Tag Archives: Европейски съвет

В търсене на философския камък на координацията на икономическите политики

Франция и Германия предложиха нов път за координацията на икономическите политики в Европейския съюз. Предложението може да има амбициозен обхват, но е с минимални детайли – „изтеклият“ документ съдържа само една (1) страница. Как може да се тълкува това?

На първо място съм наистина изненадан от назидателното поведение на Меркел и Саркози на заседанието на Европейския съвет. Wall Street Journal цитира Yves Leterme, министър председател на Белгия:

„Имаше 18, 19 държави, които изразиха своето съжаление за начина, по който [предложението] беше представено, както и относно съдържанието. Беше наистина сюрреалистично заседание. „

Тази погрешна стъпка очевидно ще намали шанса за бърз успех на предложението. Встрани от тактиката обаче са ми много по-интересни възникващите правни пречки пред всеки компромис. Проблемът е, че твърде много разпоредби на правото на ЕС стоят на пътя на предложението в сегашната му форма.

Обхватът на предложените мерки е огромен: увеличаване на пенсионната възраст в еврозоната, премахване на индексацията на заплатите с инфлационния индекс, хармонизиране на ставките на корпоративните и други данъци, както и ограничаване на възможността на правителствата да вземат заеми. Въпреки всичко това, Франция и Германия вярват, че това може да се извърши без ревизия на учредителните договори, чрез подобна на Шенген правна рамка.

На първо място си заслужава да се изследва въпросът дали предложението може да бъде въведено като засилено сътрудничество (чл. 326 – чл. 334 ДФЕС). Подобно сътрудничество не трябва да засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване. То не може да представлява пречка, нито дискриминация спрямо търговията между държавите-членки, нито да предизвиква нарушения на конкуренцията между тях (чл. 326 ДФЕС). Тези правни ограничения трябва да се тълкуват внимателно, доколкото една програма за подобряване на конкурентоспособността на определени държави членки може да ги нарушава. Засиленото сътрудничество също така включва предложение на Комисията и одобрението на Европейския парламент. То се одобрява от Съвета с единодушие (чл. 329, пара. ДФЕС).

Друг вариант би била подобна на Шенген рамка, първоначално външна на ЕС. В този случай обаче смятам, че тя също би трябвало да отговаря на критериите за засилено сътрудничество – т.е. да не засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване, както и да не предизвиква нарушения на конкуренцията между държавите членки. Ще бъде трудно да се спазят тези критерии ако самата цел на тези мерки е да се подобри конкурентоспособността на участващите държави членки. В допълнение изглежда, че Франция и Германия разчитат на Европейската комисия и Европейския съвет за системен риск да извършват определени функции в тази нова рамка.Не мога да си представя как ще бъде извършено това без някой (например Великобритания) да повдигне въпроса за финансирането на подобни инициативи от бюджета на ЕС. Европейският парламент също би могъл да има определени възражения.

Най-вероятният (и най-бавен) вариант е ревизия на учредителните договори. Това е също така най-легитимният (и може би единственият законен) начин. Вярно е, че това би довело до пазарлъци и загуба на време. Но пък би допринесло за стабилността и правната сигурност на тази нова правна рамка.

Ясно е, че трябва да се вземат определени мерки. Но предлагането на мерки без да се мисли за техните правни аспекти не е добър знак за техния успех. В крайна сметка говорим за безпрецедентни нива на координация на икономическата политика. Опитът да се заобиколи изменението на учредителните договори може да не проработи именно поради мащаба на предложенията.

 

 

Добро ръководство за институционалните иновации в Договора от Лисабон

Центърът за европейски политически изследвания (CEPS), Egmont (Кралският институт за международни отношения на Белгия) и Европейският политически център (EPC) заедно са публикували второ изследване на институционалните иновации, предвидени в Договора от Лисабон. Авторите са идентифицирали десет теми, които разглеждат в дълбочина. Правят се няколко заключения:

  • Институционалната система на Европейския съюз е станала по-сложна;
  • Правомощията на Европейския парламент и Европейския съвет са засилени с Договора от Лисабон;
  • Договорът от Лисабон засилва и ускорява еволюцията към съвместно управление.

