Tag Archives: Европейски парламент

Старата нова идея за политически съюз – недоразбрана?

Гръцката финансова криза вече заплашва цялата еврозона. Изглежда, че без значително преструктуриране на държавния дълг Гърция вероятно ще фалира и ще се наложи да напусне еврозоната. Това обаче би могло да доведе до съществени вреди и нежелани ефекти за цялата Европейска банкова и финансова система. Вторият вариант е голям бюджетен трансфер от държавите в ядрото на еврозоната. Тази втора възможност би довела до искането от държавите донори на съществени политически гаранции за бюджетна дисциплина в Гърция и другите възможни получатели на помощ (Португалия и Ирландия).

Изглежда, че кризата е върнала на масата идеята за европейски политически съюз. Председателят на ЕЦБ, Жан-Клод Трише, призовава за въвеждането на европейски финансов министър.

Идеята не е наистина нова. През 1950те проектът за Европейска политическа общност (ЕПО) цели да обедини политически държавите от Европейската икономическа общност(можете да прочетете повече в чудесната статия Berthold Rittberger). Основната институционална иновация на ЕПО е централната роля на двукамарния парламентарен орган в приемането на бюджета и законодателството. Проектът за ЕПО се проваля, но някои от идеите му по-късно са въведени чрез включването на Европейския парламент в законодателната и бюджетната процедура.

Връщайки се към идеите на г-н Трише виждаме нещо съвсем различно. В неговата идейна рамка Съветът действа по предложение на Комисията и във взаимодействие с ЕЦБ, като предприема директно мерки, засягащи икономиката на съответната държава членка, която не е изпълнила стабилизационната си програма. Не се предвижда роля за Европейския парламент. Очевидно г-н Трише смята, че самото съгласие по стабилизационната програма е достатъчна легитимация за пряка намеса в икономическата и бюджетната политика на държава членка от Съвета.

Това е доста съмнително. Трудно е да си представим как същите хора, които са се противопоставили с насилие на мерките за икономии, предприети от собствените им, демократично избрани правителства, ще приемат намесата на институция на Европейския съюз. Еднакво трудно е да си представим, че Европейският парламент ще одобри подобна институционална рамка. Определено мога да разбера разумните мотиви за предвиждането на такъв втори етап на принудително изпълнение на мерките за икономии, но се страхувам, че подобна процедура чувствително ще влоши демократичния дефицит на Европейския съюз.

Ако и когато правителствата на държавите членки решат, че е необходима по-задълбочена ревизия на учредителните договори, за да се установи по-тясна бюджетна координация, ще се наложи те да се консултират и с националните си парламенти, и с Европейския парламент. Подобни консултации са впрочем неизбежни, доколкото ДЕС изисква свикването на Конвент за приемането на проект за изменение на договорите (чл. 48, пара. 2-5 ДЕС).

 

 

Оправомощен ли е OLAF да претърсва помещения на ЕП?

Простият отговор е да. Следва известна обосновка.

Първо – малко предистория на случая. Английският вестник Sunday Times проведе разследване, в което твърди, че няколко членове на Европейския парламент са били готови да вземат пари, за да предложат законодателни промени. Бяха посочени трима евродепутати – австриецът от ЕНП Ернст Щрасер, словенският социалист Зоран Талер и румънският социалист Адриан Северин. OLAF решава да започне незабавно разследване по случая и служители на OLAF правят опит да съберат доказателства от помещения на посочените депутати в сгради на ЕП на 22 март. Служители на ЕП обаче отказват достъп до тези помещения и твърдят, че те ще бъдат запечатани от персонала по сигурността на ЕП.

ЕП очевидно прави грешка тук. Както посочва OLAF в своето изявление, неговите правомощия са посочени в чл. 325 ДФЕС и Регламент (ЕО) № 1073/1999 относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF). Чл. 1, пара. 3 на Регламент (ЕО) № 1073/1999 изрично посочва, че OLAF провежда административни разследвания с цел провеждане на борба срещу измамите, корупцията и другите незаконни действия, засягащи финансовите интереси на ЕС. Чл. 4, пара. 2 ясно казва, че OLAF има право на незабавен и необявен достъп до всяка информация, която се поддържа от институциите, органите, службите и агенциите, и до техните помещения. В допълнение Приложение XII на Правилника за дейността на Европейския парламент посочва, че всички длъжностни лица или други служители на Европейския парламент са длъжни да сътрудничат напълно на служителите на OLAF и да оказват всяка необходима за разследването подкрепа.

Някой би могъл да твърди, че чрез осигуряването на исканите документи ЕП е могъл да сътрудничи добросъвестно, без да осигури физически достъп на OLAF. Това не е вярно по две причини. Първо, целта на незабавния и необявен достъп до информация и документи е да се предотврати всяка възможност за злоупотреба с доказателства. Второ, служителите на ЕП не са обучени и нямат правомощие да отварят заключени помещения, шкафове с документи и пр.

Йержи Бузек ли е истинският глас на външната политика на ЕС?

