Tag Archives: забрана

Сигурност на доставките на редки елементи: предупреждение

Китайското правителство е забранило износа за Япония на т.нар. редкоземни елементи, които се използват във високотехнологични продукти като хибридни автомобили, вятърни генератори и ракети. Забраната е въведена след спора със задържането от Япония на капитана китайски рибарски кораб. Япония е основен купувач на редкоземни елементи от Китай и ги използва в редица индустриални продукти.

За първи път Китай използва зависимостта от доставките на редкоземни елементи на свой търговски партньор, за да упражни политически натиск в международен спор. Това е безпрецедентно и вероятно незаконно по правилата на Световната търговска организация (СТО).

Няма гаранции обаче, че в бъдеще по някаква причина няма да бъдат приложени подобни мерки и към Европейския съюз. Доклад на специална ad-hoc работна група вече определи редкоземните елементи като наистина критични суровини за Европейския съюз.

Налагането на тази забрана от Китай повдига въпроса за бъдещите доставки на редкоземни елементи и други редки суровини за ЕС. ЕС следва да продължи взаимодействието си със СТО по въпроса. Китай трябва да бъде решително обезкуражен да използва подобни политически мерки в бъдеще.

UPDATE: Китай отрича съобщенията, че са наложили забрана за износа на редкоземни елементи за Япония. Повече информация по въпроса вероятно ще стане известна в следващите дни.

Политическата значимост на забраната на бурка

Henning Meyer от Social Europe Journal ми обърна внимание на този доклад на Pew Global Attitudes Project относно общественото одобрение на забраната за воали, прикриващи лицето (бурка). Сравних данните за степента на одобрение на тази мярка с данните за процента мюсюлманско население в съответните държави (данните са от доклада за 2009 г. на Pew Research Center). Не е изненадващо, че съществува силна положителна корелация между процента мюсюлманско население и подкрепата за забрана на бурка (кор. коефициент= 0,84, R2=0,71).

Гражданите на САЩ са по-толерантни от средното, а британците – по-нетолерантни от средното, но като цяло корелацията е доста силна.

Déjà vu – българската идея за референдум за новините на турски

В състояние на déjà vu съм – след швейцарския референдум за забрана на минаретата сега имаме идея за национален референдум по въпроса дали да продължи или спре излъчването на новини на турски език по Българската национална телевизия.

Точно както при швейцарския референдум ще се фокусирам само върху правните последици.

Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС, Обн. ДВ. бр.44 от 12 Юни 2009г.) позволява провеждането на национален референдум за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание. Ако четем Конституцията относно правомощията на Народното събрание (чл. 84) и ЗПУГДВМС , чл. 9, ал. 6 изглежда, че като резултат от този референдум трябва да последва приемането на закон от Народното събрание, който изрично да забрани излъчването на новини на турски език по БНТ. Ще спра с анализа на българското конституционно право дотук. Моите български колеги би трябвало да разберат за какво говоря.

Но освен Конституцията на Република България имаме Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (РКЗНМ, обн., ДВ, бр. 78 от 3.09.1999 г., в сила за Република България от 1.09.1999 г.). Нека прочетем чл. 6, алинея 4 от Конвенцията:

„4. В рамките на своите правни системи страните приемат подходящи мерки за улесняване достъпа до средствата за масово осведомяване на лицата, принадлежащи към национални малцинства, с цел насърчаване на търпимост и допускане на културен плурализъм.”

Обяснителният меморандум към Конвенцията казва:

“Тази алинея набляга на необходимостта от специални мерки с двойната цел да се улесни достъпа до средствата за масово осведомяване за лицата, принадлежащи към национални малцинства, и да се поощри търпимостта и културния плурализъм. Изразът „подходящи мерки“ е използван по причините, дадени в коментара по член 4, алинея 2 (вж.параграф 39), който използва същите думи. Алинеята допълва задължението, формулирано в последното изречение на член 9, алинея 1. Мерките, предвидени от тази алинея, могат, например, да се изразяват във финансиране на излъчванията за малцинствата или в производство на програми, занимаващи се с малцинствени проблеми и/или предлагащи диалог между групите, или в насърчаване, в рамките на редакционната независимост, на редактори и водещи да предоставят на националните малцинства достъп до своите средства за масово осведомяване.”

