Tag Archives: Европейски съюз

Уважаема Германия, Вие решавате бъдещето на Европа

Уважаема Германия,

Последните две десетилетия бяха много добри за Вас. Вие успяхте да обедините двете си части и своя народ. Имахте добър икономически растеж и търговска експанзия. Започнахте да се „нормализирате“, както казват експертите.

Днес трябва да решите голям проблем. От вас зависи дали проектът за еврозоната ще живее или умре. Няма да навлизам в детайлите на проблема и възможните решения. Във всеки случай знаете много добре какъв е залога и какви са опциите.

Но защо бихте избрала да спасите еврото? Две причини идват на ум. Първо, разпадането на еврозоната ще е много объркано и ще навреди на Вашите банки, пенсионни фондове и в крайна сметка- на Вашите граждани. Разпадането ще премахне някои от важните предимства на европейския вътрешен пазар и ще причини големи икономически проблеми по целия свят.

Второ, премахването на еврото ще противоречи на Вашите задължения. Когато основахте еврозоната Вие се съгласихте, че всяка промяна на правилата на ИПС ще става с изменение на учредителните договори. Това означава, че държави като Франция и Белгия изрично трябва да се съгласят с разпадането на еврозоната, а аз откровено се съмнявам, че те биха се съгласили. Така че ако искате да печатате отново германски марки, ще трябва да нарушите учредителните договори по един много очевиден начин.

Възможно е да рискувате и да го направите ако вътрешният политически натиск е наистина силен. Но противопоставянето на основополагащите принципи на Европейския съюз ще има висока цена за Вас. Една от причините за обединението през 1990 г. беше, че Вие бяхте добре интегрирана в Европейската общност. Да, сега сте много различна и да, вие с право искате по-силен глас в световните дела. Но все пак – има много противоречиви чувства в Европа относно една силна и експанзионистична германска икономика, особено в комбинация със сближаване с Русия. Трябва да помислите внимателно относно тези съображения.

Каквото и да решите, категорично Ви препоръчвам да говорите открито със собствения си народ. Евтината пропаганда за мързеливите гърци може да продава вестници, но тук не говорим за забавление. Вашият избор ще предопредели бъдещето на всички европейски граждани, а това означава и германците. Европейският съюз никога няма да е същия след разпадането на еврозоната и Вие няма да имате същата позиция както досега.

Моля, помислете добре преди да вземете решение. Светът няма да свърши с еврото, но ще бъде едно по-грозно място.

С уважение,

Вихър Георгиев

 

 

Ревю на книга: 50 дни, които промениха Европа

Съвременната европейска история често е пренебрегвана от мнозина. Тя изглежда толкова интуитивна, толкова добре позната и дори малко скучна. Но дяволът е в детайлите и незнанието за нашето минало може да навреди на нашето бъдеще.

Именно тук идва на помощ новата книга на Hanneke Siebelink – The 50 Days that Changed Europe. Книгата е кратка, добре написана история на процеса на европейска интеграция, която представя най-важните събития, които наистина са променили Европа. Книгата е подходяща и за студенти, и за преподаватели, защото Siebelink е извършила едно детайлно изследване и текстът съдържа някои много интересни прозрения. Стилът и езикът на книгата са много достъпни, което винаги е предимство.

Направих някои изчисления въз основа на избора на събития в книгата. На графиката можете да видите динамиката на основните събития относно европейската интеграция през последните десетилетия. Очевидна е тенденцията за увеличаване на интензивността на интеграционния процес. Нека се надяваме, че новото десетилетие няма да завърши със злополучната графика за живота на пуйката.

 П.С. Ще предоставя копие от книгата за библиотеката „Социални науки“ на Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Предложение на Комисията за нова Многогодишна финансова рамка 2014-2020 г.

Комисията е публикувала своето предложение за Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Многогодишната финансова рамка е основният бюджетен документ Tна ЕС за седемгодишния период и не може да се изменя съществено след своето приемане. Предложението трябва да бъде одобрено от държавите членки и Европейския парламент.

