Tag Archives: Европейска централна банка

Старата нова идея за политически съюз – недоразбрана?

Гръцката финансова криза вече заплашва цялата еврозона. Изглежда, че без значително преструктуриране на държавния дълг Гърция вероятно ще фалира и ще се наложи да напусне еврозоната. Това обаче би могло да доведе до съществени вреди и нежелани ефекти за цялата Европейска банкова и финансова система. Вторият вариант е голям бюджетен трансфер от държавите в ядрото на еврозоната. Тази втора възможност би довела до искането от държавите донори на съществени политически гаранции за бюджетна дисциплина в Гърция и другите възможни получатели на помощ (Португалия и Ирландия).

Изглежда, че кризата е върнала на масата идеята за европейски политически съюз. Председателят на ЕЦБ, Жан-Клод Трише, призовава за въвеждането на европейски финансов министър.

Идеята не е наистина нова. През 1950те проектът за Европейска политическа общност (ЕПО) цели да обедини политически държавите от Европейската икономическа общност(можете да прочетете повече в чудесната статия Berthold Rittberger). Основната институционална иновация на ЕПО е централната роля на двукамарния парламентарен орган в приемането на бюджета и законодателството. Проектът за ЕПО се проваля, но някои от идеите му по-късно са въведени чрез включването на Европейския парламент в законодателната и бюджетната процедура.

Връщайки се към идеите на г-н Трише виждаме нещо съвсем различно. В неговата идейна рамка Съветът действа по предложение на Комисията и във взаимодействие с ЕЦБ, като предприема директно мерки, засягащи икономиката на съответната държава членка, която не е изпълнила стабилизационната си програма. Не се предвижда роля за Европейския парламент. Очевидно г-н Трише смята, че самото съгласие по стабилизационната програма е достатъчна легитимация за пряка намеса в икономическата и бюджетната политика на държава членка от Съвета.

Това е доста съмнително. Трудно е да си представим как същите хора, които са се противопоставили с насилие на мерките за икономии, предприети от собствените им, демократично избрани правителства, ще приемат намесата на институция на Европейския съюз. Еднакво трудно е да си представим, че Европейският парламент ще одобри подобна институционална рамка. Определено мога да разбера разумните мотиви за предвиждането на такъв втори етап на принудително изпълнение на мерките за икономии, но се страхувам, че подобна процедура чувствително ще влоши демократичния дефицит на Европейския съюз.

Ако и когато правителствата на държавите членки решат, че е необходима по-задълбочена ревизия на учредителните договори, за да се установи по-тясна бюджетна координация, ще се наложи те да се консултират и с националните си парламенти, и с Европейския парламент. Подобни консултации са впрочем неизбежни, доколкото ДЕС изисква свикването на Конвент за приемането на проект за изменение на договорите (чл. 48, пара. 2-5 ДЕС).

 

 

Intuitu Personæ: Кой да оглави ЕЦБ?

Напоследък се говори много за това кой да замени Жан-Клод Трише като председател на Европейската централна банка. Sylvester Eijffinger и Edin Mujagic от Tilburg University казват, че е необходим твърд президент на ЕЦБ, който не желае да се поддава на политически натиск. Jean Quatremer дава, както винаги, много детайлна картина на преговорите зад завесата относно избор на бъдещия председател на ЕЦБ.

Две неща са важни. Първо, трябва на всяка цена да се избегне поляризацията Север-Юг по този въпрос. Наистина, председателят на ЕЦБ се избира с квалифицирано мнозинство, но и малкото останало доверие в еврозоната ще бъде загубено ако държавите членки започнат битки за този пост. Второ, който и да бъде избран, трябва да може да гарантира силно лидерство. Определено не се нуждаем от председател на ЕЦБ, който разделя, вместо да обединява еврозоната.

Във време на голяма опасност няма място за експерименти. Надявам се, че държавите членки и по-конкретно Франция и Германия няма да свръх-политизират този избор. В противен случай последиците могат да се окажат непреодолими, а историята ще разпредели съответната вина.

 

 

Аксел Вебер атакува решението на ЕЦБ да купува облигации

За първи път управител на централна банка на държава членка критикува политиката на Европейската централна бака. Това е не някой друг, а Аксел Вебер – управител на германската Бундесбанк. Той казва, че е критичен към паричната политика на ЕЦБ с оглед на съществуващите рискове. Вебер критикува по-конкретно купуването на държавни облигации от ЕЦБ и настоява за бързо излизане от тези покупки. Управителят на италианската централна банка, Марио Драги, също настоява за възможно най-бързо преустановяване на тези покупки, но без да критикува открито политиката на ЕЦБ.

Работата е там, че и г-н Вебер, и г-н Драги са кандидати за поста председател на ЕЦБ. Така че критиката на г-н Вебер може да бъде обяснена с различаващата му се визия за бъдещата политика на ЕЦБ. Въпреки това паричната политика на ЕЦБ не се решава еднолично от председателя й. Г-н Вебер всъщност критикува всички свои колеги управители на централни банки, които са взели колективно решение да купят тези облигации. Дори и ако оставим настрана притесненията на Jean Quatremer за нарушаване на конфиденциалността, е очевидно, че г-н Вебер е ядосан на своите колеги и се опитва да изнесе дебата на публичната сцена. Това е опасно. ЕЦБ трябва да остане на всяка цена независима при своите обсъждания, за да се гарантира, че решенията й се направляват от професионални, а не от политически съображения.

