.) ще води до спиране на кохезионното финансиране. Процедурите ще бъдат опростени и компютъризирани, когато това е възможно. Правилата за това кой има право да използва инструментите за финансиране на ЕС ще бъдат хармонизирани.

 

 

Предложение на Комисията за нова Многогодишна финансова рамка 2014-2020 г.

Комисията е публикувала своето предложение за Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Многогодишната финансова рамка е основният бюджетен документ Tна ЕС за седемгодишния период и не може да се изменя съществено след своето приемане. Предложението трябва да бъде одобрено от държавите членки и Европейския парламент.

Основните нововъведения:

1. Разходи

• Нов фонд за финансиране на инфраструктура – Механизъм за свързване на Европа, който включва първоначален списък с проекти в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ;

• По-силна връзка на финансирането за икономическо и социално сближаване с приоритетите на Европа 2020;
• Нова категория региони — „региони в преход“;
• Новите правила за обвързаност на финансовата помощ с определени условия;
• Сключване на договор за партньорство с всяка държава членка, за да се осигури взаимното усилване на ефекта от националното и европейското финансиране.
• Интегрирана програма за образование, обучение и младеж на стойност 15,2 милиарда евро, която ясно да акцентира върху развиването на умения и върху мобилността;
• Обща стратегия на ЕС за научно-изследователската дейност и иновациите, наречена „Хоризонт 2020“, на стойност 80 милиона евро;
• За 30 % от преките помощи за земеделските стопани ще бъде поставено условието те да направят дейността си по-екологосъобразна;
• 4,1 милиарда евро за борба с престъпността и тероризма, както и 3,4 милиарда евро за политиките за миграция и убежище.

2. Приходи

• Нови собствени ресурси за финансиране на бщджета на ЕС – данък върху финансовите трансакции (данък на Тобин) и нов осъвременен ДДС;
• Опростяване на съществуващите механизми за финансова корекция.

Можете да прочетете критичната оценка на предложението от Charlemagne. Real Time Brussels разглежда жестоките политически битки, които вероятно ще се разразят около приемането на Многогодишната финансова рамка.

 

Две важни стратегии за устойчивото развитие на Европейския съюз

През последните дни Европейската комисия публикува две съобщения, които засягат важни аспекти на устойчивото икономическо развитие на ЕС.

Първото съобщение е относно възобновяемата енергия и напредъка към целите за 2020 г. Съобщението прави преглед на възнобновяемата енергетика в Европа, перспективите до 2020 г. и адресира предизвикателствата пред сектора. Комисията посочва, че инвестициите във възъобновяема енергия представляват 62% от общите инвестиции в генериращи мощности през 2009 г. Обобщените прогнози на държавите членки сочат, че възобновяемата енергетика ще расте до 2020 г. по-бързо, отколкото в миналото. Общо държавите членки очакват да удвоят потреблението на възобновяема енергия от 103 милиона тона нефтен еквивалент (мтне) до 217 мтне през 2020 г. Ако бъдат изпълнени всички прогнози, общият дял а възобновяемата енергия в ЕС ще надвиши целта от 20% през 2020 г. Комисията предполага, че досегашните капуиталови инвестиции за възобновяема енергия в размер на 35 млрд. евро годишно ще трябва да се удвоят до 70 млрд. евро годишно, за да се гарантира, че ЕС ще изпълни целите си.

Второто съобщение е относно пазарите на суровини и материали. Това съобщение беше забавено заради искането на Франция да се включат мерки за подобряване на прозрачността на финансовите и стоковите пазари. Документът прави преглед на развитието на физическите пазари на петрол, природен газ,електричество, земеделски стоки и суровини. Комисията подчертава увеличаващата се взаимозависимост между финансовите и стоковите пазари и посочва политически мерки за отделните физически пазари на стоки. Съобщението след това описва инициативата за критичните суровини и описва 14 такива критични суровини – тези, които са с голям риск за недостиг и които са особено важни за веригата на добавената стойност.

 

 

Три варианта за бъдещето на Общата селскостопанска политика

Европейската комисия е приела съобщение относно „Общата селскостопанска политика (ОСП) към 2020 г. — посрещане на предизвикателствата на бъдещето, свързани с храните, природните ресурси и територията“.