Основните нововъведения:

1. Разходи

  • Нов фонд за финансиране на инфраструктура – Механизъм за свързване на Европа, който включва първоначален списък с проекти в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ;
  • По-силна връзка на финансирането за икономическо и социално сближаване с приоритетите на Европа 2020;
  • Нова категория региони — „региони в преход“;
  • Новите правила за обвързаност на финансовата помощ с определени условия;
  • Сключване на договор за партньорство с всяка държава членка, за да се осигури взаимното усилване на ефекта от националното и европейското финансиране.
  • Интегрирана програма за образование, обучение и младеж на стойност 15,2 милиарда евро, която ясно да акцентира върху развиването на умения и върху мобилността;
  • Обща стратегия на ЕС за научно-изследователската дейност и иновациите, наречена „Хоризонт 2020“, на стойност 80 милиона евро;
  • За 30 % от преките помощи за земеделските стопани ще бъде поставено условието те да направят дейността си по-екологосъобразна;
  • 4,1 милиарда евро за борба с престъпността и тероризма, както и 3,4 милиарда евро за политиките за миграция и убежище.

2. Приходи

  • Нови собствени ресурси за финансиране на бщджета на ЕС – данък върху финансовите трансакции (данък на Тобин) и нов осъвременен ДДС;
  • Опростяване на съществуващите механизми за финансова корекция.

Можете да прочетете критичната оценка на предложението от Charlemagne. Real Time Brussels разглежда жестоките политически битки, които вероятно ще се разразят около приемането на Многогодишната финансова рамка.

 

Внимавайте, корумпирани политици! ЕС ви наблюдава!

Комисията е предложила набор мерки за справяне с вредите, които нанася корупцията на европейските общества. Комисията създава нов механизъм, Доклад срещу корупцията в ЕС, който ще наблюдава и оценява усилията на държавите членки срещу корупцията и ще насърчава повече политическа ангажираност с въпроса. Подкрепян от експертна група и мрежа от изследователи, докладът ще бъде публикуван от Комисията на всеки две години, стартирайки от 2013 г. Ще бъдат посочвани тенденциите и слабостите в борбата срещу корупцията и ще се стимулира обмена на добри практики.

Колко ефективен ще бъде този доклад? Много добър знак е, че ЕС ще има по-фокусиран подход за диагностициране на сериозна корупция в държавите членки. Но съвсем не е сигурно, че диагнозата ще бъде последвана от подходящо лечение. Ако вземем предвид опита с докладите по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния, изглежда, че те предизвикват много емоции, но произвеждат по-малко практически резултати.

Всяко усилие за независимо наблюдение на корупцията в държавите членки трябва да бъде поздравено. Комисията би следвало да се възползва от съществуващите механизми за наблюдение на корупцията на Прозрачност без граници и ОИСР.

 

 

Предложение за реформа на търговските преференции на ЕС

Комисията е направила важно предложение за реформа на т.нар. Обща система за преференции (ОСП), която предоставя конкретни тарифни преференции за развиващите се държави под формата на намалени или нулеви ставки или квоти.

Основните елементи на предложението са:

1. Концентриране на преференциите по ОСП до по-малко държави. Определен брой държави няма да могат да се ползват от преференциите, включително:

  • Държави,които са постигнали висок или среден доход на глава от населението по възприетата методология на Световната банка (например Кувейт, Русия, Саудитска Арабия и т.н.);
  • Държави, които имат преференциален достъп до пазарите на ЕС, който е поне толкова благоприятен, колкото ОСП – например държавите със споразумение за свободна търговия или специален автономен търговски режим;
  • Държави и територии, които имат алтернативни споразумения за достъп до пазара на развитите държави.

2. Увеличаване на стимулите за спазване на основните права на човека и трудовите права, стандартите за опазване на околната среда и доброто управление чрез улесняване на достъпа до ОСП+, който ще гарантира допълнителни, основно безмитни преференции за уязвими държави.

3. Подобряване на ефективността на търговските преференции за най-слабо развитите държави чрез схемата „Всичко без оръжие“.

4. Увеличаване на предвидимостта, прозрачността и стабилността на преференциите.

Какво всъщност искаме от ЕС?

Европейските граждани би трябвало да мислят повече за своите искания когато говорят за ЕС. Ето защо.

Това не са най-добрите времена за ЕС. Има финансова криза; имиграционна криза; криза на доверие от и кой знае какво още. С две думи ЕС е в беда.

По-трудно е да се разбере злонамереността и подхода „аз-нали-ви-казах“ на толкова много политици, коментатори и европейски граждани. Силата на негативните чувства е наистина забележителна. Ето защо ще направя нещо нетипично за този блог и ще се обърна директно към скептиците. Целта ми е да направя безпощадна, субективна и силно нормативна критика на посредствеността на онези, които предпочитат европейско бъдеще без Европейски съюз.