Препоръчвам тази публикация на всички, които се интересуват от институционалната динамика на Европейския съюз.

Постижения и пропуски в заключенията на Европейския съвет за икономиката на ЕС

Ще се опитам да изброя постиженията и пропуските в заключенията на Европейския съвет от заседанието на 17 юни 2010 г.

Постижения:

Стратегията „Европа 2020“ – тя трябва да насърчи серия реформи, насочени към конкурентноспособността и заетостта, поставяйки изследванията и иновациите в основата на икономическите инициативи за следващото десетилетие. Целта е да се постигне 75% заетост за мъжете и жените от 20 до 64 г., повишаване на разходите за изследвания и иновации до 3% от БВП, намаляване на емисиите парникови газове с 20%, намаляване на отпадането на ученици от училище с 10%, и изключване на риска от бедност и изключване поне за 20 милиона души.

Икономическо управление – изрична цел за засилване на превантивните и корективни мерки на Пакта за стабилност и растеж; въвеждане на концепцията за динамичен дълг; списък с индикативни показатели за оценка на конкурентноспособността и дисбалансите в нея, позволяващ ранно откриване на неустойчиви тенденции; публикуване на резултатите от стрес-тестовете на банките от банковия надзор; въвеждане на система от данъци и такси за финансовите институции, осигуряваща справедливо споделяне на тежестите и създаваща стимули за ограничаване на системния риск.

Исландия – начало на преговорите за присъединяване.

Естония – въвеждане на еврото от 1 януари 2011 г.

Иран – нови санкции на основание Резолюция 1929 на Съвета за сигурност на ООН.

Пропуски – Европейският съвет не е приел никакви конкретни мерки за справяне на дисбалансите в икономическия растеж и за истинска, сериозна координация на бюджетните политики. С други думи Европейският съвет е отложил вземането на болезнени решения за бъдещето на икономическото управление на ЕС, като в същото време определя стратегически цели, които могат или да произведат, или да не произведат ефективни резултати.

Липсващото звено в дебата за управлението на еврозоната

Председателят на Европейския съвет, Херман ван Ромпуй, предлага „кризисен кабинет”. Според него „няма достатъчна йерархия или органични връзки между основните играчи и основните институции”. Идеята е в „кризисния кабинет” да се включат председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо, председателят на Европейската централна банка, Жан-Клод Трише и самия г-н ван Ромпуй.

В същото време председателят на Европейската комисия нарече плановете на Германия за подобряване на икономическото управление на еврозоната „наивни”. Той смята, че не са възможни изменения на учредителните договори в момента.

За мен е очевидно, че дебатът е триъгълен – между Комисията, Европейския съвет и ЕЦБ, изключвайки един играч. Това е Европейският парламент.

Донякъде това е разбираемо. По-нататъшната интеграция на икономическите политики ще засегне държавния суверенитет. Ето защо е необходима твърда подкрепа в държавите членки за по-нататъшни реформи.

Но, както се видя, слабите гаранции в Пакта за стабилност и растеж, договорени от държавите членки, не проработиха. Всякакъв механизъм за координация, който не включва изменение на учредителните договори, вероятно ще го последва. Можем да видим това в концептуалните спорове между Германия и Франция през годините и дори днес.

Наистина, ЕП проведе дебат за координацията на икономическите политики миналата седмица. Но повлия ли този дебат на ЕС? Достигна ли до европейските граждани? Не съм сигурен.

Тъмният сценарий е политическо разединение вместо конвергенция. Това може би вече се случва, имайки предвид някои едностранни действия на Германия. Но това не би трябвало да ни изненадва – правителствата пресмятат своя тактически интерес, залагайки срещу останалите участници в паричния съюз. Всъщност, историята е пълна с примери за разпадане на парични съюзи поради политически разногласия.

