Tag Archives: Жозе Мануел Барозо

Скритият дневен ред на дебата относно състоянието на Европейския съюз

Много колеги блогъри свършиха добра работа, отразявайки речта на Жозе Мануел Барозу за състоянието на Европейския съюз и последвалия я парламентарен дебат в своите блогове (виж Grahnlaw и Jon Worth) и в Twitter. Няма да обсъждам темите в дебата или качествата на изказалите се.

Много повече се интересувам от (скритата) институционална рамка на този дебат. Не е необичайно за председателя на Комисията да изложи своята законодателна програма пред Европейския парламент, както отбелязва и Andrew J. Burgess. Новият формат обаче изглежда подобен на речта на президента на САЩ относно „Състоянието на Съюза”. Означава ли това, че Барозо се смята за държавен глава на ЕС? Едва ли, но има някаква символична стойност в това начинание.

По-важно е наблюдението на председателя на Европейския парламент в Twitter:

“За първи път имаме дебат относно състоянието на Съюза. Това е стъпка към парламентарна Европа.”

Ако това не е кухо твърдение, то би трябвало да изразява убеждението на Парламента, че се движим по пътя към „парламентарна Европа”. Парламентът твърди това от много години, но разликата е, че сега има много повече инструменти, за да влияе както на работата на Комисията, така и на избора на политики в ЕС. Може да се окаже, че коментарът на г-н Бузек разкрива не само една бъдеща цел, но и известно задоволство от вече постигнатите резултати.

Липсващото звено в дебата за управлението на еврозоната

Председателят на Европейския съвет, Херман ван Ромпуй, предлага „кризисен кабинет”. Според него „няма достатъчна йерархия или органични връзки между основните играчи и основните институции”. Идеята е в „кризисния кабинет” да се включат председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо, председателят на Европейската централна банка, Жан-Клод Трише и самия г-н ван Ромпуй.

В същото време председателят на Европейската комисия нарече плановете на Германия за подобряване на икономическото управление на еврозоната „наивни”. Той смята, че не са възможни изменения на учредителните договори в момента.

За мен е очевидно, че дебатът е триъгълен – между Комисията, Европейския съвет и ЕЦБ, изключвайки един играч. Това е Европейският парламент.

Донякъде това е разбираемо. По-нататъшната интеграция на икономическите политики ще засегне държавния суверенитет. Ето защо е необходима твърда подкрепа в държавите членки за по-нататъшни реформи.

Но, както се видя, слабите гаранции в Пакта за стабилност и растеж, договорени от държавите членки, не проработиха. Всякакъв механизъм за координация, който не включва изменение на учредителните договори, вероятно ще го последва. Можем да видим това в концептуалните спорове между Германия и Франция през годините и дори днес.

Наистина, ЕП проведе дебат за координацията на икономическите политики миналата седмица. Но повлия ли този дебат на ЕС? Достигна ли до европейските граждани? Не съм сигурен.

Тъмният сценарий е политическо разединение вместо конвергенция. Това може би вече се случва, имайки предвид някои едностранни действия на Германия. Но това не би трябвало да ни изненадва – правителствата пресмятат своя тактически интерес, залагайки срещу останалите участници в паричния съюз. Всъщност, историята е пълна с примери за разпадане на парични съюзи поради политически разногласия.

Европейските лидери изглежда вярват, че могат да „поправят” еврозоната на междуправителствено ниво с подкрепата на ЕЦБ, и по възможност без изменения на учредителните договори. Би било чудесно, но е невъзможно.

Ето защо би било много, много по-добре ако Европейският парламент имаше по-силен глас в дебата. В момента ЕП е единствената институция, която може да предостави открит форум за дискусия по разнопосочните политически идеи за реформа.

Малко по-грубо казано – държавите членки могат да заобиколят обществената дискусия, но няма да излъжат пазарите.

Стратегическа централизация на Комисията

Новият Процедурен правилник на Европейската комисия е обнародван в Официален вестник. Основната институционална иновация е утвърждаването на политическите насоки като единен стратегически документ за всички политики на Комисията. Политическите насоки се определят еднолично от председателя на Комисията (чл. 3). Вече няма да има многогодишни стратегически цели и годишна стратегия за политиката, които се приемаха общо от Комисията. Комисията ще приема само годишна работна програма и проект за бюджет.

Както посочих по-рано, когато г-н Барозо първоначално предложи своите политически насоки на Европейския парламент, навлизаме в нова фаза на институционалните отношенияВ ЕС. Г-н Барозо не само ще се опитва да се придържа към политическите насоки, но сега има формална възможност да ги наложи в много по-голяма степен в колежа на комисарите.

Не съм сигурен относно ползите от тази стратегическа централизация. Насоките в новия си вид могат да се окажат добър инструмент за политическа координация. Притеснявам се обаче за качеството на дебата при вземането на решения от Комисията.

