Tag Archives: европейска интеграция

Ревю на книга: 50 дни, които промениха Европа

Съвременната европейска история често е пренебрегвана от мнозина. Тя изглежда толкова интуитивна, толкова добре позната и дори малко скучна. Но дяволът е в детайлите и незнанието за нашето минало може да навреди на нашето бъдеще.

Именно тук идва на помощ новата книга на Hanneke Siebelink – The 50 Days that Changed Europe. Книгата е кратка, добре написана история на процеса на европейска интеграция, която представя най-важните събития, които наистина са променили Европа. Книгата е подходяща и за студенти, и за преподаватели, защото Siebelink е извършила едно детайлно изследване и текстът съдържа някои много интересни прозрения. Стилът и езикът на книгата са много достъпни, което винаги е предимство.

Направих някои изчисления въз основа на избора на събития в книгата. На графиката можете да видите динамиката на основните събития относно европейската интеграция през последните десетилетия. Очевидна е тенденцията за увеличаване на интензивността на интеграционния процес. Нека се надяваме, че новото десетилетие няма да завърши със злополучната графика за живота на пуйката.

 П.С. Ще предоставя копие от книгата за библиотеката „Социални науки“ на Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Накъде отива независимостта на Комисията?

Вижда се нова тенденция в институционалната динамика на Европейската комисия: нейната независимост, прогласена в учредителните договори (чл. 17, пара. 3 ДЕС; чл. 245 ДФЕС), намалява. EUobserver съобщава:

Група комисари от по-малките държави членки са все по-ядосани на някои техни колеги от големите държави, чиито действия изглеждат движени от националните им интереси, а не от общото европейско благо”.

Това е наистина тревожен знак. Вярно, Комисията често е била подозирана, че се поддава на натиска на големите държави членки. Самата процедура за избор на комисари е предмет на консенсус между правителствата на държавите членки. Но независимостта на Комисията не е шега и последиците могат да се окажат много вредни.

Но на първо място – за какво ни е нужна независима Комисия? Независимостта на Комисията е в основата на интеграционния метод (наричан поне за сега „общностен метод”). Независимостта на Комисията гарантира по-обективен подход към интеграционния процес, който е отделен от политическите предпочитания на отделните държави членки. Ето защо Комисията има изключително правомощие за законодателна инициатива. Комисията също така изпълнява правото на ЕС на общностно ниво и наблюдава изпълнението на правото на ЕС от държавите членки на национално ниво. С други думи независимостта на Комисията гарантира, че държавите членки няма да могат да насочат процеса на интеграция в посока на собствените им интереси.

Сега, ако някои комисари започнат да защитават единичните интереси на държавите членки, от които идват, ние сме в беда. Веднъж щом се разпространи съмнението (както се разпространява в момента), всички държави членки ще се опитат да вкарат своите интереси в Комисията, оказвайки натиск на своите комисари. Това ще унищожи легитимността на Комисията и е незаконно.

Всъщност поне един автор- Жан-Пол Жаке, беше предупредил за опасността Комисията да се превърне в междуправителствена институция, която се съревновава със Съвета. Един от механизмите срещу тази опасност е увеличаването на правомощията на Европейския парламент, но не може да се очаква Парламентът да реши проблема. Председателят на Комисията трябва да направи всичко възможно, за да разсее съмненията и ако е необходимо – да поиска оставките на някои комисари. Държавите членки трябва да се въздържат от неправомерен натиск върху Комисията, както в случая с експулсирането на ромите от Франция.

Твърдяното нарушение на принципа на независимост на Комисията е най-опасното предизвикателство пред европейската интеграция в последно време. Имайки предвид, че Европейския съюз ще получи нови правомощия в областта на икономическата политика, подобно съмнение може да дерайлира целия процес на интеграция когато започнат наистина трудните дебати.