Блогърите Kosmopolit и Jon Worth вече писаха за (липсата на) реакция на Европейския съюз относно развиващите се в Египет събития. Заслужава си да се прочете техният анализ на относителната пасивност на институциите на ЕС.

Тук искам да посоча, че председателят на Европейския парламент, Йержи Бузек, беше много по-конкретен относно ситуацията в Египет. Той направи изявление в петък, 28 януари, в което казва:

„Целият свят вижда какво се случва в Египет тази вечер и ще държи властите отговорни за всяка неподходяща употреба на сила или невинни жертви. (…) Призовавам Египет, като партньорска държава на ЕС, напълно да спазва основните права и свободи на своите граждани.”

Това не е първият път, когато г-н Бузек отговаря бързо с недвусмислено изявление. Той също така коментира ситуацията в Беларус и призова Лукашенко да спре насилието. Върховният представител запази мълчание по отношение на Беларус за няколко дни.

Трябва да е ясно, че Върховният представител не може да действа преди да съгласува позициите на всички държави членки. Необходима е само една държава – например Италия, за да блокира приемането на обща позиция (чл. 31 ДЕС). Ето защо Аштън е ограничена в полето си за действие.

Изглежда, че в подобни ситуации изявленията на г-н Бузек са единственият легитимен глас, идващ от институциите на ЕС.

 

 

Политически компромис за новия режим на комитология

Това е много специален ден. Европейският парламент потвърди споразумението със Съвета за новия регламент относно изпълнителните правомощия на Комисията. Новият регламент ще влезе в сила от 1ви март и автоматично ще замени съществуващата система.

Както и преди, предвиденият в регламента механизъм за контрол е основан на „комитологията“, т.е. комитети, съставени от представители на държавите-членки, на които Комисията представя проекти на мерки за изпълнение, но противно на сега съществуващата система, Съветът няма право на намеса като апелативен орган. В някои отделни случаи е възможно да се наложи участието на „апелативен комитет“, но това е просто един „обикновен“ комитет, председателстван от Комисията, независимо от по-високото равнище на представителство. Това дава възможност за преразглеждане на проектомерките или за тяхната промяна при необходимост.

Регламентът предвижда мерките за изпълнение в области като търговската защита да бъдат включени в нормалния режим. Досега тези мерки бяха предмет на специални процедури, при които често Съветът имаше последната дума.

Новата процедура предоставя също така повече гъвкавост на Комисията и по-голяма политическа отговорност. При липса на квалифицирано мнозинство против или в полза на проект на акт за изпълнение на Комисията, тя ще има право на избор между приемането на акта или неговото преразглеждане.

В момента пиша статия за новия правен режим на процедурите по комитология, която ще бъде достъпна в този блог някъде през февруари 2011 г.

Окончателен компромис по гражданската инициатива

Комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент, Комисията и Съвета постигнаха съгласие по т.нар. „гражданска инициатива” (чл. 24 ДФЕС). Гражданската инициатива позволява на един милион европейски граждани да поискат от Комисията да предложи ново законодателство. Основните точки на компромиса:

  • прегледът за допустимост ще се прави при регистрацията;
  • регистрацията се извършва от комитет от поне седем члена от поне седем държави членки;
  • подписите трябва да идват от минимум една четвърт от държавите-членки;
  • Комисията ще помага на организаторите чрез предоставяне на наръчник и точка за контакт;
  • ако инициативата набере един милион подписа се извършват задължителни последващи действия, включително публично изслушване;
  • държавите членки определят как да се потвърди автентичността на подписите.

 

 

Шизофренията на междудържавния подход

Бюджет ‘2011 на Европейския съюз се разпадна след неуспешните преговори между Европейският парламент и Съвета. Бюджетната процедура сега трябва да започне отново, като Комисията предложи нов проект за бюджет. Ябълката на раздора се оказа искането на Европейския парламент да участва в договарянето на следващата многогодишна бюджетна рамка (2014-2020).

Според някои дипломати, цитирани от EUobserver, Парламентът погрешно е предположил, че държавите членки ще се съгласят с бюджета от страх да не бъдат наречени „анти-европейски” в случай на пропадане на преговорите.

Е, очевидно не са се страхували. Три държави – Нидерландия, Швеция и Великобритания, са отказали изобщо да обсъждат исканията на Парламента. „Ще има бюджет въз основа на цифрите от 2010 г. Няма драма, светът няма да пропадне”, е казал един дипломат, цитиран от EUobserver.

Но разбира се. На кого му пука ако ЕС не функционира правилно поради липса на средства? И как смее Парламентът да иска роля в преговорите за многогодишната бюджетна рамка?

Правителствата на държавите членки изглежда страдат от някаква странна форма на шизофрения. Именно те одобриха равнопоставения статус на парламента в бюджетната процедура. Именно те активно се бориха през 2009 г. за влизането в сила на Договора от Лисабон. Именно те отбелязаха „голяма крачка напред” за Европа. Сега обаче са готови да блокират бюджета на ЕС, за да предотвратят участието на Европейския парламент в договарянето на многогодишния бюджет.