Комисията очертава три основни възможности за реформа:

1. преодоляване на най-неотложните за отстраняване недостатъци в рамките на ОСП чрез постепенни промени;
2. превръщане на ОСП в една по-екологична, по-справедлива, по-оптимална и по-ефективна политика; и
3. прекратяване на подпомагането на доходите и пазарните мерки и фокусиране върху целите, свързани с околната среда и изменението на климата.

И в 3-те варианта Комисията предвижда запазване на настоящата система от два стълба — 1-ви стълб (който обхваща преките плащания и пазарните мерки, където правилата са ясно определени на равнище ЕС) и 2-ри стълб (който се състои от многогодишни мерки за развитие на селските райони, където рамката на вариантите е определена на равнище ЕС, но окончателният избор на схемите е оставен на държавите-членки или на регионите при съвместно управление). Друг общ за 3-те варианта елемент е идеята, че бъдещата система за преки плащания не може да се основава на минали референтни периоди, а трябва да е обвързана с обективни критерии.

CAP blog цитира първоначалната критична оценка на Националния фермерски съюз на Великобритания и обещава още анализи в следващите дни. Capreform също прави задълбочен анализ на съобщението.

 

 

 

Обществена консултация за бъдещето на политиката на сближаване

Комисията започва обществена консултация за бъдещето на политиката на сближаване на ЕС. В своите заключения на петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване Комисията очертава основните идеи за реформи, които ще бъдат предмет на обсъждане по време на консултацията. Това е много важен етап във фазата на определяне на съдържанието на политиката.

Основните теми:

1. Нов стратегически подход за програмиране на политиката на сближаване, състоящ се от:

– обща стратегическа рамка (ОСР), приета от Комисията и превеждаща целите на Европа 2020 в инвестиционни приоритети, и

– договор за инвестиционно партньорство, който въз основа на общата стратегическа рамка определя инвестиционните приоритети, разпределението на националните и европейските средства между приоритетите и програмите, както и условията и целите, които следва да бъдат постигнати.

2. Увеличаване на тематичната концентрация – държавите членки и регионите следва да концентрират ресурсите на ЕС и собствените си ресурси в малък брой приоритети, отговарящи на предизвикателствата, пред които са изправени.

3. Подобряване на представянето чрез въвеждане на условия и стимули – договаряне на конкретни обвързващи условия в областите, свързани с политиката на сближаване.

4. Подобряване на оценката на представянето и резултатите – установяване на ясни и измерими индикатори за резултат, както и използване на оценки на въздействието.

5. Насърчаване на използването на нови финансови инструменти.

6. Въвеждане на трето измерение: териториално сближаване – архитектурата на политиката на сближаване би трябвало да позволи по-голяма гъвкавост при организиране на оперативните програми, за да се отрази по-добре географското и природното измерение на процеса на развитие.

7. Засилване на партньорството – поддържане на активното включване, насърчаване на социалните иновации, развиване на иновационните стратегии, както и развитие на схеми за възстановяване на райони с неблагоприятни условия.

8. Финансово управление – въвеждане на резултатно-ориентирани инструменти за плащане на приноса на ЕС, както и опростени инструменти за компенсиране.

9. Намаляване на административния товар – уеднаквяване на правилата за допустимост на разходите между различните финансови инструменти и фондове.

10. Финансова дисциплина.

11. Финансов контрол – преглед на процедурата за предварителна оценка на системите за управление и контрол.

12. Архитектурата на политиката за сближаване – включване на региони, които в момента са избираеми по цел „Сближаване”, но чийто БВП е по-голям от 75% от средното за ЕС.

Доклад за застаряването на Комитета на регионите

Докладът за застаряването на Комитета на регионите за 2009 г. съдържа интересни предложения за справяне със застаряването на населението в Европейския съюз. Темата е много важна с оглед на факта, че 9 от 10-те държави с най-старо население в света са държави членки на ЕС. (NB – името на доклада е сбъркано, става дума за техническа грешка).

Докладът предлага три основни приоритета:

1. остаряване в добро здраве;

2. заетост и производителност; и

3. достъпност на услугите и съоръженията

Идеята е тези приоритети да се включат в стратегията Европа 2020.

Предложения на Комисията за засилване на координацията на икономическата политика

Комисията представя своето съобщение за засилване на координацията на икономическата политика в Европейския съюз. Основните компоненти:

Система за ранно предупреждение, включваща набор от индикатори, разкриващи вътрешните и външните дисбаланси, в комбинация с качествен екпертен анализ. За всеки индикатор ще бъдат определени нива за обявяване на тревога. В особено тежки случаи Комисята ще препоръчва започването на „процедура за прекомерни дисбаланси“.

