Tag Archives: Европейски съюз

Обнародвани са първите делегирани регламенти!!!

С удоволствие ви съобщавам, че са обнародвани първите делегирани регламенти по новата йерархия на юридическите актове на ЕС. Делегираните регламенти се приемат от Европейската комисия без да е необходимо одобрението на комитет по комитология. Делегираните актове допълват или изменят определени несъществени елементи от законодателния акт (чл. 290 ДФЕС).

Данък върху финансовите сделки: предложението на Комисията

Комисията предлага нов подход в две направления бъдещото облагане на финансовия сектор. На световно равнище Комисията подкрепя идеята за данък върху финансовите сделки (ДФС). На равнище ЕС Комисията лансира като предпочитан вариант данък върху финансовата дейност (ДФД).

На световно равнище приходите от ДФС например биха могли да бъдат 60 милиарда евро за транзакциите на акции и облигации при данъчна ставка от 0,1%. Според Комисията ДФС трябва да бъде събиран от възможно най-широката данъчна основа, за да постигне целта си за ефективност.

За разлика от ДФС, при който се облага всеки участник на финансовия пазар според направените транзакции, ДФД се събира от финансовите компании и данъчната му основа е сборът от печалбата и възнагражденията на служителите. За ЕС-27 ДФД би могъл да събере до 25 милиарда евро.

Губи ли Европейският съюз лидерството си по отношение на човешките права?

От много време Европейският съюз се счита за водеща сила по отношение на защитата на човешките права, демокрацията и законността в света. Сега се наблюдават тревожни сигнали, че това лидерство отслабва.

Susi Dennison и Anthony Dworkin от Европейския съвет за външни отношения са написали доклад, предлагащ стратегия на ЕС за човешките права в един пост-западен свят. Проведох много информативна и интересна дискусия с един от авторите на доклада, Anthony Dworkin. По-долу е направено кратко изложение на основните констатации и политически препоръки на доклада.

Проблемът

Европейският съюз и САЩ губят влиянието си в света. Военните действия в Ирак и Афганистан в известна степен делегитимираха идеята за насърчаване на демокрацията и мнозина вече асоциират тази концепция само със смяна на режима. Успехът и активността на авторитарните капиталистически държави и по-конкретно Китай скъса връзката между либералната демокрация и икономическото и социалното развитие. Според г-н Dworkin в резултат от това Западът има по-малка способност да влияе на случващото се. Например Китай е много по-успешен от Европейския съюз в намирането на подкрепа за своята позиция по резолюциите за правата на човека на ООН.

Попитах г-н Dworkin дали вярва, че моделът на Китай е устойчив с оглед на повишаващите се икономически неравенства в страната. Според него Китай се променя бързо и твърде рано дасе каже дали моделът е наистина устойчив.

Европейските трудности

В Европейския съюз съществуват редица причини за относителната загуба на лидерство в насърчаването на човешките права, демокрацията и законността. Първо, наблюдава се загуба на увереност в способността на ЕС да повлияе на защитата на човешките права в света. Някои инструменти като санкциите просто не работят много добре. Държавите членки на ЕС понякога жертват своята дългосрочна ангажираност с човешките права и демокрацията, за да преследват своите геополитически интереси. Държавите членки от Средиземноморието например с готовност работят с режимите от Северна Африка, като забравят перспективата на защита на човешките права. Някои имиграциони политически мерки могат да имат сериозно въздействие върху легитимността на Европейския съюз спрямо развиващите се държави. Експулсирането на ромите от Франция най-вероятно е влошило тази тенденция.

Пътят напред

Авторите на доклада посочват редица практически препоръки, които със сигурност заслужават по-нататъшно обсъждане. Според тях Европейският съюз се нуждае от нов, стратегически подход за насърчаването на човешките права и демократичните ценности. Този подход на първо място трябва да е реалистичен и да отчита променящия се баланс на силите.Накратко ЕС трябва да раздроби абстрактния пакет „демокрация и човешки права“ и да обърне внимание на тези въпроси, които са най-относими към съответните общества. ЕС трябва да постави достатъчно ясни приоритети – основни въпроси, по които да се търси напредък със съответните държави. Авторите наричат тези приоритети „точки за натиск“, които се отнасят до основни ценности и по които ЕС може да очаква, че ще има въздействие. ЕС трябва да разчита на постепенно въздействие, използвайки концентриран натиск по основните въпроси и, където е възможно, предлагайки специални стимули за постигането на внимателно поставени цели.

Инструментите за този нов подход са налице. Има и нови възможности – като използването на търговските отношения за насърчаване на човешките права. Някои ограничения в използването на интернет, например, могат да се разглеждат като нарушения на правилата на СТО. Трябва да се развиват и някои важни партньорства с развиващи се държави като Бразилия, Индия, Индонезия и Южна Африка. Турция може да бъде особено ценен партньор поради близостта си с ЕС и растящата си роля на влиятелна регионална сила в Близкия изток.

