Tag Archives: Европейски валутен фонд

Изисква ли ЕВФ ревизия на учредителните договори?

Ангела Меркел казва, че не може да бъде създаден Европейски валутен фонд (ЕВФ) без изменения в учредителните договори. Причината е разпоредбата на чл. 125 ДФЕС:

„Съюзът не носи отговорност за и не поема задълженията на органите на централната власт, регионалните, местни или други органи на публична власт, на други органи, регулирани от публичното право, или на публични предприятия на държавите-членки, без с това да се засягат взаимните финансови гаранции за съвместно изпълнение на даден проект.“

Някои (като Daniela Schwarzer) твърдят, че следва да се приложи друга разпоредба на ДФЕС – чл. 122:

„Когато дадена държава-членка изпитва трудности или е сериозно застрашена от тежки трудности, причинени от природни бедствия или извънредни обстоятелства извън нейния контрол, Съветът, по предложение на Комисията, може да предостави, при определени условия, финансова помощ от Съюза на съответната държава-членка.”

Първоначалните автори на идеята за ЕВФ казват, че съставителите на Договора от Маастрихт са пропуснали да оценят факта, че в контекста на крехките финансови пазари истинската опасност от финансов срив прави чистия подход за ненамеса нереалистичен.

Въпросът е много сериозен – трябва ли да създадем ЕВФ при съществуващата правна основа или първо да изменим учредителните договори?

Според мен първо трябва да се извърши ревизия на учредителните договори. В мненията на г-жа Schwarzer и г-н Gros и г-н Mayer не се съдържа сериозен правен анализ на правилото за ненамеса. Те казват, че спешността на ситуацията оправдава изменението на правилата, въпреки че донякъде заобикаля ДФЕС.

Проблемът от моята гледна точка стои най-вече в чл. 122 ДФЕС. Изразът „извън нейния контрол” за мен означава, че трябва – във всеки отделен случай – да оценяваме причинността на извънредното обстоятелство. За всички е ясно, че поддържането на бюджетната дисциплина Е под контрола на националните правителства. Интерпретацията на текущата финансова криза като force majeure не е убедителна, доколкото би означавала, че едно системно събитие е увредило способностите на някои (но не всички) държави-членки да управляват бюджета си.

Спешността на ситуацията е друг въпрос. Може да се окаже, че без спасяване на тези държави ще се прояви нова, по-голяма криза. Но трябва да се запитаме какво ценим повече – общност, основана на правото или нещо друго.

Ще се създава Европейски валутен фонд?

Идеята за създаването на Европейски валутен фонд (ЕВФ), предложена първоначално от Daniel Gros и Thomas Mayer, набира скорост. FT съобщава, че министърът на финансите на Германия, Волфганг Шойбле, е разкрил първите детайли на общ план с Франция за създаването на ЕВФ.

Г-н Шойбле казва, че ЕВФ ще бъде институция, поддържаща вътрешното равновесие на еврозоната, който ще има на разположение опита на МВФ и сравними механизми за намеса. Идеята е също да се предвидят сериозни санкции за държавите от еврозоната, които не успеят да ограничат бюджетните си дефицити или натрупат прекомерен публичен дълг.

Сбъркана ли е еврозоната?

Джордж Сорос има интересна статия във Financial Times, в която казва, че една зряла валута изисква едновременно централна банка и (държавна) хазна, и че еврозоната в сегашния си вид е изначално сбъркана. Той препоръчва по-категоричен мониторинг и институционална рамка за условна подкрепа.

Daniel Gros и Thomas Meyer правят още една стъпка и предлагат създаването на Европейски валутен фонд, който да отговаря, освен всичко, за справянето по подреден начин с неплатежоспособността на страните от еврозоната.

Desmond Lachman обаче казва, че държавите сега набират средства основно на пазарите за секюритизация, а не чрез банкови заеми. Неговите аргументи звучат малко идеологически.

На по-тактическо ниво Marshall Auerback и L. Randall Wray съветват Гърция да обяви война на Goldman Sachs и другите големи финансови институции, които сътвориха тази бъркотия.

UPDATE: Gideon Rachman има доста силна позиция по въпроса, заявявайки, че гръцката криза заплашва не само еврото, но и цялата структура на Европейския съюз. Той също предпочита създаването на политически съюз, включващ общи европейски данъци и механизъм за големи бюджетни трансфери между държавите в ЕС. Rachman признава, че видът политическа интеграция, който изисква еврото, засяга гражданите на много основно ниво. Той вярва обаче, че политическото бездействие сега може да причини криза на доверието в Европейския съюз, чийто вероятен резултат би бил поставяне под въпрос на всички други правомощия, придобити от ЕС – от имиграцията до социалната политика.