Tag Archives: европейски граждани

Окончателен компромис по гражданската инициатива

Комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент, Комисията и Съвета постигнаха съгласие по т.нар. „гражданска инициатива” (чл. 24 ДФЕС). Гражданската инициатива позволява на един милион европейски граждани да поискат от Комисията да предложи ново законодателство. Основните точки на компромиса:

  • прегледът за допустимост ще се прави при регистрацията;
  • регистрацията се извършва от комитет от поне седем члена от поне седем държави членки;
  • подписите трябва да идват от минимум една четвърт от държавите-членки;
  • Комисията ще помага на организаторите чрез предоставяне на наръчник и точка за контакт;
  • ако инициативата набере един милион подписа се извършват задължителни последващи действия, включително публично изслушване;
  • държавите членки определят как да се потвърди автентичността на подписите.

 

 

Доклад на Групата за размисъл за бъдещето на ЕС

През декември 2007 г. Европейският Съвет реши да създаде „група за размисъл“ от не повече от 9 души, избрани от целия Европейски съюз, които да определят основните въпроси и проблеми, стоящи пред бъдещето на ЕС, както и да посочат начини за решаването на тези въпроси.

Сега групата, ръководена от Фелипе Гонзалес, издаде своя доклад “PROJECT EUROPE 2030: Challenges and Opportunities” (чрез Ralph Grahn).

Това са предложенията, които намирам за интересни:

Икономика:

  • По-нататъшно развитие на вътрешния пазар, например в областта на услугите;
  • Преносимост на социалноосигурителните права;
  • Увеличаване на достъпността на електронната инфраструктура за домакинствата, училищата и фирмите;
  • Развитие на услугите и предприятията в областта на здравеопазването, профилактиката и грижата за възрастните хора;
  • Лидерство на Европейския съвет по отношение на икономическата координация;
  • Подобряване на процедурите за контрол на националните бюджети, за да се подобри прозрачността и устойчивостта на публичните финанси.

Образование и иновации:

  • Развиване на гъвкави и отворени учебни програми, насърчаващи любопитството и креативността на децата;
  • Създаване на мрежа от образователни институции на много високо ниво, способни да се конкурират с най-добрите в света;
  • Създаване на условия, при които университетите имат по-голям контакт с реалната икономика в Европа и целия свят;
  • Необходимо е повече финансиране за приложни изследвания за МСП.

Демографски предизвикателства:

  • Политики, ориентирани към семейството, целящи стабилизиране или увеличаване на раждаемостта;
  • Осигуряване на условия, при които жените с малки деца и по-възрастните работници могат да продължат да работят;
  • Премахване на правните, административните и културните бариери пред трудовата мобилност в ЕС;
  • Пенсионирането трябва да стане възможност, а не задължение за работещите;
  • Обща имиграционна политика за ЕС, въвеждаща средносрочна и дългосрочна стратегия за привличане на имигранти с високи умения;
  • Общ подход към нелегалната имиграция.

Енергийна сигурност и промени в климата:

  • Основната цел за енергийната ефективност трябва да се увеличи до 50% до 2030 г. вместо досегашните 20% до 2020 г.;
  • Отдалечаване от пертола като основна суровина за гориво в транспорта чрез насърчаване на стандарти за биогорива, електрически и хибридни автомобили;
  • Развиване на интелигентни енергийни мрежи (smart grid);
  • Завръщане към ядрената енергетика;
  • Развитие на неконвенционални енергийни източници като шистов природен газ.

Вътрешна и външна сигурност:

  • Увеличаване на правомощията на съществуващи агенции и органи като Европол, Евроюст, Ситуациония център, Фронтекс и Координатора срещу тероризма;
  • Създаване на европейски запас от специално обучени части за бързо реагиране;
  • Развиване на по-интегрирана система за управление на външните граници;
  • Стратегическа концепция за отбраната на ЕС.

Външни отношения и разширяване:

  • Изграждане на глобална икономическа стратегия, която отчита еврото като втора резервна валута след долара;
  • Отворена възможност за нови членове на ЕС в Европа;
  • Засилена роля на ЕС в стабилизацията на съседните му държави чрез доизграждане на съществуващите Европейска политика на добросъседство, Източното пратньорство и Съюзът за Средиземноморието;
  • Развитие на политика на стратегическо съжителство, модернизация и регионално изграждане с Русия;
  • Съвместяване на дипломатическите, военните, търговските политики и политиката на развитие с външните измерения на общите икономически политики;
  • Развитие на европейски подход към реформата на глобалните формати за управление.

Европейските граждани:

  • Повече прозрачност и точност в начина на комуникиране на политиките на ЕС;
  • Избягване на реториката и обяснение на обикновен език как ЕС добавя стойност в живота на своите граждани;
  • Насърчаване на държавите членки да дават право на глас в националните избори на граждани на други държави членки след определен период на уседналост и платени данъци;
  • „Европеизация” на Европейския парламент чрез създаването на трансгранични изборни листи;
  • Създаване на специален административен инструмент, който да доказва европейско гражданство и да може да се използва по желание за достъп до право на пребиваване, заетост и социално осигуряване;
  • Създаване на система за оценка на въздействието на правото на ЕС.