Tag Archives: забрана за напускане на страната

Какво да правим в случай на наложена забрана за напускане на страната

В коментарите към поста относно решението на ВАС срещу принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната” по отношение държавите-членки на Европейския съюз се натрупаха редица въпроси за вече наложени принудителни административни мерки. Тук ще се опитам да дам практически съвети за тези, които вече имат наложени мерки:

1. Намерете си адвокат. Много трудно ще е да се защитавате сами. Адвокатът ви трябва да има опит в административноправни спорове и изпълнителни производства.

2. Когато не са изтекли сроковете за обжалване на налагането на принудителна административна мярка първо проведете среща с частния съдебен изпълнител и го запознайте с решението на ВАС;

3. Ако частният съдебен изпълнител не си отмени действието, обжалвайте това действие на съдебния изпълнител, като се позовавате на мотивите в решението на ВАС;

4. Искайте едновременно и отмяна на заповедта на съответния директор на дирекция „Полиция” по административен ред;

5. Когато са изтекли сроковете за обжалване можете да поискате съответният директор на дирекция „Полиция” сам да си отмени заповедта или да поискате от съответния административен съд обявяване на нищожност поради противоречие с правото на ЕС и по-конкретно чл. 27, ал. 1 на Директива 2004/38/ЕО.

Във всеки случай се посъветвайте с компетентен адвокат. Винаги се позовавайте на текста на решението на ВАС. Можете също така да следите движението на законопроекта за отмяна на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД.

Решение на ВАС срещу забрана за напускане на страната

UPDATE: Написах пост с практически съвети, който можете да прочетете тук.

Веселин Дрангажов ме насочи към едно интересно решение на тричленен състав на ВАС срещу принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната” по отношение държавите-членки на Европейския съюз.

ВАС потвърждава решението на Административен съд – София, с което е отменена заповед № 7859/05.06.2008 г. на директора на Столична дирекция „Полиция” за наложена принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната”.

В решението се посочва, че неплащането на парични задължения дори в големи размери към физически лица не е въздигната в административно нарушение. Цитира се Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки.

Изводът и на АС-София, и на ВАС е, че към постановяването на съдебното решение директивата не е транспонирана в националното законодателство в нарушение на задължението на Република България за въвеждането й към 01.01.2007 г. Поради това съдът е приел въз основа на практиката на СЕО, че чл. 27 от директивата има директен ефект по отношение на гражданите на Република България относно предвидените в нея условия и основания за ограничаване свободното движение на граждани на съюза на територията на държавите-членки.

Според двете инстанции чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС противоречи на забраната по чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО за ограничаване на правото на свободно движение на територията на държавите-членки на съюза единствено по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, като позоваването на такива съображения за икономически цели е забранено.

Задавам си един такъв въпрос: как в светлината на това съдебно решение да тълкуваме чл. 75, т. 6 на сега действащия Закон за българските лични документи (ЗБЛД), където се въвежда принудителна административна мярка – забрана за напускане на страната на „лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение”?

Мисля, че изводът е очевиден.