Доколкото разбирам ние сме разрешили излъчването на новини на турски език по БНТ с цел да приложим РКЗНМ , т.е. да изпълним международноправно задължение.

Сега ние искаме не само да спрем, но и да забраним излъчването на новини на турски език по БНТ (ще трябва да направим това със закон след като мярката бъде одобрена на национален референдум).

Моят прост въпрос е – правейки това, ще нарушим или пък няма да нарушим Рамковата конвенция за защита на националните малцинства?

Ще приветствам коментари от колеги – експерти по въпроса (НЕ се интересувам от пропаганда).

Update:  Според Дневник Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) е успяла да включи въпроса в дневния ред за пленарното заседание на Европейския парламент през януари 2010 г.

Швейцарската забрана на минаретата: правни последици

Има много реакции относно резултатите от референдума в Швейцария, който се опитва да въведе забрана за по-нататъшното изграждане на минарета в страната. Повечето реакции са (разбираемо) емоционални.

От политическа гледна точка трябва да се направи много за оценка на причините за това гласуване. В крайна сметка в референдума са участвали 53,4% от швейцарските гласоподаватели и 57,5% от тях са одобрили забраната за изграждане на нови минарета.

Въпреки това аз се интересувам много повече от правния анализ на референдума. През октомври 2009 г. експерти от Комитета за човешки права на ООН са изразили загриженост, че забраната ще наруши определени човешки права, защитени от Международния пакт за гражданските и политически права. Според тях инициативата би следвало да се обяви за недопустима по реда на швейцарската конституция. Експертите вероятно са имали предвид нарушение на чл. 18 от Международния пакт:

„Ч л е н 18

1. Всяко лице има право на свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданието. Това право включва свободата да изповядва или възприема религия по свой избор и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, ритуали, религиозни обреди и обучение.

2. Никой не може да бъде обект на принуда, която да накърнява свободата му да изповядва или да приема религия или убеждения по свой избор.

3. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, предвидени от закона и необходими за защитата на обществената сигурност, ред, здраве и морал, или на основните права и свободи на другите.

4. Държавите – страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите или на законните настойници, да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения.”

Швейцария няма резерви по чл. 18 и той е напълно приложим. Това е сигурно. Въпреки това знаем, че принадлежността към Международния пакт не води непременно до явен пряк ефект. Това ни води до въпроса – дори ако Швейцария нарушава пакта, какво може да се направи?

Швейцария също е страна по европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Чл. 9 от Конвенцията гласи:

„Член 9 . Свобода на мисълта съвестта и религията

1. Βсеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата на всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали.

2. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите.”

Предполагам, че този текст ще бъде използван за оспорване на забраната първо пред швейцарските съдилища и след това – пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. От това, което знаем за съдебната практика на ЕСПЧ, това искане вероятно ще бъде успешно.

Въпросът е от голяма важност и за Европейския съюз. Швейцария е заобиколена от ЕС и Съюзът е основен търговски и политически партньор на страната. В случай, че забраната наистина нарушава съответните разпоредби на международното право за защита на човешките права и по-конкретно Европейската конвенция за защита на човешките права, то това ще обтегне двустранните отношения и може да доведе до сериозни последици за Швейцария.

От правна гледна точка искам също да отбележа, че въвеждането на подобна забрана в държава-член на ЕС в момента е невъзможно, независимо от местните политически предизвикателства.

 

Трудности с доставката на суровини от Китай

Асоциацията на германската индустрия BDI предупреждава:

„Глобалните, европейските и националните ограничения на търговията със стоки заплашват растежа на германската индустрия, която е жизненоважна за преодоляване на текущата криза“.

„Отиваме към дупка [в снабдяването със] суровини“ казва Ulrich Grillo, председател на групата по суровините на BDI и изпълнителен директор на германския производител на цинк Grillo-Werke.

BDI се оплаква, че само Китай ограничава търговията със суровини и полуготови продукти чрез 373 експортни мита.

Това оплакване идва едновременно с новината за проект на доклад на китайското Министерство на промишлеността и информационните технологии. Докладът призовава за забрана на износа на редица редки метали, както и за въвеждането на експортни квоти за други редки елементи, които са далеч под световното търсене.