Защо Желева?

Вече имаме становището на г-н Барозо и на правната служба на Европейския парламент относно липсата на конфликт на интереси на българския кандидат за комисар, Румяна Желева. Както обещах, сега трябва да дам мнението си по нейната кандидатура.

Това е трудна задача, защото г-жа Желева е колега – преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Но целта на този блог е честно да наблюдава участието на България в европейските дела и този случай просто не може да се пренебрегне.

Така че стои въпросът – защо Желева? Защо точно тя? Нямам идея. Всъщност досега не съм чул обосновка по същество на нейната кандидатура. След като избухна скандалът имаше доста неясни изявления от министър-председателя, г-н Бойко Борисов, който каза, че тя е интелигентна, компетентна и т.н. Но никой не е оценил публично нейните лични качества, които са важни за тази позиция. Ето защо ми беше толкова трудно да преценя нейните шансове да получи сериозен ресор – като енергетика или разширяването.

По-късно имаше слухове. Г-н Борисов и други представители на ГЕРБ казват, че са знаели отрано за подготовката на кампания в Европейския парламент срещу Желева. Това е много, много странно. Ако българските официални лица са знаели за предстоящото бедствие, защо не са го предотвратили??? Защо са избрали Желева в крайна сметка?

Има и още нещо. Нека не забравяме къде стои България в Европейския съюз. Ние сме свързвани само с една дума в Брюксел – и това е „корупция”. Все още се стремим към влизане в шенгенското пространство и в еврозоната. Опитваме се да убедим Европейската комисия, че можем да управляваме средствата от ЕС ефективно и прозрачно. Дори само едно ново петно върху вече опетнения имидж на България може да се окаже решаващо. Това, което получихме сега, е много, много лошо отразяване в медиите (виж например Charlemagne в Economist, Tony Barber във FT и Jean Quatremer в Liberation).

Случаят „Желева” може да се разглежда и като символ на времето, в което живеем, като се имат предвид разширените правомощия на Европейския парламент след Договора от Лисабон. Но не трябваше ли да сме още по-внимателни с оглед на по-силната позиция на Парламента? Как ще работи г-жа Желева с евродепутати, които смятат, че тя е неприемлива?

Днес може да е решаващият момент за г-жа Желева. Тя може да стане или да не стане комисар. Но искам ясен отговор на този въпрос – защо беше предложена Румяна Желева като българския кандидат за комисар?

Разпределение на ресорите в Комисията Барозо II

Вече имаме разпределението на ресорите в следващия колеж на комисарите. Създават се три нови ресора: „Дейности по отношение на климата“, „Вътрешни работи“ и „Правосъдие, основни права и гражданство“.

Хоакин Алмуня ще бъде заместник-поредседател на Европейската комисия заедно със Сим Калас, Нели Крус, Вивиан Рединг, Марош Сефчович и Катрин Аштън.

Българският комисар Румяна Желева ще отговаря за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реагиране при кризи.

 

Списък на бъдещите комисари

Всички държави членки вече са номинирали своите кандидати за комисари. Сега председателят Барозо ще разпредели ресорите за комисарите. Изслушванията на кандидатите в Европейския парламент ще се проведат през януари преди целият състав на Комисията да бъде подложен на гласуване за одобряването му от ЕП.

Важни институционални измерения на процедурата за избор на Комисия

Жозе Мануел Барозо вече е одобрен като следващия председател на Европейската комисия. Но процедурата не завършва тук; сега трябва да бъде избран колежът от комисари.

Това изисква изследването на два проблема, които се отнасят до състава на следващата Комисия, както и до политическата й ориентация.

Първо, както вече посочих, за първи път председателят на Комисията представи своята политическа програма преди да бъде одобрен от Европейския парламент. Някой може да каже, че това е направено стихийно, на момента. Но по време на дебата преди вота за одобрение лидерът на либералите и демократите в ЕП, Ги Верхофстад, каза:

“Нашата подкрепа е много ясна. Тя е условна. Това означава, че нашата подкрепа ще трае докато виждаме, че тези елементи [от политическата програма] могат да бъдат открити в цялата програма на Комисията (…)

Накрая, нашата подкрепа също ще зависи, както знаете, от структурата на Комисията.”

Това изявление на г-н Верхофстад означава, че бъдещата Комисия ще бъде поставена под директно политическо наблюдение поне от либерал-демократите и че г-н Барозо ще трябва да задоволи определени изисквания относно структурата и разпределението на мандатите в следващата Комисия.