Институционалното измерение

За да работи новият подход е необходимо съгласуването на високо ниво на различните политики на ЕС с приоритетите на насърчаването на човешките права и демокрацията. Г-н Dworkin вижда роля както за Върховния представител за външни отношения и политиката за сигурност, така и за председателя на Европейския съвет. Необходимо е да се изразят ясно тези приоритети и в процеса да се включат всички участници на високо ниво в политическия процес. Специална структура на Европейската служба за външно въздействие също може да предоставя координация.

Този пост е написан специално за Деня на многоезичния блогинг. Английската версия на поста е тук. Този блог се издава едновременно на български и английски език от февруари 2009 г.

Сигурност на доставките на редки елементи: предупреждение

Китайското правителство е забранило износа за Япония на т.нар. редкоземни елементи, които се използват във високотехнологични продукти като хибридни автомобили, вятърни генератори и ракети. Забраната е въведена след спора със задържането от Япония на капитана китайски рибарски кораб. Япония е основен купувач на редкоземни елементи от Китай и ги използва в редица индустриални продукти.

За първи път Китай използва зависимостта от доставките на редкоземни елементи на свой търговски партньор, за да упражни политически натиск в международен спор. Това е безпрецедентно и вероятно незаконно по правилата на Световната търговска организация (СТО).

Няма гаранции обаче, че в бъдеще по някаква причина няма да бъдат приложени подобни мерки и към Европейския съюз. Доклад на специална ad-hoc работна група вече определи редкоземните елементи като наистина критични суровини за Европейския съюз.

Налагането на тази забрана от Китай повдига въпроса за бъдещите доставки на редкоземни елементи и други редки суровини за ЕС. ЕС следва да продължи взаимодействието си със СТО по въпроса. Китай трябва да бъде решително обезкуражен да използва подобни политически мерки в бъдеще.

UPDATE: Китай отрича съобщенията, че са наложили забрана за износа на редкоземни елементи за Япония. Повече информация по въпроса вероятно ще стане известна в следващите дни.

Доклад: заплахите за сигурността идват главно отвън

Statewatch са публикували съвместен доклад с ограничен достъп на Европол, Евроюст и Фронтекс за състоянието на вътрешната сигурност в ЕС. Ето някои от заключенията (подчертал съм части от текста):

  • Богатата потребителска база и отворената бизнес среда в ЕС правят региона особено уязвим;
  • Увеличават се мащаба и сложността на организираната престъпност;
  • Броят на терористичните атаки в ЕС намалява, но сепаратистките групи и ислямските екстремисти остават активни и представляват заплаха за вътрешната сигурност;
  • Повечето заплахи за вътрешната сигурност се генерират извън ЕС. Африка, Южна Азия, [държавите от] бившия Съветски съюз и Западните Балкани са особено важни;
  • Основни центрове по и около външната граница на ЕС са се развили като опорни точки за нелегалния поток на стоки и хора;
  • Сигурността на границите е компрометирана от групи, които използват уязвимите места в транспортния сектор;
  • Заплахата от кибер престъпността е многоизмерна и заплашва гражданите, бизнеса и държавната администрация с увеличаваща се скорост;
  • Европейските граждани и фирми са все по-изложени на системно насилие и корупция от организирани престъпни групи, терористични групи и, все по-често, улични банди.

Нуждаем ли се от сили на ЕС за борба с бедствия?

UPDATE (17.08.2010): Френският президент Никола Саркози е предложил официално на Европейската комисия да „се изградят истински сили за бързо реагиране на ЕС…които черпят от ресурсите на държавите членки”.

Френският министър по европейските въпроси Пиер Лелуш призовава за общи европейски сили за борба с бедствия в контекста на пожарите в Русия.

Въпросът е – наистина ли се нуждаем от подобни общи сили на ЕС? Вече имаме Общностния механизъм за гражданска защита, който трябва да координира реакцията на държавите членки при бедствия. Предполагам, че според г-н Лелуш текущата координация не е достатъчна.

Да вземем за пример Стратегията на ЕС за подкрепа на ограничаването на рисковете от бедствия в развиващите се страни. Това е много важен документ, който съдържа много добри идеи за създаването на стратегическа рамка, която да ръководи оказваната от ЕС подкрепа за ограничаване на рисковете от бедствия в развиващите се страни. Въпреки това планът за изпълнение на стратегията все още не е публикуван. В плана за действие трябваше да са посочени ключовите действия, отговорности, основни инструменти и последователността в изпълнението на приоритетите на стратегията и той трябваше да бъде приет през 2009 г. Забавянето е ясен сигнал, че не всичко е наред в координацията на реакцията при бедствия в ЕС и че вероятно някои държави се колебаят да направят крачка напред. Така че дори и да са необходими, силите на ЕС за борба с бедствия може би не са възможни в момента.