За да направя това е необходимо едно важно наблюдение. За последните 60 години видът Homo Sapiens не се е развил съществено. С оглед на това изглеждат странни твърденията, че нова война на европейския континент е невъзможна. Не танковете и самолетите разрушиха Европа през Втората световна война, а хората в тях. Нещо повече – нашите физически и генетични предци са водили война на този континент поне през последните две хиляди години. Всъщност единственият по-дълъг мирен период в скорошната история е именно периодът на европейска интеграция. Вярно е, че НАТО и динамиката на ядрено сдържане играят своята роля. Но именно сътрудничеството между елитите в Европейската общност циментира този пакт.

Днес мнозина вярват, че войните са част от историята, но не и от бъдещето. Други пък смятат, че войните могат да бъдат полезен инструмент на външната политика. Това, което ги свързва, е липсата на военновременен опит. Този вирус на невежество и посредственост е широкоразпространен. Той засяга политици, журналисти и всякакви експерти. Правилото Макдоналдс е техния флаг, макар че това правило вече е нарушено. Този вирус ги кара още да смятат, че държавите са добре екипирани да решават възникващите проблеми, използвайки класическите инструменти на междуправителственото сътрудничество. Проблемът е, че този вид сътрудничество напоследък зрелищно се проваля – конференцията на ООН за климата не успя да приеме нови правила за ограничаване на промените в климата; СТО не успя да приключи кръга преговори от Доха; а Г-20 обикновено успява да се споразумее само за менюто на съответната среща. Това не са инциденти, а симптоми на ограниченията на класическите форми на международно сътрудничество.

Някой може да каже, че ако ЕС е бил толкова успешен е нямало да се стигне до настоящата криза. Това е вярно. ЕС не е перфектен и сега берем плодовете на хлабавите правила на Икономическия и паричен съюз. Но ЕС е по-добър от всяка друга форма на сътрудничество особено като се имат предвид по-малките икономики на повечето държави членки. Истината е, че без Европейския съюз икономическият живот в Европа ще се забави и бизнесът знае това. Това е и проблемът на някои антиевропейски партии: техните избиратели ще пострадат от възможното излизане от Съюза. Ето защо те предпочитат да мърморят за ЕС без обаче да предприемат стъпки за разрешаване на своята неудовлетвореност. Би следвало да се проведат референдуми във всяка държава членка, която чувства нужда да поеме по друг път към благоденствието. Би следвало по-конкретно Великобритания да бъде насърчена да проведе референдум относно членството си в ЕС. Европейският съюз не е клуб по интереси; успехът му зависи от мотивацията на неговите членове.

ЕС не е на кръстопът. Той е добре функциониращ механизъм за политическа интеграция. От неговите потребители – европейските граждани, зависи да го използват правилно. Съюзът ще произвежда резултати само ако ги поискаме. Ето защо ми се иска да чувам повече конкретни желания и по-малко хаотични критики, когато говорим за ЕС.

Визията на ЕК за границите и миграцията

Досега вероятно сте чули за сериозните трудности, които изпитват държавите от Средиземноморието при справянето с потоците от имигранти от Северна Африка. Правителствата на Франция и Италия дори предложиха временното възстановяване на граничния контрол в ЕС поради миграционната вълна. Сега Европейската комисия представя своето Съобщение относно миграцията.

Комисията отбелязва, че ЕС няма достатъчно капацитет да помогне на тези държави членки, които в момента са изложени на значителни миграционни движения. Ето защо според нея следва да се изследва целесъобразността на въвеждането на обща европейска система за граничен контрол. Комисията също така препоръчва приемането на подход, основан на риска и по-широкото използване на модерни технологии по отношение на контрола на наземните и морските граници.

Комисията предлага създаването на механизъм, който би позволил на ЕС да се справя със ситуации, в които или една държава членка не изпълнява своите задължения за контрол на нейния участък от общата граница, или когато определен участък от общата граница попадне под тежък и неочакван натиск поради външни събития. Такъв механизъм би следвало да се използва като последно средство в наистина критични ситуации.

Комисията също така призовава за включването на по-сериозни задължения за реадмисия в рамковите споразумения, сключвани с трети държави.

Едно важно предложение на Комисията е за една обща информационна система, която да гарантира, че данните за преминаването на границите от граждани на трети държави са достъпни за граничните и имиграционните власти.

Комисията възнамерява да представи до 2012 г. Зелена книга относно справянето с недостига на работна ръка чрез миграция в държавите от ЕС.

Като общ извод според Комисията ЕС би следвало да увеличи усилията си и да обърне повече внимание на мотиваторите за миграция, включително въпросите, свързани със заетостта, доброто управление и демографската картина.

Съобщението относно миграцията е добре подготвен и цялостен документ, но остава да се види какви действия ще предприемат държавите членки.