Второ, и много, много по-важно – стои въпросът за Договора от Лисабон. Дори и референдумът в Ирландия да е успешен, много се съмнявам, че всички ратификационни документи ще бъдат депозирани при правителството на Италия преди 31 октомври. Това е много важно, защото чл. 6 на Договора от Лисабон казва, че ще влезе в сила „на първия ден от месеца, следващ този, през който е депозиран ратификационният инструмент от последната измежду подписалите държави, която е предприела тази стъпка.” Има много сигнали, че Чешката република и/или Полша могат да забавят ратификацията.

Ако Договорът от Лисабон не е влязъл в сила на 1 ноември, ще се наложи да изберем Европейската комисия по правилата, съдържащи се в Договора от Ница. Това следва от чл. 4, пара. 2 и следващите от Договора от Ница. Разпоредбите на този договор постановяват, че броят на комисарите трябва да е по-малък от 27. Нещо повече, тези правила изискват единодушното одобрение от Съвета на „ротационна система според принципа на равенството” за избор на членовете на Комисията.

commission_bg

Някои казват, че можем да одобрим колежа от комисари по правилата на Договора от Лисабон в случай, че имаме сигурност относно бъдещата дата на влизане в сила на Договора от Лисабон (например декември). За съжаление това не е вярно. Ако Договорът от Лисабон влезе в сила след 1 ноември и ако Комисията е избрана по правилата на същия договор, то тогава всеки може да оспорва законността на този избор на основание нарушение на първичното право на Общността.

Европейският парламент одобри Барозо

Европейският парламент одобри кандидатурата на Жозе Мануел Барозо за председател на Европейската комисия. 382 евродепутати гласуваха „за”, 219 „против” и 117 „въздържал се”. Имаше малки технически проблеми преди гласуването.

Дебатът на 15 септември показа силно разделение между депутатите относно кандидатурата на Барозо (можете да видите видеото тук). Г-н Барозо отговори на критиките, казвайки:

“Ако искате силна комисия, която има правата и инициативата да защити европейския интерес, поне ми дайте привилегията на съмнението”.

Лидерът на социалистите, Мартин Шулц, отговори:

“Той [г-н Барозо] е отличен адвокат за интересите на Съвета.”

Основният аргумент, изглежда, остава независимостта на Комисията. Сега г-н Барозо има нов мандат, за да опровергае тези обвинения.

Програмата „Барозо”

Вече е достъпен документът „Политически насоки за следващата Комисия” от Жозе Мануел Барозо. Това е на практика политическа програма за следващия мандат на Комисията в случай, че г-н Барозо бъде избран за председател.

Това е очевиден прецедент. Настоящият състав на Европейския парламент доведе до това развитие. Така за първи път имаме предварителния политически дневен ред на следващата Комисия, чрез когото се цели убеждаване на политическите групи в Европейския парламент.

Документът е още по-амбициозен. Представя се „визия за ЕС 2020”. Основните приоритети за 2020 г. са:

  • Успешен изход от кризата
  • Водеща роля по промените в климата
  • Развитие на нови източници на растеж и социално сближаване
  • Напредък на Европа на гражданите
  • Началото на нова ера за глобална Европа.

Има много критични гласове относно съдържанието на документа (тук, тук и тук). От моята перспектива важният въпрос е дали изобщо е трябвало г-н Барозо да представя такъв документ. Ole Ryborg твърди, че не е трябвало; така мисли и министърът по еврропейските въпроси на Швеция, Cecilia Malmström. И двамата смятат, че включването на Европейския парламент в подготовката на работната програма на Комисията нарушава изискването за независимост на институциите на Европейския съюз. От друга страна Комисията определено зависи политически от Парламента (виж процедурата за вот на недоверие).

Лично аз съм притеснен от липсата на дискусия относно евентуалното влизане в сила на Догова от Лисабон. Това не е правилно.

Във всеки случай може да е спорно твърдението, че Европейският парламент не трябва да се занимава с политическата програма на председателя на Комисията. В същото време Парламентът не е задължен да одобри номинацията (дори и да е единодушна) за председател на Европейската комисия. Правомощие на Парламента е да одобри или отхвърли дадена кандидатура и никакво процедурно правило не го задължава да парафира номинацията на Съвета.

За мен това е принципен въпрос и всякакви опити да се предопредели гласуването са притеснителни.

Бузек: ЕП трябва да гласува по кандидатурата на Барозо през септември

Йежи Бузек, председател на Европейския парламент, призовава за гласуване на кандидатурата на Жозе Мануел Барозо за председател на Европейската комисия през септември. Бузек казва, че най-добрата дата е 16 септември.

Лидерът на либералите в ЕП, Ги Верхофстад, очертава три сценария за гласуването – одобрение, директно отхвърляне или отлагане на одобрението. Верхофстад признава, че отхвърлянето на кандидатурата на Барозо може да се отрази на резултатите от втория ирландски референдум за Договора от Лисабон.