Въпреки това бъдещото търсене на услуги, свързани с ограничаване на рисковете от бедствия и борбата с бедствия вероятно ще се увеличава. ЕС трябва да идентифицира своята важна роля в осигуряването на подобни услуги като усилие, което засяга не само хуманитарни въпроси, но и въпросите на сигурността. По-нататъшната фрагментация на усилията за борба с бедствия ще навреди на целите общата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз.

Санкциите на ЕС срещу Иран – правното основание

Вече знаем, че ЕС наложи по-стриктни санкции на Иран, отколкото са предвидени в резолюция 1929 (2010) на Съвета за сигурност на ООН. Интересно е да се види правното основание на тази мярка.

Новите санкции са наложени с решение на Съвета на основание чл. 29 ДЕС. Решението забранява доставката, продажбата или прехвърлянето на Иран на още изделия, материали, оборудване, стоки и технологии, в допълнение към посо­чените от Съвета за сигурност на ООН, които биха могли да подпомогнат дейностите на Иран, свързани с обогатяването и преработката на уран или с производството на тежка вода, както и с разработването на носители на ядрено оръжие. решението налага ограничения на финансовите транзакции от и към Иран, замразяване на сметки и фондове, както и провеждането на инспекции на ирански товари и ограничения върху предвижването на някои ирански граждани.

Начало на преговорите за присъединяване с Исландия

Това винаги е важно събитие. Днес Европейският съюз и държавите членки ще започнат официално преговорите за присъединяване на Исландия към Европейския съюз. Процесът вероятно ще бъде гладък като се има предвид, че Исландия участва в Европейското икономическо пространство. Най-голямото препятствие пред преговорите остава спорът с Великобритания и Нидерландия относно обезщетяването на вложителите в банката Icesave.

Българският проблем на Европейския съюз

Европейският съюз има голям проблем с България и може би не го знае. Ето защо.

Целта на международното изследване за гражданското образование (International Civic and Citizenship Education Study, ICCS) е да изследва начините, по които младите хора се подготвят да заемат своята роля в обществото. Изследването обхваща всички ученици в осмата година от училищното образование, като средната възраст на участниците трябва да е 13,5 години. Резултатите от изследването рисуват мрачна картина за България.

Но тук искам да се спра само на един конкретен факт. Две трети от осмокласниците в България предпочитат да живеят постоянно в друга държава. Това са 2/3 от всички млади българи на възраст 13-14 г.

Много може да се каже за последиците от този резултат за общото демографско развитие в България. Проблемът е че дори днес България застарява с бързи стъпки. Данните на ООН показват, че през 2050 г. коефициентът на възрастова зависимост ще се удвои спрямо нивата си от 2010 г. Населението ще намалее от 7,5 милиона на 5,4 милиона. Но това е консервативна оценка, базирана на сегашните демографски тенденции и изключваща сериозна миграция извън страната. Да, намеренията на 14-годишните едва ли са най-добрия индикатор за бъдещото демографско развитие, но те със сигурност ни дават предупредителен сигнал.

Нека не забравяме, че само след няколко години ще отпаднат всички трудови ограничения за българи в Европейския съюз. Много държави от ЕС също бързо застаряват и ще приемат радушно български мигранти.

Дотук добре. Но тези мигранти ще оставят след себе си една почти нефункционираща пенсионна система, бързо застаряващо население и недобри перспективи за младите хора, оставащи в България. В този момент България ще се превърне в реален проблем за Европейския съюз поради пропадащия бюджет, увеличаване на бедността (особено сред възрастните хора и ромското население) и не на последно място – всякакви криминогенни социални проблеми.

Очевидно не можем да спрем младите българи да емигрират ако го искат. Те се нуждаят от добро образование и добри перспективи за работа в България. Те не се нуждаят от увеличаващи се правителствени разходи и съответно увеличаващи се данъци и осигуровки. На България й е трудно в момента да осигури качествено образование на децата си и е, честно казано, относително неспособна да развие здрава, устойчива икономическа система. Ето защо има нужда от външна помощ, а вероятно и от политически натиск. Перспективите пред българската икономика се влошават ден след ден и трябва да се направи много, за да убедим малкото си деца да останат у дома.

Комисията предлага процедура при арест, подобна на Миранда

Европейската комисия предлага директива за установяване на минимални стандарти за правото на информация в наказателния процес в Европейския съюз. Според предложението държавите членки трябва да гарантират, че на всеки задържан, заподозрян или обвиняем надлежно е предоставена информация за процесуалните му права на прост и достъпен език, включваща като минимум:

– правото на достъп до адвокат – когато е необходимо и служебен защитник;

– правото да бъде информиран за обвинението и където е необходимо – да получи достъп до материалите по делото;

– правото на устен и писмен превод;

– правото на съдебно разглеждане на мярката за неотклонение задържане под стража.

Според Комисията редица изследвания са показали, че начинът по който се информират задържаните лица варира широко и че в повечето случаи информацията се предоставя устно, което намалява ефективността на информирането и го прави по-трудно за наблюдение и оценка. Предложението естествено предизвиква сравнение с предупреждението „Миранда” в САЩ.