Tag Archives: Европейски съвет за системен риск

В търсене на философския камък на координацията на икономическите политики

Франция и Германия предложиха нов път за координацията на икономическите политики в Европейския съюз. Предложението може да има амбициозен обхват, но е с минимални детайли – „изтеклият“ документ съдържа само една (1) страница. Как може да се тълкува това?

На първо място съм наистина изненадан от назидателното поведение на Меркел и Саркози на заседанието на Европейския съвет. Wall Street Journal цитира Yves Leterme, министър председател на Белгия:

„Имаше 18, 19 държави, които изразиха своето съжаление за начина, по който [предложението] беше представено, както и относно съдържанието. Беше наистина сюрреалистично заседание. „

Тази погрешна стъпка очевидно ще намали шанса за бърз успех на предложението. Встрани от тактиката обаче са ми много по-интересни възникващите правни пречки пред всеки компромис. Проблемът е, че твърде много разпоредби на правото на ЕС стоят на пътя на предложението в сегашната му форма.

Обхватът на предложените мерки е огромен: увеличаване на пенсионната възраст в еврозоната, премахване на индексацията на заплатите с инфлационния индекс, хармонизиране на ставките на корпоративните и други данъци, както и ограничаване на възможността на правителствата да вземат заеми. Въпреки всичко това, Франция и Германия вярват, че това може да се извърши без ревизия на учредителните договори, чрез подобна на Шенген правна рамка.

На първо място си заслужава да се изследва въпросът дали предложението може да бъде въведено като засилено сътрудничество (чл. 326 – чл. 334 ДФЕС). Подобно сътрудничество не трябва да засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване. То не може да представлява пречка, нито дискриминация спрямо търговията между държавите-членки, нито да предизвиква нарушения на конкуренцията между тях (чл. 326 ДФЕС). Тези правни ограничения трябва да се тълкуват внимателно, доколкото една програма за подобряване на конкурентоспособността на определени държави членки може да ги нарушава. Засиленото сътрудничество също така включва предложение на Комисията и одобрението на Европейския парламент. То се одобрява от Съвета с единодушие (чл. 329, пара. ДФЕС).

Друг вариант би била подобна на Шенген рамка, първоначално външна на ЕС. В този случай обаче смятам, че тя също би трябвало да отговаря на критериите за засилено сътрудничество – т.е. да не засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване, както и да не предизвиква нарушения на конкуренцията между държавите членки. Ще бъде трудно да се спазят тези критерии ако самата цел на тези мерки е да се подобри конкурентоспособността на участващите държави членки. В допълнение изглежда, че Франция и Германия разчитат на Европейската комисия и Европейския съвет за системен риск да извършват определени функции в тази нова рамка.Не мога да си представя как ще бъде извършено това без някой (например Великобритания) да повдигне въпроса за финансирането на подобни инициативи от бюджета на ЕС. Европейският парламент също би могъл да има определени възражения.

Най-вероятният (и най-бавен) вариант е ревизия на учредителните договори. Това е също така най-легитимният (и може би единственият законен) начин. Вярно е, че това би довело до пазарлъци и загуба на време. Но пък би допринесло за стабилността и правната сигурност на тази нова правна рамка.

Ясно е, че трябва да се вземат определени мерки. Но предлагането на мерки без да се мисли за техните правни аспекти не е добър знак за техния успех. В крайна сметка говорим за безпрецедентни нива на координация на икономическата политика. Опитът да се заобиколи изменението на учредителните договори може да не проработи именно поради мащаба на предложенията.

 

 

Обнародван е законодателният пакет на ЕС за финансова регулация и надзор

Целият законодателен пакет за финансова регулация и надзор на финансовите пазари е обнародван в Официален вестник. Съдържанието на пакета:

1. Регламент (ЕС) № 1092/2010 за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск

Регламент 1092/2010 създава Европейска система за финансов надзор (ЕСФН), обединяваща участниците, упражняващи финансов надзор на национално равнище и на равнището на ЕС, които да действат като мрежа. Създава се Европейски съвет за системен риск (ЕССР) като нов, независим орган за всички финансови сектори и гаранционни схеми. ЕССР отговаря за упражняването на пруденциалния надзор на макроравнище в Съюза и няма юридическа правосубектност. ЕССР е част от ЕСФН, чиято цел е да осигури надзора върху финансовата система на Съюза. ЕСФН се състои от:

  • а) ЕССР;
  • б) Европейския банков орган;
  • в) Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване;
  • г) Европейския орган за ценни книжа и пазари;
  • д) Съвместния комитет на европейските надзорни;
  • е) компетентните или надзорните органи в държавите-членки.

2. Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски банков орган

Регламент 1093/2010 създава Европейски банков орган (ЕБО). ЕБО има доста широки правомощия, включително предотвратяване на регулаторния арбитраж, гарантиране наличието на равнопоставеност, засилване на международната надзорна координация в полза на икономиката като цяло, насърчаване на сближаването на надзорните практики и предоставянето на съвети на институциите на ЕС в областта на регулирането и надзора на банковата дейност, плащанията и електронните пари, както и по свързани с това въпроси в областта на корпоративното управление, одита и финансовото отчитане. ЕБО също така може временно да забрани или ограничи определени финансови дейности, които представляват заплаха за правилното функциониране и за целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система на ЕС.

3. Регламент (ЕС) № 1094/2010 за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване

Регламент 1094/2010 създава Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО). ЕОЗППО има същите правомощия като ЕБО, но в областта на дейност на застрахователните и презастрахователните предприятия, финансовите конгломерати, институциите за професионално пенсионно осигуряване и застрахователните посредници.

4. Регламент (ЕС) № 1095/2010 за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари

Регламент 1095/2010 създава Европейски орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП). ЕОЦКП има същите правомощия като ЕБО, но в областта на на участниците на финансовите пазари, включително по въпроси на корпоративното управление, одита и финансовата отчетност, предложенията за поглъщане, клиринга, сетълмента и деривативите.

5. Директива 2010/78/ЕС

Директива 2010/78/ЕС промени засягат определянето на обхвата на някои правомощия на европейските надзорни органи (ЕНО), включването на определени правомощия, установени в правните актове на ЕС, както и изменения с цел осигуряване на гладкото и ефективно функциониране на ЕНО в рамките на ЕСФН.

6. Регламент (ЕС) № 1096/2010 за възлагане на Европейската централна банка на специфични задачи, свързани с дейността на Европейския съвет за системен риск

Регламент 1096/2010 включва разпоредби относно участието на ЕЦБ в дейността на ЕСРБ, включително оказването на административна и подкрепа предоставяне на статистическа информация.