Това отношение на враждебност към наднационалните институции и Европейския съюз като цяло вече намери своя връх в неуважителното отнасяне към председателя на Комисията по време на заседанието на Европейския съвет във връзка с депортирането на ромски граждани от Франция. Сега то се показва още веднъж чрез безразличното отношение към бюджета на ЕС, като че ли той няма значение.

Бюджетът има значение, както ще се разбере през първите месеци на 2011 г. , когато ще се използва бюджета за 2010 г. Но съм много по-притеснен от липсата на чувство за собственост върху европейската идея в правителствата на държавите членки. Те изглежда нямат доверие в интеграционния дневен ред и свързаните с него наднационални институции. Това е добре отъпкана пътека към институционална парализа и неефективност.

 

 

Междуинституционално (Недо)Споразумение

Юристите и политолозите обръщат специално внимание на междуинституционалните споразумения на институциите на ЕС, и то поради важна причина: именно там за пръв път се появяват много институционални иновации. Сега едно междуинституционално споразумение (МИС) между Европейския парламент (ЕП) и Европейската комисия се превръща в предмет на спор. Съветът е изразил сериозни критики към документа и твърди, че някои разпоредби на споразумението нарушават институционалния баланс, предвиждайки определени правомощия за Европейския парламент, които не са предвидени в учредителните договори и които ограничават автономията на Комисията и на нейния председател (hat tip: EUobserver).

Съветът се тревожи относно участието на ЕП в международни преговори и разширения достъп на ЕП до поверителни документи и до информация относно процедурите за нарушение, водени от Комисията срещу държави-членки. Съветът заплашва да оспори всяко действие на Комисията и ЕП, което би имало резултат, противоречащ на интересите и правомощията на Съвета, предвидени в учредителните договори.

Въпросът е дали тези разпоредби съставляват промяна в институционалния баланс, която представлява нарушение на учредителните договори. Това е всъщност двояк въпрос. Знаем много добре, че МИС винаги променят в някаква степен институционалния баланс и това конкретно споразумение е добър пример в тази посока. Но нарушава ли учредителните договори?

Martinned мисли, че споразумението променя политическия баланс, но не и юридическия институционален баланс. Piotr Kaczynski от CEPS е цитиран от EUobserver да казва, че това МИС не нарушава непременно Договора от Лисабон.

Съгласен съм, че МИС не нарушава учредителните договори просто защото няма потенциала да го направи. Разбира се, Съветът може да оспори конкретни действия на Комисията и Съвета основани на това МИС, но ще срещне малко разбиране от страна на Съда на ЕС, освен ако Комисията и ЕП не са извършили флагрантно нарушение.

 

Добро ръководство за институционалните иновации в Договора от Лисабон

Центърът за европейски политически изследвания (CEPS), Egmont (Кралският институт за международни отношения на Белгия) и Европейският политически център (EPC) заедно са публикували второ изследване на институционалните иновации, предвидени в Договора от Лисабон. Авторите са идентифицирали десет теми, които разглеждат в дълбочина. Правят се няколко заключения:

  • Институционалната система на Европейския съюз е станала по-сложна;
  • Правомощията на Европейския парламент и Европейския съвет са засилени с Договора от Лисабон;
  • Договорът от Лисабон засилва и ускорява еволюцията към съвместно управление.

Препоръчвам тази публикация на всички, които се интересуват от институционалната динамика на Европейския съюз.

Оценката на въздействието работи

Европейската сметна палата е приела доклад за използването на оценки на въздействието, подготвени от Европейската комисия, в процеса на вземане на решения от институциите на ЕС. Основното заключение е, че оценката на въздействието е станала основен елемент от процеса на развитие на политики от Комисията и се използва от нея, за да бъдат по-добре подготвени нейните предложения. Оценките на въздействието на Комисията се предоставят систематично на Европейския парламент и Съвета, за да подкрепят вземането на решения в законодателния процес. Потребителите и в двете институции ги намират за полезни при обсъждането на предложенията на Комисията. Въпреки това оценките за въздействието, подготвени от Комисията, не се осъвременяват по време на законодателния процес, а Европейският парламент и Съветът рядко са извършвали собствени оценки на въздействието на собствените си поправки. Това е важна констатация, доколкото предложенията на Комисията понякога претърпяват съществени изменения в рамките на законодателния процес.

Държавите членки критикуват предложението за ГМО

Държавите членки са критикували и на практика са отхвърлили предложението на Комисията за нова регулация на генно модифицираните организми (ГМО). Според EUobserver и про-ГМО, и анти-ГМО държави членки са се противопоставили на предложения нов режим. Предложението предвижда общото разрешаване на ГМО все така да се прави на ниво ЕС, но държавите да могат да решават дали да разрешат или не въвеждането на конкретния ГМО на тяхната територия.

Тази реакция не е изненадваща, но трябва да се намери изход от сегашното несъгласие по отношение на ГМО. Така че предложението на Комисията предлага поне отправна точка за преговори. Държавите членки трябва да имат предвид, че им е необходимо и одобрението на Европейския парламент, където постигането на съгласие също ще бъде трудно.