Европейските лидери изглежда вярват, че могат да „поправят” еврозоната на междуправителствено ниво с подкрепата на ЕЦБ, и по възможност без изменения на учредителните договори. Би било чудесно, но е невъзможно.

Ето защо би било много, много по-добре ако Европейският парламент имаше по-силен глас в дебата. В момента ЕП е единствената институция, която може да предостави открит форум за дискусия по разнопосочните политически идеи за реформа.

Малко по-грубо казано – държавите членки могат да заобиколят обществената дискусия, но няма да излъжат пазарите.

Ще има мерки спрямо Гърция

Знаем, че ще бъдат предприети мерки за подкрепа на Гърция. Решението беше взето на заседание на министрите от еврогрупата в понеделник. Официално не знаем какви ще са мерките. Неофициално знаем, че ще дойдат под формата на координирани двустранни заеми. Окончателното решение вероятно ще бъде взето от Европейския съвет.

Въпросът сега е – това дали е достатъчно?

Стратегия за вътрешната сигурност на ЕС

Съветът прие Стратегията за вътрешната сигурност на ЕС. Очаква се стратегията да бъде одобрена и от Европейския съвет през март. Стратегията описва европейския модел за сигурност, който интегрира дейностите по правоприлагане и съдебно сътрудничество, управление на границите и гражданска защита, зачитайки общите европейски ценности като основните човешки права. Основните цели на стратегията са:

– да представи пред обществеността съществуващите инструменти на ЕС, които помагат да се гарантира сигурността и свободата на европейските граждани и добавената стойност, която дава Европейския съюз в тази област;

– да се доразвият общите инструменти и политики с използването на по-интегриран подход, който обръща внимание на причините за липсата на сигурност, а не само на нейните ефекти;

– да се засили полицейското и съдебното сътрудничество, управлението на границите, гражданската защита и управлението на кризи.

Хедегаард: без сделка за климата до 2012 г.

Комисарят по въпросите на климата Кони Хедегаард е казала, че една правнообвързваща сделка по промените в климата не е постижима преди ‘COP 17′ – конференцията на страните по Конвенцията на ООН за промените в климата, която ще се състои през декември 2011 г. в Южна Африка.

Според г-жа Хедегаард ЕС трябва да предприеме подхода „стъпка по стъпка” към преговорите, като използва различни канали за оказване на влияние върху международния дебат. Заседанието на Европейския съвет на 25-26 март 2010 г. ще се занимава преимуществено с въпроса за промените в климата.

Европейският съвет даде морална подкрепа на Гърция

Неформалното заседание на Европейския съвет напълно подкрепя усилията на гръцкото правителство и неговата решителност да направи всичко необходимо за справяне с бюджетната криза. Държавите-членки на еврозоната заявиха, че ще предприемат решителни и координирани мерки, ако е необходимо, за запазване на финансовата стабилност в еврозоната.

Въпреки това в декларацията няма никакви детайли.

Financial Times прави добър обзор на реакциите в европейската преса.

2.4 милиарда евро финансиране за промените в климата

Европейският съвет е решил, че Европейският съюз може да допринесе към финансирането за промените в климата за развиващите се държави с 2.4 милиарда евро годишно от 2010 до 2012 г. Някои източноевропейски държави членки ще допринесат със символични суми (България е обещала 20 000 евро.

Първи решения по Договора от Лисабон

Европейският съвет е приел две решения, които се основават на новите институционални разпоредби на Договора от Лисабон, който влезе в сила вчера.

Първото решение предвижда, че председателството на Съвета, с изключение на състава по външни работи, се изпълнява от предварително определени групи от три държави-членки за срок от 18 месеца. Всеки член на групата изпълнява последователно, за срок от шест месеца, председателството на всички състави на Съвета, с изключение на състава по външни работи. Останалите членове на групата подпомагат председателството във всички негови задължения въз основа на обща програма.

С второто решение се приема Процедурен правилник на Европейския съвет.