Механизъм за прилагане – държава в „процедура за прекомерни дисбаланси“ ще бъде обект на по-стриктно наблюдение. Съветът ще отправя политически препоръки; по-строги правила ще се прилагат за държавите от еврозоната. До края на септември 2010 г. Комисията ще направи съответните законодателни предложения за установяване на правна рамка за справяне с прекомерните дисбаланси.

Тематично наблюдение на структурната реформа – това наблюдение ще се извършва в съответствие с чл. 121 и чл. 148 ДФЕС и на основата на интегрираните насоки по Европа 2020. На основата на на националните програми за реформи на държавите членки Комисията ще прави преценка как всяка държава се справя с трудностите, които са установени и как напредва към постигането на националните си цели по Европа 2020.

Реформа на националните бюджетни рамки – включително бюджетни правила и надеждни механизми за прилагането им; въвеждане на многогодишно бюджетно планиране.

Укрепване на Пакта за стабилност и растеж – изискване на средносрочна бюджетна цел за държавите членки с определено ниво на публичен дълг или оценка на риска от бъдещето развитие на дълга; ясен и прост числен индикативен показател за определяне на задоволителна степен на намаляване на дълга.

Подходящи санкции и стимули – въвеждане на лихвен депозит за държавите в еврозоната; предварителни условия, свързващи отпускането на кохезионната финансова помощ със структурни и институционални реформи; намаляване на плащанията от фондовете на ЕС или средствата, за които държавите членки играят ролята на посредници (без да се засягат крайните бенефициенти).

Координационен цикъл – съответствието на националните бюджети ще се осигурява на европейско ниво чрез политически насоки, преди да се вземат окончателните решения по националния бюджет за следващата година. Т.нар. „Европейски семестър“ ще започва през януари с „Годишна оценка на растежа“, подготвяна от Комисията. До края на февруари Европейският съвет ще предоставя стратегически политически насоки, които ще се вземат предвид от държавите членки в техните програми за стабилност и конвергенция и националните програми за реформи, които ще се представят през април. Съветът ще приема изрични насоки за отделните държави през юли. През втората половина от годината държавите членки приемат националните си бюджети. Европейският семестър ще покрива всички елементи на икономическото наблюдение, включително политики за бюджетна дисциплина, макроикономическа стабилност и насърчаване на растежа в съответствие със стратегията Европа 2020.

Постижения и пропуски в заключенията на Европейския съвет за икономиката на ЕС

Ще се опитам да изброя постиженията и пропуските в заключенията на Европейския съвет от заседанието на 17 юни 2010 г.

Постижения:

Стратегията „Европа 2020“ – тя трябва да насърчи серия реформи, насочени към конкурентноспособността и заетостта, поставяйки изследванията и иновациите в основата на икономическите инициативи за следващото десетилетие. Целта е да се постигне 75% заетост за мъжете и жените от 20 до 64 г., повишаване на разходите за изследвания и иновации до 3% от БВП, намаляване на емисиите парникови газове с 20%, намаляване на отпадането на ученици от училище с 10%, и изключване на риска от бедност и изключване поне за 20 милиона души.

Икономическо управление – изрична цел за засилване на превантивните и корективни мерки на Пакта за стабилност и растеж; въвеждане на концепцията за динамичен дълг; списък с индикативни показатели за оценка на конкурентноспособността и дисбалансите в нея, позволяващ ранно откриване на неустойчиви тенденции; публикуване на резултатите от стрес-тестовете на банките от банковия надзор; въвеждане на система от данъци и такси за финансовите институции, осигуряваща справедливо споделяне на тежестите и създаваща стимули за ограничаване на системния риск.

Исландия – начало на преговорите за присъединяване.

Естония – въвеждане на еврото от 1 януари 2011 г.

Иран – нови санкции на основание Резолюция 1929 на Съвета за сигурност на ООН.

Пропуски – Европейският съвет не е приел никакви конкретни мерки за справяне на дисбалансите в икономическия растеж и за истинска, сериозна координация на бюджетните политики. С други думи Европейският съвет е отложил вземането на болезнени решения за бъдещето на икономическото управление на ЕС, като в същото време определя стратегически цели, които могат или да произведат, или да не произведат ефективни резултати.