Кризата на еврото: да става каквото ще

Кризата на еврозоната, причинена от проблемите на Гърция, има нов обрат. Съветът в състав финансови министри реши да се създаде Европейски механизъм за финансова стабилизация с обем до 500 млрд. евро и до 250 млрд. евро от МВФ. Механизмът ще бъде организиран в две схеми.

Първата ще бъде организирана по реда на чл. 122, пара. 2 ДФЕС на обща стойност 60 млрд. евро. Нейното активиране ще става при наличието на сериозни условия, в контекста на обща подкрепа от ЕС и МВФ.

Втората част ще бъде организирана на междуправителствена основа между членовете на еврозоната ( и евентуално Швеция и Полша) и ще бъде на стойност до 440 млрд. евро. Тя ще бъде финансираната пропорционално от участващите държави по координиран способ и ще има срок на действие три години.

Междувременно централните банки на Канада и Великобритани9я, ЕЦБ и Федералният резерв на САЩ обявяват възстановяването на временни мерки за осигуряване на доларова ликвидност. ЕЦБ също така е решила да се намеси на пазарите на дългови ценни книжа, за да осигури ликвидност на тези сектори от пазарите, които намира за неправилно функциониращи.

Bloomberg цитира Marco Annunziata, главен икономист на UniCredit Group в Лондон, според когото тези мерки са предостатъчни, за да стабилизират пазарите в краткосрочен план, да предотвратят паниката и да ограничат риска от разпространяване на кризата.

Силно изявление от Оли Рен: „Ще защитим еврото, каквото и да стане”.

Но как ще проработи всичко това на практика? Все още не знаем.

Спасяването на Гърция: детайлите

Планът за спасяването на Гърция е налице, ето ги детайлите:

Финансовият пакет предоставя 110 милиарда евро на Гърция, от които 80 млрд. евро от държавите членки на еврозоната, а останалите от МВФ. Първите плащания ще бъдат направени преди падежа на задълженията на Гърция на 19 май.

Финансовата помощ от еврозоната ще бъде предоставена при сериозни политически услловия на базата на програма, договорена с Гърция от Европейската комисия и МВФ с участието на ЕЦБ.

Програмата включва следните мерки:

  • Гърция ще бъде проверявана от МВФ и ЕС всяко тримесечие;
  • Намаляване на бюджетния дефицит с 5% през 2010 г.;
  • Целта е намаляване на бюджетния дефицит до 3% от БВП до 2014 г.;
  • Съотношението на дълга към БВП ще нарасне до 140% от БВП;
  • Индивидуалните мерки включват увеличаване на ДДС до 23%, 10% увеличение на акциза върху горивата, цигарите и алкохола, нови видове данъци, премахване на 13та и 14та заплата за някои публични служби, намаляване на бонусите за Коледа и Великден, намаляване на пенсиите, намаляване на възможностите за ранно пенсиониране.

Какви са недостатъците според Eurointelligence:

  • Липса на съкращения в публичния сектор или промяна на статута на държавнмите служители;
  • Не се премахва напълно възможността за 13/14та заплата в публичния сектор;
  • Не се предвижда незабавна приватизация на държавни компании;
  • Не се променя границата от 4% масови съкращения в едно предприятие и не се намаляват разходите за съкращаване;
  • Не е предвиден механизъм за предотвратяване на избягването на данъчно облагане.

Искам също така да препоръчам интервюто на един от любимите ми философи – Юрген Хабермас, относно спасяването на Гърция, институционалните предизвикателства и германския инат.

ЕС към Гърция: покажете ни реформите

Европейският съюз е поискал от Гърция да представи подробни планове за целите си за намаляване на бюджетния дефицит за периода 2010-2012 г. Това трябва да бъде направено тази седмица, за да могат Европейската Комисия и ЕЦБ да предоставят оценка на плановете на държавите членки на еврозоната, които трябва да одобрят единодушно освобождаването на кредитните фондове, предвидени за Гърция.

На 19 май са дължими плащания по гръцкия дълг на стойност 8,5 милиарда евро. Сега въпросът е дали гръцкото правителство може да изработи навреме план, който да е приемлив за германския Бундестаг. Гръцкият финансов министър, Георгиос Папаконстантину, е намекнал за възможността за мостово финансиране ако процедурата за освобождаване на финансирането е твърде бавна. Но много анализатори смятат, че може би ще бъде необходимо преструктурирането на дълга на Гърция (любезна форма на неплатежоспособност).

Междувременно известният американски икономист и професор от Харвард, Кенет Рогоф, казва, че поне още една държава от еврозоната може да поиска помощ от МВФ през следващите две до три години. Проблемните държави включват Ирландия, Испания и Португалия. Г-н Рогоф казва:

„Много държави трябва да консолидират бюджетите си и някои от тях ще трябва да се обърнат към МВФ, за да има кого да обвиняват”.

Волфганг Мюншау казва, че това ще бъде „най-важната седмица” в 11-годишната история на европейския паричен съюз.

Гърция формално поиска помощ

Гърция формално поиска финансова помощ в рамките на общия пакет на ЕС и МВФ.

Гръцкият финансов министър, Георгиос Папаконстантину, е изпратил писмо до председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, комисаря по икономическите въпроси Оли Рен и председателя на Европейската централна банка, Жан-Клод Трише, с молба за активиране на механизма за подкрепа.

Искането за финансова помощ първо трябва да бъде одобрено от Европейската комисия и ЕЦБ. След това то трябва да се одобри единодушно и от държавите членки на еврозоната.